Ботанически градини и природни паркове в Сингапур

Въпреки небостъргачите и модерното градско пространство повече от половината остров е изпълнен с паркове. В тях се развиват екстремни и приключенски спортове или просто са място за отдих и Релакс. Запознавайки се с тази информация, решаваме на третия ден да станем рано, на по-прохладни температури, и да видим красотите на природата. Двете важни опорни точки за мен са Градините на Марина Бей и Ботаническата градина за орхидеи, която е под закрила на ЮНЕСКО

Градините на Марина Бей (Gardens by the Bay)

Градините при залива са открити през 2012 г.. Разположени савърху 101 акра земя, и представляват модернистични конструкции, съдържащи растения от различни части на планетата – не само от разнообразни климатични пояси, но и такива, които растат на голяма надморска височина и са застрашени от изчезване. Градините са част от стратегията на правителството на Сингапур да превърне града в град – градина. През 2006 г. е проведен международен конкурс за дизайн на парк. 70 кандидатури, подадени от 170 фирми от 24 държави. Две британски фирми - Grant Associates и Dominic White са получили съответно договорите за Bay South и Bay East Gardens. Паркът е доста популярен, с 6,4 милиона посетители за 2014 г., а през ноември 2015 г. той има своя 20-милионен посетител.

Най-впечатляващата част от градините са Супердърветата – съоръжения във формата на дървета със соларни панели, висящи градини и система за използване на дъждовната вода. Дърветата са с различна височина между 15м. и 25м. Между две от 22-метровите дървета има висящ мост, за да се види цялата конструкция отвисоко. Дърветата са дом за екзотични папрати, лози, орхидеи и т.н. Инсталирани са фотоволтаични клетки, които използват слънчевата енергия, която може да се използва за някои от функциите на самите дървета, като например осветление. Това е точно копие на процеса фотосинтеза – само че изкуствена J, както и събиране на дъждовна вода за използване при напояване и фонтани, точно както дърветата поглъщат дъждовната вода за растеж. Все пак строителните фирми са имали три екологични институции за консултации и спазване на природосъобразност. Отделно от всички технологични и футуристични инсталации, цялостната картина е уникална.

През нощта Супердърветата оживяват със светлинно и музикално шоу, наречено OCBC Garden Rhapsody. Гледката е впечатляваща и незабравима, буквално оставаш с отворена уста J. Прекрасно се наблюдава от Марина Бей хотела и цялото пространство около него.

Двете оранжерии на територията на този комплекс, са конструирани и изградени под наблюдението на еко консултанти и са най-голямото безшевно (без подпорни колони) стъкло в света. Конструкцията е енергийно ефективна, като събира дъждовна вода, която циркулира в охладителната система и се свързва със супердървото. В едната от „оранжериите“ има секция „Изгубения свят“, където се поддържат условия като между 1000м и 3000м надморска височина, както в тропическите гори на Югоизточна Азия, Средна и Южна Америка. Тук е изградена "Облачна планина" - сложна структура, изцяло покрита с растителност като орхидеи, папрати, паунови папрати, шипове и клони, бромелиди и антуриуми и т.н.. Състои се от няколко нива, всяко с различна тема. Планината е 42 м висока, а в нея е конструиран 35 метров водопад – естествено пред водопада има опашка за … селфи JJ

Огромен интерес запалиха в мен тематичните градини – „Растения и хора" и "Растения и планета". Както сочат имената им, те имат за цел да ни покажат безбройните видими и невидими връзки между човека и природата и да ни накарат да се грижим за планетата като за бебе. Доста са вложили в детски забавни игри, за приучаване на децата към усет за природните дадености и стремеж към опазването им. И така е направено всичко, че те кара да се замислиш….

За сравнително краткото си съществуване този забележителен комплекс има 30 милиона посетители. Може и вие да го посетите на живо или на сайта и да се убедите http://www.gardensbythebay.com.sg/en.html

Това тук като справочен материал. Преживяванията ми са пълни с учудване, красота и любопитство. Посетих градините и през нощта и през деня – очарованието им е различно. И при двата случая онемяваш от творението на човека в синастрия с природата. Да, за тази красота се грижат много хора и коства доста средства на сингапурското правителство, но си струва и е чудесен пример за подражание.

Сингапурска ботаническа градина

Отправяме се към Първата "Ботаническа и опитна градина" https://www.sbg.org.sg/  Открита през 1822 г. от британския пътешественик-изследовател и основател на Сингапур сър Томас Стамфорд Бингли Рафълс (1781-1826 г.). Първоначално там са се отглеждали растения от икономическо значение, като плодове и зеленчуци. През 1859 г. колониалното правителство осигурява 32 хектара, на които е разгърната Ботаническата градина. Сега тя се простира на площ от 74 хектара. Най-голямата атракция е Националната градина на орхидеите. Тук е най-богатата колекция от тези цветя в света и модерен център за тяхното развъждане.

Разходката ни на това невероятно красиво природно място започна от Джинджер гарден (Ginger garden). До този момент за мен джинджифила беше някакъв индийски корен, донесен в Европа от Марко Поло, но какъв е на външен вид над корена, не си го и представях. Оказа се, че освен полезните корени има много красив червен цъфтеж.

Преминахме градината с джинджифил, която никак не е малка и се озовахме пред перлата: Градината на орхидеите. Тук вече аз се отдавам на възхита и се чудя кое и как по-напред да снимам и да огледам. Винаги на такива места се чувствам безсилна да пресъздам по някакъв начин красотата на природата. Това което виждат очите ми е съпроводено с миризми, усещания за влага и в мен нахлуват чувства подобни на внезапно влюбване. И така ентусиазма ми, подсилен от красотата на тези нежни създания, не ме напусна повече от 3 часа. Това са най-цветните три часа в живота ми. Даже не усещах каква влага и горещина са около мен – важното беше, че се чувствах в рая. Тук орхидеята е превърната в реликва. Учудих се от информацията, че Сингапур в момента е номер едно в отглеждането и селектирането на нови сортове и е най-голям износител на орхидеи и разсад за тях в света.

Излизайки замаяна от това парче от рая, трябва да изберем коя друга от останалите седем или осем градини да разгледаме в рамките на не повече от 2 часа – все пак деня не е безкраен. След 5 -10 минутна дискусии и спорове се отправяме към колекцията с франджипани и бонсай, а по пътя към тях минаваме през езерото на лилиите, езерото на лебедите и много особени видове тропически дървета.  

За мое съжаление цъфтежа на франджипаните (Плумерия) не беше в разгара си, но цялата градина имаше романтични люлки за двама (предполага се да са влюбени) и си се полюляхме под сянката на тези прекрасни като цвят и аромат дървета.

Обичам бонсате, дори съм се опитвала да се грижа за един. За жалост, при толкова пътувания, горкият чувстваше моята липса и не оцеля. Тук се нагледах на десетки уникални екземпляра. Но все пак денят преваляше, а някой вече беше безумно гладен и се оказа, че около 6 часа не са достатъчни за да се види всичко, то всъщност мога да кажа че видяхме максимум 30% от цялата Ботаническа градина…

Щом споменах за глад, бързам да Ви предупредя, че следващият ми разказ ще е посветен на индонезийската кухня – много странна за нас европейците, но все пак доста атрактивна и .. люта.