Въпреки небостъргачите и модерното градско пространство повече от половината остров е изпълнен с паркове. В тях се развиват екстремни и приключенски спортове или просто са място за отдих и Релакс. Запознавайки се с тази информация, решаваме на третия ден да станем рано, на по-прохладни температури, и да видим красотите на природата. Двете важни опорни точки за мен са Градините на Марина Бей и Ботаническата градина за орхидеи, която е под закрила на ЮНЕСКО
Градините на Марина Бей (Gardens by the Bay)
Градините при залива са открити през 2012 г.. Разположени савърху 101 акра земя, и представляват модернистични конструкции, съдържащи растения от различни части на планетата – не само от разнообразни климатични пояси, но и такива, които растат на голяма надморска височина и са застрашени от изчезване. Градините са част от стратегията на правителството на Сингапур да превърне града в град – градина. През 2006 г. е проведен международен конкурс за дизайн на парк. 70 кандидатури, подадени от 170 фирми от 24 държави. Две британски фирми - Grant Associates и Dominic White са получили съответно договорите за Bay South и Bay East Gardens. Паркът е доста популярен, с 6,4 милиона посетители за 2014 г., а през ноември 2015 г. той има своя 20-милионен посетител.
Най-впечатляващата част от градините са Супердърветата – съоръжения във формата на дървета със соларни панели, висящи градини и система за използване на дъждовната вода. Дърветата са с различна височина между 15м. и 25м. Между две от 22-метровите дървета има висящ мост, за да се види цялата конструкция отвисоко. Дърветата са дом за екзотични папрати, лози, орхидеи и т.н. Инсталирани са фотоволтаични клетки, които използват слънчевата енергия, която може да се използва за някои от функциите на самите дървета, като например осветление. Това е точно копие на процеса фотосинтеза – само че изкуствена J, както и събиране на дъждовна вода за използване при напояване и фонтани, точно както дърветата поглъщат дъждовната вода за растеж. Все пак строителните фирми са имали три екологични институции за консултации и спазване на природосъобразност. Отделно от всички технологични и футуристични инсталации, цялостната картина е уникална.
През нощта Супердърветата оживяват със светлинно и музикално шоу, наречено OCBC Garden Rhapsody. Гледката е впечатляваща и незабравима, буквално оставаш с отворена уста J. Прекрасно се наблюдава от Марина Бей хотела и цялото пространство около него.
Двете оранжерии на територията на този комплекс, са конструирани и изградени под наблюдението на еко консултанти и са най-голямото безшевно (без подпорни колони) стъкло в света. Конструкцията е енергийно ефективна, като събира дъждовна вода, която циркулира в охладителната система и се свързва със супердървото. В едната от „оранжериите“ има секция „Изгубения свят“, където се поддържат условия като между 1000м и 3000м надморска височина, както в тропическите гори на Югоизточна Азия, Средна и Южна Америка. Тук е изградена "Облачна планина" - сложна структура, изцяло покрита с растителност като орхидеи, папрати, паунови папрати, шипове и клони, бромелиди и антуриуми и т.н.. Състои се от няколко нива, всяко с различна тема. Планината е 42 м висока, а в нея е конструиран 35 метров водопад – естествено пред водопада има опашка за … селфи JJ
Огромен интерес запалиха в мен тематичните градини – „Растения и хора" и "Растения и планета". Както сочат имената им, те имат за цел да ни покажат безбройните видими и невидими връзки между човека и природата и да ни накарат да се грижим за планетата като за бебе. Доста са вложили в детски забавни игри, за приучаване на децата към усет за природните дадености и стремеж към опазването им. И така е направено всичко, че те кара да се замислиш….
За сравнително краткото си съществуване този забележителен комплекс има 30 милиона посетители. Може и вие да го посетите на живо или на сайта и да се убедите http://www.gardensbythebay.com.sg/en.html
Това тук като справочен материал. Преживяванията ми са пълни с учудване, красота и любопитство. Посетих градините и през нощта и през деня – очарованието им е различно. И при двата случая онемяваш от творението на човека в синастрия с природата. Да, за тази красота се грижат много хора и коства доста средства на сингапурското правителство, но си струва и е чудесен пример за подражание.
Сингапурска ботаническа градина
Отправяме се към Първата "Ботаническа и опитна градина" https://www.sbg.org.sg/ Открита през 1822 г. от британския пътешественик-изследовател и основател на Сингапур сър Томас Стамфорд Бингли Рафълс (1781-1826 г.). Първоначално там са се отглеждали растения от икономическо значение, като плодове и зеленчуци. През 1859 г. колониалното правителство осигурява 32 хектара, на които е разгърната Ботаническата градина. Сега тя се простира на площ от 74 хектара. Най-голямата атракция е Националната градина на орхидеите. Тук е най-богатата колекция от тези цветя в света и модерен център за тяхното развъждане.
Разходката ни на това невероятно красиво природно място започна от Джинджер гарден (Ginger garden). До този момент за мен джинджифила беше някакъв индийски корен, донесен в Европа от Марко Поло, но какъв е на външен вид над корена, не си го и представях. Оказа се, че освен полезните корени има много красив червен цъфтеж.
Преминахме градината с джинджифил, която никак не е малка и се озовахме пред перлата: Градината на орхидеите. Тук вече аз се отдавам на възхита и се чудя кое и как по-напред да снимам и да огледам. Винаги на такива места се чувствам безсилна да пресъздам по някакъв начин красотата на природата. Това което виждат очите ми е съпроводено с миризми, усещания за влага и в мен нахлуват чувства подобни на внезапно влюбване. И така ентусиазма ми, подсилен от красотата на тези нежни създания, не ме напусна повече от 3 часа. Това са най-цветните три часа в живота ми. Даже не усещах каква влага и горещина са около мен – важното беше, че се чувствах в рая. Тук орхидеята е превърната в реликва. Учудих се от информацията, че Сингапур в момента е номер едно в отглеждането и селектирането на нови сортове и е най-голям износител на орхидеи и разсад за тях в света.
Излизайки замаяна от това парче от рая, трябва да изберем коя друга от останалите седем или осем градини да разгледаме в рамките на не повече от 2 часа – все пак деня не е безкраен. След 5 -10 минутна дискусии и спорове се отправяме към колекцията с франджипани и бонсай, а по пътя към тях минаваме през езерото на лилиите, езерото на лебедите и много особени видове тропически дървета.
За мое съжаление цъфтежа на франджипаните (Плумерия) не беше в разгара си, но цялата градина имаше романтични люлки за двама (предполага се да са влюбени) и си се полюляхме под сянката на тези прекрасни като цвят и аромат дървета.
Обичам бонсате, дори съм се опитвала да се грижа за един. За жалост, при толкова пътувания, горкият чувстваше моята липса и не оцеля. Тук се нагледах на десетки уникални екземпляра. Но все пак денят преваляше, а някой вече беше безумно гладен и се оказа, че около 6 часа не са достатъчни за да се види всичко, то всъщност мога да кажа че видяхме максимум 30% от цялата Ботаническа градина…
Щом споменах за глад, бързам да Ви предупредя, че следващият ми разказ ще е посветен на индонезийската кухня – много странна за нас европейците, но все пак доста атрактивна и .. люта.
Препоръчани коментари
Искаш да споделиш мнението си? Създай профил или влез да коментираш
Трябва да си член за да оставиш коментар.
Създай профил
Регистрирай се при нас. Лесно е!
Регистрирай сеВлез
Имаш профил? Влез от тук.
Влез сега