Бутан--страната на дракона

Албум: Бутан

15 снимки

1 коментара

Светът наистина е малък. Хотелът в Тхимпху. Зазвучава бутанска народна песен--не може да е по-позната! Дамата до мен ме побутва "Не прилича ли много на родопска песен?" Тя е белгийка, участва в група за български народни песни и сме се засекли съвсем случайно.

Усещането за нереалност започва още при излитането за Бутан. Ние сме само около 7 човека за Паро. Самолетчето е малко и пилотът ни моли да седнем по един, за да го уравновесим. При кацането самолетчето се наклонява почте на 45 градуса –пистата е къса. Много е красиво! След шума и хаоса в Катманду летището в Паро изглежда почти нереално--празно, тихо, спокойно.
Бутан се движи на забавен каданс--с достойнство, усмивка и традиция. Националният спорт, стрелба с лък, се практикува по всяко време и навсякъде. Случайните минувачи трябва много да внимават да не ги отнесе някоя заблудена стрела. Хората са с достойнство--тази страна никога не е била колония. Пазарът в Тхимпху е невероятно чист--няма едно боклуче по земята, всичко се събира разделно.

В Бутан интереното, различното, спиращото дъха е буквално на всяка крачка. Човек се задъхва от необятнстта на емоциите и новите впечатления. Добре поне, че е оставен на спокойствие със собствените си преживявания. Проблемът е през нощта--лаенето на кучетата. И те са будисти т.е. не безпокоят никой: през деня спят по учиците и трябва да ги прескачаш, през нощта--лаят неспирно.
Бутанците са искрено вярващ народ. За тях построяването на дзонга Пунака от светеца Жабдрунг (за няколко дни) през 1637 г. не подлежи на съмнение. Впрочем същото се отнася за всички дзонгове. Това е седалището на главата на бутанския ламаизъм. Колкото е внушителе отвън, толкова е топъл и елегантен отвътре. Дзонговете са и манастири, и държавни органи, и училища, и музеи.

Символът на плодородието и късмета, под формата на ерегирал мъжки орган, е навсякъде, включително и на вхова на този бар. Намира се във всякакъ вид, размер и форма. Бутанците казват, че е Другпа Кунлей, божественият луд, който е бил твърде витален и не е подбирал особено в личните си отношенията. Изобщо, бутанците обичат живота. Предишният крал се е оженил за четери сестри едновременно. Баща им сигурно е бил най-доволен.

Пътуването из Бутан е истинско удоволствие: тесни пътища, никакви туристи (беше през дъждовния сезон, но валеше само през нощта), страховити проходи на повече от 3000 м. надморска височина. Само че колите не се движат с повече от 40 км. и се спира често, за да се направи път на разни преминаващи животни. Нищо общо с типа каране "viva la muerte", който понесохме в Непал.

Тхимпху е една по-различна столица--без нито един светофар и шарени сгради. Повечето черноработници са от Керала. В Бутан стндартът е по-висок. Всъщност това е доста скъпо място. Пазарлъкът не върви особено. За да се стигне дотук всичко се плаща предварително, директно на Министерството на Туризма. Те после се разплащат с агенцията и с хотелите. Върху визата е вписано и името на агенцията--пълен контрол. Храната влиза в предварително платената сума, както шофьор и гид. Иначе вече може да се посещават райони, които преди са били затворени.

Дори и модерните сгради ги строят в типичната бутанска архитектура. В държавните учреждения задължително се носи традиционната дреха. В музеите се влиза с гид и с предварително разрешение.

Някъде по пътя на селския пазар--среща с любопитни дечица. Образованието е много добре организирано, учителите са индийци и си следва индийската програма. Има общежития за децата от отдалечените райони. Имат и униформи. Изглеждат много спретнати в училищния двор.

В момента, в който човек напусне Бутан, вече му се иска пак да се върне.