Малдивите - февруари 2017

Подготовката

Чудех се как да започна, та затова реших – по най-лесния начин. С няколко снимки, показващи едва 0.0001% от красотите на тези вълшебни острови – Малдивите.

За тях е писано много, има и достатъчно информация в мрежата. Аз ще се опитам да покажа Малдивите, такива каквито ние (аз и жена ми) ги видяхме, през нашите си очи с нашите емоции.

И така, няколко думи за подготовката:

Още в първите студени есенни дни на 2016 си дадох сметка, че трудно ще издържа без слънце и море до другото лято. Започнах трескаво да прехвърлям в ума си възможните дестинации, така че да съчетаем няколко дни почивка с няколко дни екскурзия (така, както правим в последните години). Спрях се на Мароко, аха, аха да купя самолетните билети (вече бях ловък ползвател на всякакви врътки през rumbo.es, jetcost.fr, bravofly и другите) и греда … Жена ми вика: „О, Мароко“, не е ли малко опасно, все пак с тия възгласи „Аллах акбар“. Не може ли нещо по-така, например Малдивите.“ ОК! На следващия ден вече имах относително евтини билети Истанбул-Мале-Истанбул през Доха с катарските авиолинии. Като се похвалих на жена ми, тя вика „Ама, … ти не си добре - от шега не разбираш ли.“ Аз ли не разбирам, естествено, че да. Но Малдивите си заслужават да се направя на „пън“.

Билетите са осигурени – да се концентрираме върху организацията на самата почивка, къде –на местен остров или в ризорт? Предвид, че имахме цели 13 пълни дни на Малдивите, решихме да комбинираме – първите 6 дни на остров с местно население, следващите 6-7 на ризорт.

Сега е момента да спомена, че Малдивите са странна държава. Това са 20-30 атола с множество малки коралови острови – около 1200. 200 са населени с местно население (300-400 хиляди, мюсюлмани), около 110 са острови-ризорти т.е. на тях не живеят малдивци, а само туристи и обслужващ персонал. Маафуши е един от големите острови в Южен Мале атол. Наистина е „голям“ – 1.2 км. дължина и 500 метра широк с 1500-2000 човека местно население. Изборът ни за Маафуши се определи поради следното:

• Местното население е възможно най-толерантно към западните туристи. Не разбирайте, че на останалите острови населението е враждебно. Не, просто има по-малка вероятност да има бикини плаж т.е. нормален плаж, на който да може човек да се пече по бански. „Нормалните“ плажове според малдивците са „no bikini beach”. И това не значи, че на плажа трябва да сте без бански, а напротив да сте с шорти и поне тениска с къс ръкав. Ясно, е че за всеки съвременен човек това не е никакъв нормален плаж и няма как, да си пожелае, да се вдигне от единия край на света, да кацне на Малдивите, и да прекара няколко дни на страхотен плаж, бял ситен пясък, палми, лазурно море и облечен, така че да му се подават само китките и глезените.
  
• Маафуши е един от островите, предлагащи разнообразни еднодневни екскурзии на туристите – посещения на ризорти, шнорхелинг на 1-2-3 рифа, обяд на пясъчен остров (sand bank) (забравих да спомена, че това е четвъртия вид острови на Малдивите. Те са доста малки – някои от по няколко квадратни метра, има само пясък и са насред нищото т.е. океана).
  

На някои от рифовете могат с по-висока степен на вероятност да се срещнат рифови акули (спокойно, на тях само им викат акули, иначе са си като другите риби по рифовете, съвсем миролюбиви, не нападат хора, само дето могат и да са над 2 метра.) костенурки, скатове… Организират се и екскурзии за наблюдение на китови акули и плуване между тях (за който му стиска) . Те са доста по-големи 15-20 метра, ядът само планктон и не забелязват хората, които имат смелостта/глупостта да скочат от лодката и да се опитват да плуват до тях.

• И не на последно място – на Маафуши имаме наш агент – Ametist (към 2017). Българка, която постоянно живее на острова и работи там. Изключително отзивчива, готова да помогне по всяко време със съвет или съдействие за организиране на някоя от изброените екскурзии.
  

(тъй като е възможно настоящия пътепис да се чете и от хора, които нямат акаунт в magelanci.comбих искал да поясня, че Ametist е нейното потребителско име във форума. Тези същите (дето нямат акаунт в magelanci.com ) веднага да прекъснат четенето, да браузнат страницата с регистрационната форма, да си направят акаунт и след това да се върнат тук))

На Маафуши има няколко хотела и десетки къщи за гости. Ние си избрахме да отседнем в една такава къща за гости – Venturo. Venturo предлага десетина стаи, разположени около рецепцията и мястото за хранене на закуска и вечеря. Стаите са нормални, относително големи – около 18-20 кв. м. с климатик, баня, телевизор, хладилник и удобни легла. Нищо особено, непретенциозно, но и напълно достатъчно за няколко-дневно настаняване. Особено, като се има предвид, че човек не отива на Маафуши за да си лежи в стаята.

Ризорта. Избор на ризорт беше наистина труден. Нашите изисквания бяха:

• Да има красив риф, за да може да се гмуркаме (шнорхелинг) и да се наслаждаваме на красивия подводен свят – това, с което Малдивите привличат.
  
• Половината дни да сме във „водно“ бунгало. Искахме да изпитаме удоволствието от такъв тип настаняване. Когато се каже „Малдиви“, човек си представя уникално синьо море, бял плаж, палми и бунгало над водата. Е, ние искахме да изживеем това клише точно така, както го представят на повечето реклами за Малдивите.
  
• Цената трябваше да е поносима. Какво е поносима цена – хм, … ясно е, че това е относително, … за всеки човек е различно.
  

Като почнах да проучвам ризортите установих, че 90-95% са с непоносима цена. Нямаше как за 6 дни да платим толкова, колкото бихме похарчили за самостоятелна вила с басейн през лятото в Южна Европа (Португалия, Испания, Италия или Гърция) и то за цял месец, а дори и за повече. Ужас, ами сега. Почти се бях отчаял, когато ми попадна оферта за Embudu. Фокусирах се върху този ризорт и се оказа, че той е идеален за нас. Отговаряше на всичките ни изисквания. Оставаше да намеря най-евтината оферта за него. Винаги съм твърдял, че човек не трябва да ползва българските туристически агенции, тъй като би могъл същия туристически продукт (хотел, почивка, самолетни билети и т.н.) да го намери доста по-евтино. Оказа се, че в случая с Ембуду постигнах най-ниската цена през българска агенция – с около 200 евро по-ниска от тази на немски туроператор (JAHN REISEN), който предлагаше Ембуду възможно най-евтино. Готово. И ризорта беше осигурен – три дни във водно бунгало и три дни в бунгало на пясъка.

Сега вече можех да се концентрирам върху екскурзиите, които щяхме да ползваме на Маафуши. Исках всичко – рифове, дневно посещение на различни ризорти, акули (всякакви), костенурки, скатове, дайвинг (истинско гмуркане с водолазен костюм и кислородни бутилки), пясъчни острови, уникални плажове – всичко, което Малдивите предлагат. Нямах търпение да дойде времето за екскурзията – зимните месеци се точеха студено и бавно…

Междувременно изпаднаха супер изгодни самолетни билети София – Истанбул София (по евтини от автобусите до Истанбул)

Няколко дни преди полета ни до Мале попълних апликационната форма на сайта на Катарските авиолинии за безплатна виза.

http://www.qatarairways.com/global/en/qatar-transit-visa.page?CID=AFALL0204026300000000000

И на отиване и на връщане имахме 8 часа престой в Доха и планирахме да направим една няколкочасова обзорна обиколка на Доха.

Дойде деня за тръгване. Багажът стегнат. И турските и катарските авиолинии позволяват по 30 кг. на човек, така че с натъпкването на всичко необходимо нямахме никакви проблеми. Имаше място и за поръчките и подаръците за Ametist, и за хавлии, джапанки, плавниците и маските.

Малко отклонение за тези маски.

Продават се в Декатлон. За хора, които са ползвали 2-3 пъти през живота си шнорхел и очила и имат спомени, че са пили солена вода в неограничени количества и очилата непрекъснато са се изпотявали, и най-важното не искат и/или не умеят да се гмуркат с шнорхела, точно за тази категория хора са тези маски. На нас ни бяха изключително удобни. Обхващат лицето ти, дишаш си спокойно – кеф ти през носа, кеф ти през устата. Самите маски имат две вътрешни зони – една за очите и една за носа и устата и клапи, така че зоната на очите никога не се изпотява. Нищо не ти е запушено. Абе, идеални, ви казвам. Стоиш си на повърхността на водата (аз го правех с часове, любувайки се на красивите рибки около и под мен) като шамандура или като коркова тапа, както каза един съфорумец – магеланец. За мен имаха само едно малко неудобство – тъй като устата на жена ми си беше свободна, тя можеше да си говори под маската. Бедата беше, че аз не я чувах и … това чат-пат пораждаше малки проблеми.

Връщаме се на излитането. София, студено, един от последните януарски дни. Чакаме да излетим със сутрешния полет на Истанбул, а на следващия ден от Истанбул за Доха. Чакаме, чакаме и … чакаме. Първо казаха – закъснение – 10, 30, 50 мин и накрая канцелиране. Имаше лека мъгла и самолета от Истанбул, който трябваше да кацне в София и да излети обратно (заедно с нас) за Истанбул направил едно кръгче над мъглата и се върнал без да кацне. Малшанс, ами сега. Айде на огромната и супер бавна опашка пред гишето на турските аеролинии за да видим какво ще ни предложат. В края на краищата имах време да запаля колата и да стигнем в Истанбул, далеч преди полета ни до Мале (Доха). Слава богу, презавериха билетите за вечерния полет и след 10-на часово закъснение кацнахме в Истанбул. Пропуснахме разходката в този красив град, наспахме се и хайде пак на летището за полета ни до Доха. Катарските авиолинии се славят като едни от най-добрите по отношение на комфорта на пътниците и условията, които предлагат. Предварително заявеното меню ни беше сервирано (hindu, оriental…вегетарианско, невегетарианско). Полета беше максимално комфортен, доколкото това може да се каже за полет от 4 часа. Катарците предлагат една безплатна панорамна екскурзия за своите пътници, които имат над 8 часа престой в транзитната зона на Доха т.е. крайната им дестинация не е Доха, а друго летище.

http://www.qatarairways.com/global/en/offers/doha-city-tour.page

Аз знаех предварителна за тази възможност, също така знаех, че записването за нея започва в 18:00 всеки ден и че само първите 32 души могат да се възползват от тази панорамна обиколка на Доха. Обикновено, се чака 1-2 часа предварително, преди 18 часа за да има човек някакъв шанс. Ние кацахме в 6 без нещо и едва ли щяхме да имаме шанс. Затова и си бях извадил безплатните катарски визи през сайта на катарците, така че да си излезем сами в Доха и да се разходим. Жена ми предложи все пак да проверим на гишето за безплатната екскурзия. Бяхме там малко след 18 около 18:15. Нямаше никаква опашка. Е, всичко е приключило – помислих си аз. Ама, за всеки случай - да попитам. Отивам на гишето. Отсреща младежа приветливо ме пита „Кажете, сър, какво обичате“

„Здравейте, чудя се дали съм късметлия или не“ – отговарям му аз. Човекът мига неразбиращо. А аз продължавам: Ами, от вас зависи – ако сега ми кажете, че има свободни места за екскурзията – значи съм късметлия.“ И се усмихвам, възможно най-подкупващо.

Човекът се подсмихна и вика – Да, има свободни места. Ето два ваучера – трябва да ги попълните с жена ви.

Така се уредихме с безплатната обзорна обиколка на Доха. Вие кажете сега – късметлия ли съм или не.

Доха вечер е много красив. Залива с небостъргачите, вкл. и този дето прилича на презерватив, различно осветени, музея на арабското изкуство…

Преди да ни върнат на летището ни оставиха за около половин-един час на техния пазар. Живописно място, поразходихме се, купихме си каркаде и една малка камилка – сувенир за спомен.

На Малдивите

През нощта взехме полета от Доха за Малдивите и росни, росни кацнахме в Мале сутринта , малко преди 9. Само да вметна, че чакането по летищата, което принципно е супер досадно, уморително и изнервящо може да се прекара много по-приятно като се ползват VIP салоните. Ако искате това да е без пари е необходимо да имате кредитна карта Diners Club , издадена на ваше име. При оборот от 500 лв. за последните три месеца може да ползвате тези салони по всички летища по целия свят безплатно. Салоните са тихи, предлагащи удобни кресла, канапета, столове, където човек реално може да се отпусне. Блок маса с различни леки храни, безалкохолни напитки, алкохол, чай, кафе, Интернет. С една дума всичко необходимо за приятното „убиване“ на няколко часа престой на някое летище.

И така, вече сме на Малдивите. Още щом излезете от летището и ви чака невероятния красив син цвят на океана. Няма такива цветове – невероятно. Преди да вземем ферито до Мале (каца се на съседен остров ) си купихме туристически сим карти за разговори и Интернет. За целия ни престои (13 дни) едвам успяхме да изхарчим около 2 GB интернет трафик – има различни пакети и като цяло не е скъпо – около 20-30 лв. за 2 ГБ. Обменихме малко долари. На Малдивите е по-изгодно да носите долари, а не евро. Курса към януари/февруари 2017 беше 15 руфии за долар. Не виждам особен смисъл да се обменят повече от 10-20 долара. Почти всичко може да се плаща директно в долари. Ако си пазите бележката ще можете да върнете неизхарчените руфии на излизане от Малдивите. Всъщност такава опасност реално няма – на Малдивите всичко е много скъпо, така че руфии няма да ви останат.

Ферито до Мале е 10 руфии и ви стоварва за 5-10 мин в най-грозния и безсмислен град, който някога съм виждал. В Мале живеят около 150 хиляди, предимно работници от Бангладеж и Индия. Целия остров е 1 km. нa 2 km. Всичко в този град е накачурено едно върху друго – хора, сгради, стоки, кашони, коли, моторетки. Гмеш, пълна какафония, човек се уморява за няколко минути, само като гледа този нестихващ „мравуняк“. Таксито от ферито до другото „пристанище“ – там, където тръгват феритата за Маафуши струва между 2 и 4 долара. Разбира се, всякакви смугли субекти ще се опитат да ви измъкнат повече пари. Твърдо ги отхвърляйте – до 2-3 мин. ще намерите нормално такси. Ферибота ни за Маафуши тръгваше в 3 часа следобяд, така че имахме 3-4 часа, в които да разгледаме Мале. Разходихме се по улиците на Мале т.е. поблъскаха ни всякакви забързани хора, стигнахме до плод-зеленчуковия пазар, поснимахме екзотични плодове.

Тези малките, 10-сантиметрови бананчета, характерни за този край на света, са ми любими. Според мен са по-вкусни (усеща се една лека киселост), а и размерът им винаги повдига мъжкото ми самочувствие.

Видяхме и рибния пазар – е, няма такава мръсотия и смрад и хайде обратно по улиците до ферибота за Маафуши.

Точно срещу ферито има една лъскава сграда – офиси на мобилен оператор и сносно кафене. Пихме по едно еспресо. Кафето беше наистина добро – като в Италия, но и на цени, като че ли го пиеш на площада Сан Марко във Венеция.

Малко по-настрани е и една от малкото (единствената) забележителност в този град – мемориал в памет на загиналите от цунамито, връхлетяло страната преди няколко години.

Цялото това шматкане по улиците на Мале не биваше да си го причиняваме. Може би, трябваше да си платим по 20 долара и да ползваме бързите лодки, които тръгваха по-рано за Маафуши. Така спестихме по 15-17 долара на човек, но в замяна изтърпяхме цялата тази блъсканица в продължение на 3 часа.

Маафуши

Около 5 часа следобед най-после бяхме на Маафуши.

Едно момче от хотела (къщата за гости) ни чакаше на пристана. Пое куфарите и се отправихме към Вентуро. Welcome дринк, разхвърляне на багажа и хайде на вечеря в хотелчето, където работи нашия агент – Аметист. Беше и идея по-евтино (само 8 долара), така че се възползвахме от любезната покана , още повече, че бяхме в компанията на други българи – магеланци (Bledo и Тополска) Запознанства, кратки обсъждания и първата екскурзия вече е организирана. На следващия ден ни предстоеше плаване с лодка, последователно, до три рифа и обяд на пясъчен остров. Супер. Изморени, но тръпнещи от предстоящите емоции заспахме бързо, бързо.

Първи истински ден на Малдивите.

Ставане, закуска.

Момчето, което се грижеше за закуската ни пита – континентална или малдивска. Е как да избера, като не знам какво се има предвид. Мъдро поръчваме една континентална и една малдивска. Малдивската закуска представлява едни плоски питки, много приличат на арабския хляб (това дето се използва за дюнерите), но е идея по-дебело, по-недопечено и по-сладникаво. Като цяло е вкусно. Другото, което сервираха е риба тон, лук и малко подправки – това всичкото разбъркано в една чиния. Аз повторих същата закуска още една сутрин, но в общи линии не е нещо, поради което да си оближеш пръстите. Континенталната закуска беше минималистична (Малдивско гурме) – едно-две кренвиршчета от консерва, едно полу-сурово яйце (печено-недопечено), масълце, конфитюрче и три филийки хляб. Имаше и по една кана с кафе, мляко и чай. Ние с жена ми, по принцип, не закусваме, пием само кафе и затова ни беше ОК, но за хора свикнали да закусват стабилно – това определено ще е недостатъчно. В 9 дойде нашия гид, раздаде шнорхели, очила и плавници на тези, които нямаха и отидохме на лодката. Шнорхелинга на Маафуши го организират на различни рифове, но всичките са близо (5-10 мин, от пристана). Местните си знаят какви животни могат да се видят на съответния риф с по-висока степен на вероятност. Този ден трябваше да видим акули, но нямахме късмет. Нашия водач намери 2, но те си бяха „полегнали“ под една скала на 4-5 метра под водата. Той без проблеми се гмуркаше до там, за да ги види и снима, но ние (корковите тапи) си стояхме на повърхността. Красоти, рибки имаше предостатъчно, особено, както ни беше за първи път, така че супер доволни поплувахме около час, след което се преместихме на втория риф, а след него ни оставиха на пясъчен остров с размерите на средно голяма стая. Хапнахме за обяд и хайде на последния риф.

Обядът се носи:

Пясъчния остров (Sand bank):

След 3 часово плуване по рифовете, доволни и щастливи, говорещи един през друг, кой каква риба е видял, къде се е шмугнала, колко е красива и т.н. се прибрахме на Маафуши около 2-3 часа следобед. Имаше време за по един плаж или малко да се отдъхне до вечеря. Там се стъмва относително рано. Около 5 часа слънцето вече не напича толкова силно, става идея по-нетопло, усеща се лек ветрец и около 6/6:30 се стъмва. По крайбрежната улица има няколко хотелчета, които предлагат вечеря (в повечето случай на блок маса). Цената е между 10 и 15 долара. Менюто е предимно риба и ориз, но се намират и други неща. Останахме с впечатлението, че храната на Маафуши не е нещо, което човек ще запомни или ще се впечатли, но и в никакъв случай няма да предизвика каквито и да било неудобства или затруднения. Да, малко по-скъпа е, предвид качеството и разнообразието. Да, малко по-люта е, но човек може да намери и нелютиви и пикантни ястия.

Планът за следващия ден – на ризорта Olhuveli.

От ризорта останахме супер доволни. Простор, зеленина, удобства, отлична храна. Белите плажове, уникалния син цвят на океана и палмите се подразбират. А и започнахме вече да свикваме с тях – не мислех, че ще е възможно.

В оставащите 4 дни програмата се повтори - един ден шнорхелинг, един – ризорт. Ние си избрахме Centara . Различен е от Olhuveli. Може би с идея по-ниска категория, но не по-малко впечатляващ и осигуряващ пълен релакс.

Два от дните прекарахме и на местния бикини плаж. Точно срещу плажа на Маафуши също има риф. И той не е никак лош. И на него могат да се видят костенурки, скатове или акули, но е по-малко вероятно, въпреки, че ние успяхме. Достъпа до рифа е много лесен. Морето е плитко от самото начало, та чак до рифа – просто трябва да се ходи във водата около 100-на метра.

Плажа на Маафуши:

Главната улица:

Местните:

Даскалица в училището и деца в предучилищна възраст:

Така си живеят:

На такива „пейки“ си почиват – всъщност те това правят, когато не спят:

Най-лъскавата сграда на острова:

Малко фолклор:

Ходихме и на нощен риболов. То, всъщност, е вечерен риболов. Тръгва се около 5 часа следобед, малко преди залеза. Докато се пристигне на мястото за риболова (обикновено това е някой коралов риф) вече се е смрачило. Мятаме котва, раздават ни по една макара с корда, накрая на която е завързана кукичка и оловна тежест. Слагаш по едно парче замразена риба на кукичката и пускаш кордата през борда на лодката. Отпуска се докато кукичката опре дъното, след което се изтегля обратно на около 50 см. Идеята е стръвта да плува свободно на 50-60 см. над дъното (коралите) и рибите да кълват. В лодката бяхме 8 туристи и трима местни, които ни помагаха с поставянето на стръвта. Хванахме т.е. хванаха общо 32 риби. Жена ми цели 8:

А аз (горкия) – нищо т.е. 0 :(

Добре, че беше жена ми, та защити семейната чест. За мен остана утехата, че видях светещ планктон или светещи медузи. По снимки в Интернет светещия планктон изглежда много по-впечатляващо – при нас бяха отделни светещи точки, носени от течението покрай лодката. Опитах се да загреба няколко такива „водни светулки“, но все не успявах. По-вероятно е, наистина, да са били някакъв малък вид фосфорециращи медузки, … все едно,... беше впечатляващо. Около 9 вечерта ни върнаха на острова и в 9:30 вечерята беше готова – същите тези риби. Каквото си хванеш – това ядеш.

Най-после успях да докосна риба – при това с небцето си. М-мммм!:

Цялото удоволствие (фишинг + вечеря) е около 20-25 долара. Благодарение на мен и мъжа на Тополска цената падна до 18 долара на човек.

На седмия ден, рано сутринта (7:30) хванахме ферибота за Мале. Трябваше до 12 да стигнем на летището, от където щяха да ни вземат с бърза лодка и да ни откарат на ризорта Ембуду. На пристана в Мале, там където ни остави ферибота от Маафуши, се оказа, че точно в този момент няма таксита. Местните се обаждаха на някакви телефони, за да си извикат. Забелязах, че има едни малки камиончета с едно място до шофьора, които също бяха таксита. С втория, когото попитах, се споразумяхме за цената – 4 долара и го наехме. Жена ми се качи и седна до шофьора, а мен ме натовариха в каросерията, заедно с куфарите. Така, прав, в средата на камиончето преминахме през цялото Мале – (Сам юнак на коня) Ето: Виждам се, отразен във витрините на магазините.

Стигнали до ферибота за летището, планът беше - жена ми да остане за 15-20 мин. да пази куфарите, а аз да изтичам до пазара с плодовете и зеленчуците и да купя Малдивско баунти за подаръци на роднини, приятели, колеги:

Решихме това, вместо безумно скъпите и кичозни магнити, които и в Маафуши, и в Мале ни скандализираха. По едно време си мислех, че най-грозните са и най-скъпи. Предвид жегата, на която оставих жена ми – ударих моето си темпо на ходене и след 5-6 минутки бях на пазара. Когато съм с жена ми, не мога да се пазаря така както аз си знам – като циганин (нея я е срам). Така че сега беше моя час. Обиколих няколкото сергии, на които се предлагаше от „специалитета“. Трябваше да купя 15 броя пръчки. Цената варира от един до 3 долара за щафета – зависи кой пита. Колкото си по-бял – толкова е по-висока първоначалната цена. После почват да се пазарят. След последователното прилагане на няколко трика – подминаване, вялост и незаинтересованост, връщане, пазарене, обръщане на внимание на количеството, което купувам, най накрая извадих 10 доларовата банкнота. Специално предварително подбрана – най-новата и несмачкана, която имам. Сякаш снощи съм я напечатил. Нарочно я подавам/показвам много близо до човека от сергията. Изчаквам да я огледа и проследи с поглед, докато уж тръгвам да я прибирам в джоба си. Той усеща как тя му се изплъзва, но аз „случайно“ задържам последното движение (напъхването в джоба). Той не я изпуска от поглед и … бинго… имаме сделка – 15 броя за 10 долара. Класика – този трик почти винаги сработва. При слагането в плика и избирането, намирам кусур на една от пръчките и той слага друга в допълнение. Така че, готово – 16 малдивски баунтита са с мен и хуквам обратно да оказвам първа помощ на слънчасалата ми съпруга. Меткаме се на ферито за летището и 10:30 вече съм на щанда, говорейки с младежа, който отговаря за Ембуду. Забравих да спомена, че на летището има 30-40 щанда, всеки отговаря за 1-2-3 ризорта. Ти си питаш къде е щанда с търсения ризорт и така си намираш твоя човек. За щастие, точно в този момент, тръгваше лодка за Ембуду, с 4-ма немци.

Ембуду

Ние се присъединяваме и ето ни на ризорта, два-три часа по-рано от планираното и спестили досадно чакане. Благодарение на Аметист, която познава мениджъра на Ембуду, получаваме най-хубавото водно бунгало. Последното от редицата, най-усамотеното и най-далечното от пристана – точно това, което бях поискал предварително по препоръки на туристи от Трипадвайзор.

Със стъклен под, та да си гледаш рибките направо от леглото:

С открита баня – усещането е много по различно:

С уникална тераса/веранда – много дискретна и в същото време с чудесен изглед и на 5-10 метра от рифа. Отстрани се вижда плажа и част от острова, тихо, уединено, само аз и жена ми. Оказа се подходящо и за No bikini beach , но без кавички.

Ембуду много ни хареса. Абсолютен релакс. Пълна тишина и спокойствие. Хора почти не се мяркат, ако ти изрично не ги търсиш. Всеки е намерил своето местенце – някъде между плътната сянка и ярките лъчи на пясъчната ивица, или пък под някоя палма. По цял ден може да си лежиш на удобните шезлонги с най-чудесния изглед към плажа и океана, да се любуваш на гледката – точно такава, каквато е на повечето реклами и пощенски картички, да си четеш книжката, да дремваш, хапваш и пак същото …

Аз съм майстор в тези „активности“ и единственото, което ме изваждаше от тях беше плуване на рифа на Ембуду. Е-ее, „нема такъв риф“, Най-цветния, с най-многото рибки, относително голям – около 200-300 метра дълъг – идеален. Рифът на Ембуду е в пъти по-хубав от всички останали (общо 7), които ние бяхме виждали около Маафуши. Не, че те бяха лоши. Не, просто рифа на Ембуду е уникален. Имаше и една допълнителна екстра, за мързеливци като мен. Точно на рифа се усеща едно леко течение на водата, така че като се пльоснеш на повърхността и то, само, те носи от началото на рифа до края му – да се чуди човек къде да си сложи ръцете. Не ми се налагаше нито да махам с плавници, нито с ръце, Баш като за мен – риф по поръчка. А за подводните красоти – ами, …, нямам думи. Вижте сами:

А сега, като видяхте, се опитайте да си представите поне три-четири пъти по-красиви неща, тъй като камерата не може да пресъздаде цялостното усещане за тази нереалност.

На острова има и коралова градина. Преди няколко години коралите са били живи и вероятно много цветни и красиви. За съжаление, вече са почти изцяло избледнели и можехме да се любуваме единствено на техните разнообразни форми. Тук-там се виждат и някои цветни или полуоцветени. Но като цяло, човек, гледайки сегашното им състояние, може само да съжалява, какви поразии прави със своята намеса. На острова има дайвинг център и туристи – водолази, както и приходящи за конкретния ден. Вероятно, малко по-надълбоко в тази коралова градина се срещат живи корали. Имаше няколко водолази с доста професионална техника за подводно снимане и видео. Като им гледах блажените физиономии при излизане от водата, мога само да си представя на какви чудеса са се любували надълбокото.

В един от дните жена ми имаше рожден ден. Хората от ризорта се бяха сетили и я поздравиха подобаващо:

Трите дни във водното бунгало бързо се изтърколиха и ние се преместихме в бунгало на пясъка. На 10 метра от плажната ивица, но в същото време на абсолютна сянка.

Целия остров е покрит с плътна зеленина, дървета, които се сучат и вият на 2-3 метра над земята, палми, храсти, фикуси и пр. Цялата тази растителност образува своеобразен чадър над целия остров. Хората вървят под него, лежат на шезлонги, спят в бунгалата или се хранят в ресторанта – всичко на сянка.

Но по целия остров, най-външната му ивица е плажна т.е. цялата най-външна окръжност на острова е плаж, широк 5-10-15 метра, като от гъстата растителност се излиза през специално направени изходи, прорязани в храстите и дърветата. В единия край на острова има и собствен Sand bank т.е. пясъчната ивица се извива навътре в океана, оформяйки нещо като пясъчен остров т.е. полуостров. Ако трябва да обобщя – ризорта Ембуду е чудесен, не толкова лъскав и луксозен, като някои петзвездни малдивски ризорти, но относително евтин, и в същото време, предлагащ великолепни условия за пълен релакс и идеална пасивна почивка, като в допълнение – чудесен риф.

Това беше.

Зарибих ли ви за Малдивите Ако сте жена – знаете какво да правите. Ако сте мъж – не се офлянквайте, послушайте жена си - почвайте да събирате пари или ги вадете от банките или бурканите и водете половинката на това приказно място.

Вместо заключение: