Пукет, Ката и островите наоколо.

Пристигането в Пукет беше сравнително рано вечерта, около 20 часа. Само аз трябваше да платя виза /другарчетата са с чуждоземни паспорти/ , че и снимки да правя...Имах, ама нали съм умница в бързината при чекирането в Куала Лумпур си нахаках дамската чанта в куфара...и така. Щрак, Марийке на портрет, попълване на бланката за 2 минути, плащане и сме на опашката за паспортен контрол. Всичко ни отне не повече от 15 минути, лентите разположени веднага зад паспортен контрол, багажа ни беше вече свален от тях и ги бяха освободили за следващия полет. Брех, че бързи бе, като мравчици са. Летището доста мъничко, ние пък и не бързахме, че трябваше да изчакаме около три часа за следващото попълнение в групата, пристигащо от Лондон с Емирейтс. Натоварихме куфарите на една количка и навън, просто защото то вътре няма и какво да се прави. Да, ама навън същата работа...Позиционирахме се на единственото кафе отвън, ловко отбягвайки безбройната група от шофЕри. Ама то отърване няма. Без това беше жега, почнахме фрешове, бири и постоянни разговори и откази към гореспоменатите, които настояваха да ни откарат.

Полета кацна навреме, дори малко по-рано, но пък и това ни беше много като чакане в горещината...Около 23,30 бяхме натоварени в един джип и отпрашихме към Патонг. Набързо в хотела, оглед отвън и търсене на заведение за хапване.

Тук идва ред да се оплача от хотела, всъщност то това се установи чак на следващия ден. В описанието в букинг даваха 10 минути от плажа. Да, ама не. Няколко пъти по 10. Зарана бодро станахме и тръгнахме да опознаваме Патонг и да се занесем на плажа. Та честно казано, беше си далечко. Не се махнахме от там само защото си беше много чисто и тихо, въпреки че самият район беше плачевен.

Но пък транспорта е евтин, а ние сме вече 4 човека, така че няма проблем.

Ден 1

Закарахме се на плажа..ми доста мръсно. Ама пък колоритно.

Така си бяхме разпределили времето, че на един плаж повече от ден да не сме. Видяхме нашия, полежахме малко, после решихме пак пеша на обратно, че има много за снимане.

Вечерта тръгнахме на опознавателна обиколка. Хапнахме в едно заведение на плажа, със съмнителна, да не кажа липсата на всякаква хигиена. По-скоро някои хапнаха, аз огледах малко храната и дотам. После ми се смяха, че ако ми видел някой физиономията на погнуса щял да падне. Това обаче не попречи на момчетата от персонала като отсервираха да изядат порцията, при това дори не си взеха нова вилица. Мда...лигави европейци. Заклех групата повече на такива места да не ядем и обиколихме лудницата по крайбрежната улица, обсипана с безброй забави- бинго с капачки от безалкохолно, заливане на девойки с вода и какво ли не още...

Ден 2

Следващият ден тръгнахме да видим и Ката бийч. С любимите тук-туци купона и шумотевицата са гарантирани. Ката-доста по-чисто и много по-цивилизовано. Разликата с Патонг е, че това е доста по-туристическо и изглежда лъскаво. Но пък там открихме любимото си ресторантче, заради което се върнахме още веднъж.

Тъй като бяхме решили да изчакаме залеза докато се мотаехме си намерихме и тур-агенция за екскурзията следващия ден. Пазарене му е майката и това е. Брошурите изписват цена 3200 на човек за ден. Накрая се стигна до 1400. Ми добре е. Това са около 60 кинта на ден, включващи взимане от хотела, цял ден мотаене по 6 острова, включен обяд и вечерта връщане отново в хотела. Айде обратно на плажа за снимки на залеза, късна вечеря, после мотане насам-натам, сядане и за по сок/чай/кафе и една движещи се от преяждане и умора се замъкнахме към таксита и тук-туци. Да, ама тия нагли- 800 бата да ни заведат в Патонг...да бе да...накрая тичаше подире ни да ни моли да ни вземе за 400...

Ден 3

Сутринта ни взеха с бусче, минахме да оберем още няколко човека и на кея за отплаване.Екипа беше невероятен- Джей-Джей се явяваше като екскурзовод, или както тя самата каза- аз отговарям за вас днес...Страхотен образ, през цялото време пускаше някакви лафове. Раздадоха хапченца против прилошаване..както по-късно се оказа, хич не е да е нямало защо. Лодката беше супер бърза и едва ли не подскачахме по вълните...супер яко беше. Ние, както може се очаква се натресохме най-отпред , под слънцето. Ние 4 и още 6 младежа- мароканец, алжирец, ливанец ,френчо...някои май се повтаряха. Ако не друго, научихме ги да викат ОС-ТАВ-КА!!! И клип им направихме.

Та за екскурзията де...Мая бийч- страхотно местенце, но претрупано. Иначе си беше гот да видиш мястото от филма, имахме около половин час до походим насам-натам, че дори и да починем мъничко.

Следваше спирка на Маймунския остров. Предупредиха не, че са малко нападателни, та да не ги дразним прекалено и да не се доближаваме особено. Хубави гадинки.

После шнорхелинга на едно страшно бистро местенце, просто нечовешки цветове.

Кеф ти шнорхелинг, кеф ти излежаване на лодката, остров Лава и още два по-мънички. Поспряхме да хапнем на следващия остров, също доста населен от туристи …абе прескачането от място на място направо ни умори. Важното е човек да не се задълбочава толкова и просто да се наслади. А местата са наистина уникални. Накрая имаше престой около час и половина за плаж, набрахме си страхотни корали!!!

След дългия ден се прибрахме в хотела надвечер, поотпочинахме няколко часа, че яко ни беше напекло слънцето и хоп- в джаза. Спряхме да хапнем в един добре подбран ресторант с много морски дарове ииии-право към Бангла! Бяхме решили да прекараме оставащото време от нощта там. Които са били там знаят за какво става въпрос. Тълпа, състояща се от ококорени и не толкова туристи и плът, плът, много плът. Беше забавно.

Ден 4

Ката бийч отново. Прекарахме деня, мързелувайки на плажа, редувайки пиенето на фреш, масажите и четене на книги…пълен релакс.

Ден 5

Беше отделен на следващата екскурзия.Цената пак падна на повече от половината от оповестената на брошурата и в туристическото бюро. От многото предложени избрахме да е с бърза лодка, съвсем не бяхме сбъркали, както се оказа. Имаха ограничение за хората на борда, докъм 20 и това беше супер. Разбира се, стигайки се позиционирахме пак отпред…гърмяни зайци вече.

Минус е, че няма сянка, но това, което имаш като видимост си струва дори топлинния удар. Почнахме от Панака айлънд, страхотни скални образувания!

Спирка до пещерата и преминаване към следващото. До стигането до местенцето, определено за каякинг минахме край безброй островчето. Чудесно е! Думи не могат да опишат местата!!!

Каякинга беше организиран много добре, в лодка по двама+ водача, провирахме се в едни пещери, едно чудо…мнооого красиво.

Следващото беше едно рибарско селище, построено върху вода. Индонезийци, пренесли се преди години и постепенно увеличили се, живеещи само върху подпори във вода. Ужасно ми напомни онова от втората серия на Хобит. Там обядвахме, ресторанта беше класи над този от първата екскурзия- белите покривки, около 7-8 вида блюда, включително и рибни…Имахме час да се поразходим по пазара във вътрешността и да се сдобием с всевъзможни шарени шалове, ама си бяха без пари- по 2-3 лева…

Из пазара вътре:

Нахранени и напазарували отново на лодката, че предстоеше черешката- острова на Джеймс бонд.

За него няма какво да пиша, всички са го виждали. Реално е доста по-малка скалата отколкото в представите ми, но наистина е хубаво да се види. Почти час имахме там, който аз използвах за обиколка на целия остров…тъй де, да се знае къде какво има, само една скала не стига.

Прибрахме се чак вечерта, толкова доволни и нахилени, че сигурно светехме. Набързо по душ, половин час почивка и пак навън, все пак беше последната вечер там. Точно до хотела имаше стоянка на такси, та минахме да си осигурим превоза за зарана.

Уговорихме цената за ГОЛЯМА КОЛА в 7 да ни чака пред хотела и напред към последното обикаляне. Вечеря, разходка по Бангла отново, последни покупки на подаръци за тоя и оня…

Сутринта бяхме долу в 7 без 10. Ние да-4 скипрени човечета, в добро настроение, тъй като да, Тайланд свърши, но пък толкова много предстоеше… То хубаво, ние там, ама от кола и шофьор ни следа. Та един от спътниците отиде де види какво става, след 15 минути, ние вече нервни се връща…ми с младежа от будката ходили да събудят шофьора…добре, че си бяхме предвидили време.

След още 2-3 минути ето го и него. Хубаво, ама колата съвсем не е това, за което говорихме. Пратихме го да взима друга. След още 3 се върна със същата и само вдига рамене…

От една страна си беше изнервящо, ама от друга ми беше супер забавно да виждам как тримата ми спътници, живеещи в англоговорящи държави от по 15 години не могат се разберат на английски, по простата причина, че на местните трябва да им се говори бавно и с малко думи. :D

Както и да е, тъй като на нашите изречения човека отговаряше само с да, каквото и да питахме, решихме да се товарим, както е възможно и да отпрашваме, че щяхме да видим май на самолета опашката….

Пристигнахме на летището, пихме и по кафе дори и чао, Тайланд!!!

Повече снимки в галерията.