ДА ПООБИКОЛИМ БАЛКАНИТЕ - I.ТУРЦИЯ(3)

КЕМАЛ АТАТЮРК–СЛЪНЦЕТО НА ВСИЧКИ ТУРЦИ

Той е обичал само веднъж - една българка и е бил женен за Републиката

    Мустафа Кемал Ататюрк е първият президент на Турция, след като се разпада Османската империя и се създава турската светска държава.

  Това име щеше да остане за нас само като едно от поредицата турски държавни ръководители като Бюлент Еджевит, Кенан Еврен, Сюлейман Демирел, Тургут Йозал и други, за които сме чували неведнъж в новните.

   Но името на Ататюрк се знае и помни от много повече хора у нас заради едни съдбовни обстоятелства, които го свързват завинаги с България.

  Мустафа е роден през 1881 година в Солун в семейство на етнически албанци. По време на образованието си получава прозвището Кемал, което значи умен, зрял, съвършен. Завършва средно военно училище в Битоля, а висше образование придобива във военната академия в Истанбул. След дипломирането си като офицер служи в турската армия, като участва в Балканската война на сръбска територия. Прогресивен и кадърен офицер, той взема участие в тайно подготвяния преврат за сваляне на султанската власт в Турция от група офицери от така наречената организация „Млада Турция”. По тази причина ръководителите на Мустафа Кемал го отстраняват деликатно от армията и го изпращат военно аташе в посолството на Турция в България.

   Тогава Мустафа Кемал е майор по чин и никой не предполага какъв жезъл носи в офицерската си раница. Пристигнал в схлупена, мрачна, дълбоко провинциална София през 1913 година, той се задушава от селската обстановка в нашата столица. Високо интелигентен и мислещ, офицерът все по-ясно си дава сметка колко изостанала страна е Турция и по какъв път й е нужно да тръгне незабавно, за да заприлича на останалата Европа. Строен, красив, обаятелен, приятно мургав и  синеок, младият мъж скоро попада в светския елит на София. Но това с нищо не запълва празнотата в душата му и над него продължава да тегне угнетението от принудителното му отстраняване от важните събития в Турция.

   Веднъж, на едно светско парти, Кемал забелязва да танцува младо,  красиво момиче с дълга руса коса и топли кафяви очи. Това е Димитрина Ковачева - Мити – дъщерята на българския генерал Стилиян Ковачев. Изключителен танцьор, той я поканва на валс и странно усеща как празнотата в сърцето му започва да изчезва. От няколкото разменени реплики след този първи танц Мустафа Кемал усеща сродната душа до себе си, на която неусетно и за самия него започва да изказва на глас вълнуващите го мисли за положението на своята родина.

   И което е по-важно, намира отзвук от думите си в разбиранията на младото момиче.

  Мити току-що се е завърнала в София от обучението си в Швейцария – образована, свободолюбива, разкрепостена. Тя свири на пиано и често изнася концерти по клубове, по частни матинета и соарета. Голям любител и познавач на класическата музика, Кемал намира време да присъства на тях, да я слуша, скромно седнал в някой ъгъл и да й се възхищава. Двамата обичат дълго да се разхождат из софийските околности и единствено пред нея той разкрива душата си. На ежегодния бал във Военния клуб Кемал пристига облечен в еничарска униформа, която специално е поръчал да му донесат от Истанбул. Двамата с Мити се завъртат във вихъра на валса, а останалите спират да танцуват и ги наблюдават със затаен дъх, възхитени от физическото им съвършенство и духовна устременост ...

   Скоро става ясно, че 32 годишният Кемал се е влюбил в Мити. Тя също му дава да разбере, че го обича. Мити е много харесвана от други младежи, а с баща като авторитетният генерал Ковачев, е силно желана партия за женитба. Това скоро се отразява негативно на връзката й с Кемал. В София елитът заформя мнение, че тази девойка не бива да се сближава с човек от държава, в която жените са безправни и ходят забулени с фереджета. И в политически план зрее противопоставяне на България и Турция по някои актуални въпроси, затова турското военно аташе в София не се приема безрезервно.

  Кемал и Мити тежко преживяват неодобрението на околните. Но те не желаят да крият любовта си. Младият мъж решава да отиде при бащата и да поиска Мити за жена.

   Двамата мъже сядат на масата и, естествено, като военни, заговорват на военна тема. Оказва се, че Кемал и генерал Ковачев са воювали от двете страни на фронтовата линия в Сърбия. Но те не са врагове. Двамата стигат до общия извод, че войните са ненужни и хората по света трябва да живеят в мир и разбирателство. Генералът прозира изключителните качества на младия майор и силно го уважава.  Но на въпроса: Ще му даде ли Мити за жена?, Ковачев отказва на Кемал. Той счита, че не може да се раздели с детето си и че неговата дъщеря няма да се приспособи към живота в Турция, а това ще се отрази на семейните й отношения.

   Много болезнено приема отказа на бащата Кемал. Той гори от огромна любов към Мити и наистина я вижда като идеал за бъдещата турска жена. Двамата се срещат дискретно още няколко пъти, но момичето не желае да пристъпи волята на баща си. Не я подтиква към това и изключително благородният й възлюбен. Той иска докрай да остане лоялен към тази чиста девойка и да воюва за любовта си доблестно и честно.

   Затова не се отказва от нея. Скоро в Турция политическата обстановка се нажежава и военното аташе се връща в родината си по свое желание, за да участва в Първата световна война. Преди да си тръгне от България, Кемал отново отива при бащата на Мити със същия въпрос: Ще му я даде ли за жена?, но отново получава отказ.

   Мити се подчинява на волята на родителите си и се сгодява за инженер от Русе. В деня на сватбата си обаче тя припада и връща пръстена на своя годеник. Но не скършва думата на баща си и после се жени за адвоката Деян Деянов, а Кемал, след прекарани 14 месеца в България,  вече е отзован в Турция.

    Връщайки се в родината си,  той, вече подполковник, получава задача да командва Първа дивизия в битката при Галиполи. Тази епохална битка и днес е показателна във военното дело. Срещу турската армия са армиите на Антантата. Стотици хиляди защитници и техни врагове оставят костите си край Мраморно и Егейско море. С впечатляваща военна тактика и стратегия турската армия побеждава и Мустафа Кемал защитава своята родина. Помни се командата му към своите войници: ”Аз не ви заповядам да се биете, не ви заповядвам да победите, заповядвам ви да умрете за Родината!”

   По цял свят се разнася новината за неговия успех. В София се заговорва за таланта на бившия турски военен аташе в България. Генерал Ковачев не се е съмнявал в неговите качества, но никога не е и съжалил, че не се е сродил с този човек.

  В Турция политическите процеси протичат светкавично. Изгонили чуждите нашественици от своите земи, прогресивните сили се заемат да променят сриналата се Османска империя. Мустафа Кемал получава възможност да състави ново правителство и през 1923 г обявава Турция за република. Начело на държавата застава той, като първият й президент. Следват множество реформи във всички области на живота – икономика, социална сфера, образование, правосъдие, култура. Шериатът се отделя от държавата и се отстранява от ръководството й. Премахва се арабското писмо и се утвърждава азбука на латиница, приспособена от немски лингвисти фонетично към турския правоговор. Въвеждат се фамилни имена, за каквито до тогава са служили прозвища, свързани с професията на лицата – Хасан Тенекеджията, Халил Хлебаря, Фикри Кундурджията и т.н. В съда се дава равенство на защита на жените, като се премахва дотогавашната практика на едно мъжко показание да се противопоставят по две женски такива. Премахват се фесовете, както и задължителните за жените фереджета. Изработва се Конституцията на републиката, чийто 1-ви член гласи:”Турция е светска държава. Гарант за светския й характер е армията.” Невзрачният град Анкара се превръща в нейна столица./”В Анкара е тихо като на Истанбулските гробища…” пише един турски поет/.

   Със закон президентът Мустафа Кемал получава единствен правото да се нарича Ататюрк, което в превод означава Баща на турците. До ден днешен никой, освен него, не притежава тази фамилия, въпреки че той осиновява седем момичета и едно момче. Една от неговите осиновени дъщери е Сабиха Гьокчен – първата жена-пилот в Турция, чието име носи старото международно летище в азиатската част на Истанбул /новото е именовано на баща й-президента/..

   Ататюрк се оженва за богата и образована жена от Измир – Латифе ханъм. Когато, преди да я видят, близки го питат красива ли е булката му, той отговаря: „Ако беше красива, нямаше да се оженя за нея! Аз съм много ревнив мъж!”. Нисичка и закръглена, Латифе събира симпатията на обкръжението му с чар и непосредствено държание

   Тя е модерна, светска дама, получила образование във Франция и наистина става двигател в обществените промени за жените в Турция.

   В началото Ататюрк е очарован от нейната интелигентност, енергичност и бързо навлизане в неговите политически води, с което светкавично му става пръв съветник и помощник. Но бракът им просъществува едва 2 години. Двамата нямат сходство в характерите и това ярко изпъква, когато Латифе започва внимателно, но и все по-настойчиво и невъздържано да се противопоставя на личния живот на президента. Тя недоволства от неговите среднощни приятелски раздумки в дома им, обвити в алкохолни изпарения, прави му открити забележки, тропа яростно по пода над главите на събралата се компания от горния етаж, където мъжът й я изпраща да напусне сборището. А може би и защото Кемал никога не забравя любовта си към българката Мити, той пръв и без предупреждение прави крачката към развода им. Учудващо е, че точно когато се утвърждават новите правила в живота на турците и се подготвя юридическата база за съдебно прекратяване на семейните връзки, той се разделя с Латифе по стария унизителен за жените начин: като изрича три пъти думи от рода на „Развеждам се с теб!” или „Отивай си!” и светкавично поръчва раздялата им да се отрази в държавните документи.

   Разделени, и Латифе ханъм, и Кемал запазват взаимното си уважение и никога не дават храна на нездравото любопитство към тях. Нито той, нито тя имат повторни бракове.

  В следващите години Кемал Ататюрк работи усилено да наложи Република Турция на световната сцена и да очертава пътя й за промяна, развитие и модернизация. През 1937-ма година той се разболява от цироза на черния дроб. Премества се от Анкара в двореца Долмабахче в Истанбул година преди да умре и до последно утвърждава реформите на държавата във всички сфери. На 10 ноември 1938 година, когато е едва 57 годишен, животът на големия баща на съвременна Турция завинаги прекъсва.

  Вече 99 години Кемал Ататюрк продължава да е кумирът и слънцето за всички турци. Няма населени места, учреждения, училища, университети, държавни институции, множество площади, улици и др., където да не видиш или портрета му, или паметник, от който с взрян в теб проницателен поглед първият турски президент иска да ти каже: Внимавай, пази моята Турция! На плакати и стенни пана можеш да прочетеш някой от заветите му, като например веруюто му: "Мир в страната, мир в света!". На всеки 10-ти ноември народът отбелязва с неизменно благоговение кончината на своя пръв предводител. Само за ден той да е стъпил в някой град и местното ръководство се счита задължено да изгради негов музей там. В Мемориалният му комплекс в Анкара постоянно се тълпят ученици, родители с децата си, всякакви граждани на страната, за да се докоснат до обстановката, в която е живял и работил, до предметите, с които си е служил, дори да огледат тоалетната на Ататаюрк, в която звучи музика от Вивалди…

  Той си е заслужил това, защото основа една възкръснала от пепелта нова държава, която сега е регионална и световно призната сила…И, според мен, турците не само трябва да му се кланят, а и…да му целуват нозете!

   На няколко пъти някои от следващите президенти правят опит да завърнат Турция към стария религиозен ред и да погазят светският й характер. Тогава именно армията се намесва, сваля ги от постовете им и ги предава на съд – не помня дали нямаше  и някой вкаран в затвора.

   Но настоящият турски държавен глава Реджеп Таип Ердоган, лидер на най-мощната политическа сила в страната – Партията на справедливостта и развитието, от десетилетия се мъчи да приспособи Турция към своето еднолично, диктаторско управление, в което постепенно да се пренебрегнат принципите на кемализма и изглежда ислямът да намери отново по-значимо и незаобиколимо място. Преди десетилетия той заявява, че тъй като Турция се готви за членство в Европейския съюз, в този съюз армиите нямат такава решаваща роля, каквато дава турската конституция на турската армия. На бърза ръка без или със скалъпени обвинения в затворите бяха вкарани към 2000 военни с високи чинове. Под натиска на обществеността те бяха освободени без последствия, но от тогава множество военни сами се отказват да служат в армията с обяснението, че вече не могат да си вършат спокойно задълженията.             Турция подписва споразумение за асоцииране още с предшественика на ЕС – ЕИО през 1963 г, а през 2005 г започва преговори за европейско членство. Но до ден днешен тя не прави решителни крачки за затварянето на която и да е от преговорните глави. Едва ли някой очаква глава като „Правата на човека”, например, да бъде някога приспособена към европейските изисквания. Сигурно така стои въпросът и със задължението на Турция да изчисти въпросите с наследствените имоти на българските изселници от Одринска Тракия, с премахване на смъртното наказание в страната и т.н., и т.н.…

   Димитрина Ковачева остава вдовица с 3 деца. Тя става учителка и повече не се жени. Мити никога не дава външен израз на преживяното и на мислите си за своя пръв любим. А Кемал Ататюрк очевидно никога не я изличава от своите мисли. Всяка година, до смъртта си през 1938 г., на всеки неин рожден ден той й изпраща голям букет бели рози. Като президент на Турция, когато и да минава през България, винаги дискретно се интересува от нейната и на семейството й съдба. Но двамата повече никога не се виждат. Само веднъж тя се съгласява да потърси неговото съдействие за жизненоважна услуга на свои близки, изпраща му писмо, но то не стига до него. Обаче бившият военен аташе на Османската империя в България и глава на Турската държава неведнъж публично е заявявал, че България заема специално място в сърцето му. Той твърди, че винаги ще я обича и ще й помага, когато има нужда. Нещо повече. Думите му са: „Турция и България трябва да бъдат приятели. Който е против България, той е и против Турция."

  Така завършва една красива любов, обречена от самото си начало. Две сърца остават разделени за света, но трепетни и близки, докато бият. Защото на 80 години Мити, в деня на смъртта си, се събужда и обявява пред своята дъщеря: Сънувах Кемал!

   До вечерта душата й се пренася при неговата...

   Сигурно за да се зарадва най-после на онази несломима любов, която двамата не изживяват на тази Земя!

П.П. Текстът на огромния стенопис до заглавието гласи:"Нация без изкуство е като

/организъм/ без една вена".

Мустафа Кемал с майка си Зюбейда и баща си Али Ръза

Тук и със сестра си Макбуле

Сведения за Мустафа Кемал от обучението му в средното военно училище в Битоля, Македония

Облечен като еничар на бала във Военния клуб, където танцува с Мити

Къщата в София, където е живял и работил като военно аташе до 2.02.1915 г

Ататюрк -тук, Ататюрк - там...Портретът му зад табелата на община Сюлейманпаша в турския град Текирдаг

Посещавал е Текирдаг и, разбира се, в два местни музея са увековечили това

Фелдмаршал гази Мустафа Кемал като държавен глава