Истанбул - като на длан

   След  дълго чудене накъде да поемем  и този път, аз и Даниел решихме да отидем до Истанбул. Отдавна имах желание  да посетя този град, тъй като за него съм слушала много, а и е съвсем близо до България. Екскурзията беше автобусна, защото движението там е доста натоварено и не ни се рискуваше  да пътуваме с нашата кола. Така дойде денят, в който трябваше да сме на бензиностанцията в 7:30 часа сутринта. Да си призная бях под напрежение дали няма да бъдем поредните излъгани от туроператори, но всичко беше наред и след десет минутно закъснение автобусът дойде и ние потеглихме. Общо взето бавно, но славно, в късния слетобед пристигнахме в Истанбул. За наша изненада обаче не ни отведоха направо в хотела, а спряхме да разгледаме мол Аква Флория

Тук освен магазини ще намерите още заведения, предлагащи ястия от най – различни световни кухни, градини, кина, детски развлекателни центрове, изложбени и културни площи и всичко това с гледка към морето. След тази обиколка вече потеглихме към мястото, където трябваше да се настаним. По пътя впечатление ми направи разнообразното строителство 

В началото сякаш бяха по високите сгради и бизнес центрове като небостъргача Сапфир, който със своите 64 етажа и 174 апартамента  съперничи на Айфеловата кула и Емпайър Стейт Билдинг. На последния етаж има панорамна площадка, ресторант и 4D кино.

   Докато част от групата ни отиде да разгледа поредната забележителност,  аз и Даниел се насладихме на гледката към Босфора.

 Този ден времето беше дъждовно, но ние си носихме предвидливо чадър. За наша радост дъждът не продължи дълго и всички     се   отправихме с корабче към Принцовите острови.

Докато пристигнем пътувахме около час. A когато вече слязохме на твърда земя, аз останах очарована от прекрасната гледка. Тук туристите можеха да се разхождат спокойно, тъй като нямаше коли, а единствено файтони и колелета. Заведенията също бяха едно до друго и ние дълго се чудихме кое да изберем. Мога да кажа, че в Турция готвят страхотно и навсякъде, където седнехме  поднасяха, безплатно, пресен хляб или питки. Също така на острова за първи път видях толкова добре охранени кучета и котки. Даже ,докато хапвахме, бяхме посетени от едно куче, две котки и няколко чайки. И понеже аз много обичам животните  споделих обяда си с тях. Така след няколко часов престой групата ни отново се събра, качихме се на ферибота и потеглихме на обратно.По пътя ми стана лошо от люшкането по вълните, но това е друга тема..

  Следващия ден решихме сами да направим една опознавателна разходка. С малко помощ от GPS-a стигнахме до Йеребатан са Рлъджъ или Цистерната на базиликата, което е най – голямото покрито водохранилище за питейна вода в Истанбул. Резервоарът е разположен в историческия център на града точно в района на Султанахмед и е построен от император Юстиниан първи през 532-542 година. Като цяло обаче не бях толкова впечатлена от това място. Положителното беше, че ние минахме с вход от  20 турски лири, докато тези, които влязоха с групата платиха по 15 евро на човек.

Тук поне се поразхладихме и   продължихме към Света София .Това е една от най – големите църкви в света, която в последствие е превърната в джамия, а по – късно през 1934 година Кемал Ататюрк я обявява за музей, който сега е посещаван от милиони туристи годишно.

Съвсем наблизо, от противоположна страна, се извисява Синята Джамия. Наречена е така заради цвета на порцелановите плочки, с които е украсена. Джамията има шест минарета като целта е била да надмине по красота и размери предходната. Изобщо площад Хиподрум, намиращ се по средата на тези две забележителности, е много китен и си струва да се види.

 След тази обиколка за втори път се качихме на корабче, само че сега плавахме по Босфора. Преминахме с него покрай разкошния дворец Долмабахче , видяхме още хотели, резиденции, мостът Ататюрк ,който свързва Европа с Азия. Както и луксозните къщи от турските сериали.

  В Турция видяхме още джамията Сюлеймание, която се смята за една от най – разкошните. Тя е построена от Сюлейман Великолепни, а в основата на едно от минаретата има излети скъпоценни камъни. Те според легендата били изпратени като подарък от шах Тахмесил. Неговата цел била да се подиграе на султана, затова че няма пари да дострои това, което е започнал, но така и не успял.

  Спирка номер две за този ден беше хълма Еюп, до който стигнахме с лифтова кабинка, а от върха се насладихме на изглед към Златния рог.

Предварително си бяхме резервирали на този ден да посетим и парк Миниатюрк. Това са умалени модели на забележителности от страната и дори цели мини градове с мини влакчета, самолети, улици , мостове и какво ли още не. Това е и най – големия мини град в света. В района на парка има още две интересни места, които заслужават внимание – музеят на кристалите и музеят на бойната слава.

  Последното място, което разгледахме беше парк Виаленд. В самия комплекс имаше търговски център, заведения за хранене, кино и естествено много млади хора, които да се забавляват.

  Определено времето в Истанбул мина бързо и неусетно. Много видяхме и още толкова остана, но затова пък ще имаме повод да се върнем отново..