Връзката ми с Шотландия започна, когато дъщеря ми реши да учи там и още не е приключила. За мой късмет, започна с любов от пръв поглед и последващите посещения само затвърдиха тази емоция. Естествено, силно съм пристрастна, но като се изключи времето, до момента не е имало друго, което да разколебае чувствата ми
Всъщност това няма да е пътепис в класическия смисъл на думата, тъй като няма да описва едно конкретно пътуване, а истории от различни пътувания с не туристическа цел, в които съм успяла да открадна моменти, за да опозная кътчета от тази прекрасна земя. Предполагам и се надявам, че ще има и следващи пътувания, в които ще допълвам впечатленията си с нови места.
И така, започвам.
ЕПИЗОД ПЪРВИ - СТУДЕНТСКИ ТРЕПЕТИ В ГЛАЗГОУ
Тръгвам с първокурсничката, от една страна, за да й помогна с пренасянето на багажа, настаняването и логистиката около купуването на необходимите за новото й домакинство неща, откриване на сметка и т.н. битовизми, от друга - за да можем по-лесно да преодолеем страха от раздялата и непознатото, което ни очаква. Действието се развива през септември 2015 г., т.е. директен полет за Глазгоу още няма. Пътуваме със самолет до Лондон, а оттам - с MegaBuss до Глазгоу. Надявах се по пътя да гледаме хубави пейзажи, но не ни се получи много - по-голямата част от времето пътувахме по тъмно. Издънките започват още на Виктория Стейшън - автобусът закъснява с повече от час, а след като пристига и се качваме, се оказва, че тоалетната не работи /по разписание пътят е над 8 часа, така че това е важно/. Тук се започва едно суетене - дойде един пич, погледна, поклати глава, извика друг. Двамата заедно погледнаха, клатиха глава, извикаха трети. Така за половин час се извървя една камара народ с безкрайно професионален и сериозен вид, цъкаха, клатиха глави, дискутираха, накрая заключиха тоалетната и автобусът тръгна с два часа закъснение и с неработеща тоалетна. По пътя се натрупа още закъснение, тъй като се налагаше да се спира и в крайна сметка пътуването отне около 10 часа.
Пристигаме в Глазгоу през нощта и затътряме куфарите към хотела. /Резервирала съм за престоя ни PremierInn George Square, който е буквално срещу университета на детето и на две преки от централния площад George Square. За щастие автогарата е близо/. Първото нещо, което виждаме в тъмното е осветеният George Square и някак си и двете въздъхваме с облекчение /и двете не знаем какво да очакваме от града и явно тайно сме се надявали да ни хареса/. Реакцията на детето: " ама този град май е ще е красив. Като тези, в които ходим на екскурзия". Мен пък ме успокоява девизът на града, който е написан на хиляди транспаранти, висящи от сградите "Хората правят Глазгоу"- звучи топло и човешки и се надявам и хората тук да са такива.
Следващата сутрин затътряме куфарите към студентското общежитие на детето. Предварително сме се заявили в графика за настаняване за този ден, така че да мога да видя от какво има нужда и в няколкото дни, в които ще съм тук да го осигурим. Едно от нещата, които ме спечели моментално е перфектната организация и грижата за приобщаване на новоприетите студенти. Седмицата преди официалното откриване на учебната година /т.нар. Freshers week/ е посветена точно на това - университетът, студентските съюзи и общества, общежитията - всички организират многобройни мероприятия и купони за новоприетите, за да им дадат възможност да опознаят обстановката, да си намерят приятели и да се впишат в средата. Общежитието й не прави изключение - заварваме го окичено с балони, раздават подаръци, а за вечерта е организиран купон с пица в едно от общите помещения.
Университетът се намира в центъра на града, общежитието също, така че след като се настанява и с удоволствие установяваме, че апартаментът, в който ще живее е страхотен, тръгваме из центъра да отметнем някои задачи.
Градът ми харесва все повече - пълен е с млади хора, усмихнати лица и любезни продавачи. Времето се сменя през 15 минути - духва вятър, докарва облаци, ръсва дъжд, отново духва, облаците си отиват и грейва слънце и така цял ден.
Ето малко снимки от центъра.
Merchant City
Argyle Street /една от основните търговски улици в центъра/
И други неща в района.
Вечерта девойката отива на купон /оттук нататък рядко й виждам очите/, а аз - по централните улици на нощен Глазгоу.
Следващият ден е неделя и съм предвидила обиколка на града с хоп-он-хоп-офф автобуса, който тръгва от George Square съвсем близо до хотела ми. /Изобщо в следващите дни този площад се превърна в нещо като кварталната ми градинка - прекарах много време тук, докато чаках на стенд-бай девойката да се освободи, за да свършим заедно някоя от набелязаните задачи/. Автобусът обикаля града и минава през основните му забележителности, някои от които са от другата страна на река Клайд.
Галерията на модерното изкуство /GoMa/. Поставената пред нея статуя на дука на Уелингтън редовно осъмва с нестандартна шапка /конус от типа на тези, с които се маркира ремонт на пътя/, поставяна му от зевзеци през нощта.
Сграда, дело на местната гордост - архитектът Макинтош.
Кривият мост над река Клайд.
SSE Hydro - нещо като глазгоуската "Арена Армеец".
SECC /Scotish Exhibition and Conferrence Centre/
Kelvingrove Palace в West End /съвместява художествена галерия и природонаучен музей/
Glasgow Univercity /университетът се помещава в замък, а на портата са изписани имената на известните личности - възпитаници на университета/.
Ботаническата градина
Катедралата
Некрополът
Музеят на религиозното изкуство "Сейнт Мънго"
И още куп прекрасности има по пътя. Моята кукла обаче е влетяла с пълна скорост в студентския живот, недоспала е след снощния купон и ентусиазмът за обиколки не е е особено голям. След посещението на Kelvigrove Palace, катедралата и музеят "Сейнт Мънго" я освобождавам от ангажимента и я оставям да се наспи.
Следващите дни минават неусетно - тя има ангажименти в университета, аз меря улиците в издирване на разни неща, които са й необходими и после чакам да звънне като се освободи, за да ги пренесем в къщата й. Станах експерт в пазаруването /междувременно се оказа, че студентите са напълзяли като скакалци из града и тъй като купуват едни и същи неща, съответните артикули се изчерпват бързо/, а в центъра мога да се оправя със затворени очи.
Междувременно посетих Галерията на модерното изкуство /и тя, както и всички общински музеи в Глазгоу е безплатна за посещение/, присъствах на демонстрация на George Square в защита на бежанците /хората се разхождаха със запалени свещи и плакати "Аз каня бежанец в дома си"/, говорих си с разни хора по улиците и пейките, изобщо попивах от атмосферата на града.
На финала си тръгвам спокойна - оставям детето си в красив град, с хубави хора /усмихнати, добронамерени и приказливи/. Девойката вече си има голяма българска компания колеги от университета, а пък аз вече съм планирала следващото си посещение за след няколко месеца.
ЕПИЗОД ВТОРИ - ГЛАЗГОУ И ЕДИНБУРГ ПРЕЗ НОЕМВРИ
Още преди да започне учебната година и да изпратя детето в Глазгоу, вече бях приела покана за обучение в Лондон през ноември, така че да мога да използвам пътуването и да отскоча да я видя за ден-два. Този път заварвам града празнично украсен за Коледа, а на любимия ми George Square правят ледена пързалка. Съществена разлика в температурите няма - само вятърът е по-студен от този през септември.
Предишният път не съм имала време за шотландски бар, така че съм й дала задача да ме заведе. Аз пък съм проучила къде и кога се открива коледния базар и се отправяме натам. Атмосферата е празнична, греяно вино и наденички димят...
Следва друго приключение - возене в метрото на Глазгоу, за да стигнем до бара в West End. Всъщност метрото е старо и не особено удобно /има една единствена линия, движи се в кръг - важно е да уцелиш входа, през който да влезеш, за да пътуваш в нужната ти посока/. Зевзеци обаче са направили и от него атракция - пиянски тур, при който се слиза на всяка спирка, пие се по нещо в бар наблизо и после пак в метрото към следващата спирка, докато се завърши кръга. Нашата цел е по-скромна - достатъчен ни е един бар. Девойката и нейна приятелка ме водят на малка уличка в West End, пълна с кръчмета и след като вечеряме в едно от тях, отскачаме отсреща в бар наречен "Водка - лодка". Вътре е фраш, хубавото е, че има и открита част - градина с амфитеатрално разположени места за сядане, покрити с навес. Не че и там не е пълно, но се диша. Отивам да купя питиета и тук се излагам тотално: поръчвам уиски, а човекът пита какво. "Е как какво, шотландско" - следва изброяване на поне шестнадесет /всички са на една цена - 3 или 4 паунда за 30 гр./, от които поръчвам последното което чух /удар в десятката - Glengoyle/. Пак въпрос - "с лед или без лед", аз неразумно искам с лед и веднага виждам как течността се загубва в ледените кристали /не си давам сметка, че ще е само 30 гр./.
Едно от нещата, което ме е впечатлило в Глазгоу при предишното ми идване беше, че всеки ходи облечен както си иска. В един и същи момент можеш да видиш на улицата мацка с ботуши и рокля с презрамки, а до нея друга - с дълъг ръкав, но обута в сандали на бос крак. Нещата не са се променили и през ноември - въпреки студения вятър и коледната украса навън, момичетата в бара масово са с отворени обувки на босо или с презрамки, а момчетата - по къс ръкав. Луда работа. На тръгване виждаме комични гледки на пияни шотландци по улиците - девойката ме осветлява, че е нормално, тъй като излизайки те не казват "хайде да излезем да пием", а "хайде да се напием" и действат бързо и решително, докато постигнат целта.
На следващия ден потегляме на разходка до Единбург. Между двата града има удобна линия /Мегабъс, Сити линк/, автобусите са през 15минути, пътят - около час, час и половина, а билети могат да се намерят и за по един паунд.
И в Единбург автогарата е в центъра на града и оттам лесно се стига до основните забележителности. И тук се качваме на хоп-он- хоп - офф автобуса /след обиколката установихме, че е излишно, тъй като всичко е съвсем близо едно до друго и на пешеходно разстояние, просто автобусът минава по обиколен маршрут/.
Попътно: Държавният архив
Монументът на сър Уолтър Скот
Princess Garden и гледка оттам към Единбургския замък на хълма.
St.John's Church
Grassmarket
И очарователната Victoria Street /стръмна крива уличка, която извежда близо до Кралската миля и Замъка/
Замъкът
И пътят надолу.
Докато пием по едно кафе и се стоплим, вече е станало тъмно. /Едно от нещата, които не ме очароват чак толкова по тези ширини /освен времето/ е фактът, че през зимата се стъмва много рано - още към три и половина следобед започва да се здрачава, а към четири - пет вече е пълен мрак/.
Прибираме се в Глазгоу да извъртим набързо по една мусака и баничка /да замирише къщата на България/ и на сутринта си тръгвам в ужасен дъжд.
ЕПИЗОД ТРЕТИ - СЕМЕЙНА СБИРКА ЗА ВЕЛИКДЕН /ГЛАЗГОУ, ЕДИНБУРГ, Highlands, Loch Ness/
Още по време на прибирането на девойката за коледната ваканция съм започнала да я тормозя да ми каже кога ще й е следващата ваканция /пролетна или Великденска/, за да купувам билети и да си дойде в София. Тя обаче редовно отклонява въпроса, тъй като не знае кога ще са й изпитите. Обаче на нас ни е мъчно /особено на баща й, който я е видял само през коледната ваканция/ и не ми трябва много, за да спретна план. Любимият има рожден ден около Великден, така че решавам да го изненадам с посещение при детето /за детето също ще е изненада/. Купувам билетите /все още нямаше директен полет/, обаче се сещам как свекър ми ми е казал, че иска преди да умре да го кача на самолет /пък и той иска да види къде живее внучка му, а сам не може да се оправи да стигне/ и му се обаждам да го поканя. Като видях как се зарадва, решавам, че и майка ми ще бъде щастлива да дойде и се обаждам и на нея. В крайна сметка се заформя група от половината фамилия. Наемам апартамент, който може да ни побере и е в близост до апартамента на девойката, и повеждам тайфата.
Освен много емоционално, това пътуване беше и много забавно - непрекъснато имаше някакви изпълнения. Като за начало изгубихме майка ми. Но всичко по реда си...
Пътуваме с прекачване в Лондон и пристигаме в Глазгоу късно вечерта. Апартаментът се оказва страхотен - детето е взело ключовете по-рано през деня и ни чака с трепет, изобщо прекарваме си страхотна семейна вечер.
Глазгоу
На следващият ден сме се разбрали, че тя ще учи за изпит, аз ще разходя групата из Глазгоу, а когато се освободи - ще ни звънне, за да се намерим и съберем. Останалите тръгваме заедно, но още преди да излезем за всеки случай давам на всички по една карта на града и листче с адреса на апартамента ни и моят и на детето английски номера /ако се наложи/.
Доволна съм да видя, че любимия ми George Square си е на мястото, този път пълен с пролетни цветя, както и че дукът на Уелингтън пред GoMa е в добро здраве и с нова шапка.
Качвам всички отново на туристическия автобус /най-удобно е за обикаляне по забележителностите, пък и не искам да карам майка и свекър ми да ходят много/. Този път отиваме и на места, които предния път съм пропуснала.
Glasgow Green и Peoples Palace
Glasgow Green е първият обществен парк в града - зелен и прекрасно поддържан, а построеният в него Peoples Palace е музей за историята на града /по-скоро отразяващ различни моменти от бита на жителите му в различните епохи/. Има и чудесна зимна градина с кафене.
The Riverside Museum - една от гордостите на града, освен заради модернистичната си фасада, също и заради интересната експозиция /доколкото знам вътре има различни транспортни средства, вкл. модел на старинна уличка, нашата група обаче го пропуска/.
Отново покрай SECC и SSE Hydro
Решавам да слезем при Kelvingrove Palace - мястото е много красиво, а и има какво да се прави / от едната страна на Kelvingrove парк е Kelvingrove Palace, от другата - Университетът на Глазгоу, а и в района има доста кръчмички, където можем да седнем за обяд или за по бира/. Със слизането обаче започва да вали и влизаме в Kelvingrove Palace да се скрием от дъжда. Както вече знаете от епизод първи - тук има галерия и природонаучен музей, които вече съм виждала, така че съм готова да се съобразя с желанията на другите какво и доколко искат да гледат.
Тръгваме да разглеждаме, но след половин час свекър ми си поглежда часовника и заявява "Един часа е, а още нито аперитивче съм взел, нито съм обядвал, нито съм дремнал". А сега де, ти да видиш. Добре, че поне дъждът беше спрял. Намираме си едно кръчме наблизо и след като хапваме всички дружно решават, че са се нагледали - да ги водя до Катедралата и после да се прибираме.
Успявам да ги кандърдисам да ме изчакат до Катедралата, за да издрапам по Некропола за снимки отвисоко.
Междувременно сме се чули с детето - тя вече е в апартамента ни и ни чака, така че оттук минаваме през близкия до апартамента магазин с идеята да напазаруваме и да се прибираме. Обаче тук изгубваме мама. Уж влизаме всички в магазина, уж бяхме заедно донякъде, но докато обикалям от един на друг да им превеждам етикетите, изведнъж я загубих от поглед. Обиколих целия магазин и реших, че е излязла да ни чака вън, затова минаваме през касата с мъжете /запознавайки се с касиерката - македонка/ и излизаме да я търсим отпред. Обаче и там я няма. След още една щателна обиколка на магазина вече сериозно се притесних. Докато се опитвам да я набера изведнъж я виждам на отсрещния тротоар в далечния край на улицата - стиска листчето с адреса в ръка и гледа уплашено. Не ни видяла в магазина и решила, че сме си тръгнали, затова тръгнала към апартамента и се изгубила. Не успяла да хване такси /то нямаше и да я качи, защото магазинът е на двеста метра от апартамента, но тя не е успяла да се ориентира/ и решила да се върне обратно с надеждата да се върнем да я търсим. От тук нататък вече гледах всички да се движат пред мен, за да ги виждам.
Вечерта боядисваме заедно яйца, печем агнешко и чакаме да стане 12 часа, за да посрещнем Великден.
Highlands и Loch Ness
На следващият ден съм запазила екскурзия до Лох Нес. Езерото се намира в Highlands - едно от последните места в Европа, запазило дивата си красота /населени места има изключително нарядко/.
Мястото от където тръгва автобусът е съвсем близо до апартамента, там сме преди автобуса, така че имаме всички предпоставки да се качим първи и да си изберем места. Обаче на свекър ми му писва да чака и тръгва да се разхожда по тротоара. Докато е застанал с гръб към нас и точи врат да види откъде ще дойде автобуса, същият пристига, от под близката стреха се изнизват десетина британци от индийски произход и се намърдват вътре. Докато ни чуе, докато се върне - оставаме последни и се налага да се разпределим на останалите единични места, пръснати из автобуса и така да пътуваме цял ден.
Шофьорът е едновременно и гид - облечен е с килт, а по пътя слушаме шотландска музика. Пейзажът е зашеметяващ - мъгли, върхове, хълмове обрасли с мъх /точно като в "Роб Рой" и "Смело сърце"/, бели овчици, пръснати като пуканки по зелени поляни. Районът е осеян с езера, покрай част от които минаваме /вкл. Лох Ломонд/.
Спираме за кратко в средновековна страноприемница Drovers Inn.
Продължаваме към Glencoe
Някъде по обяд сме на езерото Loch Ness и намиращият се до него Urquhart Castle.
От пристанището под замъка тръгва и корабчето по Loch Ness. Вятърът е безмилостен, но гледката от горната палуба си струва.
Чудовището го виждаме чак на слизане - удобно разположено пред кръчма на брега.
На връщане в автобуса мъжете ни предлагат да си разменим местата - те да седнат на нашите с майка ми на последната седалка, а ние да се преместим на техните. Докато майка ми заема мястото на мъжа ми, а индийчето, което седеше до него изчаква, не знам как на моя човек му хрумва, че сигурно индиеца иска да седне на нашите места, за да седим заедно с майка ми и започва настойчиво да ме кани до нея. Не знам и аз с какъв акъл му се хващам /нито говори английски, нито е питал човека/, но докато се засилвам към мястото, виждам как на индиеца му се разширяват очите и включвам, че нещо не е наред. Питам го къде иска да седне, а онзи ми казва с невярващ поглед "ами където си седях", извинявам се за недоразумението и нещата се нареждат.
Последна спирка в тура е Pitchlokry - китно малко градче в Highlands, след което се отправяме обратно към Глазгоу.
Единбург
В последния ден тук се отправяме към Единбург. От предишното си идване тук съм наясно с посоките и разстоянията, така че директно се отправяме през парка към Замъка, а от него се спускаме надолу по кралската миля.
Пътят ни минава покрай монумента на сър Уолтър Скот.
И още хубавини по пътя към Castle Hill
Ето го и самия замък на Единбург.
Както и гледките от него към града долу.
Оттук се спускаме по Кралската миля / в единия й край е замъкът, в другия Palace of Holyrood - шотландската резиденция на кралицата/, а помежду им всички тези красоти:
Ето и края на кралската миля - Palace of Holyrood
Срещу двореца се намира сградата на Парламента на Шотландия, а в дясно - хълмът с т.нар. Arthur's Seat.
Връщаме се в обратната посока през Некропола, на върха на който е монумента на Робърт Бърнс и се открива прекрасна гледка към Arthur's Seat.
Пътят минава покрай огромна сграда, чието предназначение така и не разбрах, както и покрай обсерваторията на върха на хълма.
Завършваме обиколката на същия площад, откъдето сме тръгнали и на който се намират Градският архив и хотел "Balmorale".
И тук не минаваме без смешни инциденти. В момента, в който автобусът ни пристига, свекър ми решава, че ще ходи до тоалетна. Отброяваме му 30 пенса на монети /тоалетната на автогарата има турникети, които се отварят срещу монети от 30 п., а на излизане има стъклена преграда, която се отваря с бутон/ и го чакаме. Мъжът ми решава да тръгне след него и след малко се връщат, разправяйки се. Оказва се, че в монетите на свекър ми е имало и такива от 1 и 2 п., които автоматът не приел, съответно не му отворил. Човекът не е имал други монети в себе си и за да не изпусне автобуса натиснал бутона от вътрешната страна /който се използва на излизане/ и влязъл. След него още един човек влязъл по този начин, след което нахлула охраната и започнала да чука по вратите. Мъжът ми ги е заварил точно в този момент, като се е наложило да развали 10 паунда на монети, за да им даде 30 пенса за баща си. Голям майтап, още се забавляваме с тази случка.
На следващия ден си тръгваме за България. След като накрая пристигаме в София, свекър ми си тръгва към дома, а ние с майка ми пристигаме в къщи, облекчено въздъхваме, че пътуването е приключило благополучно, всички са доволни и сме се прибрали живи и здрави. И в този момент на доволство звъни телефонът и свекър ми заявява, че куфарът, с който се е прибрал не е негов! Е това вече звучи като виц, тъй като пътувахме само с ръчен багаж, който беше с нас в кабината през цялото време. Обаче не беше виц - човекът се прибрал, отворил куфара да извади подаръци и вместо тях намерил женски гащи. Голям майтап! Чак на следващия ден успяваме да се свържем със "загубен багаж" на летището и се оказва, че някаква мацка е взела неговия куфар и след като се е усетила, се е обадила да си остави телефона. Уреждаме размяната и вече всичко е наред.
Това е засега. Надявам се още много пъти да се връщам в Шотландия /имам и прилично оправдание да се мотая там/ и всеки път да успявам да видя нещо ново.
Препоръчани коментари
Искаш да споделиш мнението си? Създай профил или влез да коментираш
Трябва да си член за да оставиш коментар.
Създай профил
Регистрирай се при нас. Лесно е!
Регистрирай сеВлез
Имаш профил? Влез от тук.
Влез сега