За първи път на Острова - Бирмингам и Ливърпул + Анфийлд

Здравейте!

Това е първият ми опит да напиша пътепис и се надявам, че ще успея да дам ценни съвети и идеи на магеланците запътили се към Бирмингам или Ливърпул. Ще споделя с вас снимки, които съм направила по време на пътуването си и цени на стоки и услуги, които са валидни към месец Октомври 2016 г.

Изборът на дестинация беше съвсем импулсивен. Възползвах се от намаленията на WizzAir и купих двупосочен билет за Бирмингам без дори да съм правила план как да се случат нещата. Едва след това се зарових в интернет и с леко разочарование установих, че няма какво да се прави там цяла седмица, изведнъж ме усени една идея, която чакам от дете,  а именно да посетя стадиона на любимия ми футболен отбор – Ливърпул! Речено – сторено! За около 2-3 седмици направих програмата, резервирах хотелите, купих си билет за рейс до-от Ливърпул, резервирах билети за някои от забележителностите, които исках да посетя и зачаках да настъпи заветния момент.

'Ден 1-ви – Сряда'

Денят на полета настъпи! Стегнах раничката, проверих за последно дали всичко е наред с документи, билети, финанси и се запътих към кварталната спирка. Тръгнах 2 часа преди полета. О-Не! Ето я и първата груба грешка! Час пик… Попаднах в такава тапа на НДК, от която нямаше измъкване. Започвам да се притеснявам. Шофьорът на рейса (чичка средна възраст, тип „заспали чувства“) не правеше и опит да хване светофарите, а всякаш нарочно се мотаеше, за да светне червено. Някак се добрахме до спирката на Националния стадион, където най-безцеремонно ни задмина рейс със същия номер, който е тръгнал по разписание след нас! Започвам да се ядосвам. Надолу по канала свети море от червени стопове и опашката не мърда нито сантиметър. Моля шофьора да отвори вратата, за да изтичам до Цариградско, но без успех. Нямам много време за реакция, освен да хвана първото такси, което се изпречи на погледа ми. Естествено, когато ти трябва спешно, такова трудно се намира. Изведнъж гледам зелена светлинка срещу мен и махам като обезумяла, качвам се и му казвам да побърза…..като видях „ценоразписа“ на стъклото ми стана лошо. Препотих се два пъти. Нямах време, трябваше да се примиря, че ще изсипя една торба с пари на тази копърка, ако не искам да си изпусна полета. След 10 мин съм на Терминал 1 и се моля този лош късмет да си остане в София, защото нямам никакво намерение да го взимам с мен на Острова. Излитаме в 19:25 ч. Всичко с полета беше наред. Времетраене - 2 ч. 50 мин.

Летището в Бирмингам ми се стори малко и не много добре обозначено или поне на пристигане не беше. Аз търсех безплатния монорейл 'Air-Rail Link', за да стигна от терминала до спирката на влаковете, но нещо не се ориентирах и се наложи да питам за опътване.

Значи стъпките са следните: като излезнете от самолета няма автобус, а пеша отивате до ръкава и тръгвате по коридор, който води до паспортен контрол. В коридора след паспортната проверка има място за физическо претърсване на ръчен багаж. Служителите на реда най-любезно молят набелязаните субекти да застанат встрани, за да бъдат проверени. След което отварят вратата, за да се излезе на лентите за багаж. Пространствата са значително малки, така че няма как да се объркате. Излиза се в обществената зона. Ако искате да хванете рейс, излезте навън и спирките са точно отпред. В моят случай, за да се кача на монорейла, трябваше да се кача на горния етаж посока заминаващи и там вече има табелка за монорейла надясно. С него отне 2 мин да ме "хвърли" до гарата и са на често.

След като влезнах в гарата си купих билет за еднократна употреба от машините на Virgin Trains. След 18:00 ч. се води, че е извън натоварено време и билетите стават по-евтини. Струваше ми £ 2,40. На перона изобщо не можах да се ориентирам къде трябва да отида за моя влак. Питах едно младо момиче и тя ми каза, че съм на правилното място. След малко пристигна влак на друга фирма (London Midland) и тя ме повика да се кача с нея. Аз я питах ще има ли проблем, че билета ми е на Virgin, а този е London , тя каза, че не би трябвало, защото пишело на билета “Route – any permitted”. Няма място за валидиране на билетите. Не мина и контрола, така че беше приятно пътуване. От летището до спирка „New street station“ в града с влак се пътува около 30 мин. Трябваше да питам за потвърждение преди да сляза дали тази е моята спирка, защото на таблото във влака пише нещо съвсем различно, но тъй като тя е основна и почти всички пътуващи слизат на нея се успокоих, че съм на правилното място. И така в 22:20ч. местно време успешно се настаних в хотела, който беше на 8 мин пеша от спирката и се отдадох на заслужена почивка.

Ден 2-ри - Четвъртък

Противно на очакванията ми и прогнозата за времето за облачен и хладен ден, имах късмет да видя слънцето в Бирмингам, което ме приканваше най-любезно да започна моето английско приключение възможно по-скоро. Това ме радваше и още поради факта, че планирах да се придвижвам из града основно пеша.

И така, първа спирка беше Jewellery quarter или кварталът, който е известен с производството на бижута и останали фабрики на известни производители, които са превърнати в къщи-музеи. Моята идея беше да посетя „Museum of the Jewellery Quarter“ и тяхната обиколка с екскурзовод. Ето я и грешка номер 2 – не си направих резервация предварително за ден и час, а отидох в 10:30ч. с надеждата, че ще мога да влезна още на първата обиколка. На рецепцията ми обесниха, че имат голяма група от 20 човека и няма как да вляза с тях. Следващият свободен тур, който могат да ми предложат е чак 14:00ч. Излезнах от магазина и тъкмо започнах да обвинявам лошия си късмет, който не ме послуша да си остане в София….и ето че тича един господин след мен и ми се извинява за създаденото неудобство. Yes! Били се разбрали с неговите колеги да разделят голямата група на по 2 х 10 и да ме вмъкнат заедно с тях вместо да чакам чак до два. Bye bye bad luck – I am in! Казах си, не само слънцето ми се усмихна днес, ами и късмета. Обиколка на музея + guided tour = £ 7. Общо не повече от 2 часа.

Поразходих се из квартала с хубави английски сгради с червени тухлички. Огладнях и се придвижих към следващата цел, набелязано предварително кафе-ресторантче Boston Tea Party и сградата до него „Victoria Law Courts“ (или още наречена Birmingham Magistrate Court). За съжаление, тъй като е действащ съд влизането вътре става малко сложно, но и отвън архитектурата е завладяваща, така че може да си спестите проверката за сигурност и минаване през метал-детектора.

Този панел от ляво на снимката е информационно табло, което дава представа къде се намирате в момента и кои са забележителностите наоколо. Има ги навсякъде, лесни са за ориентиране.

Недалеч от тук се намира „Birmingham Cathedral - St.Filip”. Най-голямата катедрала в Бирмингам. Влизането е безплатно. Честно казано, не беше нещо кой знае какво, но се намира в центъра и със сигурност ще минете покрай нея поне веднъж.

Многобройните табелки ме заведоха и до следващата ми спирка: Library of Birmingham. Входът е безплатен. Сградата е голяма, но ако не спирате да четете, може да се обходи бързо. На партерният етаж има рецепция и до нея голямо табло за ориентиране кое къде се намира. Има и разнообразие от сувенири. Препоръчвам да се качите на най-горният етаж, където има голяма тераса-градина и се открива гледка от по-високо. След това на 4-ти етаж посетете Стаята на Шекспир. Престой – около 1 час.

Непосредствено до Библиотеката се намират Hall of Memory, където се отдава почит на загиналите Бирмингамски жители по време на войните; златната статуя Three wise men и Symphony Hall, но там се влиза само за концерти и други културни събития.

Ден 3-ти – Петък

Днес облаците се бяха настанили трайно, но това не може да уплаши безстрашния магеланец и с бодра крачка се запътих към Victoria square. Около площада в момента тече голям ремонт, строят някаква забележителност и по всичко личи, че скоро няма да приключат. Но това не пречи да видите Town Hall, City council и Birmingham museum and art gallery. Моята цел беше музеят и смело мога да кажа, че ако нямах планирано нищо друго за деня, можех да си остана тук цял работен ден. В този лабиринт от зали могат да се видят много интересни експонати, подарък на музея от цял свят, както и уникална галерия с много картини, разпределени по епохи.

Изтощена от обикаляне хапнах в Purecraft Bar & Kitchen, което се намира отляво на площада и събрах сили да продължа за разходката назад във времето. Определена като номер едно забележителност на Бирмингам в Tripadvisor и мой личен фаворит се оказа “Back to backs”. За да посетите тази атракция е задължително да си направите резервация предварително по телефона, защото наплива е голям, а пространството малко. Става дума за 3 къщи, които са застинали във времето и разказват историята на хората от работническата класа. Това са единствените 3 автентични къщи, които са успяли да запазят от събаряне и модернизация. Доброволци са хората, които водят туровете и разказват много интересни истории. Вътре е забранено снимането, но тъкмо това придава лека загадъчност и съспенс. Според мен си заслужава да се види. Обиколката с водач трае час и половина и струва £ 7,85. Снимката долу е на Candy shop-а , който е на ъгъла и е част от трите къщи – за по-лесна ориентация за намиране.

След това се разходих около Bullring mall. Там, както може да се очаква е голяма гъчканица. Едвам се разминаваш с хора носещи торби насам-натам. Има интересна фасада и е много голям на площ, така че ако мислите да разглеждате и пазарувате в него си отделете солидно време.

Едва ли ще изненадам някой като кажа, че в петък вечер заведенията са пълни и музика звучи отвсякъде.

Ден 4-ти – Събота

Отново облаци и леко студен вятър. Обличам си хубавото настроение и отивам да търся информация как да се придвижа до следващата точка. На New street station има отдел за информация и там ми дават карта и насоки кой рейс и от къде да го взема, за да стигна до Aston Hall.

Тук е много важно да спомена, че когато се качвате на градски транспорт в Бирмингам трябва да имате точно пари, защото шофьорите не връщат ресто. Билетът за цял ден возене в извън натоварен трафик е £ 4. И понеже започнах с това как е в родната действителност, тук се радвах на любезно отношение и откровено желание за помощ от към служителите на градския транспорт.   Попитах лелката, която караше рейса къде да слезна за Aston Hall, а тя ме успокои, че като стигнем ще ме извика. Покани ме да седна на първата седалка зад шофьора и не само, че спря малко преди спирката, за да мога да сляза, а и ми даде опътване как да стигна до върха на хълма като преди това мина през стадиона на Астон вила и горичка с палави катерички – истинска идилия.

 Замакът не е много голям и се разглежда бързо. Понякога правят тематични обиколки, но аз не попаднах на такава и се разхождах сама като на всеки етаж има доброволци, които отговарят на въпроси и разказват истории за семейството, което е обитавало къщата. Препоръчвам като се качите на някой от горните етажи да помолите доброволец да ви покаже стаите и да ви разкаже историите за двата духа, които все още обитават къщата   Времетраене – около час, билет - £ 8.

Денят се изтъркули бързо, а и аз не си давах много зор. Отидох да видя Brindleyplace и канала с лодките. Твърдят, че имат повече канали или по-скоро общата дължина на всички канали из Бирмингам е повече, отколкото във Венеция. Хубаво е да се види района на светло, но и вечерна разходка е много приятна. Там е пълно със заведения и барове, място трудно се намира в петък и събота вечер. Спрях се на френското Café Rouge.

Ден 5-ти – Неделя

Напуснах хотела и тръгнах към Coach station, от където предстоеше да си хвана рейса за Ливърпул в 11:15 ч. Купих си билета на National Express онлайн като двупосочно ми излезе  £ 11. Три часа по-късно вече бях на мърсисайдска земя.

Времето беше чудесно, затова побързах да се настаня в хотела и да направя първата си разходка. Разстоянията между забележителностите не са големи и придвижването става лесно пеша. Бях гладна като вълк и направих ранна екзотична вечеря в карибския ресторант „Turtle bay”. За късмет той се оказа точно на улица Mathew str, която е известна с Битълсите и направената в тяхна чест Wall of fame. Уличката изглежда малка и тясна, защото по нея минават много туристи, които искат да се снимат и влезнат в Cavern Club, прочул се със зараждането на световно известната група. Млади музиканти събират погледите на минувачите със своите изпълнения. Пъбовете са пълни и живота тече с пълна сила.

Все още не ми се прибираше, затова разходката ми продължи към пристанището. Не бях планирала да се качвам, но когато приближих до Wheel of Liverpool бързо промених решението си и се радвам, че го направих, защото отгоре се откриваше страхотна гледка към реката Мърси и залязващото слънце. Препоръчвам, ако времето е подходящо, т.е. не вали дъжд и е по светло. Идеалният вариант е по залез слънце. Цената е £ 9 и ни завъртяха 4 пъти, което беше около 15-20 мин.

Ден 6-ти – Понеделник

Днес по план са музеи, музеи и пак музеи. Почти всички забележителности в града са безплатни. Денят е определен за Albert Dock и всичко около него. Имам късмет, че хотелът ми е точно до пристанището и отново времето е приятно за сезона и слънчево. Отбивам се да видя трите грации – така се наричат сградите една до друга по бреговата линия. Влизам в Museum of Liverpool и ето че не съм усетила кога са изминали 2 часа. На няколко метра от него е и Maritime museum. Планирайте и тук 2-3 часа. Отделили са цял етаж на тема морето, Титаник, International Slavary museum и други изложби. Наоколо има много заведения и магазини за сувенири. Продължителната разходка из улиците ме е изтощила напълно и последното, за което имам сила е да преборя един английски солен пай в Slug and Lettuce.

Ден 7-ми – Вторник

Това е денят на истината. Бях резервирала обиколка на стадиона на Ливърпул - „Anfield” за 11 ч - £ 17. Като всеки запален фен не мога да скрия, че бях много развълнувана и нямах никакво търпение най-после да осъществя мечтата ти. Беше уникално преживяване! Но да не ви отегчавам с моите странности и пристрастия.

Забравих да спомена, че използвах рейс номер 26 от центъра до стадиона, а в обратната посока рейса променя номера си на 27. Билет за цял ден в ненатоварено време (след 9 и преди 18ч.) струва £ 4,30. За разлика от събратята си в Бирмингам, тук шофьорите от градския транспорт връщат ресто, дори и да нямате точни пари.

След полудневната обиколка на стадиона продължих в центъра с други забележителности. Хората си имат от всичко по много.

Съветът ми за Central Library е да започнете разглеждането отгоре надолу. На последният етаж се намира тераса с пейки, на които може да си отдъхнете. Влезте на всяка цена в „Picton Reading Room“, коята е запазена с автентичния си вид.

Ден 8-ми – Сряда

Точно започнах да се вписвам в обстановката, бях си набелязала още интересни места за разглеждане и……О! Не! Днес е последният ми ден тук, а довечера е полета ми за вкъщи. Никак не го обичам този приземяващ момент, но няма как…

Отърсих се от неприятната мисъл, напуснах хотела и се отправих към последната забележителност, която присъстваше в програма ми. А тя бе не каква да е, а самата Liverpool Cathedral. Извисена във високата част на града, англиканската катедралата в готически стил се вижда почти от всяка точка. Дори и да не сте големи фенове на църквите, не е лошо да разгледате тази. От към архитектура според мен сградата е уникална. Входна такса няма, но по желание може да се остави дарение от £ 3 в кутиите предвидени за това. Аз отидох с ясната цел да се кача на кулата с 360˚ панорамна гледка на града. Таксата за качване до кулата е £ 5,50. Долу има магазин за сувенири, кафетерия и малък ресторант. Проверете предварително в сайта им дали има някакви събития или служби, защото може да е затворено за външни посетители.

Последва арката на Chinatown, която се намира в близост до катедралата; Liverpool One Bus station, от където си взех рейса за Бирмингам; еднопосочен билет за автобус до летището - £ 2,30, самолет Wizz………мразовита София в 2:30 сутринта.

Tips:

1. Всички цени са за 1 възрастен. За деца или семейни билети има отстъпки.
2. Въпреки че нямат опция за онлайн, а само по телефона, препоръчвам да се прави резервация за забележителности предварително, за да не ви се обърква програмата и да правите размествания в движение.
3. Удебелила съм атракциите, които съм посетила и ми се е сторило, че си заслужава да се разгледат при толкова кратък престой. Разбира се, че има и други места за гледане, всеки според интересите.
4. Според мен Ливърпул за 3 дни беше доста оптимистичен вариант. Не си и помисляйте за по-кратка визита, даже напротив – колкото повече, толкова по-добре!