Водите текат. Чува се плисък от коритата на чешмите и времето сякаш е спряло зад ерозиралите крепостни стени. Крясък на гарван, бягаща катеричка. Качи се по ствола на дървото. Вървя и ритам жълти листа по тротоара. През есента слънцето грее, но не топли. Мирише на влага и гъби.. Вижда се мрамора от разкопките, като скелет на прастар динозавър.
Има хора с туби при чешмите. Колите са встрани с отворени багажниици и там други вадят, слагат.
- Старите бани са с график, - казва един минувач - един ден мъже, един ден жени. Туристите са 50+. Сутринта при кафето са на раздумка с кикот.
Имам спомени от преди трийсет години. Любов, вино и цигари “Хай Лайт”- модерни за времето си, мисля че бяха японски. И пак времето едно такова слънчево, незатоплящо. Стената си е все същата, ерозирала и, на места пробита. Нарицателното име “Камилите” ми напомня на пустиня.
Хотелите се борят за място край изворите. Нов бетон се излива до архитектурни скелети.
Хисарският поп вече е изпял песните си. Ще дойде друг. Мястото е с потенциал от векове.
Водата не се влияе от епохите. Химичните елементи и топлината й наливат живот.
Препоръчани коментари
Няма текущи коментари
Искаш да споделиш мнението си? Създай профил или влез да коментираш
Трябва да си член за да оставиш коментар.
Създай профил
Регистрирай се при нас. Лесно е!
Регистрирай сеВлез
Имаш профил? Влез от тук.
Влез сега