След като прочетох всички магелански пътеписи за Сейшелите, реших, че тази дестинация няма как да я подмина! Но, все чаках подходящия момент. От една страна, това си е екзотична, но и романтична дестинация и е логично да сме заедно там с моята любима жена, но от друга страна, жена ми нещо не се кефи на дестинации в Африка. Така че, трябваше и да измисля повод да се помотая там. Поводът дойде неочаквано! Помолиха ме от университета да ида до Абу Даби в местния филиал на Ню Йоркския университет да представя университета ни на един форум за образователен обмен и аз приех веднага. Първо, защото щях да хвърля едно око на дестинация, която не ми е в списъка за туризъм и второ, щях да я ползвам като база за Сейшелите!
За моя радост се оказа, че Emirates имат директни полети от Абу Даби за Махе, Сейшели и аз си купих билети с идеята да прекарам 5 дни и на Сейшелите!
За Emirates като авиолиния, нямам забележки, страхотни са, чудесно обслужване и много добър набор от филми на борда!
В Абу Даби прекарах 2 дни и половина чисто време, но реално бях зает в повечето време и не ми остана много време да се мотая. От това, което усетих като атмосфера, обаче, определено не съм впечатлен и правилно съм игнорирал тази дестинация. Безлично място без душа, без атмосфера. Небостъргачи, жега, празни улици, реално никъде не можеш да идеш пеш, а се движиш навсякъде с кола, поне такситата им са евтини. Прехвалената им зелена зона с плаж Corniche е абсолютно пуста! Няма плажни барове, нито ирландски пъбове със студена бира, да не говорим пък за полуголи мацки играещи плажен волейбол. Те и Забавлението им се въртяло около моловете и хотелите, в които имало ресторанти, нощни клубове и източноевропейски проститутки, това по думите на американски колега в Абу Даби. Уау! Невероятно просто! Забавление ли бе да го опишеш! Впрочем едната вечер докато чакам на рецепцията видях как една жена със славянски черти, по нощница до коленете, изкочи от един от асансьорите с подуто и зачервено лице плачеща и веднага един рецепционист я придърпа към едно тъмно кътче зад рецепцията. Говорим за хотел Jannah Burj Al Sarab, 5 звезди. Някак си ми стана тягостно. Единственото, което ме впечатли и реших да снимам е, няма да повярвате, голямата джамия Шейх Зайед! Ми постарали са се, спор няма!
Но, никак не ме впечатли, че в 4 сутринта и после пак в 4:30 в петък ме събуди ужасен вой на някакъв имам за молитва, а уж бях на 16 етаж в хотела. В отговор и аз се помолих за него...на сръбски най-вече... И пак заспах. Но, в крайна сметка, няма проблем, аз съм им в страната, така че трябва да се съобразявам с местните порядки. Трябва да сме толерантни към културните особености на всички, мили магеланци. Аз дори за да съм още по-толерантен се опитвам да не ходя на подобни места, но понякога се случва. Oсвен това, Абу Даби може да изглежда скучно и безлично за средиземноморски почитатели като мен, но ОАЕ наистина е много безопасна страна с ниски данъци и разбирам хората, които инвестират там. Изглежда, че ако не е туристически рай, ОАЕ си е наистина рай за инвеститорите.
Това, което ми поддържаше магеланския дух беше билетът ми до Сейшелите! Имах си и електронна виза, за която кандидатствах предварително и резервация в цял етаж от къща през Airbnb. Къщата на Памела на Mont Buxton Road я препоръчвам! Само около 50 евро на вечер ми излезе! И така, на 2 юни, в 10:30 отлетях към Махе и точно по разписание бях там в 15:10. Първите ми впечатления бяха отлични! За разлика от други африкански страни, в които съм бил, тук действаха доста бързо. Само за 15 минути, всички пътници минаха паспортния контрол. С мен се захванаха митничарите леко само след паспортния контрол, защото излезе, че било подозрително да съм нямал куфар, а само с раница да пътувам. Ами, обясних им, че куфар ще имам на връщане с много сувенири от Сейшелите. 🙂 Пуснаха ми раницата на скенера и като видяха, че няма за какво да се шашкат ме отпратиха да се кефя на родните им острови. А, точно на изхода вече ме чакаше Винсънт - съпругът на Памела, моята хазяйка. Бях се договорил за трансфер от летището до дома им. Много приветлив пич на около 60 години. По пътя към къщата, която се оказа на хълм с чудна гледка към град Виктория, се кефех на всички пейзажи, които виждах!
Самото жилище беше много удобно, етаж от къща, с кухня, малък хол, спалня и огромна баня, плюс интернет. Какво повече ми трябва? Моите домакини ме поканиха и на вечеря с местна риба, приготвена по креолски.
Тъй като имах реално само 4 чисти дни, а на петия летях обратно към страната на тапасите и виното Ла Риоха, пак транзитно през ОАЕ - страната на халал забавленията и плажния волейбол с буркини, реших да не си губя времето. Обсъдихме с Памела и Винсънт оперативната ситуация. Те ми помогнаха да си намеря еднодневен тур до другите два големи острова Прален и Ла Диг само за 160 долара, при условие, че офертите започваха от 200 и нагоре в интернет. А, Винсънт ми предложи да ползвам един ден за разглеждане на столицата Виктория, а останалите два дни за разглеждане на самия остров Махе. Даже го наех като шофьор да ме разходи един ден по южната част на Махе и един ден по северната. Това ми позволи да обиколя целия остров Махе.
Повечето жители на Виктория живеят по хълмовете на високо в китни къщи, като тази на моите хазяи, а самият център на града е доста малък, няма кой знае какво да се види, но е интересно все пак да се хвърли едно око. Щракнах викторианския часовник, индуския храм, парламента, Върховния съд, 1-2 католически сгради, купих малко сувенири и местна пица и плодове от един пазар и като цяло, това е. Все пак говорим за столицата на островна държава със стотина хиляди души общо население. Виктория може и да е скучна като забележителности и социален живот, но ми се стори доста по-интересно и живо място от прехваления Абу Даби. Местните са реално заселници дошли след френската колонизация през XVIII век и са смесица от африканци и индийци, плюс малко китайци и бели. Говорят развален френски, който наричат креолски сейшелоа, но и английският е официален език, защото са били и английска колония от XIX век до независимостта си през 1976 г. Преди това островите са били напълно незаселени. Французите са ги заселили първи, макар че още Вашку да Гама ги е описал през 1503 г. Французите ги наришат Сешелски острови, в чест на финансовия министър на Крал Луи XV, Жан Моро дьо Сешел, като англичаните, разбира се, поизчанчват леко името за да им е по-удобно и от Сешели става Сейшели. Общото между България и Сейшелите, че и при тях се намерили ентусиасти да пробват социализъм и от преврата през 1977 го 1991 на власт е бил белият тарикат и диктатор Франс-Албер Рене. Но, като че ли, местните комуняги са нямали време да нанесат толкова вреди на страната, колкото нашите родни червенушковци. Ето и малко снимки от столицата Виктория.
След като разгледах столичните гледки, на следващия ден решихме с Винсънт да ме помотае по южната половина на остров Махе. Видях няколко страхотни плажа, вкл. Бо Валон, изкуствения остров Рай/Парадайз, както и страхотен залез над морето. Успях да видя и няколко местни костенурки, както и легендарните коко де мер или морски кокосови орехи, но само едно дърво с мъжки плодове.
На следващия ден разно сутринта, в 7:30 отидох до пристанището, където се събрахме международна група за тур с корабче до Прален и Ла Диг. Турът включваше и местен креолски обяд. Турът се оказа много приятен. На Прален наблегнахме най-вече на екзотичните плажове, които с удоволствие видях, макар че не си падам по това да се пържа с часове на плаж, но да се помотая наоколо, да почувствам бриза, е това вече е друго нещо!
Там видяхме и резервата Вале дьо ме и местния символ коко де мер и в мъжки и в женски вариант. Много весело стана, когато нашият екскурзовод, 18-20 годишен младеж ни попита дали можем да познаем кой е мъжкият и кой женският плод от двата при условие, че мъжкият си изглежда като голям фалос, а женският си изглежда като женски пелвис. 🙂
На остров Прален обядвахме с традиционен креолски обяд. Не мога да кажа, че местната кухня е нещо страхотно, но за ядене става.
След обяда се насочихме към остров Ла Диг, който е по-малък като размер от Прален, но е много красив гранитен остров със страхотни плажове и палми и сейшелски костенурки, които може да погалиш дори.
Останах супер доволен от тура и невероятните гледки!
На следващия ден се насочихме с Винсънт към северната половина на острова. Освен стандартните плажове, видях и местно селище етномузей, фабрика за производство на чай, видях и къде се дестилира местния ром Такамака.
А, после се насочихме към Сейшелския университет! Още преди пландемията бях в контакт с директорката на програмата по международни отношения Даяна Беноа и дори се договаряхме да преподавам при тях като гостуващ лектор. Е, най-после отидох на място! Запознахме се на живо, както и с колега преподавател и дори обядвах с тях в университетското кафене. Научих интересни неща за сейшелската външна политика и успях да ги навия да правим обмен на студенти между моя и техния университет. Уж дойдох да се мотая за кеф, а пак и малко работа свърших. Сега остава официално да се подпише споразумението.
Последваха още прекрасни пейзажи и чуден сейшелски залез!
На следващия ден, за съжаление, имах полет следобед до Абу Даби. По някаква причина, полетът закъсня с 3 часа, но мен това не ме смути изобщо. В самолета после беше още по-весело, защото пред мен на седалката седна една много пияна рускиня, на около 30-35 години. Едвам вървеше. До нея веднага се присламчи някакъв загорял индиец, който буквално започна да я опипва. Седнах удобно да се наслаждавам на международното шоу. Но, зорката стюардеса от Индонезия или Малайзия, най-вероятно, подшушна нещо на индиеца на ухо и той се нави да остави рускинята на мира. Премести се на друга седалка индиецът, а стюардесата щедро му наля чаша уиски. И аз искам - провикна се рускинята. А, стюардесата отговори: за теб най-добре вода. Вече ме болеше коремът от смях. А, след още 10 минути, рускинята подвиква: икскюз ми, девушка, айм хенгри! Това нещо ще да е между hungry и angry. Стюардесата: съжалявам, не ви разбрах, госпожо. Рускинята: да, я сказала я голодная, сука блядь! В този момент вече ми потекоха сълзи от смях. До мен имаше една южноафриканка и на нея й преведох да се посмеем дружно.
След толкова смях няма как да не асоциирам Сейшелите само с положителни емоции.
Препоръчани коментари
Искаш да споделиш мнението си? Създай профил или влез да коментираш
Трябва да си член за да оставиш коментар.
Създай профил
Регистрирай се при нас. Лесно е!
Регистрирай сеВлез
Имаш профил? Влез от тук.
Влез сега