парма

Парма (тишината)

Дойдох в Парма в задушаващ горещ августовски ден. В 11 ч. термометърът приближаваше 30 градуса.

Никой, който е пътешественик с богат опит, няма да ви препоръча да посетите Парма по това време на годината. Температурите са около 35-36 градуса по целзий. Въпреки това, нямах нищо против топлината.

Странно, но Парма не се нарежда на видно място в много от популярните туристически пътеводители. Това, освен горещината, може би обяснява защо градът е напълно лишен от туристи, дори в основните забележителности. Макар че не разполага с атракциите на “големите три” Венеция, Флоренция и Рим, Парма е микрокосмос на всичко красиво в Италия и определено си заслужава еднодневен престой. Контрастът е пълен с френетичния Милано. Тишината и липсата на туристи отпуска душата ми.

Точно това ми трябваше – тишина. За да чуя гласа си. Тишината притежава силата да успокоява телата ни, „да намалява звука“ на мислите ни и да настройва връзката ни със света. Има ли там нещо останало в мен, което да говори мълчаливо? Или е нямало кой да го попита какво искам да правя с живота си…

Топлината, освен че размекваше камъните, размекна скования ми от предразсъдъци мозък. Започнах да се топя още във влака. Оживеният ми час и половина разговор във влака с Августино, дружелюбен миланчанин, който говори чудесен италиано-английски с крака и ръце, ме накара да се замисля отново за доверието, за състраданието. В Милано преживях силен пристъп на състрадание. Срещнах най-дълбокия тъжен син поглед на младеж, легнал пред луксозен магазин в златния четириъгълник. Порази ме пустотата на безнадеждността в очите му. Отклони ме от пътя на забързания ми живот. Като светкавица ме удари в гърдите, стегна гърлото ми. Върнах се да оставя малкото, което изрових в чантата си, но погледа го нямаше. Дори звукът от падащата монета не го накара да отвори очи. Гласът ми може би щеше, но уви нямам куража да заговарям хора, различни от мен.

Августино се опитваше да ми обясни как възприема различията. Вълнуваше се от правата и свободите на хората, като се радваше на всичко което мърда във влака – деца, кучета, кондуктора, аз. Но да не абсолютизирам, чувам го да казва “Меркел не е Европа”. Дава ми кулинарни съвети как се готви risotto alla milanese и ми гарантира, че майка му би ми сготвила най-вкусната полента със заешко на света. Ставаме приятели и ме изпраща чак до перона, като ми помага с куфара и раздава целувки.

Парма е разположен в северната част на Италия, в Емилия-Романя, по средата между Болоня и Милано. Чудесно място е за разходка пеша или с велосипед. Точно като много от малките тоскански градове с ограничен трафик на превозни средства в историческия център, Парма има тихи и уютни улици и компактен централен район, който лесно се разглежда. Няма начин да се загубиш, дори и да искаш.

В града съм само за 24 часа и смятам да им се насладя максимално, особено на… Храната и Виното. Това мисля е най-важната част от едно пътуване, а градът е известен с вкусната си кухня, и по-специално с прошуто шунката и сиренето пармезан. За да не губя време правя предварително проучване къде да похапна вечерта.

Хостът ми дава картички с препоръки за отстъпка  в Gallo d’Oro Restaurante  и Il Trovatore .

Откривам най-известната La Prosciutteria, Str. Luigi Carlo Farini, 9 в града. Точно под носа ми, от същата верига откривам  La Verdi, Str. G. Garibaldi, 69/a. Опитвам деликатесите, кой от кой по-ароматни и изпълващи устата ми с наслада, че не пестя пари за провизии. Едва успявам да я побера в скромния куфар, който ме придружава на едномесечното ми пътуване.

Докато избирах къде да похапна, се зачудих какво точно означава тратория и остерия. Трябва ли да правя разлика? Все пак реших да направя справка в Гугъл:

„Като типичното бистро, траторията (trattoria) представлява малко, непретенциозно, традиционно семейно ресторантче, в което се сервират няколко местни специалитета по избор (например пестов Генуа и карбонарав Рим) и местни вина. Много от рецептите се предават от поколение на поколение. Типичният семеен модел на разделение на труда поставя мъжа на касата, децата сервират яденето, а жените готвят.

Остерия представлява място за хранене, което много напомня траторията, но навремето е било страноприемница или място за срещи, където възрастните мъже са играли карти и са пили вино от дъбовите бъчви на съдържателя на страноприемницата. Онова което най-силно е привличало посетителите, е било виното, но на някои места била предлагана и храна. Думата osteria като име на къща за гости или страноприемница произлиза от латинската дума hospite (гост). Този тип заведения все още предлагат приятна атмосфера и се характеризират със семпла, домашно приготвена храна и закуски (обикновено има фиксирано дневно меню с две или три ястия). Понякога в тях се предлагат и стаи за нощувка както в добрите стари времена и дори се разрешава на гостите да си носят храна и да похапват, докато отпиват от сервираните напитки.“

Хм, с такива неща обичайно си губя времето… Става ми уютно от такива описания.

И така, какво е Парма?

Много колоритен. Великолепна история (основан преди 2000 години) с богата култура, невероятна гастрономия с уютни ресторанти, средновековни площади с красива архитектура, интересни места за пазаруване плюс това е много компактен град. Какво повече може да се иска?

Важен факт: Това е градът, където за първи път е прието италианското знаме или il Tricolore.

Stazione di Parma е буквално на няколко крачки от историческия център на града, както и моята квартира, която е на две крачки от Palazzo della Pilotta.

ЖП гарата на Парма е малка и добре свързана с повечето други италиански градове и по-големите европейски столици. Почти всички влакове по линията Милано-Болоня спират в Парма поне веднъж на час. Доста чести са линиите Торино-Болоня и Генуа-Болоня, както и влаковете, които я свързват с крайбрежието на Лигурия и адриатическото крайбрежие. Рим и Флоренция са пряко свързани чрез регионалните влакове (Intercity) и Евростар.

Извадила съм и невероятен късмет с жилището. Бижу, което рядко можеш да имаш в големите градове. Уютно, вдъхновяващо и изпълнено с любов. Мигел, хостът, е ненадминат в умението си да се хареса на мен и другите гости от Еквадор, които пристигат малко след мен. Предлага прясно изцеден сок, ароматно италианско еспресо, шоколадов кейк и какво ли още не има в споделената ни дневна, която е на наше разположение по всяко време на пребиваването. Не ми се излиза от уютната хладна стая и препълнената с вкусотии кухня.

Влизам в града през ресторант Трубадур, вторият от препоръчаните ми от Мигел. Разположен е на съседния ъгъл, точно до новия ми дом. Безвремие. Няма я суетата от вчера, изчезнала е жаждата ми за утре. Безгрижно затварям очи, за да запомня днес. За обяд избирам класиката - Prosciutto e melone. Ароматна експлозия от освежаваща студенина, сладък сок, топло месо и сушена соленост, съчетана в една изискана хапка гали устата ми. Сушената шунка се топи, сякаш е коприна. Ярко оранжевият пъпеш е най-сочният, който някога съм вкусвала.

Според La Cucina Italiana комбинирането на сушена шунка и пъпеш се дължи на италианския лекар Гален, който е живял през 2 век след Христа. Теорията му е, че всяко същество е съставено от комбинация от четири характеристики: Топло, студено, сухо и сочно, съответстващо на четирите елемента огън, въздух, земя и вода, които съставляват вселената. За да се избегне заболяване, храната следва да е умело балансирана между четирите елемента. Освен хляба, малко хранителни продукти съчетават всичките четири характеристики. Повечето плодове и зеленчуци трябва да се комбинират с други продукти или да се сготвят, за да се получи желаното равновесие. Затвърждава ми се представата, че здравето - психическо и физическо - се  влияе от това, което ядем, и че изкуството на готвенето се основава на съвършената комбинация.

Поражда ми се желание за перфектен баланс между сладост и вкус към живота.

Тръгвам бавно в жаркия тих след обед. Парма е много цветен град. Къщите са обагрени с топлите цветове на жълтото и червеното. Малките хранителни магазинчета, ви грабват с необичайно цветни зеленчуци и начина, по който са подредени. Сякаш гледате през снимачен филтър… Животът в Италия, симулира изкуството.

Планът ми включва разходка до Cattedrale di Parma (безплатно). Романската катедрала в Парма е една от най-красивите, построена през 11-ти и 12-ти век. Украсена е от видния художник на стенописи Antonio da Correggio. Куполът представя “Успение Богородично” на Кореджио. Фреската изобразява как Мария се издига към небето по един доста неелегантен начин, с повдигната нощница, замотана около коленете й. Капителите представят различни военни и природни битки. Сядам на стълбите, водещи към олтара, за да поема малко топъл въздух. В тази невероятна жега, дори катедралата не носи онази прохлада, с която обичайно сме свикнали да ни обгръщат каменните стени. В изпълнената ми с препускащи ми мисли глава, започвам да долавям тишината. Тук оставям нещо мое, което отдавна нося със себе си. Искам да живея днес.

Battisterio di Parma (€ 😎 е построен между края на 12-и и 14-ти век, осмоъгълната баптистия на Парма е една от най-изтънчените средновековни сгради в цяла Италия. Тя се намира точно до Катедралата, на площад Пиаца дел Дуомо. Архитектурният й стил е както романски, така и готически, покрит с розов мрамор от Верона. Еклектичният му облик може да се обясни с дългия период на строеж, който е резултат от спора между властите на Верона и Парма, в резултат на което Верона не изпраща мрамора, необходим за строежа. Вътрешността на баптистерия е украсен с 16 арки, всички покрити с уникални стенописи и картини. Красивият купол на тавана също е изключителен, според пътеводителя. Избирам да не влизам, за да не се преситя с твърде много с религиозната тематика.

Решавам, че си заслужава да се отиде и до базиликата Санта Мария дела Seccata, за да видя работата на Пармиджианино. Паметникът му се издига точно до църквата. Вътре е притихнало като навсякъде в града. Жегата навън е непоносима.

Завършвам с колосалната крепост на Palazzo della Pilotta. Въпреки че е била сериозно бомбардирана от съюзническите сили през Втората световна война, структурата е успяла да запази красивото си величие. Прекарвам следващия половин час, като просто седя и ходя под сложната й мрежа от арки. Първоначално построена за управляващото семейство Фарнес, в двореца днес се помещават две значими съкровища – музеят на изкуството и изключително завладяващия 

Teatro Farnese, на който се натъквам случайно. Театърът е построен, за да отпразнува преминаването на Козимо II де Медичи през Парма на път за родното му място Милано.

Тъй като е построен през 1618 г. (изцяло от дърво и гипс), театърът е бил използван само 9 пъти, главно за отбелязване на внушителни бракове или важни държавни посещения. От последното шоу през 1732 г. театърът остава неизползван и се разпада. Бил е посещаван от много известни личности като писателя Чарлс Дикенс, който отбелязал лошото състояние на уникалния театър в книгата си “Картина от Италия”. Театърът е разрушен по време на бомбардировките. Едва през 1956 г. е възстановен според първоначалния дизайн.

Комбинираният билет за двете забележителности е 10 евро.

Късно следобед е. Слънцето е все още високо в небето. Време е да се насладя на природата в Palazzo Ducale и да си почина от дегустацията на религиозни стимуланти. Прекосявам Понте Джузепе Верди. Реката Торенте Парма през летните месеци изсъхва като прошутото в региона. Този парк датира от 16-ти век и се простира по западния бряг на река Парма.

Време е за вечеря. Нужни са ми хранителни и винени добавки. Вече съм информирана за посоката – Strada Farini, чиито живописни барове и ресторанти правят това място чудесно за вечеря или просто за пиене на вино. Струва си да опитам Ламбруско, прочутото вино в региона Емилия-Романя – с плодов, свеж, сладък и леко блестящ аромат.

Enoteca Fontana (Farini 24a) се препоръчва като едно от най-добрите места за дегустация на вина в Парма. Изключително пълно вечер, вероятно поради качеството на виното и ниските цени. Можете да получите чаша вино под 2 евро. Enoteca за тези, които не знаят, се използва, за да опише специален тип местен или регионален магазин за вина, където често се сервират малки закуски с местни вина. За жалост затворено.

Светкавично решавам да се присъединя към шумна тълпа, която пие вино, пред първото изпречило ми се заведение. Вземам чаша вино за 5 евро и избирам от храната, която предлагат в добавка. Започва да ми става комфортно, че го правя сама.

Забравям предразсъдъците и едва долавям спомените си - местя се в друго заведение на съседната улица Вече не съм на крак, разпускам удобно пред чаша виното от 4 евро отново с храната. Не знам дали ще повярвате, но всичко, което опитах беше вълнуващо вкусно. Дори водата в този град е вкусна.

Чудесата започват от ранна сутрин. Мигел е приготвил закуска за всички, както само майка ви би го направила. Прясно изпечени кроасани, три вида домашно сладко, сирена, плодове, италианско еспресо. Това ми напомня за силното колебание при избора ми на място за спане в споделена квартира. Изпраща ме със слънчев буркан от кайсиев мармалад, направен по семейна рецепта. Куфарът ми не може да преглътне вече дори крило от пеперуда, а е едва трети ден от пътуването ми.

Решавам, че сутринта е най-приятното време за да се насладя на този великолепен град, сгушен между големите градове в туристическите пътеводители, позиционирана на главния площад Piazza Garibaldi.

Разположен е там, където някога е съществувал древен римски форум, Пиаца Гарибалди е най-оживеното обществено и административно пространство на Парма. На северната страна на този площад, зад самата статуя на Джузепе Гарибалди, се намира Palazzo del Governatore – общинските офиси. Фасадата датира от 1760 г. и има впечатляващ астрономически часовник.

Както е известно за италианските площади, Piazza Garibaldi е чудесно място за сутрешно кафе, обедна или вечерна напитка.

Небрежно наблюдавам зараждащия се ден със суматохата около магазинчета, докато слушам меланхоличните звуци на някаква музика, мекото гърлено гукане на гълъбите и лекото ехо от стъпките на хората, минаващи през площада. Отломки тишина, за която съм си мечтала от години. Според модерни течения в изследванията, тишината предизвиквала растеж на нови мозъчни клетки. Изненадващо изостря възприятията ми до краен предел.„Тишината изостря зрението - тъмнината изостря слуха.“ (Венцеслав Константинов). 

В офиса на стената пред мен дълго висеше любим цитат на големия Айнщайн: “Great spirits have always encountered opposition from mediocre minds. The mediocre mind is incapable of understanding the man who refuses to bow blindly to conventional prejudices and chooses instead to express his opinions courageously and honestly”. Не е ясно дали пораженията в мозъка ми, след дългогодишно посвещаване на безполезни каузи, могат да се възстановят. Твърде дълго останах на тъмно.

За противовес се изкушавам да науча повече за възпроизвеждането на звука. Не ми остава много време, но смятам да посетя Casa del Suono, Piazzale Salvo D’Acquisto.

Това уникално място, е било църква (Църква на Св. Елизабет), но в днешно време е музей, Къщата на звука. Той се фокусира върху технологиите и историята на музиката и е пълен със стари магнетофони, грамофони, както и други ценни предмети, свързани с музикалната сцена на 20-ти век.

Използвам Гугъл за да си превеждам от италиански. Жалко е, че не успявам да го правя едновременно, докато разглеждам. Това ме амбицира да го направя достъпно и за приятелите си, като използвам информацията от сайта и брошурите от музея.

От фонофрафа до грамофона

С изобретяването на фонографа от Томас А. Едисън започва историята на възпроизвеждане на звука. Годината е 1878, а известният американски изобретател предлага съвършена система, която преобразува звуковите вибрации в жлеб, гравиран в спирала около цилиндър. Почти десет години по-късно, един германец, който емигрира в Съединените щати, Емил Берлинер изобретява грамофона през 1887 г., устройство, което използва същия принцип на фонографа, но замества цилиндъра с диск. След няколко десетилетия, чрез последващи изменения и подкрепа на предприемачи, желаещи да инвестират в бъдещето си, изобретението се превръща от експеримент в широко разпространена прищявка в дома и начина на живот на богатите социални класи. По този начин започва бавно да се променя отношението към музиката. Първите реални грамофонни плочи са създадени около 1890 г., малко по-късно са пуснати и първите плочи за потребителите, които са се слушали при честота на въртене 78 оборота в минута. Записът на плоча се извършвал от восъчна матрица, бил дълъг, скъп и без право на грешка – всяка небрежност означавала матрицата да се озове в непригодно състояние и необходимост от втори опит.

Предаване на звук. Раждането на радио

В края на деветнадесети век, Гулиелмо Маркони разбира, че електромагнитните вълни могат да се използват за предаване на съобщения на разстояние отвъд всяко препятствие и без свързващи кабели (безжично предаване на сигнали). През 1909 г. Маркони и германският физик Карл Фердинанд Браун получават Нобелова награда за физика с обосновката за техния принос в развитието на безжичната телеграфия. Това откритие предоставя основа не само за развитието на радиото, но също така за изграждане на телекомуникационната система. Първото радио, което има само слушалки, използва свойствата на галенита. Минерал, който спомага за слабото усилване на електрическия импулс на приемания сигнал. Истинското развитие обаче се дължи на електронната тръба, която решава проблемите, причинени от слабостта на сигнала. Това формира основа за всяка разработка на радио единица до петдесетте години.

Звукът у дома 

От второто десетилетие на ХХ век започва да се мисли за радиото като домакински уред, търговски продукт за по-широк потребителски пазар. Поради тази причина, новият уред постепенно добива нарастващо социално значение. В този контекст Италия, следвайки примера на други страни, също започва редовен курс на публични предавания по радиото, които започват на 05 октомври 1924 с реч на Мусолини в Teatro Costanzi di Roma. 

Звук в джоба

Развитието на обработката и разпространението на звукови техники тръгва в посока на по-добро качество и по-голяма ефективност на разходите. Непосредствено след решенията за обзавеждане на дома с интегрирано оборудване, през двадесетте години също се развива потребност да се произвеждат устройства, които позволяват използването извън границите на жилището. Първоначално тази разработка не се прилага за радиото, а само за преносими грамофони, които стават пример за миниатюризация в областта на възпроизвеждане на звука.

Звукът за всички

През втората половина на ХХ век се доразвива тенденцията от предходните две десетилетия. Технологичното развитие, от една страна се отразява на качеството на системите за обработка на звука, а друга предлага продукта с все по-широки характеристики и по-ниски разходи. В областта на възпроизвеждане на звука това е раждането на microgroove, концепцията за стерео-звука с висока прецизност. В областта на радиото, от съществено значение е изобретяването на транзистора през 1947 г., миниатюрен елемент, който заменя вакуумната електронна лампа и позволява изграждането на евтини радиостанции и малки устройства. През 1956 година за изобретяването на транзистора Братейн, Бардийн и Шокли са удостоени с Нобеловата награда за физика. Транзисторите са в основата на всички съвременни електронни устройства и се използват практически във всички съвременни битови уреди — от компютъра до хладилника и прахосмукачката.

По същото време на пазара се появява друг технологичен ресурс – магнитната лента за запис. Преди лентовата форма за магнитен звукозапис се е използвала струна от пиано. Независимо от предимствата й обаче, магнитните ленти не успели напълно да изместят плочите. Една от причините е, че магнитният запис е с по-кратък живот и по-ниско качество. Лентата имала свойството да се размагнетизира (най-добрите производители давали гаранция 20 г.), особено ако попадне в близост до силно магнитно поле – мощни озвучителни тела, хладилник…

Новият звук – от аналогов към цифров

Един век след основаването си, пластмасовият диск, който носи гравирани писти със звукови вибрации е заменен. През осемдесетте години навлиза компакт дискът, който използва оптична система за съхранение, вместо механична. Записът вече е на базата на цифрова технология вместо аналогова. Новата система, всъщност, не е свързана с един-единствен вид технология. По своята същност, цифровият звук, като всека цифрова информация, може да се съхранява на оптични носители, както и на магнитен носител, и може да се предава с помощта на телекомуникационната мрежа. По този начин, след повече от сто години, функциите, свързани с възпроизводството и предаване на звук, вече са достъпни за всички.

Шумът също е звук, неприятен за този, който го чува. Освен че може да е причинен от собствените ни мисли, звукът от чуждото мнение би могло да намали зрението ви. Следването на  конвенционалните предразсъдъци може да е безопасно, но ще отслаби сетивата ви за вкуса към живота. „Не попадайте в капана на догми, които са резултат от мисленето на други хора. Не позволявайте на шума от мнението на другите да заглуши вашия вътрешен глас. И най-вече, имайте куража да следвате сърцето и интуицията си“ (Стив Джобс).  В крайна сметка си мисля, че не е необходимо да се ходи чак в Парма, за да се открие достатъчно тишина. Можеш да си създадеш тишина, като отвориш широко очи и уши за света около теб. Това прави чудеса с мозъка и настроението ти.

Напускам Парма с надеждата, че пак ще се върна. Следващата ми спирка е Болония.

Благодаря на всички мои приятели и пътешественици, които споделят това уникално преживяване.