Япония през лятото - Токио, Киото и около тях

   Япония та Япония. Какво толкова има в тази страна? Замъци и паметници от древността? Невиждана природа?… Основните забележителности на Токио са Tokyo tower която е копие на Айфеловата кула но с три метра по-висока. Централна гара която е копие на гарата в Амстердам, статуята на свободата която… и т.н. Природата е красива но не и уникална. Из Японските планини се чувствах като у дома. Защо тогава всяка година я посещават милиони? Какво има чак толкова там?

  Предполагам че всеки търси нещо различно. За мен Япония е най-голямата развита страна в света в която не се говори европейски език. На мен ми беше интересно да науча за един алтернативен начин на живот на хората като личности и как са изградили развито обществото което едновременно с това е успяло да съхрани традициите си.

  Япония днес, такава каквато я видях  - малко провокативна, малко по детски наивна и шарена. Изрядно чиста и подредена страна с хора които каквото и да правят го правят с такова усърдие и ентусиазъм.

  Заслужава ли си да се посети? - Определено, поне според мен. Безупречната чистота. Спокойствието, как хората си оставят раницата във влака на седалката и отиват примерно до кондуктора да питат нещо. Как си спинкат сладко-сладко но щом достигнат своята гара ококорват очи и се втурват към вратата. Усърдието с което служителите изпълняват своите задължения. Без усмивки или емоции само с поклон и изящни жестове. За тях клиента „Okyakusama" (お客様) (втория символ означава гост – човек кръстосал крака и  отворил голям уста под покрив) е най-важен.

   Кога е най-добре да се посети? - Обикновено препоръчват през пролетта или есента. Аз обаче реших да се разходя през лятото, просто тогава имах възможност. Какво пък, горещо е но и у нас е така. Е, не съвсем, при нас сутрин  температурите падат до 20 градуса а в Япония само до 28 при много по-висока влажност.

   Колко дни са необходими? – Повече, по-добре 🙂 Мисля че все пак за 10-на дни усетих духа на страната но спокойно бих могъл да запълня още седмица в Токио и Киото без да ми стане скучно. Не успях да посетя Kamakura до Токио както и Arashiama и някои от храмовете в Киото. За щастие ако ви е интересно какво има там има публикувани  отлични пътеписи за тези места които прочетох преди да тръгна и това е причината да публикувам тук моите бележки от това пътуване с надежда че биха помогнали на други като планират пътуване в момент. Също така реших да пропусна Osaka World Expo 2025. Това не е технически панаир както е било някога. В крайна сметка съм отишъл да опозная Япония.

  Има ли много туристи? – През лятото не чак толкова много. Пика на туристите е обикновено пролет и есен. Основно китайци. От Пекин и Шанхай до Япония е само 2-3 часа път.

  Колко се пътува? - 11 часа на отиване от Истанбул, 12-13 часа на връщане. Първите 2-3 дни щом стане 8 часа сутринта сякаш заспивах прав. Това е около 02:00 в БГ. Където и да съм просто спирах и затварях очи за няколко минути за да се съвзема. Хубавото е че в метрото японците правят същото без да ги мъчи 6 часова разлика.

   Скъпо ли е? – Похарчил съм съвсем малко повече за храна, градски транспорт и музеи отколкото ако си бях останал в София. Не съм ходил по скъпи ресторанти но не съм се и ограничавал. Основния разход е билета до там и обратно. Хотелите, поне през лятото, са по-евтини отколкото на запад.

    Плащането - кредитна карта, Suica, кеш - в този ред:
     - Кредитна карта (Revolut и карти от БГ банки работят без проблем) в Wallet-a на телефона в магазини като Seven Eleven или моловете. Физическа кредитна карта ми беше необходима един-два пъти за да си купя билет за влака.

     - Suica IC card – също си я добавих към Wallet-a и заредих с малка сума още в България. Дори не съм търсил физическа такава. Основно за плащане с touch in/out в градския транспорт в Токио и Киото. Работи подобно на Oyster в Лондон или OV-chipkaart в Амстердам. Работи дори и за регионалните влакове, магазини и автомати на улицата. За по-големите разстояния като Токио-Киото и Киото летището в Осака билет и запазено място може да се закупи online през Klook и се минава през бариерата на гарите само със сканиране на QR-code от телефона.    

    - Кеш – задължително за съжаление, много заведения и дори транспорта в по-отдалечени места приемат само кеш. Банкоматите почти навсякъде приемат БГ карти.

   Интернет? -  инсталирах си eSim на телефона още от България и там само го активирах.

   Езика, писмеността и начина на изразяване на един народ са до голяма степен съществени за да можем да разберем поведението му. Да кажа че знам японски би било пресилено. Разучих началното N5 ниво и малко от средното N4. Не, не говоря японски но се справям с определени фрази а понякога и с по-сложни изречения. В нормални ситуации като покупка в магазин или ресторант разбирам какво ми казват, първите 2-3 дни обаче им отговарях по навик на Английски. След това започнах с прости изречения на Японски. Това ми дава увереност че мога да ви разкажа и за езика, за неща които някой експерт би оценил като маловажни.

    Английския го учат и разбират ако им говориш бавно но повечето хора не могат да го говорят добре. По хотели и туристически места естествено няма проблеми. Иска се поне малко да си им свикнал с акцента и начина на изразяване.

   Tова върху което съм акцентирал не е езика а по-скоро символиката и писмеността. Японската писменост е една от най-сложните в света и те се гордеят с нея. Ползват не една азбука а три (Канджи, Хирагана и Катакана), при това едновременно в едно изречение. Обикновено няма интервали между думите в изречението и за да ги разграничават просто всяка дума се пише на различна азбука.

   Започвам от най-сложната част – Канджи. Японците не пишат с йероглифи – така обикновено се наричат египетските символи. Правилно е да се каже че ползват Китайски символи.

   За нас в Европа, четенето е да имаш пред теб някакъв текст и с един поглед да можеш да го изговориш. Децата в първи клас поглеждайки текста първо го сричат, изговарят и след това осъзнават какъв е смисъла на написаното. С китайските символи е обратното. Често се заглеждам в табелите по улиците, разбирам какво пише но не знам как се произнася. Съвсем различна система със своите предимства и недостатъци. Да започнем от предимствата. Например символа 口 означава уста (обикновено кръг или елипса не се ползват в символите). На китайски се произнася “Kǒu” а на японски “kuchi”. Китаец в Япония без да знае езика би разбрал какво означава. Това е уникално, все едно да отида в Унгария и да разбирам какво пише на унгарски без да знам езика. Твърдят че китайските студенти в Япония научават езика значително по-бързо от западните си връстници защото по-бързо се ориентират знаейки какво означават символите. Предимството на китайските символи се е доказало през вековете. Когато китайския императора издаде заповед и тя достигне до най-отдалечените краища на империята, един и същ текст може да се прочете и произнесе на местния език така че хората да го разберат без да е нужен превод защото написаното предава информацията а всеки може да я изговори на местния език

   Неминуемо си задавате въпроса, Канджи - хубаво, всеки може да разбере написаното но първо трябва да научи безброй китайски символи. Сигурно сте гледали по телевизията как горките китайчета повтарят като обезумели символ след символ. Признавам, това е огромно предизвикателство. В Китай за да се считаш грамотен трябва да знаеш 5-6к символа. В Япония се изучават около 2к символа. От първи до шести клас на година децата учат общо около 1к, което е по около 100-200 символа на година. Това е достатъчно да разбираш 90% от написаното във вестниците. След което ударно изучават за две години останалите около 1к символа. (Моите знания покриват около 600-700 символа което е 1/3 от общо 2к, знания като за четвъртокласник.)

   Сигурно обърнахте внимание - 2к Канджи символа в Япония срещу 6к в Китай. Защо тогава твърдят че японската писменост е по-сложна. Причината е че символите са адаптирани за езиците на континентален Китай. Това е малко като Английския. В Английския има твърде много правила как написаното трябва да се произнесе просто защото ползва азбука която не е създадена за него.

На мандарин даден символ най-често се произнася по точно определен начин, т.е. символ – произношение е 1 : 1. В Япония не е така, един символ може да се произнесе по много начини. Кой от вариантите ще избереш зависи от контекста. Проблема е че японските монаси които са посещавали Китай и са внесли символите са ходили на различни места. В различните региони на огромен Китай даден символ се е произнасял по различен начин. На всичкото отгоре монасите са посещавали Китай по различно време а китайския език е жив и начина на произнасяне на символите се променя с времето. На всичкото отгоре японско ухо чува нещата по малко по различен начин а и те са добавяли към оригиналните символи по някое типично японско произношение. Резултата е че днес японските канджи символи имат често по 5-10 начина на произнасяне. Както поменах, как се произнася даден символ зависи изцяло от контекста. 

   Ами ако трябва да прочетеш име изписано на Канджи? Очевидно няма контекст при имената затова ще ви разкажат как се справят или по-скоро не се справят с това.

Японците често се оплакват че хората от запад не ги разбират и не могат да се адаптират към тяхната култура затова ето някои уникални ситуации свързани конкретно с Канджи символите.

   Забелязвали ли сте как японците се представят един на друг като си разменят визитни картички (Meishi). Задължително се предава и приема с двете ръце. Един съществен момент от ритуала е че си казват имената. Проблема е в това че японските имена се изписват почти винаги на Канджи и когато видиш името изписано на визитката просто няма начин да знаеш как се произнася освен ако човека с който се запознаваш не си каже името. Типично имената се изписват с два Канджи символа. Ако всеки от тях може да се произнесе по 10 начина сами пресметнете по колко различни начина може да се произнесе даденото име. Затова често имената се повтарят и всичкото това съпроводено с много поклони типично по японски.

   Японска романтична комедия – момче и момиче се запознават в чата си си разменят имената (естествено изписани на Канджи) и си уговарят среща в манга книжарница. Момчето пристига първо, момичето влиза скоро след него. Тя се оглежда наоколо, забелязва го и тъй като няма други хора се обръща към него с „ти казваш ли се …“ и му произнася името. Момчето казва не. Тя се извинява със “sumimasen”, отдалечава се и започва да се прави че разглежда комикси. След малко пак се приближава и го пита – „А ти случайно да се казваш …“ и казва съвсем различно име. Момчето радостно казва „да“, и ето ти любовна история на косъм от провал преди дори да е започнала. Къде е драмата, просто момичето прочитайки Канджи символите в чата не знае как се произнася името на момчето и се пробва с най-популярните варианти.

Нека ви запозная поне малко с магията на Kanji.

   Kanji символите са възникнали преди няколко хилядолетия в древен Китай като пиктограми, т.е. изображения на обекти в заобикалящия ни свят. Дадох пример за уста.

口 (kuchi) уста – кръг или елипса каквото сякаш е по-логично просто не е популярен радикал

日 (hi,ni,nichi) слънце – добавили са една чертичка за да се разграничава от символа за уста 

人 (hito) човек – доста опростено но нещо с два крака

木 (ki) – дърво, предполагам си представяте клоните на дървото.

本 (hon) символа за дърво плюс една чертичка да подчертава основата на дървото. В зависимост от контекста може да означава книга (направена от дървесина), корен на дърво или основа - нещо което се появява като например слънцето при изгрев.

Поздравления, вече знаете 5 Kanji символа от общо 2к 

Горните символи могат да се използват като самостоятелни думи но може да се комбинират като част от други думи. Например:

日本 (Nihon) така японците наричат родината си. Слънце + изгрев = страната на изгряващото слънце.

Kanji символите обикновено се състоят от радикали. Горните символи са също така и радикали, 5 от около 200 на брой. Ето някои примери на съставни символи.

休日 (kyujitsu) (човек до дърво) + слънце = ваканция

   Споменах че децата учат 2к Kanji символа. Това стига за да си грамотен. Има всъщност много повече, 50к-100к но повечето хора не ги знаят и не ги ползват. 

   Гледах един класически филм например в който главният герой посвещава общо взето целия си живот за да напише тълковен речник на японски. Събира екип с който на ръка проверяват отново и отново за грешки защото всяка неточност би компрометирала целият им труд. Това е пример за упоритостта на японеца. (както и чрез киното да накарат хората да работят повече) По едно време главният герой реши да напише писмо до своята любима и бъдеща съпруга. Тя го погледна и занесе на негов колега, учен, който да и го прочете. Да, ужасно е да си мислиш че си грамотен и все пак да не можеш да четеш. Сега, като погледна някои надписи които не разчитам, само се усмихвам. Най-вероятно и другите не могат да ги прочетат.

  Повечето днешни Kanji символи са наследници на някогашните пиктограми. Преписвани и преписвани хилядолетия наред днес те са трудно разпознаваеми. Много от тях са взети назаем да означават нещо друго само защото на китайски двете неща са се произнасяли сходно и това прави асоциативното им запомняне трудно. Обичайно се ползват някакви мнемоники но в Китай и Корея просто ги зубрят. Някои от символите се включват в думите само заради фонетичната им стойност и преди да продължа за еволюцията им бих искал да ви напомня за нашата азбука.

    Достатъчно за Канджи. Както казах имат още две азбуки – хирагана и катакана но първо малко история.

   Според науката нашата писменост произлиза от египтеските йероглифи. Те от своя страна, точно като китайските символи са възникнали от пиктограми и впоследствие много от символите се ползват заради фонетичната им стойност в състава на други думи. Първоначално финикийците са възприели египетските йероглифи но поради различните езици са забелязали че все повече и повече са започнали да ползват определени йероглифи само заради фонетичната им стойност, начина по който се изговарят а не значението им. Постепенно са започнали да пишат само с тези йероглифи и така възниква първата фонетична азбука. По съвсем естествен път след много писане и преписване са ги опростили, процес който хората в антична Гърция продължават. Кирилицата, както науката твърди, е написана от учениците на Кирил и Методий които са взели гръцката азбука и са я адаптирали към българския език. (Това по никакъв начин не омаловажава делото на братята Кирил и Методий. Те са били нещо като Стив Джобс, визионери за своето време, убеждавайки тези от които зависи че славянските народи е добре да имат своя азбука.) Така че, да, българската азбука е базирана на гръцката която пък произхожда от финикийската а тя от египетските йероглифи. 

Интересното е че на 10к км от нас приблизително по същото време когато са работили Кирил и Методий в далечна Япония монах на име Коккай и неговите ученици осъществяват подобна революция в книжовността. Дали има връзка между двете събития, малко вероятно, но е факт че понякога идеите пътуват по-бързо от хората.

   Та въпросните монаси след пътуванията си из необятен Китай донасят будизма в Япония преписвайки много произведения на японски, естествено с Kanji символи. Точно като финикийците забелязват че някои символи се ползват много по-често, отделят ги и ги опростяват. Така възникват двете фонетични азбуки Хирагана и Катакана. Защо пък две а не една? То и при нас е нещо подобно. Уж имаме една азбука но имаме малки и главни букви които обикновено се изписват доста различно. 

   Днес, Хирагана е за японски думи а Катакана се ползва основно за чуждици или имена на чужденци. По принцип е достатъчно да знаеш тези азбуки и каквото и да напишеш ще те разберат напълно но ако някоя от думите може да се замени с Kanji символ ще те помислят за неграмотен. Все пак забелязах че когато обявяват гарите в метрото надписите са първо с канджи символи, след това на Хирагана и накрая на английски и евентуално корейски. Табелите на магазините също често са изписани с две азбуки. Никой не иска да си загуби клиентите само защото не могат да прочетат какво пише защото са забравили някои от онези 2к Канджита от училище. Когато японец пише на компютър реално въвежда хирагана или катакана букви които spell check-автоматично превръща в Kanji. Примерно гласните „а“ и „о“ изглеждат ето така:

а - (hiragana: あ, katakana: ア), 

о - ( hiragana: お , katakana: オ)

Съгласните които се ползват в Японския са по-малко отколкото в българския и се изписват като срички. Примерно:

も – мо , се ползва в もも (момо) праскова

Катакана

    По-малкото съгласни отколкото при нас леко затруднява превода на чуждите думи и имена. Да, имената също се превеждат защото в японския няма „л“ и „в“. Общо взето забелязвам следните правила – „л“ се заменя с „р“ а „в“ с „б“. Думата трябва да завършва на гласна и две съгласни една до друга не звучат добре. Понякога сричам някой надписа на Катакана който би трябвало да е нещо на английски и не мога да се досетя какво означава. 

Някои примери:

Брад Пит - Бураду Питту

Мак Доналдс – Макко Донараду или sykraten Makudo

Кока Кола - Кора

Малко предизвикателство, можете ли да си кажете името на Японски? Опитайте с правилата по-горе и после проверете в https://japanesenameconverter.nolanlawson.com

Сякаш най-популярната дума изписан на Катакана по улиците e Караоке (カラオケ).

В японския има необичайно много чуждици, основно от английски. Западно облекло, уредите в дома, съвременни термини. Както споменах чуждиците се пишат на Катакана. 

ベッド (beddo)– bed

ケーキ (keeki) – cake

コーヒー (koohii) - Coffee

サラダ (sarada)- salad

テレビ (terebi) - television

Понякога е лесно но друг път са направо неузнаваеми, особено ако са съкращения:

(rabu hoteru) - love hotel

Pasocom – personal computer

オエル (oeru) – O.L. = office lady

モガ (moga) - modern girl

    Преди време бях прочел един фантастичен роман как човечеството изпраща космически кораб до далечна планета където единствения оцелял попада на друг извънземен космически кораб. Автора разказва как човека от земята и този от друга планета успяват да комуникират започвайки постепенно от принципите и мотивацията които ги водят, методите на комуникация, мерните единици и чак тогава успяват до обменят някаква информация. Сигурно така бих се почувствал ако можех да посетя Япония преди 150 години.

    Поради разстоянието японците сякаш са развили малко по-различен мироглед от нас. Примерно имат думичката „Aoi“ която означава едновременно синьо и зелено. Вярно че цветовете са сходни но… Да ви успокоя, нормални хора са, не са далтонисти. Имат си и отделна думичка за зеленото – “midori” дори си имат “midori no hi” буквално денят на зеленото – по-скоро деня на природата. Примерно като кажат “Aoi ringo” се чудиш каква пък е тази синя ябълка или пък ябълката е зелена но от контекста се сещаш че е зелена. Между другото това което ние наричаме зелено на светофарите също е „aoi“, т.е. някои светофари светят с зелено, други със синьо. Aoi Oshiro – синьо дупе, така наричат новобранците (япончетата а и други азиатци се раждат със синьо петно отзад около кръста което после изчезва).

    Като цяло в Япония днес се ползват познатите ни мерни единици за време и разстояние. По стария лунен календар денят е бил разделен на интервали с продължителност от около два часа. Някои малки остатъци като например gogo означава преди обяд а символите с които се изписва означават преди часа на коня. През 1876 обаче са заменили календара с западния такъв. Естествено е имало бунтове но това е и началото на трансформацията от управлението на Токугава шогуните към Меиджи ерата. Имената на дните в седмицата са подобни по смисъл като на запад. Примерно неделя – eng. Sunday, deu. Sontag или денят на слънцето. На японски означава същото 日曜日(nichiyobi). 

Понеделник – денят на луната eng. Monday, deu. Montag, яп. 月曜日(gatsuyobi). В началото се зачудих като видях по вратите надписи от сорта 月火水木金 което означава буквално луна, огън, вода, дърво, желязо но после се усетих че това са дните от седмицата в съкратената им форма или просто показва работното време на магазина.

  Японското общество е леко консервативно. Твърдят че донякъде това е от застаряващото население. Твърдят че няма вариант да отидеш при шефа си и да предложиш нещо директно. Това би навредило на хармонията в колектива. Нововъведения се правят след като изложиш позицията си индиректно и с много обсъждане до постигане на консенсус. Когато нещо работи не се пипа. Примери много като например отказа на Тойота да премине от ДВГ към електрически автомобили а вместо това да го направи постепенно и то само ако пазара го изисква. Най-странното за мен е че разплащанията са често само с кеш. Дори слогана на Осака Експо 2025 е реклама на без-кешовото плащане. Сериозно, сега когато в близък Китай на много места отказват плащане в кеш. В Индия също, дори чай да си вземеш от продавач на пътя му прехвърляш парите със сканиране на неговия QR код и потвърждение за сумата. Дори и в родна България плащам кеш много рядко. В Япония автомати за билети и какво ли не изискват само кеш. Донякъде ги разбирам. Говорим за огромни инвестиции в автомати на почти всяка улица които работят с кеш. Изведнъж да ги преоборудваш да работят и с карти е скъпо. Това което не разбирам е защо много от ресторантите и някои магазини все още приемат само кеш. Постепенно въвеждат карти като Suica които можеш да заредиш с пари и стават за плащане на някои места включително и в метрото но нормалните кредитни карти можеш да ползваш само на банкомат. Някъде позволяват плащане с кредитна карта / Revolut, другаде с Suica а някъде само кеш. Общо взето плащах и с трите. Suica (означава диня) издават IC карти които позволяват плащане за пътуване в метрото но и в някои търговски обекти. Най-хубавото е че просто си я добавих към Wallet-a в iPhone и я заредих с пари от Revolut и нямах проблеми. Ако няма надпис Visa, питам “IC kaado de, onegaishimas”. Ако не съм в центъра на града обикновено мe отрязват с cash only. Гледах едно клипче че се дразнят ако прегъваш банкнотите както често правим в Европа защото се ползват често за купуване неща от автомати. Автомати има буквално на всеки ъгъл. Ако сте чували че продават всякакви екзотични неща… сигурно е така но аз само виждах напитки.

    Това което ми харесва в Япония е че нямат понятие бакшиш. Никъде за нищо. Ресто се връща до стотинка ако оставиш нещо в ресторанта ще те гонят да ти го върнат. Каквото искат да ти вземат, то е в цената. Услугите са на най-високо ниво. В Токио гледах как една служителка в студио за красота направи 90 градусов поклон докато нейната клиентка се отдалечаваше. Това с поклоните всички го знаем и е забавно особено около края на работния ден когато колегите излизат от офиса и си казват чао като се кланят едни на други.

   Друго хубаво нещо е уважението към интелектуалната собственост. В Япония просто няма фалшиви стоки. Ако нещо се продава с даден бранд то почти сигурно е такова. Китайците често пътуват до Япония за маркови стоки втора употреба защото знаят че законите са строги и се спазват от търговците.

   Традиционно в далечния изток се гледа на хората в търговията като на най-ниското съсловие хора. 売買 BAIBAI покупко-продажба. Десния символ е символа за пари – означава буквално мидички. Такава е била валутата в древността.

   За икономическата ситуация ми е трудно да коментирам. Мислех си да сложа заглавие страната на изгряващото слънце в своя залез но реших че ще звучи твърде песимистично спрямо това което реално виждам. 1980-1990 са годините на икономическия бум. Япония по това време става втората по големина икономика в света след САЩ. След това обаче нещата тръгват надолу.

   Според анализаторите ключовият момент е така нареченият Plaza Accord, за да балансират търговията със САЩ най-големите икономики се разбират да се намали стойността на щатския долар спрямо останалите валути. В резултат печалбите от продажба на японски стоки в САЩ намаляват. За да компенсират това, решават да стимулират вътрешното потребление но това пък създава кредитен балон. Японците се усещат сравнително навреме и го „спукват“ но доверието на инвеститорите намалява и последиците са дългосрочни. Днес в комбинация с демографския срив е цяло чудо че са все още на 4-та позиция по GDP след САЩ, Китай и Германия.

   Сякаш са постигнали едно общо ниво на благосъстояние на хората. По центъра и в метрото всички са модерно облечени. Няма просещи. Това не означава че няма бедни хора. Просто са по-малко. Пейките в града са така направени че са като седалки и реално не могат да се ползват за спане. Гетото на Токио се казва Саня и сякаш единственото място където видях опърпани хора беше в Уено, което е на 2 км от въпросното гето. Наричат ги 貧乏人 BINBŌNIN – символите означават отзад-напред човек разделен от парите. Общо взето това с възрастни хора на държавни помощи докарвайки някоя йена от сортиране на отпадъци.

   Не съм работил с японска компания (освен по един кратък проект) но мисля че донякъде съм запознат с фирмената култура. Препоръчвам книгата за Япония на Марко Семов в която описва структурата и модела на управление. Написана е малко преди 1989 г. и тъй като донякъде от нея лъха възхвала на капиталистическия строй е била забранена. Автора разказва как на всички във дадена фирма се дават точки, включително и на началниците и само ако събереш достатъчно точки, възраст и опит можеш да се изкачваш в йерархията. Ако служител отиде в друга фирма директно отива на най-ниската позиция защото няма да е честно спрямо другите дългогодишни служители да заемеш тяхното място. Ако началника си позволи да го сложи на по-висока, автоматично другите няма да му дадат точки и ще бъде принуден да го понижи. Така служителите са принудени да работят през целия си живот за една и съща фирма. Наричат служителите в офисите salariman - хора на заплата.

   Това е било някога, днес не мисля че подобна точкова система съществува. Възможността да смениш работата по средата на кариерата е по-голяма макар и все още да не може да се мери с възможностите на запад. Поощрява се работата в екип а не индивидуализма и по принцип това ограничава иновативността но се компенсира от инвестициите в R&D. Това с екипната работа звучи като клише затова ще си позволя да го преформулирам – не се поощрява индивидуализма а работата в екип. Успеха на индивида не е от съществено значение ако не е постигнат със усилията на целия екип. Безработицата е много ниска защото фирмите все още се опитват по всякакъв начин да задържат служителите си. Задължение на началниците е да ти намерят работа. Ако не ставаш за нещо ще те преназначат на друга длъжност но хармонията в екипа трябва да се запази. Всеки трябва да е щастлив и да работи. В Япония се работи много. Може нищо да не правиш но трябва да си на работа че и допълнителни часове. Да започнеш втора допълнителна работа (Arubaito – това е от немски но май са се загубили в превода) е почти невъзможно. Така е по филмите, това съм чел и би трябвало да е така. Като цяло хората по улиците изглеждат щастливи и спокойни. Не знам защо очаквах да видя хора с костюми ходещи нагоре-надолу намръщени. Е, има и от тях но като цяло нищо подобно. Съвсем нормални хора облечени casually. Надвикват се, обсъждат нещо развълнувано, понякога дори хилейки се непринудено.

   Новият проблем пред икономиката е демографския срив. Някъде намерих статистика че 55% от жените живеят сами (в БГ – 45%). В САЩ раждаемостта също е ниска но успяват да я компенсират чрез емигранти. Япония се опитва да приложи стимули за чужденци с опит но поради йерархичната система и особеностите на фирмите това не работи. 

   Традиционно made in Japan е символ за качество. Японска кола 10 години без ремонт. Телевизор Sony – сигурно е на 20 години и съм го дал на хора които още го ползват. За съжаление в електрониката отстъпиха пред страни като Корея и Тайван. Страната която измисли транзистора днес дори не мога да кажа дали произвеждат някакви процесори или контролери. Гледах по новините че тайванската TSMC е отворила завод за процесори за автомобили и видео обработка в южната Kumamoto префектура.

Телевизори все още правят но не и процесори. Днес всеки има смартфон но не съм чул за японски телeфон. Между другото когато се обаждат по телефона (電話 DENWA) не казват „ало“ ами もしもし (moshi moshi).

Тоалетните トイレ (toire), японското чудо. Изключително чисти навсякъде. Щом влезеш в обществена тоалетна често има дисплей кои прегради са свободни. Добре че разучих предварително символите че ако не уцелиш бутона за пускане на водата 流すnagasu може и да те изкъпе. Другите по-важни бутони са голям и малък съответно лесно се запомнят като човек с разперени и прибрани ръце - 大 (ookii) и 小 (chisai). Естествено има един куп други функции но най-важното е ако натиснеш нещо което не трябва да си открил предварително бутона 止 tomeru stop за да не се налага да гледаш виновно на излизане.

  Тъй като през лятото често вали, навсякъде има места за поставяне на чадъри. Няма страшно там не се краде. Хора разказват как са си загубвали скъпи вещи на пътя само за да ги заварят след ден сложени наблизо на видно място. Има и автомати от които да си купиш чадър. Повечето хора носят прозрачни чадъри защото властите го препоръчват за да се подобри видимостта на шофьорите.

   В асансьорите има бутон за домашни любимци. Ако возиш примерно животно трябва да го натиснеш за да предупредиш хората с алергия.

   По улиците няма кофи за боклук. Подобно на Англия торбите се слагат директно на улицата но правилата за сортиране са изключително строги. Признавам друга подобна страна не съм виждал. Тук ако си вземеш нещо от магазина и го изядеш по пътя трябва да си носиш опаковката до хотела. Абсурдно е да го изхвърлиш на улицата. Навсякъде цари изрядна чистота. На Такаосан имаше надпис ако си купиш нещо за пиене от автоматите в района да си предадеш боклука на персонала на гарата. Трудно ми е да си представя как си изяждам обентото и предоставям на началник гарата моята торбичка – „заповядайте началник-сан моят боклук с опаковката, има малко кокълчета и кенче бира за сортиране“… и онзи ми се поклонява три пъти в знак на признателност че съм му поверил моят боклук. Има някои автомати със специална опция. Купуваш си бутилка с вода или нещо друго, изпиваш я и има къде да я пъхнеш за да не се разхождаш цял ден с нея.

Храната

  Япония всъщност не е чак толкова голяма. По територия е едва 3-4 пъти по-голяма от България но по население 17 пъти. За сметка на това е разположена на острови и мисля че няма място което да е на повече от час път до морето. Това означава че винаги навсякъде има прясна риба. Факт, Япония е един от най-големите производители и консуматори на риба, накратко моето място.

寿司, 鮨, или 鮓 - sushi – Според Wiki произлиза от древна практика за консервиране с ориз на осолената риба. Прясно уловената и изчистена риба била поставяна в каци и сандъци между пластове сол и ориз, след което била притискана с тежък камък и покривана с капак или кърпа. Така рибата ферментирала и след няколко месеца била готова за ядене, а оризът се изхвърлял. Постепенно започнали да хапват и ориза.

На Токио централна гара дори имаше един ресторант където го приготвяха ръчно и пишеше че е само с прясна риба. Аз си купувах сетове за да опитам по малко от различните варианти.

маки-зуши (巻き) – това е със сушени водорасли

инари-зуши (稲荷) - Плънка в джоб от пържено тофу се нарича

чираши-зуши (ちらし) - Купичка със суши ориз с насипани отгоре морски продукти се наричачираши-зуши (ちらし)

нигири-зуши (握り) – гледам че е едно от най-купуваните.

   Честно казано прилича на нашенското суши но сякаш ориза е по-кисел. В началото помислих че съм взел застояла храна но се оказа че винаги си е такъв. По принцип японците се къпят по два пъти на ден и не ползват парфюми. Там парфюмерийна индустрия сякаш няма. Казват че ако Европеец влезе парфюмиран в суши ресторант ще го помолят да напусне защото ще скрие от аромата на сушито. В най-добрия случай ще го помолят да седне в някой ъгъл. Това с парфюмите е най-честата причина японците щом видят жена от запад да бягат надалече от нея дори в метрото. Аз такива проблеми нямах. Не съм почувствал каквато и да е дискриминация.

   Япония е на второ място след Франция по брой ресторанти с Michelin звезди. Качеството на услугите е на много високо ниво.

Отивайки там не се притеснявах изобщо, в най-лошия случай винаги мога да се отбия до MacDonalds (наричат го Makkudo). В Япония рекламират Тсукими бургер – тсуки-ми е от луната + гледам. Популярно японско развлечение. Бургера си е бургер а луната в случая е резенче от сварено яйце.

   Япония е известна с дълголетниците си. Регионът с най-много рекордьори по възраст е южния остров Окинава. Много изследвания са правени как го постигат. Някои твърдят че храната е здравословна. Не съм много сигурен че е такава. Пържената темпура в сгорещено олио с галета едва ли е такава. Факт e че се хранят балансирано. Всъщност на Окинава си хапват свинско месо и саке си пийват. Чистата природа, разнообразната балансирана храна и живота на хората в общество в което взаимно си помагат обикновено се посочва като основна причина за дълголетието.

Япония е страната с най-малък процент от хората с наднормено тегло в света последвана от Корея. Не знам дали чак толкова спортуват. По-скоро балансираната храна и малките порции са причината.

   В Япония вегетарианството не е на мода. Повечето вегетариански ресторанти са на чужденци. Това, при условие че при управлението на Шогуните диетата е била предимно растителна и от улова от морето. Някои от владетелите дори са забранявали отглеждане на крави. Твърдят че Меиджи императора трябвало да яде месо публично за да убеди сънародниците си че може да го правят. Тогава са считали че това ще ги направи високи и силни и … руси като европейците. Първите две неща са се случили, последното не съвсем. Като цяло месо има в много от ястията но се счита за храна трудна за балансиране. Изкуството е да го комбинират с разнообразни храни за да го балансират.

    Това че ядат само ориз не е вярно. Имат си и пекарни за тестени изделия – パン屋 Pan’ia, パン от pan – хляб на португалски. Ако не се лъжа португалците са първите европейци пристигнали в Япония. Ако си спомняте историята от Шогун са се занимавали активно с търговия на стоки между Китай и Япония. Те са внесли и темпурата като начин на приготвяне на рибата.

Хората си приготвят за работа или училище от вкъщи obento в специални пластмасови кутии с преградки за различните съставки и сосове. По гарите се продава ekiben – eki означава гара а ben е от obento. Това е храна която можеш да си хапнеш във влака при това е толкова добре оформена че много хора си задържат кутията. Някои кутии дори имат възможност с издърпване на нещо да активираш химична реакция която да ти затопли храната.

Японските кръчми се наричат izakaya. Там обикновено хората ходят с колеги след работа. В някои от тях се събуваш и оставяш обувките на входа и се разхождаш вътре по чорапи. Сяда се на възглавнички на повдигнатия под като краката са под тялото. Аз се пробвах но не съм свикнал да седя в такава поза и не бих издържал дълго време. Масите са ниски, като българската синия. Поне на това съм свикнал но обикновено сядам по турски с крака кръстосани пред тялото.

По принцип в интервютата които съм гледал японците споделят че обичат да ходят на изакая с приятели но се дразнят от фирмената култура която ги принуждава да ходят с шефа и останалите колеги. Това което съм гледал по филмите си е направо мъчение за новобранците, особено мъжете. Винаги шефа или най-възрастния сипва пиенето а новобраниците са почти принудени да пият. Щом седнеш на маса ти носят окаши, нещо като стартер. Искаш не искаш, получаваш и на всичкото отгоре е в цената. Това е нещо като такса че си заел масата. Дават ти и oshibori,влажна кърпа като в самолетите бизнес класа да си избършеш ръцете. При резервациите за ресторант винаги имаш определено време кога да си там. Ако закъснееш резервацията се анулира.

Етикета за хранене и особено боравенето с клечки 箸, ohashi си има специални правила. Не трябва да сочиш хората с тях дори когато ги отчупваш. Не трябва да бучиш храната с тях. Не трябва да подаваш на други хора с тях защото така се прави само на погребение. Когато не ги ползваш трябва да ги поставиш по определен начин. Ако има вероятност да разпилееш храна по масата е допустимо да си поднесеш чинийка до устата.

Типично както ние казваме приятен апетит, така и японците казват itadakimas 頂 (радикалите на символа са гвоздей и глава и е нещо като символично повдигане на дар над главата или казано по друг начин изразяване благодарност за храната към всички които са участвали в производството на продуктите и тези които са я приготвили).

   Освен суши навсякъде се продава рамен. Рамен е нещо като наша супа с нудли. Има цели вериги предлагащи рамен. Рамен културата е достигнала епични размери. Има филми в които хора и фирми се съревновават кой ще приготви най-вкусния рамен. Подготовката на нудлите е цяло изкуство. 

Това което обаче мен най-много ме засяга как се яде. Проблема е че се приготвя и поднася горещ и трябва да се яде веднага. Опитния японец го захапва и всмуква. По този начин докато достига до устата той се охлажда достатъчно да не те изгори. Аз обаче не мисля че бих се справил. Такива като мен японците наричат некоджита 猫舌 = 猫(neko, котка) + 舌(jita, език) което означава котешко езиче, т.е. не може да яде горещо. Обичайно в закусвалните има автомат на който си поръчваш какво искаш и той то дава билетче което даваш на готвача и сядаш на нещо като бар. Щом ти донесе храната идва сложната част – да я изядеш гореща при това често под зоркия поглед на готвача макар и да се прави че не ти обръща внимание. Казваш Gochiosama deshta за да благодариш за вкусната храна и си излизаш ако вече си платил. С автомата и останалото се справях но не и с горещия рамен. Просто се правя на разсеян и преди да го захапя го държа няколко секунди във въздуха за да се охлади.

   Хубавото е че освен традиционните Рамен заведения има и други като Ichiran. Хората сядат сами и са разделени с прегради. Попълваш си каквото искаш на лист хартия. Готвача го взима, подготвя ти храна и спуска завеса. Предимството е че никой не гледа как и колко ядеш а за заведението е добре че хората са изолирани и няма да им заемат масите за продължително време за да си говорят. Сядаш, ядеш плащаш и си тръгваш. Просто и по японски ефективно.

   Както споменах в началото рамен е повече от храна. Имат си култови вериги за хранене. Дори японците когато влизат за първи път в тях отиват с придружител който да ги наставлява за да не объркат правилата. Една от най-известните е Jiro Ramen. Как може едно заведение да стане култово в страна в която услугите са на толкова високо ниво. Има само един начин ако обслужването и храната са уникални. Какво уникално можа да има в обслужването? - ами вместо типичното добро отношение въведи строги правила и вкарай лоши чичковци за готвачи. Накратко щом всички предлага добро обслужване ти предлагай лошо. Това е Jiro Ramen, лека проява на мазохистичната природа на Япония. Не посмях да вляза но примерно когато те попитат искаш ли чесан, това е кодов въпрос при който се очаква да кажеш как искаш да е приготвена порцията, при това с точно определени думи и последователност. Ако сгрешиш ще те изгледат лошо а при второ провинение ще те помолят да напуснеш. Храната също е уникална за Япония. Рамен като рамен но в големи порции. Важно е обаче да си знаеш мярката. Ако оставиш храна това е обида за готвача и заведението и получаваш вече знаете… бан.

Други популярни храни са Yakitori – шишчета с пилешко, 餃子 gyoza, unagi – риба на скара, Karaage – пържено пилешко и т.н. Едно от любимите ми е お好み焼き Okonomiyaki . Това е омлет но добавят и месо и други неща. Дали на мен така ми се е случило но бърканите яйца в Япония се поднасят почти сурови. Счита се че ако храната е прясна няма нужда от специално приготвяне.

Плодове, добре познатите ни за сезона пъпеши и дини плюс ябълки, праскови и т.н. По гарите продават единични бройки за подарък и струват 3-5 Euro (500-1000 yen). Примерно една едра праскова, опаковане модерно. Пъпеш, отгледан в форма на куб се води луксозен подарък и струва доста пари.

Питиетата:

Бира естествено, Asahi е сякаш местния лидер.

Чай, всички сме чували за чаената церемония. Green tea основно. Гледах да взема за подарък някое пакетче от магазина но нищо японско оригинално не видях. Цейлон и т.н. Накрая си купих от едно малко магазинче в Киото където възрастна жена ме увери че е оригинален японски чай. Сега сякаш си падат повече по кафето. Някъде четох че 85% от продукцията на кафе на Ямайка се изнася за Япония.

   Сладкишите – на мен любими ми станаха едни кифлички със сладък картоф. 

Kit Kat не е измислен в Япония но в магазина имаше огромно разнообрази от тях. На японски се произнася като Kitto Kattu. Слоган на японски "Kitto Katsu" означава „ти ще победиш“ и по случайност много прилича на сладкиша. Така японците възприемат че сладкиша им носи късмет и покупките нарастват а оттам и разнообразието. Ето как една игра на думи създава печеливш продукт.

Pocari sweat беше спасението в жегата. Не много приятна на вкус, сладко-солена утолява жаждата и помага за баланса на електролити.

   Типична закусвалня. Отляво са ястията които предлага. Те са пластмасови / изкуствени но приличат като истински и дават много добра представа какво купуваш. Автомат на входа който почти винаги приема само кеш. Вкарваш парите, натискаш бутона за ястиято което искаш и евентуално добавки и накрая Otsuri за да ти върне рестото и билетчета с поръчаното. Влизаш в заведението и даваш билетчето на персонала.

Заведения има всякакви но аз лично не съм експериментирал чак толкова. Имат такова с котки с бухали и т.н. Четох че имат и с роботи но всъщност това е по-сериозно отколкото си мислите. Всъщност това не са истински роботи а аватари които се управляват от инвалиди дистанционно. Това е японския начин да интегрира тези хора в обществото дори в сфера на услугите която преди не е била достъпна за тях.

   Загледах се в супера да си взема кисело мляко. Никъде не видях да пише Burugaria. За сметка на това имаше Greek yogurt.

Облеклото

Общо взето японците се обличат модерно и марково. Мъжете, особено salari man, черен панталон, излъскани остри обувки, бяла или синя риза.

   Облеклото на дамите не мога чак толкова да коментирам но през лятото сякаш носят по-широки дрехи за да скриват тялото от слънцето. Обикновено носят и чадър но това се отнася и за някои мъже. Аз също си купих чадър за лятото. Наричат го парасол защото позволява на вятъра да проникне и да те охлажда. Въпросните чадърчета са сякаш свързани с някои хора. Часът е след 18:00, слънцето залязва и е почти тъмно а те с чадъри.

   Виждат се и момичета в т.нар коз-плей облекло no повечето са с ученическо облекло.

   На специални събития носят кимоно или летния му вариант – юката. Да, традициите са живи. Примерно два дни преди да отида е имало фойерверки над река Сумида в Токио. Наричат ги Hanabi" (花火). Символите означават огнени цветя. Гледах клипчета как половин милион зрители отиват да гледат шоуто. При перфектна организация полицията блокира за движение няколко околни квартала. Хората отиват облечени в традиционно облекло, постилат си нещо по средата на улицата на земята и сядат да гледат шоуто. Гледането на фойерверки по този начин е традиция от векове. Шоуто продължава близо час. В края на шоуто се изправят, лек поклон и пляскат в знак на уважение на хората които са го осъществили. Това е японското уважение към труда на другите и колективния дух. Обикаляйки храмовете, почти винаги щом се огледам наоколо виждах хора в традиционно облекло.

   Миналия век европейската общественост се е вълнувала от това какво носят японките под кимоното. В началото на миналия век в Токио е бил построен първия многоетажен мол на централната търговска улица - Гинза. Западната преса разказала за пожар в мола при който продавачките загинали защото въпреки че пожарникарите опънали тента долу отказали да скочат. Причината - нямали бельо и ако скочат кимоното може да се разтвори и да се посрамят. Честта за японците е по-важна от живота. Това е историята която наремето печатните издания публикували. По-късно проучванията показали че пожар действително е имало но се разминал без жертви. Това са фактите но друг факт е че оттогава японките започнали да носят бельо по европейски стил. Преди това под кимоното са носили нещо като юката, т.е. пак подобно на кимоно но от материя която да не дразни тялото. Ако сте виждали едни бели ивици около врата на носещите кимоно, това е всъщност от долната дреха.

   За географията на Япония какво да разказвам, достатъчно е да погледнете картата. Е, не съвсем. Картите на света от училище са двуизмерни и Япония е там в ъгъла, вдясно, и изглежда като група острови разположени като ивица вертикално от север на юг. В действителност тъй като земята е кълбо островите или поне най-голямия са по дължина разположени от изток на запад. Google Earth сякаш дава по-добре представа. Киото е старата столица и означава просто столица. Токио от друга страна както вероятно знаете от кръстословиците се е казвало Едо (江戸) естуар през ерата на самураите. Днешното име Токио означава буквално източната столица. Постепенно хората са извоювали земя от токийския залив. В резултат Токио не е много високо над земната повърхност и всъщност си мисля че ги е страх повече от наводнение отколкото от земетресение. Имат шлюзове и бариери подобно на Лондон но за щастие не се наложи да проверяваме дали ще удържат цунами. Всички знаем че Япония е група от острови но в Токио, като изключим високата влажност, нямах чувството че съм на морето. Японците воюват с него. Няма плажовете на Барселона например. И да има някаква ивица - плуването е забранено.

   Хотелите, както и услугите навсякъде са на високо ниво. Check-in/out с поклони. Цените не бяха много високи, доста по-ниски от западна Европа, може би защото лятото не е силния туристически сезон. Хотелите са предназначени за западни туристи но все пак си остават и малко японски. Тоалетната например и в двата хотела където бях беше с марка Toto. Май са нещо като монополист защото и обществените тоалетни бяха от същата марка. Имаше си инструкции за експлоатация на контролния панел. Тоалетната чиния беше по-ниска от стандартните в БГ и доста по-ниска от да кажем в Холандия. Ваната е също по-къса и в нея може само да седнеш. Останалото си е стандартно. Както споменах тоалетни, понякога когато посещаваш друга страна е проблем да намериш. В Япония такъв проблем няма. Тоалетни има на във всяка гара или дори метро станция. Навсякъде са безплатни, изрядно чисти и с един куп функции на контролните панели. Понякога има и екран на входа показващ кои клетки са свободни за да не обикаляш и проверяваш.

    В Япония има business hotel и така наречения love hotel (rabu hoteru). Това са едни сиви сгради почти без прозорци но пък с много входове, позволяващи клиентите да влизат и излизат дискретно. Предполагам се досещате за предназначението им но твърдят че се ползват по-често от семейни двойки. В Япония вътрешните стени, наследници на някогашните хартиени стени продължават да са сравнително тънки и вероятно това е причината.

   Транспорта в Япония мога да определя с една дума – изключителен. Гарите са огромни, пътникопотока също. Още с пристигането те грабват с мащаба като казаха Нарита експрес пристига на … коловоз, пето подземно ниво (от общо 7-8 нива). Слава богу че бях без багаж. Имат транспортна услуга на летището, оставих им големия куфар и на другия ден от рецепцията ми казаха че е пристигнал в хотела. Същото направих когато се придвижвах от Токио до Киото. Японец във влака не носи тежък багаж именно поради развитите транспортни услуги. Видиш ли някой с голям куфар, почти сигурно е чужденец. Иначе в централна гара Токио Еки се загубих още първия ден. Слава богу че телефона ме локализира по WiFi на магазините защото сателити няма как да видиш. Втория ден си наложих да не си помагам… и пак се забутах в някакви коридори на едно от нивата в подземния мол до гарата, след това вече бях запомнил достатъчно ориентири и нямах проблеми. В Shinjuku, която се води най-голямата гара по пътникопоток в света и се прекачвах няколко пъти всъщност нямах проблем. Някак си обозначенията там са по-добре направени. 

Влаковете се движат с изключителна точност. Сигурно сте чували как ако има закъснение персонала се строява и се извинява на пътниците с поклон. На мен не ми се случи. Ако не са точни, системата просто няма как да функционира. Само си представете за скоростния Шинкансен покриващ почти цяла Япония надлъж, това са над 1к км се движат композиции с по 16 вагона на всеки 3-5 минути. Това е с по-малък интервал от Софийското метро и тези композиции се носят с 300 км/ч. Цената за 500 км Токио-Киото е висока, около 100 евро но тези дълги композиции при това толкова начесто пак са пълни с пътници. Кондуктори, машинисти и персонал комуникират много забавно. Викат си нещо и правят сигнали с ръце, освен че си имат радиостанции но процедурите са отработени перфектно. 

  Температурата във вагоните през лятото се поддържа 26 градуса (много важен факт за мен когато навън дори през нощта не пада под 28 и търсиш всяка хладина). Има и по два вагона с 28 градуса за любителите на по-топлото. Обикновено в метрото имат и Women only вагон като в близкия изток. 電車 DENSHA влак – първия символ е дъжд с гръмотевица над поле или накратко електричество а десния е пиктограма на кола погледната отгоре. 車庫 SHAKO - кола под навес.

    За какво мечтаят японците по отношение на транспорта при условие че вече са на това ниво - ами да се движат още по-бързо. Технологията я имат – Maglev с магнитна левитация. Преди години реализираха проект свързващ летището в Шанхай с града. В Япония обаче няма Maglev в реална експлоатация но пък си мечтаят за такъв и не просто мечтаят но и работят да се случи. А защо още не са го направили? Скъпо е ни и има някои неуредици, леко неочаквани за мен. Япония, подобно на България е планинска държава. Това върху което работят е трасе между Токио и Нагоя включващо около 250 км тунели. 

Когато минавах през Shinagawa, един от транспортните хъбове в града, забелязах реклами на Linear. Така наричат Maglev проекта. Там ще бъде основния терминал в Токио. Влака ще се движи с 500 км/ч. Кога ще стане обаче никой не знае. Трасето трябва да премине през провинция Шизуока. Премине, разбирайте тунел с дължина около 15-на километра. Губернатора на провинцията обаче казал - не, тунела ще намали дебита на околните реки и блокирал целия проект. Сега JR (Japan Railways) работят по другите тунели и чакат да се разберат с Шизуока но не си дават много зор защото щом/ако получат разрешение така или иначе ще са им нужни 10 години да прокопаят този тунел. Общо взето целия проект зависи от него. Както виждате съвременна Япония не е чак толкова централизирана като управление.

   По отношение на автопарка мисля че е ясно. Японски автомобили, почти без изключение. Тойота естествено е най-разпространения автомобил. Като цяло моделите в Япония нямат много общо с тези които се продават в Европа и Индия. Различни модели и дизайн. Изглеждат по плоски отпред и не толкова аеродинамични но явно пазара това изисква. Освен това са и ниски и за БГ пътища не стават. В Япония това не е проблем. Дупки никъде не видях. Не само че няма дупки но няма и неравности. Не знам как го правят но шахтите навсякъде са на нивото на улицата – нито стърчат нито са хлътнали. Обикновено са украсени с герба на града. Стари коли не видях освен че такситата изглеждат древни но излъскани. По принцип автомобил от дилър не можеш да си купиш ако нямаш парко-място. Системата работи така – подаваш документи за покупка и декларираш мястото където ще паркираш с размерите му. Идва служител на фирмата от която купуваш да измери и заснеме мястото и чак тогава ти разрешават сделката да продължи. Магистралите са със тол-такси и се вият направо над къщите над хората.

Може и да се повтарям но когато се върнах в София първото нещо което ми направи впечатление е мръсния въздух. В Токио се катерих към планината по път по който минават и автомобили. Те ме задминават а аз не усещам никакво замърсяване. Електрически ли бях, хибриди ли не знам но е факт че въздуха в град с население над 40 милиона е в пъти по чист от този в едно милионна София.

    Тротоари има само на някои централни улици. Повечето улици са с асфалт на едно ниво и само маркировката показва коя част е за автомобили, коя за пешеходци. Реално си ходиш там където са автомобилите защото по „тротоара“ често има стълбове. Като казах стълбове, те са навсякъде освен в самия център. Улиците са една плетеница от кабели над тях, включително видях трансформатори окачени на стълбовете. Една от причините предполагам е че при наводнение по-лесно ще се ремонтират но по-скоро си е като традиция. На кръстовищата, щом доближа пешеходна пътека колите от двете страни ми спират. Децата особено като пресекат се обръщат на 180 градуса и се покланят на колоните от двете страни на движението. Около популярните туристически обекти и училищата има възрастни хора с униформи които регулират движението. Подозирам че са доброволци. Само си представете при 40 градуса жега навън човека стори в униформа надута като балон с вентилатори около кръста и като светне зелено на светофара ми маха да премина??? Леко луда работа. 

    Между другото правилата с униформите и личните предпазни средства явно са много строги. До гарата в Токио строяха поредния небостъргач и сутрин и вечер работниците излизаха бръмчейки като пчелички с вентилаторите които са част от екипировката.

Днешна Япония продължава да е лидер в роботиката и автомобилостроенето. Това изисква много енергия. Забавното е че никъде не видях ветрогенератори. Видях слънчеви панели около Киото но не бяха нещо значимо. Нямат полезни изкопаеми в икономически значими количества. Атомните централи ги бях спрели след Фукушима (福島県) fukushima "good fortune island) но някои от тях работят осигурявайки 10-20% от потреблението. Основно разчитат на внос на LNG от Австралия, САЩ и близкия изток.

Традиционния японски дом е с повдигнат 30-40 см под и сякаш е много уютен защото можеш да се разхождаш по чорапи да сядаш че дори и да спиш направо на пода без да ти е студено. Обикновено като влизам в някои от храмовете ме караха да се събувам.

Вече споменах че думата легло (betto) е взета от английския. В стара Япония хората са спали на футон а не на легло. Футона е нещо като матрак който се навива на руло за да не пречи когато не го ползваш. Днешно време някои хора продължават да го правят, други спят на европейски тип легло. Сякаш зависи от жилището. Ако пода е повдигнат както е в традиционния дом, разпъваш и си лягаш. Ако не е повдигнат тогава легло. Много от къщите, около 1/3 са с покриви като храмовете. Подозирам че това са традиционни къщи. Особено внимание са отделили на ръбовете на покривите. Сякаш са високи подчертавайки контурите като навремето са завършвали със логото на клана или лидера.

За банята и тоалетната разказах. За тях винаги отделят специално внимание по отношение автоматизацията.

Жилищата са традиционно малки като площ. Човек си мисли че живеят минималистично но това което съм гледал по филмите е точно обратното. Навсякъде продават разни глупости а щом ги продават значи се намира кой да ги купува. Това което съм виждал като типично жилище са малки стаи, претрупани с разни предмети от бита и със закачалки с дрехи по корнизите.

   Едно от големите удобства е да имаш котатсу. Това е нещо като синия, ниска маса с нещо като много широка плътна покривка. Под масата обикновено има нагревател. Навремето са казвали че през зимата краката трябва да са на топло, главата на студено. Японците си пъхват краката под покривалото на въпросното котатсу и така поне от кръста надолу им е топло. Така не им се налага да отопляват цялото жилище а само под котатсуто.

Съвременния японски дом зависи от човека но съм виждал по филмите в една стая котатсу с повдигнат под и до него диван в европейски стил. Съвременните домове са с електрически нагревател или климатик но често ползват и печки на керосин. В последния случай им се налага през час да проветряват.

Обикновено целувки и дори ръкостискания между японци са изключени. Най-много да се държат за ръце. Много уважават личното пространство. Това да се бутат като други азиатци е напълно изключено. Ако се случи се извиняват няколко пъти. Преди време гледах един филм как един мъж се записва на класически танци че и му харесва. В Европа би било нормално но необходимостта от физическата близост при танците за японеца означава да се преодолее едно табу.

Японците обичат да обясняват подобно. В Европа можеш да видиш “P“ със стрелка за паркинг и това е. В Япония надпис за паркинг има едно дъъълго обяснение от сорта „това тук е място където може да паркирате…“. Същото и с бутоните в автобусите. Вместо да напишат просто „stop“, на самия бутон надписа е със ситни букви и гласи нещо от сорта „моля натиснете този бутон за да известите шофьора че желаете да спре на следваща спирка“. Казват че обичат „да дават акъл“ но пък и практикуват 馬耳東風 (конски уши срещи източния вятър)т.е. не обръщат много внимание.

    Като цяло държат на семейните ценности. За разлика от Норвегия където държавата лесно може да ти вземе децата, тук родителите имат повече права, дори са в другата крайност. Примерно гледах екранизация по действителен случай как многодетна майка си намира любовник който не желае деца. Тя си изоставя децата и отива да живее при него. Децата са справят известно време сами но когато свършват парите започват да просят и крадат за да оцелеят. Едното от децата почива и го слагат в куфар в апартамента. Друго е убито. След като не си плащат наема няколко месеца наемодателя с полиция влиза в апартамента за да завари тотален хаус. Майката е арестувана. Така филма свършва. В действителност няколко месеца по-късно майката е освободена, оцелелите деца са и върнати и продължават да живеят с нея.

Учат си децата на самостоятелност още от малки. Виждал съм в метрото малки деца да се качват сами. Това само показва колко е безопасно и че родителите не се страхуват. Вярно около училищата има доброволци които да им помогнат но в метрото си е друго. По Netflix има едно шоу “Old enough” в което показват деца как преди 10-на години са ги пращали сами да правят разни покупки за първи път и сега ги снимат вече пораснали.

    Когато се заслушам как си говорят помежду си във влака или по улицата родителите винаги говорят от гледна точка на най-малкия присъстваш член на семейството. Например жена се обръща към съпруга си с татко - 父(пиктограма на две брадви), а той пък се обръща към нея с майко. Или пък родителите се обръщат към по-големия брат с батко - niisan (兄さん – пиктограма на голяма уста с дълги крака и накрая един -san за учтивост).

   Да видиш японец с брада е направо изключение. Някъде четох че кмета на Осака забранил на служителите си да ходят с брада на работа. Татуировките обикновено се свързват с Якудза и затова ако ходиш на онсен (минерална баня) задължително трябва да ги скриеш.

Образование

Чистота, безупречен ред, усърдието с което работят в каквато и да е професия и липсата на индивидуализъм за сметка на колективния успех са неща които са плод на образователната им система плюс семейни традиции.

Както се казва всичко започва от образованието на децата. Учениците са като навсякъде. Имат малко по-голяма свобода. Всички с униформи. Самите училища изглеждат добре и почти всички имат открити басейни на покрива.

Преподавателите вероятно знаете че се наричат 先生 SENSEI. Символите означават пред живота или нещо като наставник който да те води по правилния път. Ученик пък се изписва със символ за дете с огън над главата 学 явно от многото знания. Класна стая е 教室 KYŌSHITSU. Левия символ е дете а над него ръка с пръчка. Ще се въздържа да коментирам древните методи за възпитание на децата от които произлиза днешния символ. 

   В самото училище е като в традиционните домове, вътре се ходи само по чорапи или чехли. Училищата нямат хигиенисти. Тази роля е оставена изцяло на децата. Те си мият тоалетните и всичко останало. Резултата, по улиците на града няма кофи за боклук а е абсолютно чисто. Щом купуваш нещо си мислиш как ще занесеш опаковката до вкъщи. За малките деца им осигуряват храна в училище а по-големите си нося обенто от вкъщи. На закуска аз си взимам голяма чиния и по навик слагам всичко в нея. В крайна сметка нали отива на същото място. Японците не правят така, всяка съставка на закуската в отделен съд или преградка. Обентото на учениците е подобно. Една кутия но с много преградки за различните съставки. Накрая на годината всички преминават в горния клас. Ако някой ученик не се справя, останалите са длъжни да му помагат.

  Разказах вече как се пазят от слънцето. Чадъра в ръка дори и когато вече се стъмва. Има защо обаче. Просто не мога да си представя да ходя без чадър под обедното слънце. Шапката, дори да е голям не позволява да се прикрие достатъчно тялото. Гледах фермери в полето със сламени шапки като във Виетнам.

   След втората световна война Япония запазва неутралитет но напоследък започва да се въоръжава по солидно. В този регион лидера е Китай. Из забележителностите които посетих туристите основно бяха от Китай което е съвсем естествено при условие че полет от Пекин/Шанхай е около 2-3 часа. Често чувах хора говорещи на испански, две-три семейства от Холандия но на английски почти никой, при условие че от САЩ полета е малко по-къс отколкото от Европа.

    Прави впечатление липсата на полиция. На всяка гара имат нещо като малък участък и това е. Няма ги полицаите с автомати с които за съжаление сме свикнали из някои европейски градове. Живота е много по-спокоен. Няма ги и камерите които наблюдават всеки и всичко или поне ако ги има го правят по-дискретно. Хората са възпитани да съблюдават нормите и просто не им се налага да го правят.

Историята на Япония е свързана с много възходи и падения. Ще се въздържа да разказвам подробности. Това което бих искал да споделя е начина по който историята е формирала съвременноto съзнание на тази страна. Всички сме чували за войни и самураи. Самураите са били войни аристократи. От тях се е изисквало пълно подчинение на техния феодален владетел наречен даймио формирайки през вековете кодекса на самурая. Самата дума самурай идва от това да служиш. Този пълен контрол над живота и начина на обучение на въпросните самураи са достигнали до днес под формата на високо качество на услугите и отдадеността на хората към това което правят в услуга на околните и обществото като цяло.

Смята се че Ода Нобунага е военачалника който през 15-ти век с оръжие е започнал обединението на Япония и създал условията за последващия Tokugawa шогунат. Който се интересува повече от историята могат да му препоръчам сериала „Age of Samurai: Battle for Japan“ на Netflix. Един съществен момент е че е успял да победи въоръжените монаси от планината Hiei в покрайнините на Киото която изкачих. Друга голям битка е срещу нинджите. Не му е било лесно срещу тях но по-късно са се справили.

   След като го убиват и неговия наследник Toyotomi Hideoshi довършва обединението на Япония идва историята кой ще поеме наследството му описана в Шогун. Все пак имайте предвид че Шогун е художествено произведение вдъхновено от исторически събития. Както историята се пише от победителите, така и романите се пишат от… авторите им. В случая автора е англичанин описващ подвизите на англичанин. Според Wiki действително е имало холандски кораб с лоцман англичанин който се е издигнал до ранг хатамото достигнал до бреговете на Япония. Дали е извършил всички тези подвизи не се знае но днес едва ли много японци са чували за него за разлика от капитана на холандския кораб. Може би си спомняте онази сцена в Шогун когато великия хатамото отива при оцелелите холандци които живеят в мизерни условия по своя воля. Всъщност холандския капитан оцелява и също се издигнал до ранг хатамото и работил като посланик и посредник при сделки при шогуна. За разлика от англичанина, днес всеки японец знае името на холандския капитан защото квартала в който е живял носи неговото име Yaesu ( японското произношение на Yensen). Този квартал е до самия императорски дворец и бивша крепост на Едо. Един от изходите на централна гара Токио носи неговото име както и подземния мол Yaechika.

    „Шогун“ завършва със подготовката на Торанага за битка. Първообраза на Торанага е Tokugawa Ieyasu, основоположник на династията Tokugawa. В действителност такава битка наистина е имало при Sekighara. Романа не описва самата битка но може да се каже че е спечелена от Торанага именно с политически манипулации преди това. Няколко от командирите в противниковия лагер се обръщат срещу своите и изхода е ясен.

Всички сме слушали за самураите размахвайки мечове и т.н. и как Япония няколко века е управлявана от шогуната Токугава развивайки се съвсем независимо от останалия свят. Така, докато идват американците и ги принуждават да се отворят към света. Последното според мен не е било просто принуда, самите Японци са желаели тази промяна и до голяма степен Меиджи епохата е желана и се разглежда позитивно от самите Японци. Края на ерата на самураите не е някаква романтична трагедия както понякога я описват във филмите а смяна на една епоха.

   Винаги съм си мислел че т.нар. Японско чудо, изключително бързото развитие на икономиката се е случило едва през втората половина на миналия век. Наскоро прочетох пътеписа на Алеко Константинов от началото на миналия век който промени тази ми представа:

Откъс от “До Чикаго и назад” на Алеко Константинов: "Пусти японци, страшно напреднали! Ненапразно те се считат възточни англичани. Жива, деятелна, интелигентна нация! Като че са се надумали сега, на всемирното изложение в Чикаго, да зачудят света със своя напредък. И наистина го зачудиха! Няма ни един отдел в изложението, в който те да нямат свой павильон. Навсякъде, наред с първокласните европейски държави, ще видиш импозантни кьошкове с надпис „Japan“. Те не са изложили като свое ракия от Станимака, есенция за коняк от Бордо, бутилки от Прага и етикети от Виена; ами всичко, което пълни техните грамадни павильони, е произведение на тяхната индустрия. Складове от техния фарфор ще срещнеш във всичките големи американски градове и в столиците на Западна Европа. Сума металически изделия, копринени платове, златошити материи, сламени изделия, дрогерии, оризи, чаеве пълнят множеството пръснати из Америка и Европа японски магазини. Не, не се шегуват японците, те здраво крачат напред."

   Между другото факт е че самураите са били майстори на мечовете katana но според мен това е малко като с шпагите при французите. Да, дуелирали са се но на бойното поле основното е било огнестрелното оръжие. Имайте предвид че с установяването на шогуната чак толкова мащабни битки не е имало. Шогуна е изисквал неговите феодали да прекарват известно време в неговия двор и ги е държал изкъсо.

Споменах за спокойствието и как хората спокойно си оставят багажа някъде за да си свършат нещо и после да си го вземат но може да попитате къде е Якудза. Да, онази могъща мафия от филмите. Има я доколкото прочетох и централата и е в Кобе. Твърдят че имат проблем с набирането на нови кадри. Младите не искат да се присъединяват към тях а старите вече не се крият и се опитват да служат на обществото. Всъщност твърдят че Якудза е помогнала и реагирала по-бързо със своята организация при земетресението в Кобе да помогне на пострадалите.

  По принцип Японците са слабички но по-скоро от диетата – малките порции и сравнително здравословна балансирана храна отколкото от спорта. Вярно че докато бях там имаше препоръка от властите да се избягват каквито и да е упражнения на открито поради високите температури. Тези препоръки имат задължителен характер за училища и детски градини и напълно ги разбирам. Имаше все пак хора да тичат в жегата, предимно с европейски черти.

   Любимият спорт е бейзбола последван от футбола. Обичайна гледка е къщи, блокове и над всички стърчат мрежите на бейзболните игрища.

  Сигурно сте виждали фигурата на основателя на KFC - полковник Сандерс пред магазините им. В Осака, когато местния бейзболен тийм спечелил първенството, в изблик на народна радост феновете грабнали фигурата на полковника и я хвърлили в реката. След това няколко години поред представянето на тийма било доста под очакванията. Феновете решили че това е защото хвърлили фигурата и го нарекли проклятието на пoлоквник Сандърс. Властите на Осака организирали водолази да намерят фигурата и да я извадят но и това не помогнало. Чак когато намерили и извадили и очилата от реката проклятието се развалило и най-накрая тийма спечелил отново. Тази история показва че са леко суеверен народ. 

Имат и успехи в тениса в лицето на Naomi Osaka но са си леко расисти и сякаш не я признават за японка. Не съм ходил на сумо двубой но това си е сякаш най-японския спорт който съм чувал. Децата на училище ходят често и на кендо.

Природата прилича много на тази в БГ. Същите дървета и цветя. Единственото което се сещам е дразнещия звук от цикадите. Подчертано планинска страна. Всички сме чувал за Hanami как се събират облечени официално за да гледат пролетните цветове на разцъфналите вишни. Имат пробни традиции и за Hanabi, Momiji пък е през есента когато се радват на падащите листа обагрени в жълто и червено. През лятото пък в горещите дни просто са се събирали да гледат луната през клоните на дървета майсторски оформени да описват кръгове. Като цяло са хора които се радват на природата и се опитват да я пазят което предвид град като Токио където парковете са кът.

Изкуство и забавления

   Чували ли сте за известен музикален изпълнител от Япония? Едва ли. Има естествено но на индивидуални изпълнители не се гледа с добро око. Ако някой постигне нещо то това трябва да е като част от екипа. В момента на върха на музикалната класация са момчешка група последвана от момичешка група. В танците може да сте чували за Авангард, момичешка група.

Въпросните групи се промотират доста сериозно и за да се превърнат в идол работят с големи екипи за да създадат т.нар. Idol culture (произнася се Aidoru). Клиповете към песните често са анимации и не показват самите изпълнители.

В центъра ми дадоха листова с покана за Кабуки представление. В националния музей на Токио имаше видео с Noh изпълнение със специални маски.

Всички сме чували за гейшите. Естествено това няма нищо общо с проституция. Гейшите (geiko) са всъщност хора на изкуството. 

芸者 GEISHA geisha – първият символ е засаждане на растения а втория професия. Това да засадиш нещо е форма на изкуство.

  Танцуват с изящество и се обучават от малки как да забавляват гостите си. Днес това продължава да съществува и се упражнява като професия. Майко, са всъщност ученички които са избрали тази професия и се обучават в нещо като полу-пансион. Не са чак толкова много. Говорим за 100-на гейко и 100-на майко в Киото.

   Има и забавни съвременни варианти на Гейшите, например можеш да си вземеш гадже под наем. Поинтересувах се от условията. Повечето момичета са студентки решили да изкарат някоя допълнителна йена. На среща с тях нямаш право да ги докосваш и да задаваш твърде лични въпроси а цените са сравнително високи. Реално тази услуга не е чак толкова популярна, основно дъвка за западните медии.

Какво можеш да научиш от подобно момиче. Със сигурност ще те излъже за всичко, не че има значение де. Сигурно ще кажете че това е Япония и никой за нищо не лъже. Нас са ни възпитали че лъжата е лошо нещо. Дори това е една от 10-те божи заповеди. Вероятно ще ви изненадам с това твърдение за Япония но там лъжата се възприема по различен начин! Сега ако попитате как е възможно това нека първо обясня че има два начина на говорене – honne и tatemae. Ако говориш с някой приятел винаги трябва да му казваш истината. Ако говориш с непознат или публично може, дори е препоръчително да използваш „бели“ лъжи. Трябва да казваш това което е обществено прието за да се запази хармонията. Примерно двама мъже разговарят и единия пита другия къде е приет сина му да учи. Запитания отговаря в обществено училище въпреки че в действителност е приет в частно елитно училище. т.е. запитания дава най-обществено приемливия отговор на въпроса, въпреки че е лъжа.

    Дори самите японци се затрудняват да разпознаят кое в даден разговор е лъжа и кое истина. Общо взето правилото гласи на първо запознанство всичко което се говори е лъжа и служи само за начало на комуникацията. Трябва да инвестираш повече време за да се сближиш с даден човек и тогава вече е длъжен да ти казва истината. Объркано нали? Човек обаче трябва да знае тези национални специфики ако иска да има бизнес или лични отношения с хората в тази страна.

   Ако искаш да си поговориш с някого има по-евтин вариант, просто отиди на бар. Има специални барове за тази цел. Днешното население живее все по-самотно и това води до съществуването на подобни услуги.

   По отношение на жените се е разраснала така наречената хост култура. По центъра масово се вижда билбордове на мъже, очевидно привлекателно изглеждащи за своите клиентки. Обикновено работят в заведение където чужденци ако изобщо бъдат допуснати ще ги пратят в някой ъгъл. Идеята е че купуваш питиета на въпросния хост и получаваш неговото ухажване и внимание. Щом влезе жена в заведението започват да я наричат henna - принцеса и т.н. явно умеят това с което си изкарват прехраната. Когато жена посети за първи път даден бар има нещо като промоция, показват и няколко мъже за да може да си избере фаворит. Проблема е щом престане да му купува питиета, тогава въпросния хост просто престава да и обръща внимание. Дори да е до нея забива поглед в телефона. Както се досещате въпросните питиета са на цени много по високи от реалната им стойност. Има и състезателен характер, колкото повече купуваш питиета на твоя хост той печели повече пари и израства в йерархията. Наричат тази система 水商売 Mizu-shōbai – тъговия с вода. Твърдят че повечето жени които проституират (макар че е незаконно) го правят само защото са станали дотолкова зависими от това да получават внимание от въпросните хостове и съответно им трябват пари за да продължат да плащат питиета за своите любимци.

   В началото на моя разказ споменах за писмеността. Тук е момента да ви разкажа малко за начина по който се изграждат изреченията (предпочитам да не използвам думата граматика). Използва се най-често индиректно говорене. Например можеш да кажеш „Искам това“ но ако говориш за друг човек не може да кажеш „той иска това“. Вместо това буквално преведено се казва нещо от сорта „Аз мисля че той иска това“. 

Друг пример, в английския конструкция от вида „You must do … this …“ e често срещана. Японците не използват думичката „трябва“. Ако трябва да кажеш на дете например „Ти трябва да учиш“ се използва двойно отрицание. Буквално преведено това звучи така - „Не е добре ако не учиш“. Това има силата на нашенското „трябва“.

Друг съществен момент е когато направиш услуга на някого или получиш похвала. Примерно помогнеш на жена с детска количка да се качи на автобуса. Тя ти казва „много ви благодаря“ и обичайно за нас е да отвърнем с „моля, няма нищо“. Как така казваме няма нищо? Та аз съм отделил от скъпоценното си време и положил усилия но у нас така е прието. Идеята е че ние принизяваме собствения си принос за да не поставяме другия човек в позицията на дълг към нас. Японците обаче са на следващото ниво. Не ми се е случвало на мен но по филмите например казват на мъжа „имате красива съпруга“ – той отговаря с iie, iie, т.е. Не, Не. Или пък му казват имате прекрасни деца и той пак отговаря с НЕ. Сериозно, кой нормален човек ще каже на друг че децата му не са най-добрите на света но такъв е етикета.

Друг пример, ако те похвалят „говориш добре японски“ и кажеш „благодаря“ ще те погледнат с лошо око. Правилото е да отхвърляш всяка похвала например с „Не, все още го уча“ дори и да говориш езика перфектно.

Япония е луда по анимето. Плакати по гари. Сред най-добрите са Studio Ghibli (произнасят го Джибури). Не знам защо но винаги съм го възприемал като за деца. В същото време на много пъти съм засичал в метрото възрастни хора да четат Манга. 

Вероятно само любителите на Анимето занаят но през 2019 човек, който твърди че са му откраднали новелата подпалва студио 1 на Ghibli в Киото. Загиват 36 души.

Препоръчвам „Spirited away“. Много хора го смятат за All-time best movie. "My Neighbor Totoro", “Kiki’s delivery service” също става но са по детски. Мисля че целият им каталог е достъпен в Netflix. Една от легендите на японската анимация Hayao Miyazaki е на 84 години и продължава да твори. Други добри анимации са „Your name“, “Silent voice”. Споделете ако ви хрумнат други заглавия.

Игралното кино също има стойностни заглавия. Ако в руските филми винаги присъстват влакове, в японските това e смъртта. Не онази смърт като в американските филми където един с автомат… Тук по скоро се говори за естествена смърт и ритуалите след нея. Един филм не се счита завършен ако не са включени всички елементи от живота на човека. Примерно гледам забавна комедия и си мисля е сега пък кой ще умре. Появява се една баба и наистина след няколко кадъра режисьора дори не си прави труда да обяснява как и защо, просто показва будистко поклонение пред снимката на бабата.

Препоръчвам “Departures” но трябва да сте в съответното настроение. Подобна тема е много трудна за екранизиране но този филм е шедьовър със напълно заслужен според мен Оскар за чуждо-езично кино.

Гледал съм и няколко филма за потъването на Япония. Мисля че анимационния е по-добър. Друго приятно филмче е “Shall we dance”, класика от 1996.

Не съм ходил но твърдят че гледането на кино в Япония доста се разграничава от това на запад. Няма пуканки в салона и хората не се заливат от смях ако има нещо смешно за да не пречат на околните. Сякаш предпочитам западните салони защото смеха е заразен.

   Може да се каже че в Япония има две основни религии – Шинтоизъм и Будизъм. Казват че японците се раждат шинтоисти и умират будисти. 

При Шинтоизма се избират природни обекти като дървета, реки и т.н. но може и хора които се обожествяват и почитат или по-точно се почита техния дух наречен „ками“. Всяко светилище е свързано с определен „ками“. Счита се че хората са добри по природа но има зли духове които им пречат затова трябва да се пречистваме и понякога да искаме помощ от подобни ками. Как става това, ами първо въпросния дух е зает с негови си работи че да решава и нашите проблеми. Затова първо се пречистваш с вода, след това пред храма пляскаш с ръце и дърпаш едно въже и започва едно дрънчене което цели да извести духа че имаше нещо да искаш от него. След това си казваш молитвата тихичко или наум и това е. Обикновено има кутия със решетка в която да хвърлиш някакви монети че явно духа не изпълнява желания безплатно. Шинтоизма няма свещена книга като Библията. Не се проповядва. Той просто съществува защото хората вярват в тези духове.

Будизмът се разпространява в Япония от Китай. В Киото твърдят че има 1600 будистки храма и около 400 шинто светилища. Двете религии не си пречат и хората изповядват и двете. Естествено повечето са малки светилища, почти като олтари и едва ли някой Японец ги е посещавал всичките. (за Китайските туристи не бих се учудил, редят се по опашки и събират печати повече от японците).

Тази религиозна толерантност води до поява на различни секти no като цяло мисля че японците не са особено религиозни.

Летище Нарита - Токио. Препоръчително е да въведете предварително online детайлите си за имиграционните власти и митническа проверка на летището. Потърсете Visit Japan Web. С генерирания QR Code се минава бързо през проверките. Алтернативата е на място да се попълват съответните декларация но отнема повече време.
    С Нарита експрес от летището до града се стига за около час. Билета е сравнително скъп, от порядъка на 3к йени. Така и не намерих как да си купя билет онлайн но пък има достатъчно автомати и пътя до влака е добре обозначен. Влака е със запазени места и трябва да се внимава на автомата но пък служителите бяха достатъчно любезни и ме ориентираха.

Tokyo - централна гара. Очевидно е вдъхновена от гарите в Европа от миналия век. Това е на повърхността. Самата гара е на няколко подземни нива и 2-3 надземни. Подземен мол със стотици магазини и заведения и връзки по земята със съседните небостъргачи. Тъй като е един от основните транспортни хъбове избрах хотел в района на гарата. От една страна е добре защото има интересни неща които да се разгледат на пешеходно разстояние като императорския дворец и парка около него но имайте впредвид че изисква доста ходене в подземните коридори. Бихте могли да си го спестите ако изберете хотел до някоя по-малка гара но с добра транспортна свързаност като Shinagawa.
   Токио е първия 3D град който посещавам. Улиците се наричат dori но адресите са базирани на името на сградата защото понятието улица в центъра е доста разтегливо. Постоянно преминаваш от едно ниво на друго и рядко излизаш на нивото на земята.

  Meiji jingu. Това е сравнително нов храм. Токиотите, така се наричат жителите на града, имат традицията да го посещават в първите дни след Нова година за да си кажат желанията. Това обикновено става в традиционно облекло и за няколко дни по тази пътека минават милиони хора.

Tokyo Tower - 333m

Senso-ji е най-стария запазен храм в Токио и може би най-големия. Тези които са посещавали Япония вероятно ще забележат липсата на хора. Обикновено има тълпа от туристи но аз го посетих off-season.
  За транспорта из града си ползвах NFC на телефона със Suica карта добавена към wallet-a още в България която ми взимаше пари за всяко пътуване и работи сякаш за всички видове транспорт в града - метро, градска железница независимо на кой оператор.

Поглед от Sky Tree, най-високата кула в Токио.  Забележете басейните на покривите на училищата.

Ueno Toshogu shrine, построен през 1651 от Tokugawa Iemitsu, третия Tokugawa Shogun в памет на дядо му, основателя на династията управлявала Япония няколко века.

Takaosan

Такаосан - планината Такао е на около 45 минути от центъра с влак от Shinjuku Station до Takaosan-guchi. Както споменах Google Maps работи перфектно в Япония. След това с cable car може да си спестите около час катерене. Тези с дългите носове са едни от символите на местността.

   Тук ми случи едно от чудесата на Япония. Купих си билет за отиване и връщане с Cable car от автомата, бръкнах и си взех две билетчета и побързах да ги дам на проверяващия пред влакчето. Той ги погледна и ми каза "Коно чикетто раундтриппу, ... мате кудасай, бек" или нещо подобно. Оказа се че машината ми е дала един билет за отиване и връщане плюс още един за отиване който очевидно не ми е нужен. Може и да е моя грешка но уж внимавах какво купувам. Човека изчезна и след малко се върна и ми сипа в шепата монети. Става въпрос за незначителна сума и бих го подминал но те ми върнаха сумата за единичния билет и дори ми се поклони.

По пътя към върха на Такаосан. Не издържах и тръгнах пеша от Takaosan-guchi към върха пеша за 15-на минути, колкото да усетя атмосферата след което се върнах за да хвана Cable car и спестя малко време. Заедно с мен се качваха японски туристи в пълна бойна екипировка. Посред лято при 38 градуса и висока влажност те се бяха погрижили нищо от тялото да не се вижда. Факт, носят блузка с къс ръкав и допълнителни специални ръкавчета и ръкавици. Имаше и изкачващи планината с маски  Просто са уникални. Поздравяваха ме с Konichiua но и още нещо което така и не разпознах но завършваше на shimas. 

  Казват че при ясно време се вижда Fuji-san. Е, не го видях оттам но пък имах възможност на следващия ден от друг връх.

Hakone

Разходка до Hakone. Да се разхождаш при 38 градуса в града при влажност 50-60% не е особено приятно, особено наобядваш и направих точно това което правя и у нас - или на море или на планина. За да се разхладя избрах някъде на високо.

   Стига се за около 30-40 минути от Токио със скоростния Shinkansen до Odawara и после още час-два с два влака и лифт до върха на планината. Google maps се справя перфектно с разписанията на транспорта. За Tokaido Shinkansen си купих билет online през Klook и без да се редя на опашка или да търся автомат директно преминах бариерата със сканиране на QR-code от телефона. От Odawara натам пък си взех Hakone free pass, отново online и само си показваш телефона ако няма Gate с QR-code.

   Тъй като в лифта няма климатик а температурата достигна 30 градуса дори в планината при излизането на кабинките от станцията ги обливаха с вода а вътре имаше вентилатор. Щом спре кабинката насочва към нас струя студен въздух. Hakone e любимо място за уикенд разходка за жителите на Токио. Не е толкова високо, около 1500 м. Представлява вулкан с няколко кратера от единия от които както се вижда на снимката излизат газове сяра и мирише на развалени яйца. Района е пълен с минерални извори и рекички и съответните онсени (нещо като нашите санаториуми).

  По пътя към Hakone във влака една жена през една седалка от мен сгъваше оригами. По едно време стана, остави си чантата до мен и отида да го подари на едно дете близо до нас. Незнам дали подобно държание е нормално но щом кара хората да се усмихват значи е добър човек. Детето стана и се поклони без да е прекалено ентусиазирано. Явно е забелязала че съм проследил жеста и защото след няколко минути постави на седалката до мен това, протегна двете си ръце напред, каза ми "douzo" (заповядай, моля, ето) и слезе на следващата гара. Един малък жест от напълно непознат човек но сякаш осмисли цялото пътуване.

Hakone сякаш има всичко. Минерални извори, от едната страна е океана а от другата прекрасна гледка към най-високия връх и символ на страната - вулкана Fuji. 

Хаконе, около върха. Продават черни яйца които са сварени в горещите извори в околноста които от сярата почерняват.

Последно вулкана Hakone e изригвал преди 3к години. В един от старите кратери се е образувало прекрасното езеро Ashiko.

Прекосих езерото на борда на този "пиратски" кораб. Вътре имаше климатик и ни разказваха за легендите свързани с езерото на фона на класическа музика тип Дунавски вълни. Около езерото има шинто светилища.

От езерото в Hakone се върнах с автобус и после с влак до крайбрежното градче Odawara и се отправих към едноименната крепост близо до гарата. Тази крепост и клана който я е управлявал е една от последните които са се противопоставили на завоевателя и обединител на страната през 15-ти век, Toyotomi Hideyoshi. Днешната крепост е възстановка на оригинала. В цяла Япония има едва 10-на оригинални запазени крепости но тази не е от тях. Както виждате това което наричат крепост доста се различава от западното понятие. На мен ми изглеждат по-скоро като дворци. Докато разглеждах сирените завиха и впоследствие разбрах че има опасност от цунами поради земетресение в Камчатка. Очаквана вълна беше 3 м а крепостта е на хълм така че нямаше пряка опасност за мен (вълните достигнаха само 50 см) но това беше един от редките случаи в които движението на скоростните влакове беше временно преустановено и трябваше да ползвам алтернативен маршрут.

Киото

   От Токио до Киото с Nozomi Tokaido Shinkansen достигнах за около два часа. Билет през Klook и директно преминах бариерата на гарата със сканиране на QR-code-а на телефона. Пътувах само с малка раница. Куфара го оставих в единия хотел и си го получих в другия на следващия ден. Вулкана Fuji се беше скрил зад облаци но пътуването сред зелените хълмчета и планинини беше много приятно.

Kyomizu dera - храма на чистата вода, Kyoto. На 20-на минути с а автобус от Киото централата гара. Suica от телефона работи перфектно и тук. Това е един от най прочутите храмове в Япония. Разположен на тераса която се държи от сложна дървена конструкция, изработена без метални елементи като скоби.

Поглед към Киото. Старата столица н Япония за близо 10 века е днес културната столица на страната със своите 1600 будистки и 400 шинто светилища. Поне 100-на от тях са с размери по-големи от наш сравнително голям манастир.

По пътя към Kodai-ji. 
   Вътре беше забранено за снимки освен в градината. Тук е прекарала старините си и е мавзолея на Nene, съпругата на Toyotomi Hideoshi който през 15-ти век обединил Япония с оръжие. Докато той е воювал тя реално е участвала активно в управлението на страната. След смъртта му е подкрепила бъдещия шогун Tokugawa Yeayasu основоположник на едноименната династия а той в знак на благодарност финансира построяването на храма и и позволява да живее в него.

Градината на Kodai-ji. Това е опит да се събере целия свят в една градина със всичките му несъвършенства. Чакъла символизира океана а камъните с мъх около тях - островите

Kinkaku-ji или златния павилион. Със сигурност сте го виждали. Дори тълпата туристи неможеш да попречи на красотата му в пълна хармония с заобикалящата го градина.

Поглед от Kyoto tower.

Разходка към Fushimi Inari. От централна гара Киото е на две спирки, 10-на минути, с влаковете в посока Нара. За регионалните влакове Suica е достатъчна. Не са необходими запазени места или допълнителен билет. Това важи и за влаковете до самата Nara.
   Fushimi Inari е Шинто светилище със хиляди порти - torii. Отне ми около час два да се изкача на върха. Колкото по-високо се качваш ,по-малко хора имаше и през няколко крачки имаше уникални чешмички като тази. Сипваш си с дървения черпак за да се измиеш и можеш да се помолиш на съответния дух. Редно е да му оставиш някоя монета че иначе без пари няма да се занимава да сбъдва именно твоите желания.

Интериор -  Ryoan-ji

Nara

Nara - столицата на Япония за около 2 века преди Киото,
С влак от Киото е около 45 минути. Ако погледнете списъка със защитените национални богтства на Япония прави впечатление че 1/3 са в Нара, 1/3 в Киото и останалите 1/3 са в останалата част от страната. Макар и столица за кратко, през този период будизма се разпространява в Япония и се строят множество паметници и храмове, много от тях съхранени и до днес.

   Нара е известна освен със големите запазите храмове и със парка със сърнички. Продават специални оризови бисквити и хората ги хранят с тях. Общо взето през лятото мирише като обор с овце. Считат че ако сърна легне пред къщата ти носи късмет. Научени са като им се поклониш да ти се покланят.

В музея на Нара

Портата на храма. Личи си че е стара и май има нужда от реставрация.

Това е един от най-големите храмове в Япония и твърдят най-големия от дърво. Вътре има голяма бронзова статуя на Буда.

Планината Hiei

Към планината Hiei.
  Пътува се с Eizan railways до Hieizan-guchi station в подножието на планината. Бариерите се минават със Suica карта без допълнително заплащане. Оттам с Cable car и лифт се стига близо до върха. Последните са с един билет който може да се купи от автомат от долната станция на Cable car-a. Автомата работи само с кеш.
   За моя изненада въпреки горещото време нямаше чак толкова хора качващи се към планината а ако не се лъжа беше Неделя. За сметка на това беше пълно с хора дошли да се разхладят в близката река.

   Манастира Enryaku-ji на планината до Киото - Hiei е бил центъра на разпространение на Будизма в Япония. Монасите са имали огромно влияние, включително политическо и военно. Това се превръща в пречка за Oda Nobunaga през 15-ти век. Неговата армия напада манастира на върха на планината опожарявайки го и убивайки всичките над 20 к души които са потърсили убежище там, включително жени и деца. Планината е осеяна с подобни храмове. Приятна температура през лятото, липса на туристи и пълно спокойствие.

В планината. Чувствах се сякаш на Витоша. От Hiei се вижда най-голямото езеро в страната - Biwako. Слязох с друг Cable car от страната на езерото. Като цяло транспортната свързаност за тази разходка е просто перфектна. Било до езерото, в един планински проход, се е провела прочутата битка при Sekigahara която бележи началото на шогуната Tokugawa и няколко века нa мир и просперитет.

Kurama - Kifune

На следващия ден се отправих към Kurаma - Kifune, около два часа преходче в планините на север от Киото. Не бях го планувал но ChatGPT го предложи като вариант за горещото време.

Храма Kurama. Ако някой ходи бих препоръчал да се изкачи до Kurama dera и да се върне. Пътя до храма в Кифуне сравнително тесен и минават автомобили в един участък а има прекалено много туристи.

Залез над Киото от Fushimi-Inari shrine.

Няколко мисли като заключение…

   Живота навсякъде по света е един постоянен баланс. Представете си баланс като една везна с две тежести отстрани. Едно развито общество сякаш работи с по-големи тежести и се е научило да ги балансира сравнително по-често.

    Това се вижда и в храната. Ако растителната храна използвайки горната аналогия е с малка тежест и балансира по-лесно, тънкостта на японската кухня е в умението да балансира по-тежки храни не само като начин на приготвяне но и консумацията им. (Спомняте си предполагам как храната се сервира в множество купички и преградки).

    В Япония дори природата те принуждава да търсиш баланс но в по-екстремния му вид. Не е като страна в която през цялата година е 20-25 градуса. Тук лятото е много горещо и влажно, зимата студено и това е земята с най-много земетресения, цунами и тайфуни в света.

   Това се вижда и в сферата на услугите. Изключително високо ниво. Страхотно е ако си турист и клиент като мен но винаги се поставям на мястото на тези които ме обслужват. Да работиш в Япония определено не е лесно.

   Япония е красива и уникална, не е перфектна но определено има какво да научим от нея.