ФЛОРЕНЦИЯ - МУЗЕЯТ НА СРЕДНОВЕКОВНИЯ РЕНЕСАНС

 ФЛОРЕНЦИЯ  -   музеят  на Средновековния Ренесанс

д-р инж.Стефка Кантурска

            Да посетиш Флоренция за един ден е доста сериозно,по-скоро несериозно предизвикателство. И затова тръгваме като "на шега". Толкова много забележителности има в този изключителен град –музей,че  времето за разглеждане никога няма да стигне! И все пак  при съвременните високоскоростни влакове разстоянието 270км от Рим до Флоренция може да се измине за около час и нещо.

      Трен-Италия е основният влаков оператор на железопътния транспорт  в страната.През 2010г.са поръчани и пуснати в експлоатация 50 високоскоростни влакове.Те са 200 метрови,компактни с разпределено сцепление и могат да се движат със скорости  до 400 km/h.Съвременните  програми за обслужване  са ограничени - влаковете  трябва да се движат  до 360 km/h.

                                                 Високоскоростният влак Рим - Милано

       Пристигаме  към обяд  на   Централната  гара на Флоренция вблизост до базиликата  Санта Мария Новелла.Веднага се усещат малките мащаби на града - сградите  на площада пред гарата не са така внушителни.Погледите ни привлича огромното множество велосипеди и мотоциклети,паркирани  около зелените градинки.

                                             На гарата във Флоренция

                                             Флоренция- площадът пред гарата 

         В историческия център  на града се намира Площадът на Републиката ( Piazza  della  Repubblica) .Това е един от основните площади и съществува още от римско време.Преди да се превърне в търговското сърце на града, пазарът е бил място на Римския Форум.Хората се срещали около Colonna della Dovizia, известна още като Колоната на изобилието.През Средновековието районът е бил центърът на древна  Флоренция.  Бил е  гъсто населен като всеки пазар  - с малки магазинчета,работилнички и скинии (походни храмови палатки на евреи).По нареждане на Козимо I много евреи и бедни жители били задължени да живеят в района.Според исторически данни някога върху колоната имало камбана,която със звъненето си предупреждавала  купувачите да бъдат внимателни ,за да не пострадат от джебчии. Колоната е построена през 1431г.,от  Донатело и изобразявала рога на изобилието.Износена от времето ,главата на статуята паднала и през 1721г.била заменена с мраморна статуя от флорентинския скулптор  Фоджини. 

       През вековете  площадът е   успял да запази средновековния си облик до XVIII в. когато общинският съвет  решил да разшири пространството около колоната  и да"почисти"центъра.Средновековните  кули, църкви  и  работилници били разрушени. 

                                  Триумфалната арка на площада                  

                                 Колоната на изобилието           

                                       Площадът на Републиката

           Площадът днес дори не изглежда така  както е бил преди  150 години. В периода на  "разчистването",когато Флоренция е била столица на Италия (1865-71г.).   стените,заобикалящи града били разрушени, за да се направи широк булевард,  а  колоната  била демонтирана.Едва през 1956г.тя  била  сглобена  отново с бронзово копие на статуята на изобилието.

             Величествената  Триумфална арка допълва днес красотата на площада.

           На Piazza della Republica  виждаме и пъстра дървена въртележка – карусел ,която датира от началото на XXв.,но е реставрирана с много старание и любов.   Въртележката е изработена от дърво и е весело боядисана  в червени и сини цветове.  

            Триумфалната арка и колоната на изобилието на площад на Piazza della Republica  

       Площадът  е импровизирана  сцена на улични артисти  и шоу програми.Към площада са обърнати  хотел Savoy  на  Via Roma и централната пощенска станция  ,разположена под сводовете  на портика, която се простира от двете страни на Триумфалната арка.

                  Старовремската  детска въртележка   

      Наистина ,тук всичко е пъстро и многоцветно.Може би защото латинското име на града е Florentia  което означава  ЦВЕТУЩА .

Счита се също,че  името Флоренция е свързно и с  името на гръцката богиня на цветята,защото  при заселването на първите жители през 59 г.пр.н.е.на хълма имало много цветя и буйна растителност.

   И до днес жителите и гостите на Флоренция се възхищават на градината с розите,поръчана от местните власти през 1865г.когато столицата на Италия се премества от Торино във Флоренция. В града  се сформира и първият  държавен парламент.След 6 години .столица на Италия става Рим. 

                      Катедралата "Санта Мария дел Фиоре"

     Думата  "Цвете"се съдържа и в името на    прочутата катедрала - Санта Мария дел Фиоре (Il Duomo Santa Maria del Fiore). Това e четвъртата  по големина катедрала в света . Катедралата е символът на Флоренция,а червеният цвят на нейния купол напомня за красотата на червеното флорентинско лале.

    Изградена е върху основите на по-старата църква Санта Репарата, която през 13 век се оказала малка за увеличаващото се флорентинско население.Строежът на базиликата  започнал  през 1296 г. в готически стил, по проект на Арнолфо ди Камбио. Строителството на великолепния храм продължило 6 века и било  завършено  през 1436 г.

      Истинско архитектурно предизвикателство било конструирането на купола на катедралата- той бил най-големият такъв за времето си.  След конкурс, с проектирането му се заел архитектът Филипо Брунелески. Тайната на здравата конструкция била  реализирана с  направата на два сферични купола, по-малък и по-голям, които влизат един в друг. Използвана била специална шевронна техника, наподобяваща рибена кост, при подредбата на тухлите на вътрешната сфера. Образуваните по този начин пръстени, позволявали  куполът сам да се поддържа.Това била  революционна строителна  технология за онова време.По-късно Микеланджело Буанароти  използвал същата идея  за издигане на още по-големия купол на Базиликата Свети Петър.

Снимка за спомен пред фасадата на Катедралата

   Камбанарията (кампанилата) била построена  по  проект на Джото. Издигната високо в небесата ,тя сякаш искала да изрази  вечния  стремеж на човека  към Бога  и  непреодолимото му желание за духовно извисяване.Камбанарията както и фасадата са облицовани с бял,розов и зелен мрамор ,оформящи красиви орнаменти като резбови композиции.Джото е завършил само основния етаж.Нагоре работата била продължена от Андреа Пизано,който добавил пиластри и ниши със статуи на светци.Следващият майстор на кампанилата  е  Франческо Таленти ,който включил  и прозорците.  Прекрасният вид на фасадата е завършен през XIX в. За да да се  хвърли поглед над цяла Флоренция от  90 метровия висок купол трябва да се изкачат  463 стъпала.Гледката е изумителна!В съседство  на катедралата е кулата на Джото,откъдето  също дълго можеш да се възхитиш на красивата околност.

                                                                                         Камбанарията на Джото

     Интериорът на катедралата  силно контрастира на фасадата с изчистената си визия и привлича със стенописа  по забележителната творба на Данте ” Божествена комедия”.Вътре  се намира още  барелефът на Джото, който е погребан в катедралата, още - бюстове на органиста Антонио Сквачалупи, на Филипо Брунелески и на Марсилио Фичини.

                   Стенописът „Божествената комедия”

       Стенописът  на Божествената комедия  на Данте Алигиери  е изработен през 1465г.  от Доменико ди Микелино,италиански  художник от флорентинската  школа, като е използвана рисунка  на Алесо Балдовинети.

Подобно на самата Божествена комедия ,стенописът е разделен на три части:  Inferno (Ад); Purgatorio   (Чистилище); Paradiso (Рай).Данте е поставен в центъра  ,облечен в червена роба и с лавров венец на главата.Той държи в ръцете си том на своето произведение.С дясната си ръка той посочва   процесията  на грешниците,които отиват в Ада.Зад Данте  в центъра са  седемте нива на планината на Чистилището,а Адам и Ева  са на върха  и представляват земния Рай.Над тях  слънцето и луната и седем планети ,които представляват Небесния рай.Родният град на Данте Флоренция е така изобразен,сякаше облян от лъчи,излъчвани от неговата забележителна творба.

         Над централния вход на  катедралата  е разположен голям часовник, създаден през 1443г. ,който работи и до днес.Интересно е,че стрелките на часовника се движат обратно на посоката на съвременните механични  часовници. 

    Часовникът  над входа на катедралата

   Над високия олтар  под купола е разположен осмоъгълният мраморен балюстрад,украсен  с 88  релефи.

Вътре в купола е голямата фреска на Последната присъда на Джорджо Вазари, започнала през 1572 г. и завършена от Федерико Зукари през 1579 г. В подножието на стълбовете, поддържащи барабана, има осем статуи на апостоли.

   Осмоъгълен мраморен балюстрат

                         Разпятието на Христос  

                "Вратите  на Рая"

   Баптистерий в ранно-християнската архитектура представлява специално помещение към църква или извън нея,в което се извършва кръщение на възрастни хора,които приемат християнската религия.

  Баптистерият( вляво),Базиликата Санта Мария дел Фиоре и камбанарията

   Баптистерият„Сан Джовани Батиста“ е християнска постройка, служила в епохата на   Средновековието  за кръщаване на гражданите . Трите огромни врати на постройката са истинско велико творение. Една от тях – източната, е позлатена и наречена “Вратите на Рая”.Портата се състои от 2 крила, на всяко от които има по 5 релефи изработени от позлатен бронз. На тях са представени библейски сюжети, почерпани от "Стария завет". 

    Преди да достигнем Галерията Уфици  пресичаме Площада Синьория.

   "Лоджия деи Ланци"- Изложбата на открито

             Копие на статуята на Давид                           

          Статуя на Херкулес       

       Първото впечатление, което  приковава вниманието на  посетителите е страхотната архитектура на площада.Толкова интересни архитектурни решения на сградите – една от друга по-касиви! Приличат на изгледи от пощенски картички и не може човек да си представи,че ги вижда  съвсем реално. Пред  една от великолепните сгради ( по-късно разбрахме ,че това е Старият Дворец – Палацо Векио) се издигат две величествени мраморни статуи - на Давид и на Херкулес.Всъщност  виждаме  копие от знаменитата статуя на Микеланджело,чиито мраморен оригинал се съхранява в Академията на изкуствата във Флоренция.Микеланджело бил само на 26 години когато получил поръчката. Статуята на Давид била изпълнена от цял  огромен мраморен камък .Скулпторът започнал  работа през септември 1501 г. и работил почти без прекъсване цели две години.

    През 1533 г. е добавена друга статуя на площада – Херкулес, която е произведение на Бачо Бандинели. Според легендата Флоренция е построена върху блата, които са били запълнени с пръст от митичния герой.

Изглед  от Плпщада.Вляво-Палацо  Векио; вдясно-"Лоджия деи Ланци ;в  средата – Галерия Уфици

          Площадът  Синьория ( Piazza della Signoria) e L-образен площад пред двореца  Палацо Векио - основния символ на гражданската власт във Флоренция, чийто оригинален проект се приписва на Арнолфо ди Камбио, ,а строителството  започнало  през 1299 г. 

Сградата е довършена 23 години по-късно, когато била  издигната голяма   внушителната камбанария.

Кулата била наречена   Torre d''Arnolfo по името на архитекта Арнолфо ди Камбио.

                        Кулата Арнолфо                                           

      Поразителна е и Конната статуя  на Козимо I де''Медичи, поставена на площада през 1594 г.     

                    Статуята  на Козимо I де''Медичи

   Лоджия дей Ланци била  наречена така заради  личната гвардия на Козимо I ,която се състояла от  швейцарски пиконосци, които са известни като Lanzi (от немската дума Landsknecht). За известен период около 1527 г. те били настанени в лоджията. Традицията да се поставят статуи в галерията започва през 1494 г., когато флорентинците прогонват Медичите, след като са управлявали града повече от 150 години.        

     В центъра на града ,в сърцето на квартал Сан Лоренцо, скрит между стари архитектурни сгради от XIXв. и средновековни арки, се намира оригиналният пазар, известен още  с името Mercato Porcellino.Сред лабиринта от малки улички с открити щандове и пъстри кожени изделия и сувенири се движат множество тълпи от купувачи и зяпачи.Наоколо се разхождат и търгуват непрекъснато много гости на града от всякакви раси и националности.Те са страшно любопитни и ентусиазирани да разгледат и да фотографират всичко - сякаш"заливат"  тесните  улички и площади на града.      

                  Гостите на Флоренция са многобройни

    Бронзовата статуя на глигана била  направена за декорация в градините на Медичи. Много скоро решили да използват статуята за фонтан на градския пазар. Фонтанът трябвало да осигурява вода на търговците, които продавали там. Статуята станала любима и знакова за пазара. Наименованието му  се свързва с бронзовата статуя на глигана ( Il Porcellino). Посетителите  вярват,че ако погалят  носа на ″щастливия″глиган и монетата падне от устата му,това ще бъде знак за голям късмет.

Бронзовият глиган,който носи късмет

.На този открит пазар има всичко – от пресни плодове и храни ,италиански специалитети и дори произведения на  любители-художници.Един от тях е използвал каменните павета на улицата за да покаже своя шедьовър!

Красивата рисунка на паветата на улицата

Свързващата арка и  галерията между  Лоджия деи Ланци с палата Уфици

         Точно зад Лоджия дей Ланци е изключителната  художествената галерия на Италия  - Галерията дели Уфици.   

         Между обширния площад пред Сеньорията (градската община) и река Арно, се издига ренесансовият дворец Уфици, строен по проект на Джорджио Вазари за официална резиденция на фамилията Медичи.
          Първоначално на архитекта Вазари поръчали да построи здание за канцелариите на градската управа  и затова названието е Уфици.В превод ufficio означава „офис“). Дворецът бил  построен така,че да включва освен канцеларии ,още  множество салони и  кабинети,където ставали приемите и срещите на фамилията. Така той станал официална резиденция на фамилията Медичи, а архитектът Вазари  жертвал 14 години от живота си за изграждането на Уфици. След неговата смърт 1574г.  дворецът бил  довършен от архитекта Алфонсо Париджи.През 1583 г. покривът бил превърнат в свързана с палата Уфици тераса, която позволявала на Медичите да наблюдават от високо събитията и церемониите, провеждани на Пиаца дела Синьория.

    Внушителната сграда на двореца се състои от  две импозантни крила с многобройни колони и лоджии, които заобикалят дълъг двор, започващ от площада.

                                  Дворецът Уфици

     Дело на Вазари е и затвореният пасаж, който свързва двореца Уфици и двореца Палацо Векио с херцогския дворец Пити, намиращ се на около 800 метра от другата страна на реката  Арно. Пасажът е известен като „Коридорът на Вазари” и представлява покрит коридор, даващ възможност на херцога лесно да достига от двореца си до канцелариите или удобен изход за бягство. Коридорът също бил превърнат в изложбена зала, съдържаща богата колекция от картини, предимно автопортрети от различни художници.

    В двореца Уфици вече няколко столетия е разположена художествена галерия със същото име,представяща стотици  живописни творби. Фактически това е  най-богатата галерия в Италия и една от най-богатите в света.Основният фонд на Галерията е създаден от творби, принадлежащи на рода Медичи, събирани в продължение на близо две столетия.

Коридорът  на Вазари продължава над покрития  мост Понте Векио (вляво)

   Първият коридор, наричан още Източен коридор, открива  пътя  към залите, които  са съществената встъпителна  част от галерията. Разположената  вдясно в началото  на коридора, скулптурна   група на Херкулес и Кентавърът показва  своето древно великолепие и буквално приветства посетителите на Уфици.

    Таванът на коридора е богато украсен  с гротески от 1581г; стенописи и картини и поредица от портрети на членове на фамилията Медичи и на известни флорентинци.

              Част  от тавана  на коридора

    Снимка в източния коридор

Вторият  южният или напречният къс коридор ,наричан още  Коридорът на Арно   е ефектен с гледките към Понте Векио,реката и околните хълмовете на юг от Флоренция.В този коридор се съхранява най-добрата колекция от древни статуи, благодарение на  добрата осветеност и максимална яркост. 

             През прозорците от напречния коридор  се откриват чудесни гледки

Реката Арно и покритият мост Понте Векио

     Третият коридор, наричан още Западен коридор е  нарисуван през периода 1658-1679 г. от Джакомо Чиавелители, Анджело Гори и Козимо Уливели. Таванът представя някои велики флорентинци и градовете, принадлежащи на Великото херцогство Тоскана. Части от този таван са били унищожени през 1762 г. поради страшен пожар и по този начин са рисувани отново от Джузепе дел Моро, Джулиано Трабалси и Джузепе Терени.  

                       Западният  коридор

      В   най-големите зали на музея (от 10 до 14 се намират смайващите и спиращи дъха картини на Сандро Ботичели( 1445-1510г.).

     Спираме за няколко минути, за да се възхитим в тишината на големия панел на Алегорията на пролетта и платното на Раждането на Венера. Наскоро отворените и реновирани зали вече имат двоен таван с по-меко, но по-добро осветление, за да могат посетителите по-добре да се насладят  на тези шедьоври. Героините му излъчват  светла,пленителна тъга ,която им придава особено очарование.най-известни картини от зрелия  му период  са „Пролет” ( 1478г.) и „Раждането на Венера” (1485г.).

     Сандро Ботичели –„ Раждането на Венера”(1485г.) 

                            Сандро Ботичели –„Пролет”(1478г.)

     Зала „Трибуна” (Зала 18) се    счита за „сърцето” на Уфици. Тя била  създадена в периода между 1581 и 1583 г.  от флорентинския архитект ,художник и театрален сценограф Бернардо  Буонталенти„за да се пазят бижутата и украшенията на великия херцог“, Франческо I де Медичи. В този период в зала Трибуна показвали  както произведения на изкуството, скулптури и картини,така и изключителни природни предмети и скъпоценни камъни.

                                                          Зала „Трибуна ″

     Още при влизането в Залата на Микеланджело червеният цвят на стените  приповдига настроението и създава  особено чувство на  тържественост.В центъра е разположена статуята на спящата Ариадна –римско копие на елинистична скулптура  от IIIв.пр.н.е. Красивата скулптура се „завърнала”  на на своето място в галерия Uffizi през 2012 г., след повече от 200 години.

Дони Тондо или  Дони Мадона, понякога наричана и Светото семейство е една от трите оцеляли панелни картини на възрастния Микеланджело, и единствената, която е завършена.

                          Спящата  Ариадна

Микеланджело Буонароти – „Светото семейство“ („Тондо Дони“)

   Тициано Вечели или Вечелио  (1490-1576), по-познат като Тициан, е един от най-известните художници от Венецианската школа през късния Ренесанс.

                Тициан –„Венера Урбинска” (1538г.) 

        Великият италиански художник и архитект Рафаело Санцио (1483-1520г.) е считан за един от най-способните художници на всички времена,който открива нов път за всички следващи пололения художници.Неговото творчество  е от жизненоважно значение за развитието на художествения език на следващите векове, като създава ново направление в изкуството , което става известно под името маниеризъм.

           Рафаело-„Автопортрет”(1505/06г.)  

Рафаело-„Мадоната с щиглеца”(1506г.)

Най-големият художник от „златния век”на нидерландската живопис е Рембранд Харменсон ван Рейн (1606-1669г.).

    Рембранд завещава на поколенията една от най-внушителните колекции от автопортрети в историята на изобразителното изкуство. Неговите автопортрети, които са около 90 на брой, обхващат 40 годишен период от живота на артиста. Чрез тях се създава уникалната възможност да се проследи гениалната артистична креативност на автора, обвързана с неговото личностното развитие и отношението му към процесите на съзряването и старостта.Два от най- значимите портрети са изложени в Галерия Уфици.

Рембранд-Автопортрет (1634г.)                    Рембранд-Автопортрет (1665г.)

    Когато разглеждахме   младежкия портрет, пред нас се разкри един горд напорист младеж, с тънка усмивка и лека ирония в погледа.

В късния автопортрет отпадат ефектите, присмехът и иронията. Житейските терзания се проектират върху лицето на твореца, където е изписано отчаяние, отпадналост и всеопрощениеТези последни откровения отразяват във висша степен безмилостните удари, които му е поднесъл животът , но и личи  и устойчивостта на художника да посреща предизвикателствата на съдбата.

Произведенията на Микеланджело Мериси Караваджо (1571-1610г.) в Галерията са малко на брой и в по-голямата си част са направени през младостта му.   

      Караваджо-„Младият Бакхус”(1598г.)                                                                                                        Караваджо -„Медуза Горгона”(1597г)

      В своите картини той  въвежда бароковия стил  като създава нова техника на драматично осветяване на  отделните фигури на тъмен фон. Тази техника допринася за реалистичното представяне  на състоянието на човека.Според изследователите на творчеството на художника "Младият Бакхус" е алегория на самите  негови младежки години.От платното ни гледа не римски бог,а бохем от XVII век- разглезен и разхайтен младеж ,който приема само удоволствията на живота.

      Съвсем друга е идеята на картината „Медуза’“ , поръчана е от кардинал Дел Монте, който поискал Караваджо да нарисува главата на Медуза на церемониалния щит, който трябвало да бъде поднесен през 1601 г. на Фердинад I ди Медичи, велик херцог на Тоскана.  Според древногръцката митология след като убил Медуза Горгона , Персей използвал отрязаната ѝ глава като щит, с помощта на който превръщал своите врагове в камъни. Картината внушава страх и ужас  от жестокостта и страданието в  ококорените очи Горгона.Художникът  създава илюзия за триизмерност на изображението ,подчертавайки    вдлъбната повърхност на щита и пространственото разположение на главата.

   Не е възможно за няколко часа да се разгледа Галерията Уфици. За кратко време се натрупват толкова много впечатления,че съществува опасност  от поява на "Флорентинския" ефект .Той е известен като „Синдромът Стендал”- състояние на претоварване при взиране в шедьоврите на италианския град.Френският писател Стендал  изпаднал в болестно състояние в резултат на прекалени вълнения и емоции   при посещение на Галерията и  на други забележителности на Флоренция.Установени са още много случаи на „пренасищане” с култура и затова предпочетохме да  си починем  за малко и да се освежим с чашка италианско кафе. 

       Разходката във Флоренция премина като красив сън.Величието и великолепието на знаменитите художествени шедьоври  се запомнят за цял живот.