Три месеца в Западна Африка
На летището в Барселона съм превъзбуден и леко притеснен. Летя в посока Банджул, 4 часа и 45 минутен полет с Гамбия бърд, купен на скромната цена от 124 щ. д. Изчел съм цялата налична (прекалено малко) информация за Гамбия по интернет и се подготвям да прекарам в страната 3 месеца. Виза, един куп (ненужни) ваксини, антималарийна профилактика (дъждовният сезон е) и всякакви препарати против насекоми, това ми бяха общо взето приготовленията.
Какво знаех за Гамбия преди да замина?
Бивша английска колония, изцяло обградена от Сенегал, с мюсюлманско население, най-малката страна в континентална Африка. Туристическият интерес на страната се изразява в плажовете, природата, резерватите и т.нар. birdwatching– Гамбия е рай за орнитолози. И за върастни жени на лов за млади мъже. Но аз не бях там на туризъм, а на стаж.
При кацането първото нещо, което ми прави впечатление е
горещината и неописуемата влага във въздуха
Имам резервиран трансфер от хотела ми, чакам търпеливо. Пътниците от моя полет се изнизват един по един, излизам за цигара. Таксиджия на име Ламин ми предлага услугите си, отказвам учтиво – чакам си трансфера, който не идва и не идва. Ламин беше много възпитан и дружелюбен, заведе ме на банкомата на летището да изтегля местни пари (Даласи), дори се отдръпна да си набера кода, услужи ми с телефона си да се обадя на хотела. Били забравили, пращали някой веднага. Чакам и въртя мухабет с Ламин, като вече съжалявам, че не избрах него да ме закара до хотела. А и колата му беше по-скоро нова.
Летище Yundum, Банджул
След 40 минути чакане най-после дойде заветното такси, раздрънкано, мръсно и с шофьор, който едва говори английски. Разбрахме се все пак, предплатих и тръгнахме към хотела – Leybato,
на самия плаж. Бях си букнал седмица в стая с климатик и закуска за 155 евро през Booking.com. Хотелът е бюджетен, леко занемарен, но чист и ресторанта му е с тераса плажа – малък рай.
За едноседмичния ми престой в Leybato, нито веднъж нямах честта да се изкъпя с топла вода. При все горещината, това не беше голям проблем. Токът спираше постоянно, а генераторът работеше само за ресторанта, като по този начин се обезсмисля климатика. Но персоналът и шефа бяха любезни, не съжалявам че останах там. Готвеха вкусно, не беше скъпо, имаше и Wi-fi на терасата на ресторанта, хамаци на самия плаж и супер градина. Разбира се, ако имате бюджет, си има места 5 звезди по международни стандарти, с ток, интернет, климатик, ресторант, вина и каквото се сетите. Но и цените са международни.
Leybato beach
След седмица в Leybato си намерих квартира
в хубав квартал, с климатик, Wi-fi, 24 часово електричество за 70 евро на месец и останах там до края на престоя ми.
Тъй като от понеделник до петък бях на работа, нямах възможност да обикалям през седмицата, освен вечерно време, където се събирахме експатската общност да гледаме мачовете от световното. Добре, че бяха мачовете, понеже извън туристическия сезон от октомври до май, Гамбия е доста скучно място. Особено по време на Рамадана, когато всички дискотеки и барове са затворени, ресторантите са празни, а отвсякъде звучат имами. След края на Свещения месец имамите по радиото бяха заменени от американска и нигерийска поп музика, дискотеките отвориха и изобщо страната се съживи. Но не чак толкова, колкото през туристическия сезон, който започва през октомври – единствените бели бяха малката експатска общност, ливанците, които държат голяма част от икономиката, и дами на средна възраст дошли да се възползват от ласките на местни младежи изживявайки втора младост.
Stanley Street, Banjul, Гамбия
Столицата Банджул
е странен град – състои се от административния център Банджул, отделен от останалите квартали на остров по устието на река Гамбия, свързан с континента чрез мост (с чек пойнт на входа) и Greater Banjul, различни квартали – Фаджара, Коту, Кололи, Бакау, Серекунда (води се самостоятелна община, най-голямата в Гамбия, но не е отделена физически от останалите квартали) и др.
Банджул помещава почти цялата администрация на страната, голямата джамия, огромен пазар и ферипорта, който свързва двата бряга на р. Гамбия и е единствената връзка на юга със севера. Имало е планове да се построи мост, съвместно със Сенегал, чиято връзка с южния регион Казаманс минава през Гамбия, но проектът така и не се е състоял, поради изключителната доходоносност на ферибота, от който зависи транспортът от и за Мавритания през Сенегал, Гамбия, Гвинея Бисау, Гвинея, Сиера Леоне и Либерия.
Друга забележителност е Арката 22, построена в чест на военния преврат от 22.07.1994г., когато сегашния президент Джеме сваля предишния и идва на власт. Арката няма кой знае каква архитектура или културна стойност (има малък музей на върха), но пък открива красива гледка над Банджул.
В GreaterBanjul,
където е концентриран икономическия живот на Гамбия също има какво да се види: тук са съсредоточени основните туристически атракции, безкрайните плажове, туристическите Senegambia strip, Poco loco, Palma Rima beach, концентрация от ресторанти, хотели, дискотеки и барове (представете си алеята пред Кубан в Слънчев бряг, но доста по-малка и по африкански).
Комплекс The Village, близо до Сенегамбия: любимо място на туристи и на цялата експатска общност в страната
Плажът Poco Loco. През дъждовния сезон няма туристи, но през януари бил доста по-населен
Плажът Poco Loco
Традиционен музикален инструмент
По централната артерия Кайраба авеню (Кайраба е предишния президент, от независимостта си през 1965 страната е имала само двама) има много магазини, банки, ресторанти, супермаркети, както и двата единствени светофара в града.
Джамия на централната пътна артерия Кайраба авеню. Т, нар. Pipeline Mosque
Фаджара и Бруфут
са луксозните резиденциални квартали, там се помещава и почти цялата дипломатическа общност в страната, както и основните 5 звездни хотели.
Нгала Лодж, ресторант
Нгала Лодж, градина
Бакау
също е туристическа зона, освен красивите плажове има прекрасен craftmarket, занаятчийски пазар откъдето можете да купите супер сувенири, африкански тъкани и платове, дървени скулптури и др.
Тук е крокодилския басейн, известен в цяла Западна Африка с това, че водата му лекува безплодие. Млади жени идват тук, пият от водата на крокодилите и се молят да заченат, явно е много ефикасно. Крокодилите са стотина, разхождат се свободно навсякъде и можете да ги пипнете. Не били опасни, понеже служителите на частния резерват ги хранят с по 2,5 кг. риба на крокодил на ден – сити, крокодилите не нападат хора.
В Серекунда има огромен пазар, където може да намерите всичко супер евтино, стига добре да се пазарите. В Абуко пък, близо до летището има малък, занемарен парк, Abuko Natural reserve, където срещу символичен вход, можете да видите маймунки да тичат навсякъде, бабуин и хиени в клетки и огромни варани. Не съм сигурен, че си струва.
Извън Greater Banjul също има интересни места. Голяма част от жителите на Гамбия живеят по селата, по
поречието на р. Гамбия
През дъждовния сезон сухата трева се подменя с яркозелена растителност, почвите са червени, а наоколо тичат маймунки.
На път за Джеймс айлънд
В Nord Bank Region се намира т.нар.
Джеймс айлънд (или Кунта Кинте айлънд),
остров в реката, където на времето са държали робите за износ към новия свят. Спахме в Джуфуре, където има малък хотел и музей, а от там потеглихме с пирога към острова, който не е нищо особено – малка руина насред реката, но пък е зареден с история за Пътуването без връщане назад.
За да стигнете до Северния бряг или до Северен Сенегал от Банджул, трябва да пресечете реката на самото и устие с ферибота, което само по себе си е приключение. Съветвам да пресечете пеша и да търсите транспорт от другата страна (при Бара), понеже няма да ви пуснат да минете, ако не дадете солен бакшиш. При отиването към Джеймс айлънд чакахме 8 часа в горещината и на слънце.
От другата страна на реката, при Джанджанбуре се намира
Baboonisland, или официално Chimpanzee rehabilitation project
На 5 часа път от Банджул, малък еколодж (5 палатки, доста луксозни, малък ресторант – water house) в River Gambia National Park. На няколко острова в самата река преди около 40 години американка установява
екопорект за рехабилитация на домашни и лабораторни шимпанзета в естествената им среда
В Гамбия по принцип шимпанзета няма, само бабуини и други малки маймуни, за това са ги населили само на островите, да не се нарушава екоравновесието. Но е страхотно – пълна тишина, чуват се само птиците, насекомите и многото маймуни навсякъде. Тишина, спокойствие, релакс… срещу 100€ на човек, с включена нощувка, обяд, вечеря и закуска и две екскурзии. Приходите от екотуризъм отиват единствено за проекта, за шимпанзетата и тяхното изследване, лоджът е с нестопанска цел. Приматолози от цял свят идват тук да изучават поведението на животните. Освен шимпанзетата, които се наблюдават от моторна лодка, се виждат също и крокодили, хипопотами, малки маймуни и множество птици.
На връщане, преди Брикама, втория по големина град в Гамбия, се намира Makasutu Culture Forest, частен и доста скъп резерват по поречието на реката. Не пропускайте и Танджи fishing village и връщането на мъжете от риболов привечер. Гледката е прекрасна.
Толкова за Гамбия – тук ще се насладите на достъпна (да не кажа евтина) почивка,
в същото време екзотиката е гарантирана, хората наистина са много дружелюбни а туристът е цар. Може би е най-сигурната държава в региона. В нито един момент не съм видял агресивни или невъзпитани хора, дори и тези, които едвам говорят английски (поради липса на образование) ще се опитат да ви помогнат. Е, може и да се опитат да ви излъжат и да ви продадат нещо на тройна цена, но Ваша отговорност е да се спазарите за цената, която сте готови да платите.
Предвид бедността в страната не бих могъл да ги съдя че искат да изкарат някой лев – да си припомним че до преди няколко години и у нас имаше цени за българи и цени за чужденци в туристическия бранш. Безкрайни плажове, приятен климат, хубави хотели и обслужване на ниво, партита и дискотеки, екскурзии сред природата – има за всекиго по нещо, полети се намират евтино от Западна Европа. Ебола към момента в страната няма, а докато бях там, властите вземаха всички мерки, за да остане страната Ebola free. Девизът е Gambia is nice, it’s nice to be nice.
От Гамбия пътувах два пъти за Сенегал, за където ще разкажа в следващ пътепис.
Автор: Калоян Колев
Препоръчани коментари
Няма текущи коментари
Искаш да споделиш мнението си? Създай профил или влез да коментираш
Трябва да си член за да оставиш коментар.
Създай профил
Регистрирай се при нас. Лесно е!
Регистрирай сеВлез
Имаш профил? Влез от тук.
Влез сега