катманду

До Калопани (Мустанг) и назад. А изгубеното тибетско кралство Ло в Горен Мустанг продължава да ме очаква - Първа част: Катманду

Обещах на @Роми, @ruwenzogy, @neuromancer и @всички, които са ме мислили през изминалите мъчителни за мен в личен план месеци, да разкажа повече за непалското си приключение напът към Горен Мустанг през есента на 2022 г. И ако това не можа да стане преди Исландия миналия месец, нека все пак е преди Задбайкалието с Бурятия през идния.

В деня след пристигането ми в Катманду Дев извади разрешението ми за влизане в Горен Мустанг, което се проверява на контролно-пропусквателния пункт в Кагбени, входа от Непал в Горен Мустанг, и струва 500 $. Още докато бях в София, важеше правилото, че за целта е нужен поне още един човек, с когото да бъдем "група" и се срещнем преди пункта в Кагбени., за да преминем заедно границата. Още в групата за трекинги бяхме направили връзка с колега на Дев, който имаше един байкър, и уговорили нещата. Оказа се обаче, че мога да имам пърмита независимо от втори турист - явно нещата понякога и там се менят в крачка..

В София си бях набавила индийски рупии, за да имам на първо време някаква вървежна пара. От част от нея се освободих частично на рецепцията в хотела; Дев каза, че са ми дали добър курс; с друга платих нощувките. Остатъка продадох на сараф, негов приятел, където ме заведе на другия ден по лабиринтите на Тамел. Там обмених и сума в долари по най-добър курс, тъй като логично в провинцията от Покхара нататък, към Мустанг, не върви нищо друго освен местна пара.

Летях до Катманду с Flydubai с прекачване в Dubai - като цяло удобно, като се изключи теснотията в самолетите, с оптимален престой и възможност за около 2 ч. отдих в Marhaba салона на терминал 2 на DXB около полунощ.

Пристигането в непалската столица беше около 8 ч. сутринта и съвпадаше с втория ден от 6-дневния празник Дивали. Поради това градът беше направо опустял и без обичайния шумен трафик и прах. Посрещна ме служител на непалския ми партньор Дев и ме откара в хотела в Тамел. Две нощувки там за негово неудоволствие си бях уговорила самостоятелно в месинджъра на международна група за трекинги в Непал за 2000 непалски рупии/нощ. Дев ми беше избрал хотел 3* в друг квартал за 30 $, които ми се видяха ненужно много. Той изтъква, че предпочита да настанява гостите си в по-добри хотели.. Самият Дев отсъстваше от града, бидейки с туристи в Читуан. А младежът веднага си тръгна, за да се включи в празнуване със семейството и по-малката си сестра. 

Снимки от хотела засега не излизат, явно са в карта на фотоапарата, която не съм прехвърлила на харддиска и все още не намирам.

Хотелът се оказа близо до Кралския площад, известния Durbar Square, обект от Списъка на Юнеско, който познавах от 2019 г. Още на първата пресечка, в самото начало на проучвателната разходка из квартала, ме заговори ... обущар. Всъщност той далеч не беше първият местен, опитал да влезе в контакт. Един-двама преди него ме бяха заговорили на английски с въпроса желая ли екскурзовод из града - и това било обичайна практика за докарване на приход там, прочетох после в същата група за трекинги в Непал.. А този Рам, там сякаш всеки втори се казва Рам, директно поиска да ми поправи обувката.. Ами да, бях взела и чифт добре походили, пробити обувки от набук, които стават за сухо време, с намерение да не ги връщам, и си мислех, че само аз знам за дефекта. Човекът не беше натрапчив, предложи да ми покаже нещо от тази част на града, след като отклоних услуга по специалността му. Разказа ми, че по време на земетресението през пролетта на 2015 г. е изгубил средствата си за препитание, именно онези обущарски пособия за почистване и поправка на обувки на улицата със съответен сандък, зад който се сяда и каквито са ни познати от не толкова далечното минало от предимно мургави улични обущари у нас, и оттогава пренася малкото спасени инструменти и лепила в раницата си, като работи мобилно. Ако го бях срещнала на финала на престоя ми в Катманду, щях да му оставя обувките, щеше да е най-подходящият човек да ги получи. 

Английският му беше семпъл и разбираем, учил го е само говоримо заедно с дъщеря си, сега на 14 г. Всъщност учили са заедно, докато е готвила уроците си за училище. Говореше гладко, без запъване, изразяваше се правилно и точно, но не можеше да чете или пише на английски.

Разходихме се наоколо, с него видях места, които сама можеше и да не намеря или от притеснение да не се загубя, да не посмея да надникна в никой от почти невидимите тесни входове, извеждащи в просторни вътрешни дворове с жилища, храмове, ступи и др. в тях.

Признавам си, че в началото горе-долу се ориентирах и мислех, че мога да се върна сама в хотела, но когато местата станаха 5-6 и свървахме ту вляво, ту в дясно от улицата, започнах да се безпокоя, че мога и да се загубя, ако рече да ме остави. Дори по едно време в ума ми се прокрадна мисълта, че е възможно да цели да се объркам и после да ме изнудва - нали от мнозина, познаващи по-добре непалската действителност, бях чувала, че на нас гледат като на самоходни портфейли и все гледат да измъкнат някоя рупия..

Но човекът беше не само добронамерен, а просто добър.

Рам ми показа интересни стари сгради с религиозно и жилищно предназначение, докоснах се до непосредствения ежедневен бит на местните жители. Новият ми познайник ми разказа как повечето къщи са били разрушени и впоследствие възстановявани. Много бяха още необитаеми и без стъкла, сгради на по 100-200 години. Обръщаше ми внимание към интересни детайли, имаше познания по история и религии.

Всичко тук е било разрушено. Обитаеми до необитаеми жилища

Малки фигури на превъплъщенията на Тара - общото название на множество буди и бодхисатви - от практиката на тибетските школи на Ваджраяна. Те бяха недостъпни за поглед отблизо. Снимах зумнато между колонките пред тях.

Тук: бялата Тара, майчинският аспект на състраданието, и зелената Тара, активната сила на състраданието. И останалите Тари бяха там, но нямаше как да ги заснема.

На връщане от Дърбар скуер. Цветните украси по къщите са заради празника Дивали. Изненада беше за мен, че Тамел крие толкова интересни места и сгради. Нали той е известен като туристически и комерсиален квартал.

Стигнахме и до Кралския площад. Рам ми обясни, че след 18 ч. вече никой не проверява входни билети от 30 $ и човек може да се поразходи свободно и наслади на древната архитектура. Останах с приятното впечатление, че във възстановителните работи на сградите по площада са напреднали осезателно от последното ми идване преди 3 години. Фасадите вече не бяха подпрени с дълги укрепващи, загрозяващи ги, но необходими греди за предпазване от срутване.

Попаднахме и на импровизиран базар, където жени продаваха ненужни вече одежди на семействата им. Значи това го имало не само в Германия.

Филигранен детайл върху сграда на Кралския площад, Рам ми обръщаше внимание върху забележителни обекти.

Базарът за продажба на дрехи на Кралския площад беше събрал местни хора в края на седмицата.

Оказа се, че Рам живее недалече от най-голямата будистка ступа Bоuddhanath, докъдето се стигало с градски автобус за около 25 минути. Харесвам будисткия квартал около нея, а ступата представлява огромен комплекс с формата на мандала и човек може да прекара в потайностите й, както и в съседния будистки манастир или по тесните, радиално разположени улички на тибетския квартал, в продължение на часове. Настойчиво ме покани и да гостувам в дома му и да се запозная със семейството му; сега се ядосвам, че не се възползвах от поканата му на чай. Кога щях да видя как живеят обикновените непалци и да пообщувам с тях - нещо, което винаги и навсякъде ме очарова и радва. Остави ми телефона си за в случай, че имам нужда от нещо или желая да ми покаже още от града, когато имам време. Беше скромен и деликатен човек, с хиндуистки убеждения, всъщност с общохуманни  човешки разбирания. Може следващия път да го потърся.

Много внимателно спомена, че ако искам, мога да подпомогна семейството му като благодарност за разходката и разказите му, като минем покрай хранителен магазин и купим торбичка ориз. Сигурно щеше да ми бъде интересно да видя също къде и как пазаруват жителите на Тамел, но в момента предпочетох да му дам известна сума и да си купи сам и непритесняван нужното. Минахме покрай хотела да взема раничката, която исках да подаря на дъщеря му, бонбони и пари. От предишното си посещение в Катманду бях останала с впечатление, че мога навсякъде да плащам с индийски рупии и си бях набавила в София. Точно така процедирах през 2019 г., като носех само индийска пара, която свободно вървеше и в Бутан, и в Непал - при покупки просто връщаха рестото в местна валута, - и единствена от трите може да се купи у нас. Дадох му сума в индийски рупии сам да избере какво да набави за семейството си. Той с благодарност прибра банкнотите, като отказа да погледне размера на сумата, и се разделихме.

Този човек определено осмисли следобеда ми, зареди ме с енергия от човеколюбие и доброта.

Необитаеми, разрушени от земетресението къщи по пътя към хотела се редуваха с населени.

Един от ориентирите за мен по пътя към хотела

Така тук се продава месо. Имам бегъл спомен от детството, когато в месарницата миришеше на прясно месо, а кръвта не се отделяше и не отиваше предварително за сушене и оцветяване на колбаси..

Привечер Дев дойде с моторетка в хотела и ме покани да опитам момос - традиционния за Катманду специалитет - увита в тесто кайма с подправки, после сварени, определено трудоемка работа. Най-силно ги оприличавам на кнедли или на немските Maultaschen, каквито вече продават у нас. Към тях сервират пикантен оранжев сос. През март 2019 г. бяхме отседнали в Hyatt Regency в съседство с огромната ступа, и не се хранехме извън хотела, нито имахме време да опитаме нещо местно, затова само бях чела за тях. Ресторантът, в който Дев обикновено води семейството си, беше затворен поради празника. Затова седнахме на момос в друг, по-голям и празен. Усладиха ми се.

 Както и студената бира - на снимките се вижда, че все пак съм опитала непалска бира, разделихме си Туборг голд, по вкуса на Дев.. 🤓

Тогава се и разплатих с него за водач, джип и шофьор до Горен Мустанг и обратно, съгласно договорката ни.

И без да губя повече време в непалската столица, на другия ден в ранен час поех с т.н. туристически автобус - по-евтиния вариант вместо по въздуха - към Покхара.