IloveThailand.eu - Кристалните синове на Тайланд

- Кристалните синове – един уникален празник на народността Шан в Мае Сарианг

- Принцовете на Тайланд отдават част от живота си на манастира. Седмица или година, всички отиват с желание.

- Кулинарни предложения в Мае Хонг Сон. Пържено пиле в бананов лист – специалитетът на Папратовия Ресторант

На 6-ти април се провежда един от най-красивите празници в Тайланд и който мечтаех да посетя от много години насам. В този ден, в северозападната част на Тайланд, се провежда фестивала Пой Санг Лонг (Poi Sang Long), което в превод означава „Празник на кристалните синове“. Ако искате да попаднете в окото на циклона трябва да сте в Мае Сарианг, където празнува народността Шан.

Разстоянието между Мае Сарианг и Мае Хонг Сон е около 180 километра. Това означаваше, че ни предстоят близо 3 часа път, че и повече. По принцип пътищата в Тайланд са много добри и път 108, по който поехме на югозапад, не правеше изключение.  Тъй като искахме да хванем тържествата от самото им начало, а то е около 8 сутринта, наложи се да станем в 4 сутринта. Оказа се, че не бяхме единствените, които искаха да присъстват на това уникално тържество. Всяка година тук идват хора от цял свят, за да наблюдават шествието. По тази причина в Мае Хонг Сон лесно ще намерите шофьори, които ще ви отведат с джиповете си, което не е никак скъпо. Единственото, което трябва да направите е да уговорите предварително транспорта на рецепцията на хотела.

Метнахме се на джипа и потеглихме. Както казах, пътищата са много хубави и гладки. По тази причина не представляваше никакъв да се унесем бързо бързо. Когато наближи времето за закуска шофьорът ни събуди на паркинга на 7-eleven. Това са малки магазинчета, разпръснати из цял Тайланд. Има ги по бензиностанции, по всички възможни места на малки и големи градове. В тях може да намерите всичко необходимо за да закусите или да хапнете и пийнете по друг повод. Има също така козметика и още куп всекидневни дреболии. С две думи ще ви спестят много проблеми, защото са на всеки ъгъл. Чудесно е, че може да намерите горещо прясно кафе или чай. Ние поръчахме кафе, отворихме пакетите с храна, които бяхме помолили да подготвят в хотел и потънахме в красотата на сутрешната гледка.

Гледката от магистрала 108 от Мае Хонг Сон за Мае Сарианг в 06:00 часа сутринта

Гледката е повече от прекрасна, но след като кафето ни разбуди, веднага се върнахме в реалността. Предстоеше ни още немалко път, а в Мае Сарианг подготовката беше започнала отдавна. Младежите и техните семейства стават по тъмно, за да подготвят костюмите, грима, а музикантите - своите инструменти.

Бъдещите послушници се подготвят за ритуалното шествие

Това е празник, който се отбелязва от всички, като вниманието им е концентрирано около младежите между 7 и 14 години. Продължаващата 3 дни и три нощи церемония крие началото си дълбоко в будистките корени на страната. А те са доста далеч назад във времето – преди близо 2700 години, когато принц Рахула, син на Буда се отказал от всичко светско. Неговата основна цел била да следва бащиното учение. Така младият принц станал първия ръкоположен будистки монах преди близо 27 века. Днес всеки млад тайландец осъзнава факта, че трябва да прекара част от живота си в манастир. Не възкликвайте веднага от ужас. Това може да са само няколко дни, но престоят в манастира може да продължи много по-дълго.

За всеки Кристален Син се грижат поне трима души

Като начало младежите трябва да бъдат ритуално подстригани и главите им – гладко обръснати. Следва баня и намазване с уханни билки. Последният етап е обличането на невероятните костюми – богати, ярки, светли и пищни те трябва да превърнат младежите в принцове. Такива, каквито са били преди векове. За щастие в тази част на света все още не е достигнала модата на малката черна рокля или тънката черна вратовръзка. Според легендата тези принцове, синове на Буда, не могат да стъпват на земята, така като правят простосмъртните. За допълване на илюзията се използва и много силен грим, който коренно променя лицата на бъдещите послушници. Навсякъде момчетата са на раменете на своите близки. Съпровождат ги поне трима души – един (или няколко), който ги носи постоянно на раменте си, един, който се грижи над главите им да има слънчобран, и последния придружител се грижи скъпоценните камъни по дрехите на младежите да не изчезнат. Така ако има стотина Кристални Синове, то като преки участници в фестивала и тържествата са ангажирани поне 500 души.

На този ден само младежите могат да носят шарени дрехи

Младежите могат да докосват само пода на родната си къща или този на храмовете, където ще ги въведат в тайнството на монашеския живот. Оказа се, че носачите на принцове са изключителни издръжливи. От 8 сутринта те бяха поели на раменете си своята тежести и в очакване на началото на шествието, радостно танцуваха от крак на крак. За да подчертаят ярките одежди на младежите, повечето бащи бяха облечени в тъмни дрехи. Повечето от тях са преживели всичко това и сякаш отново трябваше да изминат пътя към храма. В същото време момчетата бяха леко изморени от цялата тази шумотевица и суетня около тях, и проявяваха далеч не толкова „принцови“ обноски – смееха се, дъвчеха дъвка и откровено си разказваха смешни историйки, като се тресяха от смях на раменете на бащите си.

Гримът, шарените платове и изкуствените цветя са най-добрите приятели на бъдещите монаси

Лица и усмивки, които никога няма да забравим

Шествието се провежда на втория ден от празненствата. Ако искате да станете част от това шарено празненство трябва да уцелите точно този ден. През останалите дни нещата се случват в домашен план и трудно ще получите достъп до домашното тайнство.

Бързо ще намерите улицата от където тръгва шествието. Просто трябва да дойдете навреме. Не се притеснявайте, че няма да откриете мястото на срещата. Купища музикални инструменти вдигат шум до небето. А под специалния банер, се намират всички, които ще потеглят на шареното шествие.

Музиката води шествието по улиците на града

Колите също са в унисон с цветното настроение

Украсени и нагиздени, всички момчета поемат по трудният път към храма. Когато всички тръгнат напред сякаш градът разцъфва. Един по един, пред всички застава пикап със столове в задната част. Отпред той е закичен с шарени панделки, като преобладават естествено ярките и свежи цветове. Пред пикапа тържествено застава оркестър номер едно – съставен от няколко духови инструмента и различни ударни. Така сформиран, екипът потегля бавно и славно напред, следван от всички роднини на Кристалните Синове, които наблюдават всичко от високо. В момента, в който първата музика заглъхне, се появява втората. Поредния пикап със столове, обвит в зелени и лилави панделки, с оркестър номер две пред него и роднините след тях. Следват още много коли и оркестри. Музиката е повсеместна и на моменти трудно различима, но еуфорията е достигнала толкова висока степен, че никой не обръща внимание на липсата на такт и ритъм.

Моят съвет е да не се притеснявате ако бъдете омагьосан от всеобщата еуфория. За да не изоставате от общия музико-авто-човеко поток, трябва да сте добре подготвен. Най-напред трябва да сте екипиран с удобни обувки, защото ви предстои да прекосите половината град пеша в доста бърз ход. Подгответе също така допълнителни батерия и карта за фотоапарата. И за да ви е максимално удобно – сложете всичко в удобна и стегната на гърба малка раница, с бутилка вода в нея. Ако искате да уловите всеки миг, трябва да знаете, че пада голямо тичане.

Още няколко крачки и в храма момчета ще могат да стъпят на краката си

В крайна сметка всички коли спират пред местния храм, където помощниците на принцовете, вече са пристигнали и с готовност извършат придворните си задължения. След като и последното момче бъде пренесено на рамене в храма, всички застават в редица с лице към централната му част. Там те заемат местата си, като държат дълго бяло въже, което символизира връзката между всички хора. Кристалните синове присядат на земята, за да изслушат дългата реч на духовника, който ги напътства в този важен за тях момент. Речта му не идва от високо и от далеко, защото самият той е или седнал в масивен дървен стол или направо коленичил пред кристалните синове. Дори не е облечен в религиозни дрехи. Езикът му е благ и думите спокойни.

Безкрайната бяла нишка свързва всички ни, не само Кристалните синове

Миговете в храма изискват цялото внимание на момчетата

Върховният момент

Това са последните моменти на младежите преди да се простят с цветните си носии. След това те ще свалят и обилния грим, с който са боядисани лицата им, ще бъдат посветени, ще облекат оранжевите туники и ще поемат към храма. Колкото и малко време да останат в него те ще трябва да спазват нови правила, ще трябва да усвоят изкуството да поемат отговорност и постепенно ще навлязат в света на възрастните.

За заможните родители е чест да организират почерпката за празника

Нещо, което в никакъв случай не трябва да пропускате, това е тържествения обяд след ритуала. От една страна така ще може да опитате възможно най-автентичната тайландска кухня, но което е много по-важно, ще уважите местните хора и ще отдадете почит към техните вярвания. В двора на храма спокойно се смесете с местните хора. По-заможните родители на деца, които поемат днешния път към Буда, поемат разноските по обяда. Очевидно за тях е чест да нахранят всички, затова бащите и майките лично носят огромните тенджери и тави с ядене. Сипват, командват и ръководят. Понякога е проблем да разбереш какво точно ядеш, но едно е сигурно – всичко е колкото люто, толкова и вкусно.

След ритуала момчетата се превръщат отново в обикновени деца, преди да облекат оранжевите монашески одежди

Безспорно след толкова много емоции и страсти е необходима известна доза спокойствие. Кратката почивка е задължителна, за може да осмислиш видяното и да се опиташ да намериш своето място в тази шарена и толкова различна вселена. Най-добрият лечител в това отношение в Тайланд е местната бира. Тези,които гледат английското футболно първенство са запознати с бирите Chang и Singha. Но има още една местна бира, която не бива да пропускате по никакъв начин.

Бирата Leo е идеалното вложение в горещите нощи

Менюто на Fern Restaurant е като свещена кулинарна книга 

Бирата Leo не бива да е самотна, когато се срещате с нея. В Bai Fern Restaurant ни убедиха, че идеалното мезе за целта е пилешко месо увито и изпържено в бананови листа. Определено мястото е сред най-добрите в Мае Хонг Сон и е идеално за вечеря. Само една страница от менюто илюстрира, че всеки един бат вложен в храна, тук си заслужава. Още повече, че щв ви кажат кое ястие е люто, при това, не е люто наистина е така, а не по тайландски „почти не-люти“. Собственикът на папратовия ресторант (Fern на английски означава папрат) притежава цяла верига от папратови заведения и хотели, но за тях ще стане въпрос в следващата глава на нашето пътешествие.

Следващият път ще научим как се правят милиони от  папрати от собственика на веригата папратови хотели и заведения. В Чианг Май, най-големия град на северен Тайланд, ще пренощуваме във всички възможни хотели - за всеки вкус и за всеки бюджет (или поне в които аз съм спал). И преди да си легнем ще ударим камбаните на съдбата.