Като за начало като излезе човек от летището в Уагадугу и има чувстото, че попада в призрачен град. Толкова прашно място никога не бях виждал. Положението е такова, че нощем от светлините на уличните лампи е почти като мъгла. Разбрах, че съм отишъл точно през прашния сезон и положението е меко казано зле. Не вали и праха влиза навсякъде. И ако имате бял под, куче което тича в градината и не измиете пода два поредни дни, на третия ден пода изглежда, като да е бил мит поне преди месец. Столицата е доста голяма - около 2 милиoна души, но всъщност според официалните статистики е доста по-малък от София поне като площ, но заради тесните улици и многото придвижващи се хора, човек остава с обратното впечатление.
С изключение на основните пътища, повечето изглеждат така
Че 🙂
Трафика типично изглежда така
Повечето хората, които срещнах бяха много мили, когато ги попиташ нещо, винаги обясняват подробно, помагат ти да паркираш, или като излизаш на заден ход на улицата. Е, ако дадеш някоя дребна монета за услугата няма да ти се разсърдят 🙂
Жените в Буркина масово се обличат в много ярки цветове, обикновено шарени дрехи, които според мен много им отиват. Нямам много снимки, тъй като беше неудобно да ги снимам, иначе имаше доста привлекателни дами, а повечето от тях бяха с характерните извивки на характерните места... в Африка е така.
Мъжете могат да имат няколко жени, но трябва да могат да ги изхранват всичките. Освен това всяка си има отделна къщичка/колиба, в която да живее, а мъжа ги обикаля всичките по определен ред, не е като да може да си избира. Има си ред! И всичко това върви с комплект тъщи и цялата тая работа хич не ми звучи голяма благина.
На картината са нарисувани дворовете на различни фамилии, Всяка жена си има собствена къща.
Освен това ако мъж умре и в семейството на починалата му съпруга има неженена сестра, то тя отива да се грижи за мъжа, и евентуално да му стане жена. В другия случай, когато мъжът почине, неженените братя на починалия съпруг отиват и се предлагат на вдовицата и тя трябва да си избере един от тях, като цялата идея е: богатството да остане във фамилията. Една колежка на мъжа на сестра ми останала вдовица, на погребението всичките братя на починалия й съпруг се появили с най-хубавите си дрехи, но тя не избрала никого от тях и те останали много ядосани. Нрави...
Автопаркът в Уагадугу е съставен от 50-60% Тойоти като ги има във всички възможни разновидности от малки Яриси до огромни американски пикапи. Останалия процент коли се разпределя между основно френските коли (разбираемо), японски и немски - предимно Mерцедес и БМВ, като странно видях само две Ауди-та и също толкова Воксвагени. Не видях нито едно Субару или Волво, а една единствена Алфа ромео в някакъв крайпътен автосалон беше представител на италианските коли. Масово местните се движат на скутери и велосипеди, като съставляват по-голямата част от трафика, и като цяло е доста неприятно да се придвижва човек из града, заради постоянно изкачащите от всички страни мотоциклетисти. Друго интересно нещо е, че нито веднъж не чух клаксон заради това, че някой е попречил някому. Хората имат различен манталитет, което обаче не е валидно за цяла Африка. Сестра ми спомена, че в Камерун първото нещо, което се гледа в една кола като се купува, е дали има работещ клаксон...
"Бензиностанция" откъдето мотоциклетите зареждат. Бензина се продава в бутилки.
Опитах и местната храна. В столицата има и всякакви видове ресторанти, както такива предимно за чужденци, които са страшно скъпи, също среден клас, такива които изглеждат съвсем скромно, а има и на разни кръстовища по улицата колички, от които могат да ти дадат храна. Когато пътувахме към резервата със слоновете, спряхме да обядваме в един ресторант, който се оказа спечелил награда за най-добър ресторант за централна-южна област в Буркина за миналата година. Беше чистичко, имаше само още едни клиенти и предлагаха всичко на всичко 3 ястия. Избрахме няколко различни, за да опитаме повече вкусове. Донесоха две купи съответно с кус-кус и ориз, както и две купички с телешко с доматен сос и още една с телешко, но във фъстъчен сос. Като се порови човек в купичката с месото, открива едно единствено парче месо, и не разбирайте голямо като юмрук, не и като детско юмруче. Парченцето месо беше с размерите на голям бонбон! Явно местните почти не ядат месо. Сестра ми поиска да ни добавят още месо, и като добавиха още три парченца (пак толкова големи) цената на ястието скочи от 600 на 1000 франка (1000 франка са около 3лв). Определено ми беше много вкусно. Обикновено местните се хранят за около 200 франка (предполагам постно) и само за сравнение, в ресторанта, където ме изведоха предпоследната вечер, само едно ястие струваше 10‘000 франка. (Минималната работна заплата е 35’000 франка) Впрочем в хубавите (и скъпи) ресторанти, на входа има 2-3 въоражени войници с пушки или автомати и бронежилетки, и всеки се проверява с метал детектор, като съответно и всички чанти се проверяват, което леко напомня, че въпреки че изглежда спокойно навсякъде, това не е най-най-безопасното място. (Преди няколко месеца имаше атентат в ресторант с 17 души загинали, а докато бях там бяха хвърлили граната по войници, които охраняваха предстоящото пристигане на френския президент)
Има много красиви места, които не са достъпни за местните хора
Малко вкусна храна
Малко снимки от пазара
Много люти чушки!
Паметник в центъра на столицата. Символизира единството на нацията.
Аз и сестра ми пред паметника
Поглед от върха на паметника. Улиците са празни, тъй като имаше същия ден посещение на Макрон и почти всички улици в града бяха блокирани за движение.
Местни жители облеченив традиционни облекла, свириха и танцуваха тъй като по този път щеше да премине френския президент Макрон. Съжалих ги защото танцуваха над половин час в голямата жега, а не е ясно още колко време са чакали да мине кортежа..
Успях и да разгледам малко от един резерват „Назинга“ намиращ се в южната част на страната, близо до границата с Гана. Имах късмет да видя на живо слонове, антилопи, маймуни и различни птици в естествената им среда.
Къщички за туристи в резервата
Слонове на около 20м от колата.
Група слонове тръгват да пресичат самолетна писта в резервата
Първия слон като минава вдига прах с хобота си за да направи "димна завеса" за да се скрият от погледи на потенциални нападатели.
Първия и последния слон са най-големите мъжки в групата, женските и малките се движат между тях.
Препоръчани коментари
Искаш да споделиш мнението си? Създай профил или влез да коментираш
Трябва да си член за да оставиш коментар.
Създай профил
Регистрирай се при нас. Лесно е!
Регистрирай сеВлез
Имаш профил? Влез от тук.
Влез сега