Обиколка около света с яхта. Част 5.

В тази част ще спомена и малко за екипажа. Капитан Ром е странна птица. Започнал е да се занимава с ветроходство от детска възраст. Има добри инстинкти за вятър, платна, вълни. Имаше уж идея и да ме обучава на ветроходство, но обучението му приключваше, да ме остави да се боря като прасе с тиква, а по някое време, той пипне тук, пипне там и лодката политаше, с добре издути платна. Денят му започваше с бира вместо с кафе, като към обяд и следобяд, вече си беше доста пийнал. Аз си позволявах само две бири на обяд, за да съм във форма за нощната вахта. През деня нямахме някакъв режим на вахтите, защото винаги имаше поне двама души в кокпита, но през нощта се редувахме с Любо, през 4 часа. Капитан Ром притежаваше странни разбирания за хигиена, поливаше всичко с белина, а в същото време, оставяше мухлясала храна, защото той не обичал да изхвърля храна. От мухлясалите останки, забъркваше някакви буламачи, които и той май не ядеше. Веднъж тръгнах да изхвърлям едно мухлясало масло, но той искаше да го пазя, защото мухъла по него бил като на синьото сирене. Как го анализира, така и не разбрах.
Обичаше да разказва някакви истории, в които доста от нещата се оказваха преувеличени и/или напълно измислени. Имаше и някаква завист и злоба към успешните ветроходци. Как Дончо Папазов не е направил околосветско, а е стоял на котва в Аржентина, как дневниците на Георги Георгиев били фалшифицирани, как Светльо Димитров бил правил разни неща, които после като му разказах, искаше да го бие. Или набеждаваше разни хора, че били наркотрафиканти. Представяше се, че е сътрудник на Американската брегова охрана, давал им информация за наркотрафиканти, а те му плащали при залавянето. Нещо което се оказа, поредната му лъжа. Като сътрудника на АБО, малко странно прозвуча настояването му, да не минаваме на юг от Сицилия, защото много проверявали лодките. Аз му казах, че няма от какво да се притесняваме, не носим нито наркотици, нито оръжие, нямаме и бежанци на борда, но той беше доста настоятелен да минем покрай Месина.
Около Месина е и най-натоварената зона през която съм минавал. Добре, че беше сутрин и светло, покрай нас постоянно прехвърчаха фериботи, моторници, кораби. Преминахме успешно и се отправихме към Палермо. На следващия ден, пристигаме, избрахме си една марина от картата - Marina VillaIgeia, която се оказа най-скъпата от цялата ми обиколка до момента + странна политика за чек-ин, чек-оут. Цената за ден беше 110 EUR и понеже сме пристигнали 4 часа преди чек-ин времето (16:00 ч.), ни таксуваха за половин ден. Около марината беше чисто и приятно, но Палермо ме разочарова. Мръсно, шумно, никой не спира на пешеходни пътеки, мотопеди се движат по тротоарите. Успяхме да открием и една пицария наблизо, за която решихме, че е собственост на мафията. Лъскаво заведение, пълно със скъпи вина и уискита, цените доста прилични, а празно. Три пици, бутилка вино, бири, сладоледи, излязаха около 40 евро. То в София май няма подобни цени. Напазарувахме и от близкия супермаркет, при поръчка над 100 евро, доставяха безплатно до марината. Имаше и няколко морски магазина в които оставих няколкостотин евро. И като се започна, при всяко посещение на марина,  се оставяха значителни суми. Уж дреболии, разни въженца, шегели, карабинери, но накрая се получава значителна сметка.
В Палермо изкарахме два дни, които ни се отразиха добре след 6-те дни преход от Гърция до Сицилия. Дойде време да потеглим отново. 
И тук акумулаторите решиха да сдадат багажа. Още в Гърция се чудих дали да не ги сменя, но реших да видя как ще е консумацията, колко ток ще генерират соларните панели и тогава да мисля за подмяна. Ами момента настъпи. Капитан Ром започна да мрънка, защото се движим на платна, а аз паля двигателя. През втората нощ, към края на нощната ми вахта, вятъра започна да се засилва и стана около 20 възела. Започнах да рифовам платната. Любо и капитана се събудиха, а аз отидох да спя. Събуждам се на сутринта. Вятъра се движеше около 35-40 възела, вълните ни блъскаха доста силно. Капитана ми вика, имам една лоша новина, грота се беше скъсал. Поглеждам платната, бяха на същия риф, когато ги оставих при 20 възела, а сега бяхме на 40! 
Стигнахме Сардиния, намерихме едно заливче с хубав плаж, на завет и пуснахме котва. Вече нямаше спомен от бурята. Единственото неудобство, което имахме докато сме на котва е, че нямах извънбордови двигател. Бях решил да си купя електрически на Канарите, а отделно всички елементи от дингито се разлепиха, та и да гребем беше сложно. Това ни попречи да се насладим на близкия плаж. Дингито реших да го хвърлям, но капитана ме убеди да го запазя, защото нищо му нямало, дори той щял да си го вземе. 
На следващия ден, отплавахме към Каляри.