ЗА ШОТЛАНДИЯ С ЛЮБОВ

Връзката ми с Шотландия започна, когато дъщеря ми реши да учи там и още не е приключила. За мой късмет, започна с любов от пръв поглед и  последващите посещения само затвърдиха тази емоция. Естествено, силно съм пристрастна, но като се изключи времето, до момента не е имало друго, което да разколебае чувствата ми 

Всъщност това няма да е пътепис в класическия смисъл на думата, тъй като няма да описва едно конкретно пътуване, а истории от различни пътувания с не туристическа цел, в които съм успяла да открадна моменти, за да опозная  кътчета от тази прекрасна земя. Предполагам и се надявам, че ще има и следващи пътувания, в които ще допълвам впечатленията си с нови места.

И така, започвам.

ЕПИЗОД ПЪРВИ - СТУДЕНТСКИ ТРЕПЕТИ В ГЛАЗГОУ

Тръгвам с първокурсничката, от една страна, за да й помогна с пренасянето на багажа, настаняването и логистиката около купуването на необходимите за новото й домакинство неща, откриване на сметка и т.н. битовизми, от друга - за да можем по-лесно да преодолеем страха от раздялата и непознатото, което ни очаква. Действието се развива през септември 2015 г., т.е. директен полет за Глазгоу още няма. Пътуваме със самолет до Лондон, а оттам - с MegaBuss до Глазгоу. Надявах се по пътя да гледаме хубави пейзажи, но не ни се получи много - по-голямата част от времето пътувахме по тъмно. Издънките започват още на Виктория Стейшън - автобусът закъснява с повече от час, а след като пристига и се качваме, се оказва, че тоалетната не работи /по разписание пътят е над 8 часа, така че това е важно/. Тук се започва едно суетене - дойде един пич, погледна, поклати глава, извика друг. Двамата заедно погледнаха, клатиха глава, извикаха трети. Така за половин час се извървя една камара народ с безкрайно професионален и сериозен вид, цъкаха, клатиха глави, дискутираха, накрая заключиха тоалетната и автобусът тръгна с два часа закъснение и с неработеща тоалетна. По пътя се натрупа още закъснение, тъй като се налагаше да се спира и в крайна сметка пътуването отне около 10 часа.

Пристигаме в Глазгоу през нощта и затътряме куфарите към хотела. /Резервирала съм за престоя ни PremierInn George Square, който е буквално срещу университета на детето и на две преки от централния площад George Square. За щастие автогарата е близо/. Първото нещо, което виждаме в тъмното е осветеният George Square и някак си и двете въздъхваме с облекчение /и двете не знаем какво да очакваме от града и явно тайно сме се надявали да ни хареса/. Реакцията на детето: " ама този град май е ще е красив. Като тези, в които ходим на екскурзия".  Мен пък ме успокоява девизът на града, който е написан на хиляди транспаранти, висящи от сградите "Хората правят Глазгоу"- звучи топло и човешки и се надявам и хората тук да са такива. 

Следващата сутрин затътряме куфарите към студентското общежитие на детето. Предварително сме се заявили в графика за настаняване за този ден, така че да мога да видя от какво има нужда и в няколкото дни, в които ще съм тук да го осигурим. Едно от нещата, които ме спечели моментално е перфектната организация и грижата за приобщаване на новоприетите студенти. Седмицата преди официалното откриване на учебната година /т.нар. Freshers week/ е посветена точно на това - университетът, студентските съюзи и общества, общежитията - всички организират многобройни мероприятия и купони за новоприетите, за да им дадат възможност да опознаят обстановката, да си намерят приятели и да се впишат в средата. Общежитието й не прави изключение - заварваме го окичено с балони, раздават подаръци, а за вечерта е организиран купон с пица в едно от общите помещения. 

Университетът се намира в центъра на града, общежитието също, така че след като се настанява и с удоволствие установяваме, че апартаментът, в който ще живее е страхотен, тръгваме из центъра да отметнем някои задачи.

Градът ми харесва все повече - пълен е с млади хора, усмихнати лица и любезни продавачи. Времето се сменя през 15 минути - духва вятър, докарва облаци, ръсва дъжд, отново духва, облаците си отиват и грейва слънце и така цял ден.

Ето малко снимки от центъра.

Merchant City

Argyle Street /една от основните търговски улици в центъра/

И други неща в района.

Вечерта девойката отива на купон /оттук нататък рядко й виждам очите/, а аз - по централните улици на нощен Глазгоу. 

Следващият ден е неделя и съм предвидила обиколка на града с хоп-он-хоп-офф автобуса, който тръгва от George Square съвсем близо до хотела ми. /Изобщо в следващите дни този площад се превърна в нещо като кварталната ми градинка - прекарах много време тук, докато чаках на стенд-бай девойката да се освободи, за да свършим заедно някоя от набелязаните задачи/. Автобусът обикаля града и минава през основните му забележителности, някои от които са от другата страна на река Клайд.

Галерията на модерното изкуство /GoMa/. Поставената пред нея статуя на дука на Уелингтън редовно осъмва с нестандартна шапка /конус от типа на тези, с които се маркира ремонт на пътя/, поставяна му от зевзеци през нощта.

Сграда, дело на местната гордост - архитектът Макинтош.

Кривият мост над река Клайд.

SSE Hydro - нещо като глазгоуската "Арена Армеец". 

SECC /Scotish Exhibition and Conferrence Centre/

Kelvingrove Palace  в West End /съвместява художествена галерия и природонаучен музей/ 

Glasgow Univercity /университетът се помещава в замък, а на портата са изписани имената на известните личности - възпитаници на университета/.

Ботаническата градина

Катедралата 

Некрополът 

Музеят на религиозното изкуство "Сейнт Мънго" 

И още куп прекрасности има по пътя. Моята кукла обаче е влетяла с пълна скорост в студентския живот, недоспала е след снощния купон и ентусиазмът за обиколки не е е особено голям. След посещението на Kelvigrove Palace, катедралата и музеят "Сейнт Мънго" я освобождавам от ангажимента и я оставям да се наспи. 

Следващите дни минават неусетно - тя има ангажименти в университета, аз меря улиците в издирване на разни неща, които са й необходими и после чакам да звънне като се освободи, за да ги пренесем в къщата й. Станах експерт в пазаруването /междувременно се оказа, че студентите са напълзяли като скакалци из града и тъй като купуват едни и същи неща, съответните артикули се изчерпват бързо/, а в центъра мога да се оправя със затворени очи. 

Междувременно посетих Галерията на модерното изкуство /и тя, както и всички общински музеи в Глазгоу е безплатна за посещение/, присъствах на демонстрация на George Square в защита на бежанците /хората се разхождаха със запалени свещи и плакати "Аз каня бежанец в дома си"/, говорих си с разни хора по улиците и пейките, изобщо попивах от атмосферата на града. 

На финала си тръгвам спокойна - оставям детето си в красив град, с хубави хора /усмихнати, добронамерени и приказливи/. Девойката вече си има  голяма българска компания колеги от университета, а пък аз вече съм планирала следващото си посещение за след няколко месеца. 

ЕПИЗОД ВТОРИ - ГЛАЗГОУ И ЕДИНБУРГ ПРЕЗ НОЕМВРИ

Още преди да започне учебната година и да изпратя детето в Глазгоу, вече бях приела покана за обучение в Лондон през ноември, така че да мога да използвам пътуването и да отскоча да я видя за ден-два. Този път заварвам града празнично украсен за Коледа, а на любимия ми George Square правят ледена пързалка. Съществена разлика в температурите няма - само вятърът е по-студен от този през септември.

Предишният път не съм имала време за шотландски бар, така че съм й дала задача да ме заведе. Аз пък съм проучила къде и кога се открива коледния базар и се отправяме натам. Атмосферата е празнична, греяно вино и наденички димят...

Следва друго приключение - возене в метрото на Глазгоу, за да стигнем до бара в West End. Всъщност метрото е старо и не особено удобно /има една единствена линия, движи се в кръг - важно е да уцелиш входа, през който да влезеш, за да пътуваш в нужната ти посока/. Зевзеци обаче са направили и от него атракция - пиянски тур, при който се слиза на всяка спирка, пие се по нещо в бар наблизо и после пак в метрото към следващата спирка, докато се завърши кръга. Нашата цел е по-скромна - достатъчен ни е един бар. Девойката и нейна приятелка ме водят на малка уличка в West End, пълна с кръчмета и след като вечеряме в едно от тях, отскачаме отсреща в бар наречен "Водка - лодка". Вътре е фраш, хубавото е, че има и открита част - градина с амфитеатрално разположени места за сядане, покрити с навес. Не че и там не е пълно, но се диша. Отивам да купя питиета и тук се излагам тотално: поръчвам уиски, а човекът пита какво. "Е как какво, шотландско" - следва изброяване на поне шестнадесет /всички са на една цена - 3 или 4 паунда за 30 гр./, от които поръчвам последното което чух /удар в десятката - Glengoyle/. Пак въпрос - "с лед или без лед",  аз неразумно искам с лед и веднага виждам как течността се загубва в ледените кристали /не си давам сметка, че ще е само 30 гр./.  

Едно от нещата, което ме е впечатлило в Глазгоу при предишното ми идване беше, че всеки ходи облечен както си иска. В един и същи момент можеш да видиш на улицата мацка с ботуши и рокля с презрамки, а до нея друга - с дълъг ръкав, но обута в сандали на бос крак. Нещата не са се променили и през ноември - въпреки студения вятър и коледната украса навън, момичетата в бара масово са с отворени обувки на босо или с презрамки, а момчетата - по къс ръкав. Луда работа. На тръгване виждаме комични гледки на пияни шотландци по улиците - девойката ме осветлява, че е нормално, тъй като излизайки те не казват "хайде да излезем да пием", а "хайде да се напием" и действат бързо и решително, докато постигнат целта.

На следващия ден потегляме на разходка до Единбург. Между двата града има удобна линия /Мегабъс, Сити линк/, автобусите са през 15минути, пътят  - около час, час и половина, а билети могат да се намерят и за по един паунд. 

И в Единбург автогарата е в центъра на града и оттам лесно се стига до основните забележителности. И тук се качваме на хоп-он- хоп - офф автобуса /след обиколката установихме, че е излишно, тъй като всичко е съвсем близо едно до друго и на пешеходно разстояние, просто автобусът минава по обиколен маршрут/. 

Попътно: Държавният архив

Монументът на сър Уолтър Скот

Princess Garden и гледка оттам към Единбургския замък на хълма.

St.John's Church

Grassmarket

И очарователната Victoria Street /стръмна крива уличка, която извежда близо до Кралската миля и Замъка/

Замъкът

И пътят надолу.

Докато пием по едно кафе и се стоплим, вече е станало тъмно. /Едно от нещата, които не ме очароват чак толкова по тези ширини /освен времето/ е фактът, че през зимата се стъмва много рано - още към три и половина следобед започва да се здрачава, а към четири - пет вече е пълен мрак/.

Прибираме се в Глазгоу да извъртим набързо по една мусака и баничка /да замирише къщата на България/ и на сутринта си тръгвам в ужасен дъжд.

ЕПИЗОД ТРЕТИ - СЕМЕЙНА СБИРКА ЗА ВЕЛИКДЕН /ГЛАЗГОУ, ЕДИНБУРГ, Highlands, Loch Ness/

Още по време на прибирането на девойката за коледната ваканция съм започнала да я тормозя да ми каже кога ще й е следващата ваканция /пролетна или Великденска/, за да купувам билети и да си дойде в София. Тя обаче редовно отклонява въпроса, тъй като не знае кога ще са й изпитите. Обаче на нас ни е мъчно /особено на баща й, който я е видял само през коледната ваканция/ и не ми трябва много, за да спретна план. Любимият има рожден ден около Великден, така че решавам да го изненадам с посещение при детето /за детето също ще е изненада/. Купувам билетите /все още нямаше директен полет/, обаче се сещам как свекър ми ми е казал, че иска преди да умре да го кача на самолет /пък и той иска да види къде живее внучка му, а сам не може да се оправи да стигне/ и му се обаждам да го поканя. Като видях как се зарадва, решавам, че и майка ми ще бъде щастлива да дойде и се обаждам и на нея. В крайна сметка се заформя група от половината фамилия. Наемам апартамент, който може да ни побере и е в близост до апартамента на девойката, и повеждам тайфата.

Освен много емоционално, това пътуване беше и много забавно - непрекъснато имаше някакви изпълнения. Като за начало изгубихме майка ми. Но всичко по реда си...

Пътуваме с прекачване в Лондон и пристигаме в Глазгоу късно вечерта. Апартаментът се оказва страхотен - детето е взело ключовете по-рано през деня и  ни чака с трепет, изобщо прекарваме си страхотна семейна вечер.

Глазгоу

На следващият ден сме се разбрали, че тя ще учи за изпит, аз ще разходя групата из Глазгоу, а когато се освободи - ще ни звънне, за да се намерим и съберем. Останалите тръгваме заедно, но още преди да излезем за всеки случай  давам на всички по една карта на града и листче с адреса на апартамента ни и моят и на детето английски номера /ако се наложи/. 

Доволна съм да видя, че любимия ми George Square си е на мястото, този път пълен с пролетни цветя, както и че дукът на Уелингтън пред GoMa е в добро здраве и с нова шапка.

Качвам всички отново на туристическия автобус /най-удобно е за обикаляне по забележителностите, пък и не искам да карам майка и свекър ми да ходят много/. Този път отиваме и на места, които предния път съм пропуснала.

Glasgow Green и  Peoples Palace

Glasgow Green е първият обществен парк в града - зелен и прекрасно поддържан, а построеният в него  Peoples Palace е музей за историята на града /по-скоро отразяващ различни моменти от бита на жителите му в различните епохи/. Има и чудесна зимна градина с кафене.

The Riverside Museum - една от гордостите на града, освен заради модернистичната си фасада, също и заради интересната експозиция /доколкото знам вътре има различни транспортни средства, вкл. модел на старинна уличка, нашата група обаче го пропуска/. 

Отново покрай SECC и SSE Hydro

Решавам да слезем при Kelvingrove Palace - мястото е много красиво, а и има какво да се прави / от едната страна на Kelvingrove парк е Kelvingrove Palace, от другата - Университетът на Глазгоу, а и в района има доста кръчмички, където можем да седнем за обяд или за по бира/. Със слизането обаче започва да вали и влизаме в Kelvingrove Palace да се скрием от дъжда. Както вече знаете от епизод първи - тук има галерия и природонаучен музей, които вече съм виждала, така че съм готова да се съобразя с желанията на другите какво и доколко искат да гледат.

Тръгваме да разглеждаме, но след половин час свекър ми си поглежда часовника и заявява "Един часа е, а още нито аперитивче съм взел, нито съм обядвал, нито съм дремнал". А сега де, ти да видиш. Добре, че поне дъждът беше спрял.  Намираме си едно кръчме наблизо и след като хапваме всички дружно решават, че са се нагледали - да ги водя до Катедралата и после да се прибираме.

Успявам да ги кандърдисам да ме изчакат до Катедралата, за да издрапам по Некропола за снимки отвисоко.

Междувременно сме се чули с детето - тя вече е в апартамента ни и ни чака, така че оттук минаваме през близкия до апартамента магазин с идеята да напазаруваме и да се прибираме. Обаче тук изгубваме мама. Уж влизаме всички в магазина, уж бяхме заедно донякъде, но докато обикалям от един на друг да им превеждам етикетите, изведнъж я загубих от поглед. Обиколих целия магазин и реших, че е излязла да ни чака вън, затова минаваме през касата с мъжете /запознавайки се с касиерката - македонка/ и излизаме да я търсим отпред. Обаче и там я няма. След още една щателна обиколка на магазина вече сериозно се притесних. Докато се опитвам да я набера изведнъж я виждам на отсрещния тротоар в далечния край на улицата - стиска листчето с адреса в ръка и гледа уплашено.  Не ни видяла в магазина и решила, че сме си тръгнали, затова тръгнала към апартамента и се изгубила. Не успяла да хване такси /то нямаше и да я качи, защото магазинът е на двеста метра от апартамента, но тя не е успяла да се ориентира/ и решила да се върне обратно с надеждата да се върнем да я търсим. От тук нататък вече гледах всички да се движат пред мен, за да ги виждам.

Вечерта боядисваме заедно яйца, печем агнешко и чакаме да стане 12 часа, за да посрещнем Великден.

Highlands и  Loch Ness

На следващият ден съм запазила екскурзия до Лох Нес. Езерото се намира в Highlands - едно от последните места в Европа, запазило дивата си красота /населени места има изключително нарядко/.

Мястото от където тръгва автобусът е съвсем близо до апартамента, там сме преди автобуса, така че имаме всички предпоставки да се качим първи и да си изберем места. Обаче на свекър ми му писва да чака и тръгва да се разхожда по тротоара. Докато е застанал с гръб към нас и точи врат да види откъде ще дойде автобуса, същият пристига, от под близката стреха се изнизват десетина британци от индийски произход и се намърдват вътре. Докато ни чуе, докато се върне - оставаме последни и се налага да се разпределим на останалите единични места, пръснати из автобуса и така да пътуваме цял ден.

Шофьорът е едновременно и гид - облечен е с килт, а по пътя слушаме шотландска музика. Пейзажът е зашеметяващ - мъгли, върхове, хълмове обрасли с мъх /точно като в "Роб Рой" и "Смело сърце"/, бели овчици, пръснати като пуканки по зелени поляни. Районът е осеян с езера, покрай част от които минаваме /вкл. Лох Ломонд/.

Спираме за кратко в средновековна страноприемница Drovers Inn.

Продължаваме към Glencoe 

Някъде по обяд сме на езерото Loch Ness и намиращият се до него Urquhart Castle.

От пристанището под замъка тръгва и корабчето по Loch Ness. Вятърът е безмилостен, но гледката от горната палуба си струва.

Чудовището го виждаме чак на слизане - удобно разположено пред кръчма на брега.

На връщане в автобуса мъжете ни предлагат да си разменим местата - те да седнат на нашите с майка ми на последната седалка, а ние да се преместим на техните. Докато майка ми заема мястото на мъжа ми, а индийчето, което седеше до него изчаква, не знам как на моя човек му хрумва, че сигурно индиеца иска да седне на нашите места, за да седим заедно с майка ми и започва настойчиво да ме кани до нея. Не знам и аз с какъв акъл му се хващам /нито говори английски, нито е питал човека/, но докато се засилвам към мястото, виждам как на индиеца му се разширяват очите и включвам, че нещо не е наред. Питам го къде иска да седне, а онзи ми казва с невярващ поглед "ами където си седях", извинявам се за недоразумението и нещата се нареждат.

Последна спирка в тура е Pitchlokry -  китно малко градче в Highlands, след което се отправяме обратно към Глазгоу.

Единбург

В последния ден тук се отправяме към Единбург. От предишното си идване тук съм наясно с посоките и разстоянията, така че директно се отправяме през парка към Замъка, а от него се спускаме надолу по кралската миля.

Пътят ни минава покрай монумента на сър Уолтър Скот.

И още хубавини по пътя към Castle Hill

Ето го и самия замък на Единбург.

Както и гледките от него към града долу.

Оттук се спускаме по Кралската миля / в единия й край е замъкът, в другия Palace of Holyrood - шотландската резиденция на кралицата/, а помежду им всички тези красоти:

Ето и края на кралската миля - Palace of Holyrood

Срещу двореца се намира сградата на Парламента на Шотландия, а в дясно - хълмът с т.нар. Arthur's Seat.

Връщаме се в обратната посока през Некропола, на върха на който е монумента на Робърт Бърнс и се открива прекрасна гледка към Arthur's Seat.

Пътят минава покрай огромна сграда, чието предназначение така и не разбрах, както и покрай обсерваторията на върха на хълма.

Завършваме обиколката на същия площад, откъдето сме тръгнали и на който се намират Градският архив и хотел "Balmorale".

И тук не минаваме без смешни инциденти. В момента, в който автобусът ни пристига, свекър ми решава, че ще ходи до тоалетна. Отброяваме му 30 пенса на монети /тоалетната на автогарата има турникети, които се отварят срещу монети от 30 п., а на излизане има стъклена преграда, която се отваря с бутон/ и го чакаме. Мъжът ми решава да тръгне след него и след малко се връщат, разправяйки се. Оказва се, че в монетите на свекър ми е имало и такива от 1 и 2 п., които автоматът не приел, съответно не му отворил. Човекът не е имал други монети в себе си и за да не изпусне автобуса натиснал бутона от вътрешната страна /който се използва на излизане/ и влязъл. След него още един човек влязъл по този начин, след което нахлула охраната и започнала да чука по вратите. Мъжът ми ги е заварил точно в този момент, като се е наложило да развали 10 паунда на монети, за да им даде 30 пенса за баща си. Голям майтап, още се забавляваме с тази случка.

На следващия ден си тръгваме за България. След като накрая пристигаме в София, свекър ми си тръгва към дома, а ние с майка ми пристигаме в къщи, облекчено въздъхваме, че пътуването е приключило благополучно, всички са доволни и сме се прибрали живи и здрави. И в този момент на доволство звъни телефонът и свекър ми заявява, че куфарът, с който се е прибрал не е негов! Е това вече звучи като виц, тъй като пътувахме само с ръчен багаж, който  беше с нас в кабината през цялото време. Обаче не беше виц - човекът се прибрал, отворил куфара да извади подаръци и вместо тях намерил женски гащи. Голям майтап! Чак на следващия ден успяваме да се свържем със "загубен багаж" на летището и се оказва, че някаква мацка е взела неговия куфар и след като се е усетила, се е обадила да си остави телефона. Уреждаме размяната и вече всичко е наред.

Това е засега. Надявам се още много пъти да се връщам в Шотландия /имам и прилично оправдание да се мотая там/ и всеки път да успявам да видя нещо ново.