ВАТИКАНСКИТЕ МУЗЕИ  И БАЗИЛИКАТА СВЕТИ ПЕТЪР - преклонение и възторг

 ВАТИКАНСКИТЕ МУЗЕИ  И БАЗИЛИКАТА СВЕТИ ПЕТЪР - преклонение и възторг

д-р инж.Стефка Кантурска

    Един ден за разглеждане на Ватикана  не е достатъчен,но  трябва да се съобразим с  реалните възможности. И така днес отново започваме да се надбягваме с времето.Разходката  ще започне от Ватиканските музеи и затова бързаме  от Станция Termini,за  да се придвижим с метрото до станция Otaviano San Pietro.

                                                               Площадът пред гара Термини                            

                Ватикан – това е най-малката в света независима държава ( 44 хектара и под 1000 жители) ,разположена на хълма Монте Ватикано, вътре в самия град Рим,но и отделена от него чрез средновековни стени.Докато достигнем вратите на Ватиканските музеи изминаваме огромно разстояние,повече от километър,край тъмните мрачни стени,които създават тягостно усещане и известно притеснение от предстоящата среща със Средновековието.Казват че портите на високите крепостни стени се затварят всяка вечер и се отварят на разсъмване.

                                  Неспирен е потокът от посетители към входа на Ватиканските музеи

      Името на държавата е Ватикан,но според българската граматика е прието да се произнася  Ватикана.Основана е през 1929г.въз основа на сключен Латерански договор между папа Пий XII и Бенито Мусолини.Държавен глава е папата,приемник на апостол Павел и наместник на Христос. Входът на Ватиканските музеи е впечатляващ с двете внушителни скулптури на Микеланджело и на Рафаело,а между двамата е гербът на Ватикана.Те сякаш пазят  не само герба,а цялото скъпоценно -културно историческо наследство,което е скрито зад високите крепостни стени.

                            Входът на Ватиканските музеи

      Изображенията върху герба имат специално предназначение. Кръстосаните ключове символизират ключовете на Свети Петър.Златният представлява   ключът за рая и сребърният - ключът за земята.Тройната корона  тиарата символизира трите функции на папата като „най-висш пастир“, „най-висш учител“ и „най-висш епископ“. Златният кръст, около тиарата символизира разпятието на Христос.

             Влизаме през новия модерен вход откъм улица „Ватикано”.Ще започнем с най-интересните зали и ще се постараем да разгледаме  повече обекти  и да   запомним  повече интересни подробности за тях.В понятието „Ватикански музеи” се включват 15 обекти – Ватиканската библотека,Музей Сакро ; Музей Профано ;Музей Пио -Клементино;Музей Киарамонти; Пинакотеката; Сикстинската капела ;Египетския музей и т.н. Очевидно,че само за един ден е невъзможно да се обходят всички обекти и да се  запомнят всички впечатления.Важно е да се знае,че във Ватиканските музеи   се пази най- голямата  в света колекция  от произведения на древното изкуство; богати и ценни световни шедьоври на  скулптурата и живописта,а също и изключителни  творби  на християнските иконописци и художници.

               Модерният вход към Ватиканските Музеи                                                                        Карта на Ватиканските музеи             

         Музеите са  основани още през 1506г. когато в едно лозе край Рим била открита случайно интересна статуя на троянския жрец  Лаокоон и синовете му Антифант и Тимбрей, борещи се с морски змии . Според историческите сведения  Лаокоон е бил  много предвидлив и  се опитвал да убеди своите съграждани да не приемат в града си Троянския кон.Впоследствие се разкрива измамата, а в Троянския кон се оказват скрити гърци,които превземат града. Когато имало жертвоприношение  в храма на Аполон в Троя ,две големи змии пропълзели в храма и го задушили заедно със синовете му.

     Папа Юлий II се уверил в ценността на откритието и по препоръка  на Микеланджело  закупил скулптурата и в последствие  започнали да я  представят публично ,поставяйки основите на музейното дело във Ватикана. Понастоящем комплексът включва  богати колекции,разпределени  в 5 галерии и 11 музея.Общият брой на залите е 1400. По време на нарастващото могъщество на Ватикана по поръчка на папа Юлий II тук работят трима от най-големите гении на Ренесанса – Браманте, Микеланжело и Рафаело.

          По препоръка на Браманте папата поканил през есента на 1508 г. младия Рафаело в Рим. На него се дължи световната слава на музеите на Ватикана, защото той успял да съхрани редица антични паметници и освен това със своето уникално творчество позволил да проникнат и да се съхранят  идеите на Ренесанса в Католическата столица.

                                                                                       Апостолическият Дворец

       Апостолическият или папският дворец е най-старата сграда на Ватикана.От XIV век е официална резиденция на папата,нарича се още Дворецът на Сикс V.   По-късно   дворецът се разширява, свързвайки се с великолепни галерии към друг дворец Белведере, издигнат през 1490 г.  Освен папските апартаменти в двореца има параклиси и офиси на римската курия, Ватиканската библиотека,също  и залите на Ватиканските музеи с множество колекции от съкровища от живопис от различни епохи, скулптури и архитектура.

     Според исторически данни  около 1500 година папа Юлий II наредил на Донато Браманте да разработи връзка между Апостолическия дворец, близо до Базиликата „Свети Петър“, и вила Белведере, а така също и стълбище. Браманте проектира през 1505 година спираловидно стълбище, а вече през 1932г. Джузепе Момо проектира  изящната стълба - двойна спирала -  от едната рампа се изкачвате,а по другата – слизате.Всъщност  по стълбата се слиза след окончателното разглеждане на всички музеи. 

           Старата стълба на Джузепе Момо

      Модерното спираловидно

стълбище и куполът над него            

             Нямаме търпение да  слезем по новото великолепно стъпаловидно стълбище ,което води навън към прекрасната градина на Двореца Пинакотека.Поглеждаме нагоре и сме   възхитени от красивия стъклен купол над главите ни.После  ще се върнем с асансьора към другите зали и галерии. 

        Посетителите излизат от Апостолическия дворец и тръгват към градините 

            Движим се по алеите на градината и виждаме,че  на много места са поставени  табла с цветни снимки.Вглеждаме се в детайлите и забелязваме,че върху тези табла в едър план са изложени репродукции на   фреските от Сикстинската капела.Ръководството на Ватиканските музеи  е преценило,че поради големия брой посетители,   екскурзоводите могат да  изнасят своите беседи пред тези табла,а после само да се разглеждат изключителните шедьоври в Сикстинската капела. 

                                   Сградата на Пинакотеката откъм парка

                           Навсякъде се виждат табла с фотоси от Сикстинската капела

         За наша голяма радост екскурзоводката ни е много добре запозната с историческите събития,свързани с изграждането и изписването на стените и тавана на капелата.Съсредоточена и неуморна, тя разказва с увлечение за всеки детайл по фреските – кой момент от Библията се пресъздава,какво е искал да покаже художникът  и как е работил.Слушаме с интерес и се стремим да запомним епизодите,които малко по-късно ще разгледаме „на живо”.

Най-величественият  паметник на изобразителното изкуство от епохата на Ренесанса е знаменитата капела , изградена като допълнителна пристройка – параклис към Ватиканския дворец по времето на папа Сикс IV.,който заповядал през 1473г.на архитекта Джовани деи Долци  строежа на  параклиса.  

   Създаването на капелата може да се раздели на  4 фази:

1.От 1481 г. до 1483 г.- времето на Сикст IV  когато всички стени били украсени,а на тавана било нарисувано  звездно небе.         Първоначалните  фрески,поръчани  от папа  Сикс IV  били 16 на брой,а от тях  до наши дни са запазени 12.Те   били изписани    от Ботичели,Перуджино и Пинтурикио (флорентински и умбрийски художници) и изобразявали сцени от живота на Мойсей и на Христос от Стария и Новия завет. Северната стена - със сцени от живота на Исус; а южната – със  сцени от живота на Мойсей. Историите започвали от стената на олтара („Страшният съд“ на Микеланджело е нарисуван около 30 години по-късно), продължавали по дългите стени на капелата и свършвали до входната стена. Папските портрети били  изработени над тези стенописи, а под тях били нарисувани завеси. Работата по фреските приключила през месец май 1482 г. и на 15 август 1483 г. Сикст IV провел първата   литургия в обновения храм.   

2.През 1508 г. папа Юлий II наел 37 годишния флорентински маестро Микеланджело, за да украси тавана и сводовете над прозорците.Върху площ около  600 м^2.Микеланджело нарисувал огромна галерия от образи с 9 библейски  предания за сътворението на света. Особено интересни са  „Сътворението на Адам”;”Сътворението на Ева”;”Всемирният потоп”и т.н.. Картината на тавана отнела четири години. Това се отразило на здравето на Микеланджело-той  работел легнал по гръб, като огромно количество боя влизала в белите му дробове. Микеланджело  използвал ярки цветове за тавана за да се виждат по-добре от пода.

       Табла с фотоси от фреските в Сикстинската капела                                                

3. През 1515 г. папа Лео Х (1513-1521) поканил  Рафаело да направи дизайн за набор от гоблени, които да покрият долните стени. Някои от долните стени били  боядисани с фиктивни гоблени от злато и сребро. Лео решил стените да бъдат покрити с истински гоблени  и възложил на Рафаел да изготви проектите им.Десет гоблени все още съществуват. Не е известно колко гоблени е поръчал Лео - десет не са достатъчни, за да се покрият всички стени. Оцелелите гоблени са във Ватиканските музеи, в Пинакотеката. Те се показват в капелата само при специални случаи. 

4. През 1536 г. Вече 60-годишен, Микеланджело за пореден път е привикан в Рим, този път от папа Павел III. Там той рисува „Денят на страшния съд“ или някъде наричана само „Страшният съд” на стената зад олтара на Сикстинската капела. Това е изключителната, ненадмината  фреска в световната история на изкуството.Огромната творба  на Микеланджело е открита през 1541 г. Той бил нает да нарисува само  фигурите на дванадесетте апостоли, но когато работата приключила, имало вече 391. След смъртта на майстора повечето от гениталиите на фигурите от стенописите са били покрити по настояване на свещениците. Фреската е възстановена през 1993 г . 

    Започваме разглеждането на  Пинакотеката -  галерия, принадлежаща на музеите на Ватикана .Това е Дворец, изолиран от другите сгради, построен в част от Квадратната градина , изпълнена с алеи и малки декоративни дървета. Мястото е подбрано много сполучливо – осигурено е достатъчно присъствие на светлина в залите. Папа  Пий VI успял през 1790 г.да създаде престижна колекция от 118 картини , но за кратко време. Седем години по-късно някои от основните шедьоври били пренесени в Париж и едва след падането на Наполеон , точно през 1817 г.  някои произведения били върнати отново в галерията.    Благодарение на многобройните дарения  колекцията продължава да се увеличава  през годините, достигайки около 460 картини, изложени в осемнадесет стаи в хронологичен ред. Сред множеството  са изложени творби на  големите италиански художници, като Джото , Рафаело ,Леонардо , Караваджо .  През  1932 г. по молба на папа Пий XI е построена специална  сграда, по проект на   архитекта Лука Белтрами  и там се  оформя цялостно съвременната  картинна галерия .В 15-те зали са събрани прекрасни образци на живопистта от  XI до XIXв.Освен италиански художници, тук са изложени и произведения на византийското изкуство.Същинският Ренесанс е представен чрез шедьоврите на Леонардо да Винчи;Рафаело;Тициан,Веронезе.Най-известни са картините на Рафаело „Мадона ди Фолиньо” и ‘Преображение”,както и 10 гоблени по негови картини,изтъкани в Брюксел през1515г.  По установена традиция в Пинакотеката се колекционират творби само с религиозна тематика.

        В Пинакотеката откриваме копие на най-красивата скулптура на Микеланджело -  Пиета.Изкуствоведите са предвидили,че оригиналната скулптурата в Базиликата "Свети Петър" е безценна и трябва да се съхранява  при специални условия и да се разглежда през стъкло.  Приближаваме се    копието на  статуята ,което също е прецизно изработено.  Разглеждайки  отблизо този шедьовър неволно разбираме   нежността и трагедията на майчиното лице.Сякаш камъкът оживява и въздействието е много силно.

      Копие на Пиета          

Рафаело- „Мадоната с младенеца”                          

Рафаело-Санцио - Мадоната от Фолиньо 1511 г.     

Рафаело-Санцио -"Преображение"-1518-1520 

Преображение е последната творба, започната от художника и завършена и от Джулио Романо .Същата картина ,но във вид на мозайка се намира в базиликата Свети Петър.

                     За всяка картина има обяснение                              

                    Дворецът „Белведере”

      Италианската дума "belvedere" буквално означава "красива гледка". Така е наречен  и самият дворец, издигнат специално, за да могат  хората да се наслаждават на красивата гледка на района. Това е най-красивата сграда в архитектурния ансамбъл и към нея се включват вътрешен двор с разкошни ниши и градини. Издигната е през XVI век. по  пpоект на  архитект Браманте при управлението на папа Инокентий VIII. По-късно папа Юлий II разпоредил дворецът Белведере да се свърже с двете галерии на Ватикана. Композицията на сградата се състояла от   две успоредни крила,които  се свързвали с двата  двореца  на папа Николай V и на папа Инокентий VIII. Между тях се оформил  вътрешен  двор, завършващ с церемониалната ниша на архитекта Лигорио.  

Ето я  нишата с шишарката ,за която казват,че е визитната картичка на двореца Белведере. Оказва се,че сме попаднали в „Двора на боровата шишарка”( Cortile della Pigna) - един от трите открити дворове  на Ватикана.Това е  огромен правоъгълен участък, заобиколен от всички страни с дворци и тревни площи,изпълнен с много посетители,които  нетърпеливо фотографират красивата обстановка и най-вече   двата  паметника, напълно различни един от друг.

  Скулптурният модел на шишарката  или боровият  конус символизира източника на човешкия живот -  вечнозелен и устойчив на бури .

    Другият паметник в двора  е „Глобусът“, („Сфера в сферата“) на Арналдо Помодоро. Скулптурата се състои от две сфери, една в друга, от които по-малката символизира земното кълбо, а по-голямата, която е с диаметър 4 метра, представлява Вселената, като и двете могат да се въртят около оста си. Композицията отразява разрушителния ефект на човешката дейност върху Вселената като цяло.

В огледалните  повърхности на сферата всеки може да види своето отражение и да помисли за собствения си "принос" към този процес. Администрацията на Ватикана придобива модерна скулптура през 1990 г. по времето на папа Йоан Павел II.

       Съвременният паметник на Земното кълбо

          Своето наименование музеят Пио-Клементино е получил от имената на папа Клемент XIV и папа Пий VI.През 1771г. папа Клемент XIV основал музей ,в който били събрани значителни археологични паметници и антични предмети.Неговият приемник на Светия престол папа   Пий VI продължил да попълва колекцията и преустроил двореца Белведере за нуждите от музея като поръчал на архитект Микеланджело  Симонетти да проектира нови зали, в които да се отделят някои скъпоценни шедьоври.   

                  Апоксиомен   

           Аполон Белведерски       

                     Персей

         Посещението на  музея започва от квадратния вестибюл. На арката има надпис на латински: Museum Clementinum – посвещава се на  Папа Клемент XIV, основателя на музея. Още при влизане във вестибюла се откроява мраморна статуя – копие на бронзовия оригинал на  Апоксиомен,дело на гръцкия скулптор Лисип.Запазеното копие е изработено от пентелийски мрамор през 1849г.и е  пренесено от Гърция от Марк Агрипа.Статуята била открита при разкопки в  римския квартал Трастевере. Следва кръгъл вестибюл   в центъра ,на който има голяма мраморна ваза.

                                Кръглият вестибюл с мраморната ваза

              Поглед към Рим от терасата на Белведерския Дворец

       През XVIIIв.когато било решено да  се създаде музеят,дворът бил преустроен по проект на   Симонети и получил  осмоъгълна форма  с ниши и арки с цел да се защитят скулптурите от вредното въздействие на атмосферните явления.Най-скъпоценните експонати  били поставени в ниши,наричани „Кабинети”.Освен скулптурите  там са запазени   барелефи и богато украсени саркофази.Във всяка ниша  стои  величествена скулптура или скулптурна група. Така в нишата на Лаокоон виждаме шедьовъра ,открит  на територията на Златната къща на Нерон през 1506г.

      Скулптурна група с фигури на жреца Лаокоон и синовете  му

   Вътрешният двор с нишите

     През двора пътеката води  към Галерията за Статуите. Най-красивите копия на скулптурите от древна античност се намират тук: "Спящата Ариадна", "Смъртната Венера", "Ерос от Кенточеле", "Нептун", "Ранния Амазон". „Залата  за бюстове” също предизвиква голям интерес за посетителите. Не е възможно да се разгледат всички  бюстове.Впечатлени сме  от  бюстовете  на императорите ,особено от Адриан (II в.) и Каракала (III в.)

            Галерията със  Статуите

            Залата на животните

Залата  с  мраморната колесница

    Залата на музите има осмоъгълна  форма с 16  мраморни колони .В нея са експонирани 9 –те  музи покровителки на изкуствата и статуя на Аполон.Това са копия от древногръцките бронзови оригинали от III в.до н.е ,намерени при разкопки на римска вила в град Тиволи.

   В централната част на залата с музите се намира  Торсо от Белведере.Това е мраморно копие  на реалната  гръцка статуя,изваяна от атинянина Аполодор в I в.пр.н.е. Статуята била намерена в разкопките на термите Каракала. По традиция фигурата е била идентифицирана като Херакъл, но по-късна версия уточнявала, че това е Аякс. Микеланджело особено се възхищавал  на торса и дори  наричал себе си „ученик на торса” Използвал  го като източник на вдъхновение в своите творби, включително и когато рисувал Сикстинската капела. Легендата гласи, че папа Юлий II помолил Микеланджело да върне краката и ръцете на статуята, но той уважително отказал, като заявил, че статуята е твърде красива, за да бъде развалена от допълнения.

   Изход от Залата на музите                   

   Най-интересната и възхитителна зала на музея с 10 мраморни колони е Ротондата.(Sala Rotonda).Построена  е от Микеланджело Симонети през 1780-1782г.В центъра на залата се намира  огромна монолитна купа от порфир,донесена от Златната къща на Нерон.            

                                     Зала Ротонда

      Подът на залата е уникален,(просто не смееш да стъпваш върху него!) Той представлява красива римска  мозайка от Iв.,изобразяваща битки между гърци и кентаври. По периферията на залата са разположени  червени ниши,а в тях  стоят изправени мраморни статуи на гръцки богове и герои. В центъра се откроява блестящата  статуя на Херкулес,изработена от позлатен бронз (II в.).Това е единствената позлатена статуя ,запазена от античността до наши дни .Била е намерена близо до театъра на Помпей.

                                                  Чашата на Нерон

      Южно от кръглата зала  се намира Залата на гръцкия кръст.Тя има такова име поради специалната си форма. Изпълнена е  в египетски стил и със своите прекрасни стенописии ; пъстри мозайки и възхитителни статуи от третия век,които    предизвиква възторг и удивление сред посетителите. Най-забележителна тук е скулптурата на младия император Октавиан Август. Тук се намират и саркофазите от червен порфир на дъщерята на  Константин Велики – Констанц  и на неговата майка Света Елена.

          Мозайката на пода  в залата е била открита през 18 в.при разкопки в римска вила.В центъра на мозаечния кръг  има изображение на богинята Атина с войнствен шлем.На гърдите й има медальон с изображение на жена Горгонея – древногръцко митическо същество.Мозайката е украсявала пода на трапезарията  в богат дом. Според вярванията, изображението му на пода на залата е защитавало домакините от влиянието на злите сили и в същото време е служило като отлично предупреждение за особено агресивни гости.Наоколо в синьото небе са изобразени фазите на Луната.  

                 Залата на Гръцкия кръст

   Музеят Киарамонти бил открит  в началото на XVII в. от папа Пий  VII Киарамонти и първоначално е бил разположен между двореца на папата и двореца Белведере .По-късно  музеят е бил разширен и вече заемал допълнителна площ , разделена на три зони със саркофази, статуи и бюстове на древни герои. В коридора разделен на 60 секции, има общо около осемстотин експоната, датиращи от епохата на римското владичество. Главата на древногръцката богиня на любовта Атина - най-известната експозиция на галерията, също ще привлече вниманието на посетителите към главата на Посейдон, релефа на "Три грации", "Дъщерите на Ниоба".   През 1822 г. галерията на музея е допълнена от "ново крило" - Braccio Nuovo, изготвен по проект на  талантливия архитект Рафаел Стърн. Braccio Nuovo е голяма зала, състояща се от множество ниши.

Карта на разположението на някои Музеи и Галерии

Снимка с  император   Октавиан Август

        Галерията Канделабри  (Galleria dei Candelabri ) представлява част от дългото архитектурно тяло ,което свързва Папските дворци и Сикстинската капела с музея Пио-Клементино до атриума  Quattro Cancelli (Четирите порти) – главния вход на музеите. В средата на 16 век на това място е имало открита лоджия с изглед към най-високата част на двора на Белведере. През  1785 г. папа Пий VI решил да го превърне в затворена галерия.   Микеланджело Симонети, а след това Джузепе Кампоресе се заемат с проекта и  създават галерия в коридора  с прозорци от двете страни. 

Quattro Cancelli (Четирите порти) – бившият главен вход на музеите.     

    Разделена на шест секции, отбелязани с аркади на дорийски колони в цветен мрамор, галерията  е замислена да съхранява египетски свещници, вази, чаши и паметници. Големият бял мраморен  свещник (Канделабра), който и до днес се използва, е дал името на галерията.  Декорациите на Галерията в периода  1883 до1888г.са резултат от редуването на различни художници ,майстори ,каменоделци, които са работили  на големите ватикански строителни обекти по времето на  папа Пий IX.

     Папа   Лъв XIII в края на деветнадесети век (1878-1903 г). напълно преустроил цялата среда, чрез живопис,скулптури и мраморни инкрустации. Той обогатил галерията с красиви картини, като е искал да покаже  новите критерии за оценка на изкуството ,да покаже  социалните трансформации на своето  време , включително и връзката -науката и изкуство. Таванът е изпълнен с великолепни картини.

  Днес благодарение на щателна реставрация, продължила две години, са подновени  декорациите  на шестте секции, а картините блестят с неповторима красота и блясък.  

   В галерията на гоблените (Галерия Аразци)  ни очакваше нова изненада.Екскурзоводката  ни  разказа за невероятното въздействие на една картина – гоблен с Библейски сюжет.Оказва се,че както и да се придвижваме покрай картината Исус Христос ни следи с поглед.

                        Изключителен гоблен с изображение  на Христос

     Особено впечатляваща е галерията с картите.Тя е разположена в един дълъг коридор  със сводест таван,изрисуван с картини сред богата украса на позлатени гипсови орнаменти.  По покана на папа Григорий  XIII през 1580г.в Рим пристига известният за времето си математик Игнасио Данти.  Той станал личен математик на папата ,но освен с математика,той се занимавал и с география.По негови проекти   в продължение на три години  талантливи художници изработили 40 фрески,изобразяващи Апенинския полуостров и бреговата му линия с водещи пристанища и градове.Основната цел  на географската галерия била да покаже на света че Ватиканът и Рим са единственото възможно Божие царство.    

Галерията на географските карти е великолепна

      Разглеждане на  Сикстинската капела

       Без съмнение най-съществената част на Ватиканските музеи е Сикстинската капела.Сикстинката капела е музей и бивш параклис.Най-после ще можем да влезем вътре  ,за да се насладим на изяществото на великолепните цветове  на фреските  и да се удивим на майсторството на великия Микеланджело Буанароти.В Сикстинската капела се допускат туристи,които трябва да пазят тишина и  фотографирането на картините не е позволено.Размерите на залата са впечатляващи – почти  41 м дължина;13 м ширина и почти 20м височина.Според Стария завет такива са били размерите  на  храма на Соломон известен още като първият храм,изграден Х в.пр. н.е. Папата е искал по този начин  да прокара мост между  еврейството и католицизма  и още да покаже,че християнството е продължение на юдейската религия.

     Вниманието ни е привлечено от две фрески „Христос дава ключовете на Свети  Петър” и „Наказанието на Кора”. Исус е заобиколен от апостолите,сред тях се забелязва и Юда.На заден план между две триумфални арки  забелязваме храма на Соломон.

    Размерите на залата са внушителни

Част от тавана на Сикстинската капела,в далечината –Страшният съд

     Вдигаме глави към тавана и  сме зашеметени от детайлите в деветте композиции.При разработката на фреските Микеланджело се е ръководел от  препоръките на папата да се ползват Библейски сюжети, без да се нарушава църковния канон.Експертите на изкуството откриват в тези съвършени фрески много повече смисъл,отколкото се вижда на пръв поглед.В тях има зашифровани символи,  с които художникът е изразил своите виждания  за  особеностите на човека и света.Например в „Сътворението на Адам ” в изображението на Бог и ангелите може да се открие своеобразно очертание ,приличащо  по форма  на човешкия мозък.

                     „Сътворението на Адам ”                                                                              

     Думите на екскурзоводката сякаш се набиват в съзнанието ни.С такова увлечение тя разказва,че понякога ни се струва,че отдавна вече сме били тук.Откриваме познати елементи от фреските и  отново им се възхищаваме.

Убедени сме,че репродукциите,които разглеждахме в градината на Двореца Белведере  не могат да предадат цялата яркост и красота на фреските.Те са просто великолепни.

   Поразително е въздействието на „Страшния съд”- картина ,дълга 13,30м и 17 м висока.В центъра са  изписани  Христос и Богородица,заобиколени от апостоли и светци.Ангели с тръба възвестяват началото на страшния съд.Отгоре ангел носи уреди за измъчване.На лявата страна блаженстващите се издигат към небето,а отдясно-прокълнатите попадат в ада.Лицата на грешниците изразяват страх и ужас и заедно с това – уплаха от  вечното проклятие.

                                           Фрагменти от „Страшният съд”

Разглеждането на Ватикана може да се осъществява по различни маршрути,но при повечето случаи  Сикстинската капела и Базиликата Свети Петър се разглеждат най-накрая.Впечатленията се натрупват,хората се изморяват и затова трябва винаги да се пестят силите при разглеждането на първоначалните обекти.Разбира се , всички туристи силно се надяват,че ще успеят да отделят повече време на  тези шедьоври на световното архитектурно и художествено изкуство.

 Базиликата „Свети Петър”

       Общ изглед на фасадата  на Базиликата

Преди още да пристъпим навътре сме смаяни от  величествената фасада, по периферията на покрива  са поставени изработените от Бернини статуи на Исус Христос, висока 5, 65 м, на Йоан Кръстител и 11-те апостола, без тази на самия Свети Петър. Височината на фасадата, построена от архитекта Мадерна, е 45 м. На ширина фасадата на Базиликата Свети Петър достига 115 м. Фасадата е дело на Карло Мадерно  и е световно призната забележителност.В двата края са поставени часовници,единият е дело на Джузепе Валадиер,а другият е копие. Общата височина на базиликата е 137м.Това е станало по времето на папа Сикс V.Наследникът му папа Павел Боргезе поръчал колонадата  на площада пред грамадната  сграда.Идеата на Бернини била колонадата да завършва с гигантски длани,които сякаш да прегръщат посетителите в огромна прегръдка.Над дясната страна на колонадата се издига Апостолическият дворец,поръчан също от папа Сикс V.Предната фасада е разширена до пълните размери на площада и пред нея вляво е статуята на Свети Петър,а вдясно- на Свети Павел.Всяка статуя е с височина 5,55м.

       Вълнението ни е голямо – огромен и величествен, храмът ни покорява още при влизането в предверието или атриума.Тук виждаме  5 врати,които водят към вътрешността на църквата. Вляво  е  Вратата на смъртта – през нея минават погребалните процесии.Втората врата  изобразява доброто и злото.Третата врата е Вратата на Филарете (така  наричали флорентинския скулптор Антонио Аверулино). В началото на IV в.по нареждане на Константин Велики върху гроба на апостол Петър били положени основите на първата базилика,осветена от папа Силвестър през 326г.Археологическите проучвания свидетелстват,че тази базилика  е била с внушителни размери.От нея е запазена бронзовата врата на Филарете.Счита се,че това е най-старата врата в храма и е първата ренесансова творба в Рим.Барелефът над вратата е дело на Бернини.Върху вратата са изобразени Исус Христос и Дева Мария, в средата Св.ап.Петър,разпънат с главата надолу  и Св.ап.Павел – обезглавен.Отдолу са мъченически загиналите светци. Интересно е ,че Филарете е изобразил и един от последните Шишмановци- Константинополския патриарх Йосиф II – най-уважаваната фигура на източната делегация на  Фераро-Флорентинския събор.Представители на събора приели уния – с която римският император настоявал  пред папата да организира кръстоносен поход срещу османските  турци и да спаси Империята от гибел.Папата успял да накара полско-унгарския крал Владислав III Янгело и Янош Хуняди  да организират кръстоносен поход,но претърпяват поражение  и Владислав бил убит в битката край Варна през  1444г.

               Порта Санта                                                                                 

                        Карл Велики

В храма се влиза през четвъртата - Вратата на тайнствата,върху която изобразени 7-те тайнства.Последната врата е най – вдясно и се нарича Свещена врата ( Порта Санта).Тя се отваря на всеки 25 години. През декември 2015г.Порта Санта е била отворена   послучай извънредния Юбилей на милосърдието с разрешение на папа Франциск.  Този ритуал, ще се повтори на Коледа 2025-та година.  Отварянето на Светата врата символизира особения път,който води към спасението и вярващите са убедени,че всеки,преминал през тази врата ,ще бъде пречистен от грехове.

В предверието са издигнати конните статуи на Константин Велики,един от шедьоврите на Бернини и на Карл Велики,първия коронован в базиликата император.Двамата се смятат за стражите,които охраняват храма от векове.

   Влизаме  с известно притеснение от предстоящите преживявания.Под високите  входове на храма сякаш чувстваме  колко малки и  незабележими  сме пред величието на тази магическа сграда.Вътрешното подкуполно пространство е залято от светлинни лъчи, като че ли самият Бог ни благославя. На всеки ъгъл в Базиликата има великолепни надгробни паметници, скулптури, мозайки.Учудва ни майсторството и търпението,с които са подреждани  малките стъклени парченца,за да се постигне такова съвършенство на картините.

                   Пиета     

   Великопепната скулптура на  Микеланджело "Пиета" или  (Оплакването на Исус Христос) е разположена вдясно от входа .За това ненадминато произведение сме чели много. През 1972 г. статуята е била повредена  от атаките на един австралийски геолог, който се мислел за Христос . След реставрация е поставена зад непробиваемо стъкло.

    В пинакотеката вече имахме възможност да се приближим до копието на статуята,за да  разгледаме отблизо израженията на лицата и да се насладим на детайлите . Скулптурата представя  идеалното единство между класическа форма  на материята  и християнския дух. Микеланджело е бил само на 24 години, когато завършил творбата си. Според легендите, никой не е могъл да повярва, че тя е дело на толкова млад скулптор. Тогава той се решл на  смела постъпка - промъкнал се една нощ в храма, за да гравира името си върху  лентата на Дева Мария. Това е единственото произведение, върху което се е подписал.

  Мраморният под е оформен с красиви фигури                                                                                      

    При влизане в нефа върху мраморния под  се вижда голям кръг  от червен порфир,който е бил разположен пред главния олтар на старата базилика,и е бил пренесен от там. Точно върху този кръг е коленичил Карл Велики когато през 800г.от.н.е. е бил коронован от  папа Лъв III и е получил  императорска корона.След него още 21 императори са коленичили ,за да получат короната на Свещената Римска Империя от ръцете на папата.

                             Мозайката  "Преображение"

      Изумителна е мозайката на олтара Преображение Господне.Оригиналната картина на Рафаело е нарисувана през 1520г. и вече я разгледахме в пинакотеката.на Ватиканските музеи.Сега наблщдаваме с възхищение мозайката,за която е известно,че е работена от шестима художници в продължение на 9 години,които успели да я завършат през 1767г.                                      

   Дълга и увлекателна е беседата на нашата екскурзоводка.Пренася ни    много векове назад.През 64г. при управлението на император Нерон апостол Петър  е бил заловен ,измъчван и разпънат на кръст защото повече от  30 години  е проповядвал християнството.Петър е бил разпънат с главата надолу по негово искане защото се смятал за недостоен да загине както  своя учител.Няколко години по-късно на мястото,където е бил погребан  построили малък храм,а три века по-късно била построена първата базилика "Свети Петър". Строителството на старата базилика   започнало по времето на император Константин  Велики между 319 и 333 г.

Едва през XVв.папа Николай V обмисля разрушаването на сградата и построяването на нова. Той издал нареждане за разрушаването на Колизея , като оттам за строежа на новата базилика са  били превозени 2500 коли с каменни блокове. Папа Юлий II възлага на Браманте изготвянето на проекта, първият камък е положен през 1506 г., а строителството продължава 176 г. и през 1626 г. катедралата била  тържествено осветена. 

    Много способни  архитекти на Италия се редували в проектирането и строителството на „Св. Петър“. Автор на първия проект бил архитект Донато Браманте,после главен архитект станал Рафаело,а след него работили Балсадаре Перуци и Антонио Сангало,който избрал формата на базиликата. През 1546г.ръководството на строежа било поверено на 71 годишния Микеланджело. Поставил три условия: да не му се плаща, да разполага с голяма армия от работници, за да използва максимално годините, които му остават и да бъде запазен оригиналния план във формата на гръцки кръст на църквата.   Той избрал  идеята за храм с централен купол върху основния план на Браманте и четири по-малки куполи.Предвидил вход с големи колони от източната страна. Във вътрешността на купола е изписан  извесният евангелски текст на Матей,произнесен от Исус Христос :” Tu es Petrus et super hanc…”Христос казва на своя апостол Петър ,че е призван върху него да се изгради храм и затова му дава ключовете на небесното царство.

  Куполът на Базиликата и Балдахинът на Бернини

     Микеланджело успял да  направи  масивните носещи конструкции и издигнал барабана на централния купол, който бил довършен след смъртта му. Върху него са фенерът и сводът, проектирани от Джакомо дела Порта  и поставени  през 1588-1590г. 

От четирите малки куполи, предвиждани от Микеланджело, са построени само два. Неговият замисъл е бил изпълнен по-точно само при западната олтарна стена.

                      Куполът на Микеланджело        

    Куполът на базиликата  се издига над четири огромни пиластри,върху които на грамадни мозаечни пана са изобразени четиримата евангелисти.Куполът е разделен на 16 равни клинове ,които в най-високата точка се  съединяват в образа на Бог.През  16-те  прозорци на купола проникват слънчевите лъчи.

        Светлината на храма ни залива отваякъде 

   Светлината  е съществен елемент в християнската религия.Светлината е израз на душата на човека,която се  свързва с Бога.Светлината на запалените свещи,на светещите полилеи  и дори естествената светлина,която струи  от прозорците  укрепват вярата на хората  в Бога и те  се надяват на неговата помощ.Още при строителството на Базиликата,както и за другите храмове прозорците са така проектирани,че да пропускат повече светлина и тя да осветява  точно определени места от  храма.Под величествения купол е разположен главният олтар, а по  балюстрадата са наредени 89 малки лампички,които светят постоянно.Те осветяват Киворият или Балдахинът– ненадминатият  шедьовър на Бернини.

Над  балдахина  се виждат мозайките и изображенията на евангелистите

    Четири вити бронзови колони,високо 20м поддържат балдахина,който стои леко върху тях,въпреки огромната си маса.На всеки ъгъл са поставени статуи на ангели,издигащи кръст над златна сфера – символ на победата на християнството над езичеството. Необикновената  форма на колоните  повтаря  силуета на витата колона от храма на Соломон,пренесена от Йерусалим в Рим.

       При изграждането на  балдахина изведнъж се оказало,че бронзът не достига.Тогава по заповед на папа Урбан VIII (Барберини)  свалили покрива на Пантеона,един от важните по онова време храмове в Рим.Гражданството недоволствало  и оттогава се появила  известната фраза:” Онова, което варварите не посмяха да сторят, бе извършено от Барберини".

      Апсидата на Базиликата е превърната от Бернини в прослава на християнството.Чрез светлината на Божия Дух, чрез многобройните златни фигури и детайли  той внушава на посетителите силата и властта на Светата църква. Откриваме зад  балдахина алабастровия прозорец Слава ( Gloria)  .От него излиза сияещ сноп  слънчеви лъчи .На фона на силната светлина  има гълъб,който е символ на Светия Дух.Под него Бернини е поставил великолепния папски престол от IX в.,на който според легендата е седял самият Свети Петър. Престолът на Свети Петър се счита за символ  на неговите проповеди  на Словото Божие в Рим.Първоначално това е бил обикновен дървен стол. Впоследствие Бернини изградил композицията  така ,че тронът се извисява в облаците ,поддържан е от  Бащите на църквата :Йоан Златоуст; Василий Велики; Григорий Богослов; Афанасий Велики.

 Престолът на Свети Петър

           Статуята  на Свети Петър                                                       

Огромното пространство на централния неф ( кораба на базиликата)  крие някакво особено излъчване и почит към Бога.Може би  защото в края на нефа  се намира бронзовата фигура на Свети Петър. Статуята  е от ХІІІ век и е приписвана на Арнолфо ди Камбио. В едната си ръка държи ключовете, а с другата благославя. Тя е много почитана, понеже се смята, че има чудодейна сила. Многолетното поклонение на вярвщите е оставило следи  върху скулптурата.Дясното стъпало на светеца е изгладено и блести като полирано.Много поклонници от цял свят докосват с устни лявото стъпало с надежда,че  Свети Петър ще ги благослови за здраве и добруване.

             В Криптата  на Базиликата,където  са погребани всички папи от християнската история на Рим – от Свети Петър до папа Йоан Павел II. Настоящият храм е построен върху основите на старата Базилика на Константин Велики,а под нея е имало некропол.През 1930г. са открили много гробове  от  I-IV в.около  голяма гробница.Дори бил открит надпис :”Тук е Петър”.Това място се намира  точно под мраморния под на олтара на църквата.Много надписи доказват,че точно това е гробът на Свети Петър. През 1950г.папа Пий XII е обявил официално откриването на гроба,което било резултат на 10 годишни археологични проучвания.На 26 юни 1968 г., папа Павел VI „пожела да постави 19 прозрачни кутии (реликварии) с  фрагменти от кости“, принадлежащи на първия папа. От тази група мощи след това, по желание на Павел VI, са били взети само девет фрагмента и поставени за съхранение в личния параклис на папите, намиращ се до папския апартамент в Апостолическия дворец“.   На 29 юни 2019г.по повод празника на Св.Петър и Св.Павел настоящият папа Франциск пожелал да подари на Вселенския патриарх Вартоломей реликварий с 9 костни фрагменти на Св.Петър.

      Величието и красотата на Базиликата може да се почувства само на фона на огромния площад Piaza  San Pietro – един от най-известните площади в Италия и дори в света.Просторният площад ,наричан още „Пиаца Обликва” е бил замислен  като сборно пространство  за хиляди  вярващи,дошли да чуят благословените молитви на папите и да се възхитят от величието на храма.През 1656г.папа Александър VII възложил на Джовани Лоренцо Бернини да проектира площад във вид на елипса,от двете страни на който  да се разположат четири реда внушителни колони.

        Проектираните  от  Джовани Лоренцо Бернини  полукръгли колонади  образували в комбинация  с катедралата символична форма на „Ключа на Свети Петър” .Бернини съставил плановете така,че да осигури симетрия на всички елементи спрямо 40 метровия   червеникав египетския обелиск в центъра на площада.Този обелиск от Хелиополис бил донесен в Рим от император Калигула и според легендата украсявал цирка на Нерон,в който е екзекутиран апостол Петър и на чието място е издигната базиликата.Това е единственият обелиск в града,който е останал непроменен до ренесанса.     През  1586г.по заповед на папа Сикст V,обелискът бил преместен на този площад от архитект Доменико Фонтана  и издигнат с помощта на 700 души.Средновековните римляни вярвали,че останките на Юлий Цезар се съхраняват в метална топка отгоре на обелиска.От обелиска на паветата лъчите на травертина  се разминават и са подредени така,сякаш обелискът действа като стрелка-гномон.

    Двата полукръга на площадното пространство са  украсени от 284  покрити колони,всяка с височина 19м,над които са издигнати 140 статуи на светци, папи, мъченици и пророци.Двойните колонади символизират прегръдката на Базиликата,майката на християнството,.с която тя обгръща събраното на площада множество от вярващи поклонници. В пространството на площада има и два красиви фонтани във форма на гъби Единият фонтан е построен  от  Карло Мадрено, който е реновирал фасадата на базиликата "Свети Петър" в началото на 17 век; Бернини издигнал също такъв  фонтан в северната част на обелиска.

  Снимките за спомен  са много ценни.Те ще ни напомнят винаги  за  неповторимите преживявания  в сърцето на Рим – Ватикана.

     Изминали са много години  от създаването на Ватиканските музеи ,от изграждането на Базиликата и на великолепния Площад пред нея. Опитваме се да  споделим  мислите и чувствата,които са вълнували гениалните  творци  и сякаш техните  представи за красотата и съвършенството на човека и за могъществото на Бога се сливат с нашите представи.В този смисъл сме особено благодарни  на тези творци за техния  всеотдаен труд и упоритост при създаването на изключителните архитектурни и художествени творби,които и днес продължават да радват хиляди хора .