Лесбос (през Айвалък)

Планирахме Лесбос отдавна, но започна мигрантската криза и беше отложен за неопределен период. Ето, че времето дойде.

Възможните фериботи са от Атина, Кавала и Айвалък. Ние избрахме последния, защото имахме желание да разгледаме част от турското крайбрежие, а и всъщност е най-краткият вариант – плаването е около час и половина.

Не че разстоянието не може да се вземе наведнъж, но съчетано с разглеждане, решихме първата междинна нощувка да е в Еджеабат, хем на другата сутрин да сме в нисък старт за ферибота към Чанаккале. Тук вмятам, че фериботите за минаване към азиатската част са 3 – от Гелиболу (единственият денонощен), Еджеабат и Килитбахир. Билети се купуват на място, фериботите са буквално един след друг.

За мое съжаление от Одрин до Еджеабат освен едно WOW заливче с лодки (на Гюнейли) нищо друго не ни хвана окото. Самият полуостров Галиполи е изпълнен с военни музеи, възстановки на битки и военни гробища - помним историята с неуспешната операция на Чърчил през Първата световна война, която въпреки 11 месечната обсада, завършва с последната славна победа на Османската империя и поражение за Антантата.

Хвърлихме багажа в хотела (TJ`s hotel, на много комуникативно място и с чудесна закуска) и тръгнахме за плажа Kabatepe (https://www.google.com/maps/place/Kabatepe+Plaj%C4%B1/@40.2111405,26.2357465,12z/data=!4m13!1m7!3m6!1s0x14ba7677119d3691:0x136a47873966c6ac!2zQXl2YWzEsWssIEJhbMSxa2VzaXIsIFR1cmtleQ!3b1!8m2!3d39.319185!4d26.692387!3m4!1s0x14b1afaed3e25861:0xd0313ebc561e787f!8m2!3d40.1960299!4d26.2714407), точно до ферибота за Гьокчеада. Трябва да отбележа, че това е единственият плаж по цялото ни трасе в Турция, който ни хареса. Плажът е платен (4 лири на човек, 12 за кола), с паркоместа под боровете, изградени зони за пикник и всичко необходимо. Има чадъри и шезлонги (18 лири за чадър с 2 шезлонга), както и достатъчно свободна зона. Пясъчен плаж, чист, пясъчно дъно и платформи за скачане, както и всичко друго необходимо за престоя – душове, съблекални, заведенийце с основни неща.

Плаж Кабатепе-

Гьокчеада в далечината-

За другия ден от хотела ни казаха, че след 10ч.няма опашка за ферито, така че закусихме спокойно, поразходихме се и направо на кораба без чакане – Добре дошли в Азия 🙂

Първа спирка – древен Ассос, а на турски – Бирхамкале. Красиво старо пристанище с 2-3 хотела, няколко ресторанта и ОГРОМЕН Ассос за разглеждане.

Дойде ред да си търсим настаняването в Айвалък. Бях резервирала пансион в старата част с идеята да усетим духа на мястото и да сме близо до центъра. Тук вече офлайн навигацията ни предаде и ни закара в нещо като циганска махала. Обикновено разглеждам с гугъл вю мястото, разхождам се по улиците предварително, ама на, в Айвалък има само няколко места със снимки, стрийт вю- не. Не знам на Ердоган ли да благодаря или на гугъл. Обаждане по телефона не върши работа, грам английски не говорят. Оставихме колата в първия otopark (паркинг), който видяхме, и тръгнахме пеша. Трябваше да сме някъде много близо, ама пусто бягаше ни този 12 сокак. А уличките са комбинация между Стария град и Капана в Пловдив – супер тесни калдъръми с денивелация. Веднага ни стана ясно, че това за възможното паркиране до къщата, дето го пишеше в букинг, е абсурд. Наложи се да оставим колата на паркинг, което струваше малко (10 лири на денонощие), но беше неудобно за багажа.

След безуспешно търсене на пансиона намерихме нещо като полицейски участък. Хората пак не говореха английски, но бяха любезни – предложиха ни столове и вода, обадиха се по телефона на пансиона и ни нарисуваха карта 🙂 На 200 метра бяхме. Така де, с питане и в Айвалък се оправяш, нищо че никой не говори английски 🙂

Готино място се оказа Айвалък, с атмосфера и дух. Радвам се обаче, че само 2 нощи имахме там – няма плаж. Прочутият Съръмсъклъ беше толкова мръсен, фас до фас, гнус ме беше да стъпвам, а шезлонгите и чадърите един в друг – ужас просто. За сметка на това морето, в което топнахме глезенче, се оказа мооого студено. Това било обичайно за района поради теченията от планините Ида, не че ги проверих къде са. Не останахме и 10 минути. За следващия ден ни препоръчаха плаж на остров Джунда, който отговарял на критериите да няма гмеж и да е чист. Така попаднахме на плажа Чатал тепе (https://www.google.com/maps/place/%C3%87ataltepe+plaj%C4%B1/@39.3531098,26.6520039,16z/data=!4m13!1m7!3m6!1s0x14ba7677119d3691:0x136a47873966c6ac!2zQXl2YWzEsWssIEJhbMSxa2VzaXIsIFR1cmtleQ!3b1!8m2!3d39.319185!4d26.692387!3m4!1s0x14ba77cc66d3bb65:0xe3e7b284562250f5!8m2!3d39.3531093!4d26.6520032), който след Съръмсъклъ беше доста приличен, с хубав ресторант. Чадър с 2 шезлонга – 40 лири.

Айвалък -

В същия ден минах да питам в офиса на Turyol, от които купих билетите, какво трябва да правя. И там почти не говореше английски момичето, само ръкомаха ticket – car - no capacity. Ма хубу де, аз имам купени билети. Накрая ѝ подадох паспортите и вече се разбрахме, изпринти ни билети и ни чекира за следващата сутрин. Около 7,45 бяхме на пристанището. За ферибота Айвалък-Митилини купих билети онлайн около седмица предварително, защото квотата за коли е само 8 (не че не бяха качили 10 възгъстичко една до друга). На следващия ден квотата за коли беше изчерпана. За пътници няма проблем, има и алтернативи. Цена-170 евро двупосочен за кола и 4 пътника. Системата с ферито е малко странна. 1 час по-рано задължително на терминала. Минава се за чекиране през компанията, от която са купени билетите - ние го свършихме предната вечер. После колата влиза на митница, а всички пътници слизат и се нареждат с паспорти и документи на колата на граница (опашката за влизане в сградата, а не тази на гишето-там само някои турци минаваха и взимаха някакви шарени карти). След паспортен контрол веднага вдясно има надпис vehicle registration, там се отписва колата с документите и дават за нея талон за бординг. Пристигането е лесно, при гърците е организирано ясно. Минахме бързо на гишето за европейски граждани. Странното беше, че отмятат колата в един списък пак с документите, дават една ламинирана карта и чак тогава напускаш огражденията. Вярно, че за пръв път минаваме морска граница, но не можах да разбера следното. Влизайки в гръцки териториални води сирените почнаха да свирят, капитанът да говори (на турски и нищо не разбрахме), а един от екипажа изскочи и чевръсто смени единия флаг от турски на гръцки. Вярно, влизаме в Гърция, ама фериботът все така би трябвало да плава под турски флаг? Така акостирахме с един турски и един гръцки флаг на пристанището.

Здравей, Лесбос!

С пристигането Митилини с нищо не ме впечатли, примерно като Фискардо (Кефалония), да ахнеш от кораба още. Изнесохме се по околовръстното и отпътувахме към първото ни настаняване в Петра. Бяхме решили да се базираме последователно на две места – Петра и Пломари, за да разгледаме острова, без да се скъсаме от шофиране. Разстоянията не са големи, но пътищата са планински, на места доста тесни и с денивелация, така че се пътува доволно бавно. Бих ги сравнила донякъде с пътищата в Пелион.

Петра беше попадение, поне за нашия вкус. Настаняването ни беше в самия край от към Моливос, така че беше супер спокойно, особено нощем, когато най-много някое яре или петел да се чуе. На 200 метра от плажа, който никак не беше зле, с пясък и малко камъчета, приятни бийчбарове с тиха музика и достатъчно свободна зона. В този район на острова не ни се наложи да разпъваме чадър – навсякъде има големи дървета с голяма сянка. Невероятен залез се наблюдава от Петра и Моливос, с невероятни цветове! Самата Петра е приятно старо градче с поддържани стари къщи, калдъръми и дори манастир, кацнал на скалите за разкош. Чудесни таверни също така, трябва да се отбележи.

Петра-

Така и не намерих добра позиция за снимка на манастира, но все пак-

В Моливос отидохме на следващия ден след 7 вечерта, защото ни предупредиха колко е топло там. На 4 км. от Петра, а наистина беше МНОГО топло, вероятно 6-7 градуса отгоре и страшен задух за сметка на това.

Крепостта на Моливос е втората по значимост след таза на Митилини. Разгледахме само отвън, оказа се, че работи до 16ч., в адския пек - идеално решение! Но тя и от вън е красива, гледката неповторима, а залезът – разкош. Има и заведение там, в което вечерта щеше да има жива музика, обаче ние бяхме с друг план.

Градчето Моливос е много красиво, може би най-фотогеничното на острова. Разбера се, в него имаше и най-много туристи. Всъщност това беше единственото място, където имаше струпване на туристи. В Петра имаше малко, в другите части на Лесбос - почти никакви. Което за мен е огромен плюс, островът не се е изгубил в туристическия поток, запазил се е автентичен и с особен дух.

Моливос -

Още първата вечер в Петра седнахме в препоръчана ни от нашите домакини таверна (Таласа), която се оказа с чудесна храна и обслужване. Семеен бизнес – бабата готвеше в кухнята, майката сервираше, другата рода помагаше, където има нужда. Мария, която ни сервираше, прояви любопитство откъде сме – нямали много туристи от България. Хартиените покривки на масите бяха карта на острова и тя загради с химикал местата, които според нея са must see, после сръчно изряза картата с нож и ни я връчи 🙂.

По-голямата част от задължителните за посещение места бяха около Петра, както и бях проучила, преди да резервирам.

След Моливос е минералната вода и реставрирана турска баня Ефталу, Скала Сикаминеа с Параклиса Дева Мария Горгона, плажът с лилаво-червен пясък Tsonia.

Много, много красиви места с много, много атмосфера.

Дева Мария Горгона (Русалка)-

Tsonia, червеният плаж -

Оказа се, че на Лесбос имаме проблем с узото. За пръв път попадахме на място, където узото не е 2-3-5 вида, а е групирано на категории в менюто – нефилтрирано, силно, слабо, ципуро, без захар.... и всяка категория с по десетина вида - шок 🙂 Успяхме да пробваме няколко, лошо нямаше.

Признавам, че като дойде времето, никак не ми се искаше да напусна верандата на нашето студио в Петра, което при положение, че половината почивка все още предстоеше, не ми се беше случвало скоро. Уви, нямаше как да останем още и да изместим резервацията в Пломари с няколко дни заради фериботните билети – нямаше места за коли поне за седмица напред.

И на отиване, и на връщане от Петра минахме покрай залива Калони. Там има места за наблюдение на птици, но явно не им беше сезон, защото имаше тук-там някоя заблудена чапла и толкова.

Пломари

Някак си в представите ми Пломари трябваше да изглежда като Парга, ама не. По-малко е, много малко приходящи, рушащи се къщи тук-таме. Чуват се ярета и кокошки, абе на село си бяхме 🙂Разположено е на хълм, това го знаех, но не знаех за какви улички става дума по хълма...... Тук заради гледката над Пломари и Хиос в далечината бях резервирала къща на високото. Посрещнаха ни на площада и една жена на моторетка рече да караме след нея. И като захвана по едни сокаци...Майко мила....Пътчето тясно като за кола с прибрани огледала, завива в ляво, дясно между къщи и скали, с обратни наклони на места, красота..... Ами ако срещнем кола?!?! Добре, че за престоя ни тук така и не срещнахме. Признах на шофьора ни, че е велик, дори не забърса голямата ни кола 🙂

Но иначе – отново уникална красота. Пломари и Хиос отпред, около нас цъфнали кактуси, борове и аромат на шишарки..... Накрая и тук не ми се напускаше верандата.

Малкия плаж на Пломари-

Пломари е узо, храна, борове и кактуси.

Съвсем наблизо е най-известният плаж на острова Агиос Исидорос. Имало защо да е най-известен, наистина е прекрасен! Дълъг е, но е разделен на отделни заливчета, които нямат достъп едно от друго.

Другите плажове, които трябва да отбележа, са Ватера и Тарти.

Ватера – на една ръка разстояние от Пломари, ама пътувахме офроуд ( обаче има табели, диви магарета и кози 🙂 ) около час. Дълъг, пясъчен, не ме привлече особено. Тарти – малък пясъчен плаж, приятен, но поради размерите си изглеждаше препълнен за моя вкус.

Разбира се, в Пломари посетихме музей и и дестилерна на узо Барбаяни, което се води да е най-доброто и с дълга традиция. Навремето основателят се изучил на дестилация.....в Русия 🙂 Близо до залива Калони поради климата вирее най-добрият анасон и билки, а водата за разреждане до необходимия градус се доставя от планината на острова. В музея са старите казани и вещи, а в дестилерната и в момента чучурижеше ценната течност. Предлагат 4 вида узо, имаше отворени бутилки и от четирите - може да се пробва на воля. Аз обаче без лед и вода хич не мога да го пия, та за да пробваме качествено, си купихме от четирите вида за вкъщи.

Таверните в Пломари също заслужават да бъдат споменати - чудесна храна на чудесни цени. Жалко, че нямаме като Алф 9 стомаха.

Обратният ферибот беше в 18 часа. Около час по-рано отидохме на терминала и добре, че отидохме рано – лудница! Освен нашето малко фериботче товареха пътници и два огромни кораба. Те обаче бяха вътрешни в Гърция и само ние бяхме с „особения“ режим. Та значи заобикаля се терминала с колата и се влиза в знак еднопосочно, където тя се оставя. Пътниците с паспортите и документите на колата се връщат пеш около 500 м. и влизат на паспортен контрол. Там се представят и документите на колата, където я отмятат в една тетрадка, че напуска. Отново дават талон, с който после освобождават автомобила.

И така се добрахме обратно до Айвалък, с леко закъснение поради силния вятър. Чакането на митница и граница също беше поне към 40 минути, така че официално напуснахме терминала около 20,30ч. Семейния съвет беше решил да нощуваме на Чанаккале, а на следващата сутрин да видим коня от филма и по най-бързия начин да се доберем за последен плаж на Кабатепе. Конят си беше там, часовниковата кула също, а плажът все така хубав.

И за съжаление свърши нашата турско-гръцка почивка.