Някъде на североизток

Доста време ми се случваха случки и не успявах да поема на североизток и да стигна до най-северната точка на черноморското ни крайбрежие. Преди години, когато стигнах до Резово се зарекох, че непременно ще видя и Дуранкулак. Зимните разходки край морето са си предизвикателство, та набързичко се организирах с приятелка.

За изходен пункт избрахме Балчик. Нощувка в хотел и в съботната сутрин поехме към Дуранкулак и Дуранкулашкото езеро. Пътят в поносим вид, но гледките наоколо са приятни (дори през декември). 

Достъпът до езерото се оказа затруднен, но в лятно време има обозначена екопътека, която със сигурност ще е доста приятна за обход и за снимки.

Втората ни спирка беше Шабла и шабленският фар. Любопитното за него е, че бележи най-източната точка на България. Фарът е най-старият и най-високият в България, строен през далечната 1856 г.

Големият ни пропуск се оказва отбивката към Тюленово, но пък е повод да се върна отново в този район.

Продължихме по крайморския път, който предоставя доста възможности за отбивки и фотосесии. Е, натъкнахме се и на кучета, които бяха освирепели от глад, но това е друга тема.

Ако не сте били на Камен бряг за посрещането на Джулай, заради навалиците, може да компенсирате и по друго време на годината. Е, тръпката не е толкова силна, усещането не е така вълнуващо, но пък мястото има един невероятно силен енергиен заряд. Когато попитахме хората от селото как да стигнем до мястото, те ни упътваха и с умиление отговаряха: "Огънчето ще ви покаже. То и сега гори". Ей това огънче копнеех да видя. Беше влажно и не посмях да влизам с колата  навътре, затова продължих напред пеш. Не знаех какво да очаквам. Търсех огънче. Пред мен се откри огромна поляна, на която видях маркиран с камъни кръг, а зад него купчина камъни. Направих асоциация с името на местността, но продължих напред. Оказа се, че самата купчина е оформена като заслон за огнището, в което огънчето наистина гореше. Вълнуващо е! 

Продължихме на юг, за да се отбием до Яйлата. Тази част на брега ми подейства наистина зашеметяващо.  Дори звукът на разбиващите се в скалите вълни е някак тайнствен и пленяващ. Има пътечка, която преминава край пещери и води до старинна крепост. 

Да си в Североизточна България и да не видиш нос Калиакра си е равносилно на престъпление. Е, може би не толкова крайно, но не е за пренебрегване. Скалистите и оцветени в червено насечени брегове на северното черноморие определено заслужават да им се отдели време. По възможност в различни сезони.

Престъпление е да караш приключенията да те чакат!