КЛ- Началото!

Всичко започна с промоцията на катарците и хубавата цена от 404 евро за двупосочен билет Да, имаше цели 5 месеца до самото пътуване, но какво толкова, с няколко кратки прибягвания из Европа и времето си мина.

Полета от София беше на 17,03 следобед, след междинно кацане в Букурещ и престой от някакви си мижави 2 часа в познатото летище в Доха кацнах на КЛ на 18,03 следобяд.

По план трябваше да изчакам приятелка, летяща с Емирейтс от Лондон но се оказа, че тя е кацнала минутки преди мен и на излизане ме посрещна вик- Тонииииии!, в който се включиха и няколко местни, нахилени до ушите от гледката при срещата ни. Излязохме за секунди отвън да видим как е с времето. Тъкмо беше заваляло, нормално за тук, и влажността се усещаше доста силно. Докато разговорим едно-друго и хоп, обратно в летището да издирим откъде точно трябва да хванем автобус но другия терминал LCCT, че там пък трябваше да посрещнем още един приятел, пристигащ от Мелбърн. Имахме около половин час до пристигането му и хич не бързахме. Всъщност се слиза на долния етаж с асансьора или ескалатора и си има табелка накъде точно е връзката между терминалите. За скромната сума от 4 рингита на човек и хоп- към целта. Автобуса си минава покрай пистата на Ф1, предстоеше състезание съвсем скоро, след две седмици, но по него време трябва да сме в Бали, така че ще пропуснем.

Пристигнахме след около 20-25 минутки, набързо се огледахме и застанахме да поизчакаме пред пристигащи международни. Явно всичко си тръгна по вода, та и полета не закъсня, не успяхме дори да се наговорим и след няма и 10 минути групата се попълни за този етап от пътуването.

Обратно навън към автогарата, прилепена до терминала и хоп- към КЛ.

Автобусите спират на КЛ Централ, от там до хотела ни бяха две спирки с метрото и няма и 100 метра пеша. Набързо, колкото е възможно де се настанихме, взехме по душ и с нетърпение навън! Право към кулите. Тъй като вече беше надвечер, а си бяхме планували само разходка до тях се мотаехме едва-едва без никакво бързане. Пристигнахме до тях, позяпахме, поцъкахме и решихме да не се напрягаме много, а да ходим да похапнем и пийнем на спокойствие, пък и умората вече си казваше думата.

Точно срещу Петронаските си намерихме едно къри ресторантче, позиционирахме се там на по бира и хапване и се насладихме на гледката. Цените шокират направо...храна за трима и по едно питие нямаха и 20 лева...

Обаче, въпреки че не се усещахме направо си бяхме уморени и след обилното хапване бавно се завлачихме към хотела, време си беше...

На сутринта след шока от закуската /това направо е нечовешко, как ядат такива неща тия хора!/ се отбихме да вземем по едно нормално кафе и пак към КЛ Централ. От там хванахме влакчето до Бату кейвс. Цената беше повече от прилична, около 1,20 лева на човек. Времето си беше яко жега, но пък за сметна на това, пристигайки се натресохме на индийска сватба. Позяпахме, разбира се, пощракахме малко и влязохме да видим какво толкова си имат в пещерите.

Интересно е, пещерите са уникални като образувания, само дето малко са попрекалили с кича вътре...то фигурки, то чудо...но пък различна култура, това е. От там се почна катерене нагоре. В тая жега малко ни се увидяха стълбите, но пък с маймуните се забавлявахме и някак успяхме да прилазим до гора. Ми много красиво! Много! След слизането се наградихме с по едно кокосче, прясно разцепено /за скромната сума от около лев/.

Повече снимки ще кача в галерията като ги поотбера, сега поставям само такива от телефона.

„Пещерите Бату са доста популярна туристическа дестинация най-вече заради голямата им близост сКуала Лумпур (Kuala Lumpur). Светилището на последователите на хиндуизма се намира само на около 13-14 километра в северна посока от малайзийската столица. Мнозина сочат Бату за най-атрактивното и интересно място в Куала Лампур. Още номадските племена са обитавали пещерите. Предполага се, че теса на около 400 милиона години и е издигнат в чест на едно от хиндуистките божества – Муруган, който е бог на войната.

Непосредствено пред светилището в Бату е разположена и най-високата статуя в света на бог Муруган. Невероятно впечатляваща фигурата на божеството достига до височина от 42.7 метра. Огромно количество материали са били нужни, за да се отлее статуята - за направата й са използвани 1550 куб. метра бетон, 250 тона желязо и 300 литра златна боя. За да стигнете до самия храм на пещерите Бату ще трябва да изкачите значителните 272 стъпала.

Името на пещерите Бату идва от протичащата съвсем наблизо река – Сунгаи Бату, което на малайзийски се превежда като Каменна река. Районът на Бату е и известен с разнообразната си флора и фауна. Има огромно разнообразие на диви животни, като е възможно да си поиграете с някоя маймуна, докато катерите стъпалата към храма.”

Като събрахме сили се натоварихме пак на влака и към града! За следобеда бяхме предвидили да се помотаме из Малката Индия- много шарено кварталче до КЛ Централ. Пошляхме се в района, дори рискувахме да хапнем в една закусвалня там, беше си ок, при това почти за без пари, а фрешовете им бяха убийствени.

След хапването се отпарихме към Мердека скуеър и района. Лично аз доста се разочаровах от града- нищо впечатляващо. Помотаме се из Централния пазар,понащракахме едно-друго и се прибрахме да поемем малко хлад в хотела.

Надвечер, след кратка почивка излязохме отново. Вън си преваляваше, та взехме едно такси до Чайна таун. Много ни се хареса, беше си една чудна разходка, макар да е ужасно пренаселено и особено в частта с пазара, но пък забавно.

Седнахме да хапнем там, обаче нали сме шемети малко бяхме позабравили да обменим още пари и леко се придържахме към сумата, която имахме, докато не видяхме пост-терминалчето и ни казаха, че работи./Това е голям проблем в КЛ. Сигурно на 20 места се опитахме да платим с карта, в магазини 7-11 и къде ли не и ни гледаха като паднали от Марс. Всъщност пост-терминали има, но или не работят, или нещо друго. Така че при посещение там гледайте да имате повече пари кеш./ В този момент пък почна един дъжд, но ние вече разбрали, че няма проблем за плащане с карта поръчвахме Тайгър след Тайгър. Ние си пием, то си вали, ама не е валене, а порой. Добре де, пак ще си пием, какво толкова…Накрая рискувахме там да си останем, та се прежалихме да дадем цели 20 рингита за такси, макар разстоянието да е малко.

Ден трети- за превземем Путраджая, това беше поставената цел. Айде пак на КЛ Централ и от там на бързото влакче. За него си беше по-скъпо, направо ни обраха- по цели 4 лева на човек!!! Стигнахме и залепнахме на гише информация, за да видим как, аджаба, ще се докараме до голямата моск в центъра на града. Инфо…да, ама не! Момчето гледаше неразбиращо и само вдигаше рамене, но поне разбрахме, че има автобуси на долния етаж. Слязохме и ни упътиха кое градско ни води до там. Плагихме билетче- 0,50 рингита!, което си е жива подигравка -20 стотинки за возене около 20 минути в просторен и климатизиран автобус. По пътя направо си зяпахме невярващо- бях чела за Путраджая, ама не вярвах да е толкова добре. Че града слага КЛ в малкия си джоб- по чистота ,красота и какво ли не.

Путраджая е планов град, разположен на 32км южно от Куала Лумпур, предназначен да бъде новият федерален административен център на Малайзия. Новият урбанистичен агломерат е широк 15км и дълъг над 50км и в него ще живеят и работят милиони хора.

Някои от правителствените служби са преместени в него, за да бъдат облекчени от пренаселения Куала Лумпур, най-големия град в Малайзия. Въпреки това засега Куала Лумпур все още служи като национална и законодателнастолица на Малайзия.

Само че имаше нещо странно- огромни сгради, широки улици, всичко излъскано…а никакви хора! Явно планът нещо не е проработил, поне засега. Точно като призрачен град си е! Имахме около час два, позяпахме и решихме, че хич не ни стига, та ще се върнем пак на връщане когато имаме повече време. Не искахме да рискуваме да видим на самолета опашката, така че айде обратно към КЛ. Беж до хотела, бърз душ, чек-аут и отново към КЛ Централ за автобус до KLCC.

Полетът ни към Пукет беше късно следобед, чекирахме си багажа и седнахме да хапнем в един местен ресторант на терминала. Пушачите си взеха цигари от летището, цените им са доста евтини- около 2,30 лева някъде кутията и бяхме готови за отлитане.

Снимките от пътуването в галерията, тук клипче от избрани.