Италия - Болоня и околността

Италия, близка, лесно дотъпна и сравнително позната дестинация.

  От София е на по-малко от два часа път със самолет, няма паспортна проверка, няма нужда от обмяна на валута а ако ползватe интернет на телефона с план за EU няма нужда и от eSIM.

Болоня - централния площад
  Хубав град. На площада беше пълно с хора и момиче която пееше популярни песни при това на ниво което съм чувал само пред Covent garden и естествено събра тълпа която да я аплодира. 
   От летището до града са построили монорейл наречен "Маркони експрес" и предвижването е бързо. Маркони - същия който  на запад учат че е изобретил радиото е от региона. Летището същото носи неговото име. Света се променя. Вече надписите масово са на три езика - италиански, английски и китайски. Сякаш по забележителностите се говори повече на китайски отколкото на английски. Жизненият стандарт в Китай се повишава и със него нараства интереса към единствената страна в света със повече забележителности регистрирани в Unesco от родината им.

Bologna - портици
  И в София имаме подобни, например около пл. Гарибалди но при нас е изключение а в Bologna дори така са построени сгради сравнително далече от центъра. Разходката в града е приятна защото дори когато вали не ми беше нужен чадър.
  Между другото ми хрумна че щом съм в Болоня трябва да опитам спагети болонезе. Пица има навсякъде обаче спагети болонезе никъде не се предагат. После прочетох че това това ястие е измислено в дуги страни. Спагетите са характерни за южна Италия а тук популярно е Tagliatelle al Ragù.

   Някога в Bologna е имало 100-на кули подобни на тези двете. Нямат някакво специално предназначение. Било е нещо като състезание между богатите родове, кой по-вискока кула ще изгради. Вероятно града е бил впечатляваща гледка. Едната ми се видя че е доста наклонена и ако искате да я видите трябва да побързате. Властите в града я считат за неспасяема и разчистват терена около нея в очкване да се срути.
  Наблизо попаднах на още по-оживен район от централния площад като туристите бяха заменени от млади хора. Оказа се че там се намира университета на Болоня, който между дугото е с най-висок рейтинг в Италия и е основан преди около хилядолетие. Някои студенти дори си подавах топка през междучастието на площадчетата наоколо. Самите сгради на университета не се вписват в представата ми за съвременен университет но някак е забвано да видиш съвременни студенти във същите зали в които са се обучавали вероятно няколко поколения преди тях.

Флоренция - ponte Veccio.
Имаше някакво събтитие подобно на маратон покрай река Арно но сякаш повече пееха и вдигаха врява отколкото тичаха.

Градитие Boboli при двореца Pitti.
   Предния ден беше валяло и парка и имаше локви а парка е хубав но съм виждал и по-добре поддържани. Зеленината и това че през няколко метра имаше статуи от времето на Римската империя ме накараха да остана още час два повече от планираното

.

Santa Maria del Fiore. Отнело им е около 130 години да я завършат.

Флоренция - Piazza della Signoria
  Мисля че в двореца наблизо се е провеждал градския съвет в който естествено Медичите са имали голямо влияние.
Ако човек иска да посети Италия и трябва да избере точно два града според мен това тряба да са Рим и Флоренция. Наскоро гледах сериала Медичи по Netflix. Ще ви спестя разкази за историята за вероятно най-богата фамилия банкери в Европа в продължение на няколко века защото вероятно тези които са ходили знаят повече от мен а който се интересува инфромацията е лесно достъпна.
  Наблизо е Галерията Uffizi. Вероятно най-добрата галерия която съм посещавал. Не е чак толкова голяма но количеството е заменено с качество. Тук са работили и има творби на Леонардо, Микеланджело, Рафаело… общо взето всички от “Костенурките нинджа” са представени плюс Караваджо и други които не са ми толкова познати. Таваните и стените са също богато изрисувани.
   В галерията а из града ясно се различават отделните групи туристи. Японските туристи обикновено са на групи и всички въоражени с фотоапарати и снимат ли снимат като в доброто старо време. Най-шумни и темпераментни са естествено италинаците, последвани от англоговорящите. Туристите от Китай са най-тихите. В Китай имат наредба да се инструктират отиващите в чужбина как да се държат за да се подобри имиджа на страната и това явно работи. В галерията се опитах да се доближа до подобна група и да послушам някоя презентация на китайски но техните екскуроводи сякаш шепнеха а всички останали бяха със слушалки.

Lucca - голямата катедрала

   Lucca -  това е може би градчето което най-много ми харесха. Освен многото катедрали града е обиколен от запазена крепосна стена с укрепления. В града е пълно с малки площадчета с леко лежерна атмосфера с възрастни хора които се говореха по пейките. На едно от тях се чуваше тарантела изпълнена доста добре на акордеон. Точно моята престава за класически италиански малък град.

Този град няма много забележителности но пък това което са построили е известно в цял свят. Строежа на Площада на Чудесата, както днес наричат района с обектите на снимката, е започнал преди близо 1к години. Атмосферата е по-скоро приятна с това че позволяват на хората да сядат по поляните наоколо и достъпа до комплекса е свободен. Дори продаващите  сувенири не могат да помрачат красотата наоколо.

Пиза - безспорния символ на града. Самата кула са я строили около 200 години. Точно до нея са построили някакъв музей и ако кулата падне няма да остане много от него. По-добре да не си наблизо. Засега твърдят че няма опасност да падне. Имаше доста хора опитващи да се снимат с нея в странни пози. Някои я "държаха" да не падне, други я "бутаха". Едно е сигурно. Кулата би била красива и прочута дори и да не беше наклонена.

Ferrara
Този град достига до своето могъщество около 15-ти век по времето на управлянието на фамилията d'Este. От това време са и основните забележителности

Ferrara - Двореца Shifanoia.
   Една не особено забележителна сграда отвън но вътре богато изрисувана. Местния владетел се научил че каквото и да правиш трябва да умееш да го презентираш. Затова инвестирал в изкуство и така като му дойда гости създавал илюзията че е силен и богат. Така от маркиз се издигнал и му дали титлата дук, която е най-високата благородническа титла под краля. В музея имаше повече служители отколкото посетители и естествено никой не говореше на английски но с моя италианско - испанско - английски някак си се оправях без проблеми. След Япония италианския език си е направо песен.

Модена - катедралата в центъра построена преди около 1к години. Нямаше много туристи. Само 2-3 групи италиански ученици. 

Модена - Двореца. Като цяло града е известен с Ferrary, оцет, кашкавал и т.н. но като архитектура освен тези две сгради не ме впечатли особено.

Да разкажа малко и за транспорта ...

 Повечето ми приятели които са ходили в Тоскана и региона наемат кола защото всяко градче там си заслужава да се посети. Аз обаче ползвах обществен транспорт за да спестя време.
   Скоро не бях пътувал в Италия но е станало още по-лесно. Никъде не съм се редил на опашка за билети. Дори не съм ползвал автоматите които все още съществуват тук-там. За всяко нещо си има апликация за телефона която показва баркод който сканираш при влизане или показваш на кондуктора във влака. На летището вече не ти принтират билет, няма паспортна проверка за нас. Вече няма нужда и от обмяна на валута (тоалетните искат кеш иначе навсякъде другаде с кредитна карта). В автобусите можеш да пътуваш и само с кредитна карта както е и в София но забелязах че местните ползват апликация. Инсталирах си Roger която генерира бар код който при качване трябвa да сканираш за да се активира билета. Така билета е по-евтин.
  ЖП транспорта в Италия си беше уреден още преди 10-на години. Ако не бяха скоростните линии щеше да ми е много по-трудно да посетя няколко града за краткото време с което разполагах. От Болоня до Флоренция е например около 70 км. Скоростния влак го взима за 37 минути при това пресича Апенините. Тръгва от коловоз в Болоня който е на ниво -2 и до Флоренция почти изцяло се движи в тунели под земята. Общо взето вечер поглеждах прогнозата на времето и си планирах къде да отида следващия ден и през Trainline апликацията си купувах билети за влака и евентуално за музеи през съответните апликации. Голямо удобство е че можеш да промениш часа на тръгване ако е за същата сума безплатно. Това го направих няколко пъти. Примерно планирах да разгледам Пиза за 5 часа но ми отне 3 часа. Вместо да обикалям безцелно си смених часа на билета през апликацията и хванах следващия влак към Флоренция. Във влака, когато кондуктора минава не подвиква познатото у нас “Има ли непроверени билети?” а гледа някакъв дисплей който му казва кой е проверен и когато види че мястото е заето но не съм проверен директно застава до мен, Buongiorno signor, и очаква да му покажа баркода на билета от телефона. Влаковете по моите дестинации бяха буквално през 20-на минути и всички пълни с пътници но винаги имаше къде да се седне.
  Регионалните влакове които ние наричаме пътнически са нови и модерни мотриси с контакти между седалките. Забелязах че отделните серии са с имена на музикални стилове. Swing на полската Pesa, Jazz на Corradia, Rock и Blues са на Hitachi. Леко ме изненада как японска фирма е спечелила търг в Италия.