Езера, скали, водопади (3)

Отново решихме да се върнем към Триград, който ни завладя с красотата и спокойствието си. Първата ни спирка беше след Кричим - в

Кричимски манастир „Св. Рождество Богородично“,
който не можахме да разгледаме преди месец. Манастирът е малък, чист и подреден, храмът е обновен. В момента се изографисва. На красивия нов резбован иконостас още не са поставени всички икони.
Кричимски манастир „Св. Рождество Богородично“
адрес: BG-4220 Кричим
GPS: 42.00254, 24.47649

Оттук се отправихме към Девин, за да посетим един от най-високите водопади в Родопите –

Самодивското пръскало,
който се намира на около 3 км от града, и носи името си заради древните легенди за самодиви, които обитавали района около крепостта Калето.
Водопадът е висок близо 70 м, като водата пада на две каскади и се влива в река Девинска.

За да стигнете до водопада „Самодивско пръскало“, влизате в Девин и точно преди да минете по моста, който води към центъра (вдясно остава автогарата), свивате вляво и веднага след това надясно. Следвате малките кафяви табели за минералните бани. Карате само направо покрай реката, докато стигнете портала на завода за бутилиране на минерална вода. Оттук ви остават 2 км много тесен и изровен път, докато стигнете комплекс с басейн в местността “Струилица”. Паркирате (GPS: 41.74292, 24.35806) и продължавате пеш по екопътеката „Струилица – Лъката – Калето“. Когато стигнете до беседка отляво и бяла сграда, приличаща на трафопост, срещу нея се огледайте за табела, която сочи отбивка вдясно към водопада (покрай сградата). Пътеката е усойна и хлъзгава, на места доста стръмна, но добре укрепена. Разстоянието от паркинга до водопада е около 1500 м.
Водопад „Самодивско пръскало“
адрес: BG-4800 Девин
GPS: 41.7522, 24.352 (41° 45’ 08.62”, 24° 21’ 06.78”)

Следващата ни спирка и основна цел на пътуването беше

защитената местност „Чаирски езера“,
която се намира източно от Триград - седем красиви езера със свлачищен произход. Най-известното е Синьото езеро (Синия гьол, Сини вир), заобиколено от стара вековна гора. Падналите в него дървета и островите от сфагнум му придават романтичност и тайнственост, сякаш това е езерото на нимфите и русалките. Едно от езерата е наречено Магическото езеро. Обвито в мъгла и изпарения, заобиколено от дървета с причудливи форми, то изглежда като илюстрация на вълшебна приказка. Или чудесен естествен декор за оперите “Русалка” - на Дворжак (само лунната светлина ни липсваше!) и на Даргомижски. Според поверието, Магическото езеро е било обитавано от самодиви, които омагьосвали овчарите, подмамени от песните и танците им. Други от езерата са наречени Голямото езеро (Големия гьол), Кадирев гьол, Средното езеро и Горното езеро.
Река Чаирска образува интересно ждрело, увенчано с природния феномен „Превалетия камък” – естествена скална арка, извисяваща се на 10 м над водата. В горното течение на реката е разположен резерват „Шабаница”, съхраняващ ценна буково-смърчова гора на възраст над 200 години.
До езерата се стига по два начина:

1. По маркирана пътека от село Триград - по червената маркировка за село Мугла, започваща от стопанския двор на Триград, докато слезете на коларския път за Чаирите. Излизайки на пътя, имате две възможности. Ако тръгнете надясно, ще си удължите пътя с 1 час, но пък ще минете под изкуствено прокопана скална арка. Около 1.5 км след нея ще стигнете дървена беседка. Малко след нея пътят се разклонява и трябва да тръгнете наляво и да се спуснете в реката. Минаването там рано на пролет и в големи дъждове не е много приятно, защото няма мост и се минава по камъните отстрани. След като преминете реката, пътят се изкачва през ливадата и се свързва със стария път при първото от Чаирските езера. От там тръгвате на ляво и след по-малко от километър ще бъдете пред хижата. Ако не ви се обикаля или искате да съкратите 1 час от прехода, може да ползвате прекия път. След около половин километър надолу по пътя, стигате до обратен завой и бетонен мост. Това е местността „Янчев склад“. Пътеката започва вдясно, веднага след моста. Тя е много добре маркирана с червена маркировка за Мугла, със синя - за Гела, и със червен горски спрей за хижа „Чаирски езера“. След около 20 мин. изкачване, което в началото е доста стръмно, ще стигнете пред хижата. В този случай преходът е 3 часа.
2. По път с трошено каменна настилка (10.5 км), започващ от бетонния мост и голяма правоъгълна беседка с камина и чешма на Османов вир (GPS: 41.62512, 24.38875). Беседката се намира на 1.5 км преди пещерата „Дяволското гърло“, идвайки от Девин. Вляво, покрай беседката, започва горският път за хижа Чаирски езера. Малко по-навътре по пътя се вижда сградата на ВЕЦ. След около час и половина ходене (~ 8 км) през ждрелото се излиза на  разширение, където пътят стига до моста в местността „Янчев склад“. Оттам - по един от двата варианта, описани в предходната подточка.

Всички ОЦУ, които получихме (публикувани и устни), ни съветваха, че коларският път е невъзможен за ходене пеша, достъпен е само за високопроходима техника и т. н. Кой, ние ли?! Съответно избрахме точно този вариант. Наистина пътят може да не е по силите на „паркетен лъв“ като BMW X5*, но горските работници със старите си лади се качват до горе! Всъщност сме виждали междуселски пътища в милата ни мамковина в доста по-лошо състояние. В първата си половина пътят е доста тесен, със скала от едната страна и дере от другата, и разминаването с евентуален насрещен автомобил е „интересно“. Единственият по-проблемен участък е прогнил и полусрутен дървен мост, заради който трябва да се мине през брод през реката, което при високо ниво на водата би било невъзможно.
Ако решите да не пробвате автомобилни каскади, можете да оставите колата пред беседката, като нас, или 200 м по-нагоре пред ВЕЦ-а.
Желателно е да се запасите с вода, тъй като единствената чешма по маршрута е до срутена беседка около 30 мин след началото на прехода. След 50 мин ходене „открихме“ край пътя пещера-утроба, за която не бяхме срещали описание. За съжаление - превърната в бунище.

Пещера-утроба над река Чаирска

„Превалетият камък“ прави 10-метрова арка над реката

След като стигнахме до моста в „Янчев склад“ решихме да продължим по по-дългия, но по-полегат път, вместо по пряката пътека. Два завоя по-нагоре се влива пътеката от х. “Триградски скали”.

Пътят преминава през прокопан в скалата отвор

 Пътят продължава до една беседка и се разклонява надолу и наляво към Мугла и направо (т.нар. стар път за Драма) към „Пияната гора“. Тръгвате наляво, минавате по каменен брод през реката и след изкачване през една голяма ливада навлизате в Чаирите.

Гледката е прекрасна, мястото е наистина много красиво. Розови есенни минзухари надничат между тревите, бели карамфили, чиито венчелистчета са по-скоро бели косми предизвикват вниманието ни. За съжаление, няма обозначение кое езеро кое е. Туристическата база предлага спартански условия в общи спални, а и цените са доста високи. Въпреки това видяхме доста младежи, нарамили раници, на път към или от хижата. Радостно е, че са избрали да прекарат времето си в планината, а не сред грохота в някоя полутъмна дискотека!
Бяхме доста поуморени, а и времето напредваше, така че не се върнахме към „Пияната гора“, която е наклонена поради свличане на земните пластове, на които е израснала. Дървета са наклонени в различни посоки, много са наполовина изкоренени, няма и един вертикален склон. Свлачищните процеси в тази част са много бързи и горният земен слой постоянно се измества. Това води до изкривяване на дърветата, а те се стремят да възстановят вертикалното си положение спрямо земята, в резултат на което придобиват зигзагообразни и други странни форми.
На слизане използвахме пряката пътека към моста на „Янчев склад“, коята на места е доста стръмна и хлъзгава. Затова пък слязохме до моста за около 20 мин.
Чаирски езера
адрес: BG-4825 с. Триград
GPS: 41.59363, 24.44515

Нощувката ни отново беше в х. „Триградски скали“. Душ, прясна пъстърва и по леглата.
хижа „Триградски скали“
адрес: BG-4825 с. Триград
GPS: 41.608855, 24.382941 (41° 36' 31.88", 24° 22' 58.59")
тел.: +359 896 715 174, +359 896 688 360
web: http://www.trigrad.free.bg/index.html
цена: 30 лв (тройна стая)
wi-fi: безплатно

На следващия ден тръгнахме по-късно за Смолян, защото отново искахме да посетим

пещерата „Дяволското гърло“,
а първата група влизаше в 10 часа (вероятно заради края на сезона). Екскурзоводът беше друг, съответно със собствена „програма“. От него научихме, че изкуственият вход е толкова крив, защото трудоваците, които го прокопавали, объркали сметките и прокопали три отвора, които в последствие са съединени. Нещо като стария виц за насрещните планове (или “добър пример за лош пример” както твърди екшън героя). Освен това ни беше сведена и нова история от пещерняшкия фолклор - посещението на пещерата „Снежанка“ помагало на булки с проблематично зачеване. Твърди се, че поне едно от джуджетата се представяло достойно.
Пещера „Дяволското гърло“
адрес: BG-4825 с. Триград
GPS: 41.61, 24.38 (41°36′36″, 24°22′48″)
тел.: +359 890 222 515 (Солаков)
работно време: 10 – 17 (влиза се на всеки кръгъл час)
цена: 5/2 лв

Завалелият дъжд при предишното ни пътуване ни попречи да разгледаме

Скален феномен „Момата“,
но сега наваксахме. Спряхме преди Широка лъка, на разклона за Върбово. Тръгнахме по пътя и след стотина метра видяхме каменна плоча с надпис „Момата“, от която тръгва стръмна пътечка през шубраците. През зимата скалата се вижда и от пътя, но през лятото между клоните на дърветата се виждат само части от нея и за да я видите добре, ще трябва да се изкатерите догоре.

Скален феномен „Момата“
адрес: BG-4840 Широка лъка
GPS: 41.688695, 24.569213

Оттук наистина се отправихме към

Смолян
Предварителната програма беше доста амбициозна, но напредналото време и главно умората от предния ден ни принудиха да се ограничим само до централната градска част. Паркирахме на безплатния паркинг пред „Св. Висарион“ (GPS: 41,57539 24,70801) и се отправихме към намиращия се отсреща

Планетариум,
отворил врати на 6 септември 1975 г. Най-големият Планетариум с народна астрономическа обсерватория в България, той е сред най-често посещаваните забележителности в планинския град. За изминалите 35 години е посетен от над 2 500 000 души.
За популяризиране на астрономическите знания в звездната зала на Планетариума се представят повече от 50 програми (сеанси). Сред тях са: програми-приказки за най-малките деца, много учебни сеанси, обзорни и тематични - за широката аудитория. На чуждестранните гости на Планетариума се предлагат програми на чужди езици: руски, френски, немски, английски, гръцки, турски. Цикъл от специални програми - музикални и поетични - допълват многообразието от звездни спектакли.

Планетариум Смолян
адрес: BG-4700 Смолян, бул. „България“ № 20
GPS: 41.57593, 24.70883
тел.: +359 301 830 74
email: info@planetarium-sm.org
web: http://planetarium-sm.org/
раб. време: 9:30, 11:00, 15:00, 16:30; Постоянен е сеансът в 15:00 часа; във всички останали часове сеанси се провеждат за групи не по-малки от 10 човека
цена:     5/3 лв
100 НТО: № 83а    

Тъй като сеансът, който искахме да посетим, беше от 15 часа, имахме време да се отбием и до

Историческия музей
Основан през 1935 г., той е най-старият и най-големият в Средните Родопи. Постоянната експозиция на тема „Културно-историческото богатство на Родопите от древността до наши дни” е в два раздела: археология и етнография. Богатата експозиция от халища ни напомня за разказите на Николай Хайтов.
РИМ “Стою Шишков” Смолян
адрес: BG-4700 Смолян 4700, ул. "Дичо Петров" № 5
GPS: 41.57634, 24.71456
тел.: +359 301 627 27, +359 879 111 915, +359 879 111 913
email: museumsmolyan@museumsmolyan.eu
web: http://www.museumsmolyan.eu/
раб. време: 09.00 - 12.00 и 13.00 - 17.00 ч. (зимно), 09.00 - 18.00 (лятно) без понеделник
цена: 5/2 лв, семеен билет 7 лв
100 НТО: № 83

Катедралният храм „Св. Висарион Смоленски“
е вторият по големина в България след „Александър Невски“ в София. Осветен е на 2 юли 2006 г. Уникалната сграда е с разгърната площ 1580 м, височината на купола е 24 м, а на камбанарията - 32 м. На 21 ноември 2008 г. към храма е открит Младежки православен център „Чисти сърца“, който е духовен и творчески център на децата от региона. Тук те се обучават от професионални преподаватели по вероучение, хорово пеене, приложно и изобразително изкуство и журналистика.

На път към вкъщи спряхме да разгледаме

скала „Невястата”
(„Турлука“), която се намира на запад от гр. Смолян и  приютява древно тракийско светилище. Откритието е оповестено от археолога Никола Дамянов през 2008 г. Според учения цялата скала може да се счита за едно голямо светилище, тъй като навсякъде по нея са открити култови ями с различна форма и големина, някои от които са свързани с каналчета. Той смята, че откритата на най-високата точка на скалата яма се е използвала за палене на огън, изсипване на течност и там е ставало гадаенето. Откритието се датира към късния енеолит (XV-XVI век преди Христа). Други находки – керамични фрагменти от къснобронзовата епоха, са намерени в подножието на скалата.
Екопътека “Невястата” с дължина около 900 метра води до едноименната скала - един от символите на Смолян. Пътеката е удобна, широка и плавна, на места е подсигурена с дървени парапети. Тя предлага отлични условия за любителите на силни усещания - изкуствена стена за катерене с височина 10.5 и ширина 6 метра с различни по трудност маршрути, Viaferrata (железен път) с два маршрута, маршрути за скално катерене, алпийски тролей с дължина 100 м и денивелация от 30 м. Разполага с 3 панорамни площадки с изглед към град Смолян, няколко беседки с маси, подходящи за пикник, има и детска площадка.

Смолян

Началото й е на двайсетина метра от шосето Смолян - Пампорово (приблизително по средата, до  входа за манастира „Св. Пантелеймон“. Тук започва и пътеката за Смолянската крепост „Кальота“).

Легенда:
Смолянска девойка, изгора на един от четниците на Караджа войвода, била поискана за жена от местния турски владетел. Тя се съгласила, но пожелала преди сватбата да погледне за последен път родното си място. Отскубнала се и се хвърлила от скалата. От тогава нарекли скалата „Невястата“.
Скала „Невястата“
адрес: BG-4700 Смолян
GPS: 41.592500, 24.694440 (41° 35' 33.0", 24° 41' 40.0")

---------------------------------------------------------------------------------------------------   

* В ТВ предаването „Пета предавка“ гледах паралелно тестване на BMW X5 и Citroen 2CV (любимият на полицаите и монахините от Сен Тропе), две машини, разделени от 50 г. технология и 100 кс. Ситроенът, конструиран да вози на задната седалка „двама селяни с шапки и с по една кошница яйца на коленете през разорана нива, без да се счупи нито едно от яйцата“, би немското возило по всички показатели за висока проходимост!

Още снимки от Ⓒ Ема Жунич:
България: Девин (2014-08-26 Самодивското пръскало)
България: Триград (2014-08-26 Чаирски езера)
България: Широка лъка (2014-08-27 „Момата“)
България: Смолян (2014-08-27 „Св. Висарион Смоленски“)
България: Смолян (2014-08-27 Екопътека „Невястата“)