Почивка в Акчай, Турция

Привет Магеланци !

Това е първият ми опит за писане във форум !?!

В този пътепис ще разкажа за почивката ни (две приятелски семейства) през септември 2015 г. в Акчай, Турция.

Първият ден на пътуването включваше отсечката София-Любимец (270-280 км.), гости при приятели, дълга маса и сън.

На втория ден след сутрешното кафе и без много бързане, в Свиленград (Свиленград-Акчай - 390 км.) заредихме LPG до горе . Направете си разчет на горивото и определете следващото място за зареждане (с моят "вол" Волво S 80 с газов инжекцион изминавам 350-400 км (зависи с каква скорост шофирам) с една бутилка газ събираща 40-45 л (в зависимост от бензиностанцията)

В 09.00 часа преминахме границата за около 20-30 минути и потеглихме през Турция, а аз бях най-щастливия в колата

! Въпросът е ЗАЩО???

Защото два дни преди отпътуването ни за Турция (денят беше неделя) колата ми беше ударена, за щастие средно смачкана предната 1/3 на левия преден калник. В понеделник при заявяване на щетата пред застрахователя не можах да получа отговор възможно ли е с тази кола да пътувам в Турция без там да имам проблеми. В резултат на тази "пълна застрахователна информация" се прекръстихме и потеглихме. В турската част на КПП-то, в процеса на проверката на документите на първото гише залепиха на лайсната на стъклото на шофьорската врата стикер с бар-код (даже не разбрах кога), а на второто гише с четящото устройство го чекираха - това вече го видях (отиди и кажи после "в Турция ми удариха колата" !?!?), следваше проверка на багажа (без проблеми) и се втурнахме по пътищата турски

За сведение на колегите, от Капъкуле до Измир НЯМА ПЪТНИ ТАКСИ ! Освен това след Капъкуле изгасете фаровете, те не са задължителни и ще намалите и разхода на гориво.

Допълнително удоволствие е добрата сигнализация на пътищата.

Движехме се по маршрута Капъкуле - околовръстното на Одрин и след това по табелите "Чанаккале" до Гелиболу (200 км.). Използвахме ферибота Гелиболу-Лапсеки, който хванахме веднага. Цена на ферибота 32/34 TRL (не се сещам коя сума беше) - плаща се за лекия автомобил, независимо от пътниците в него. За колегите пушачи - НА ФЕРИБОТА НЕ СЕ ПУШИ :fool:

!!!, а пътуването между двата бряга е 30-35 мин.

Направи ни впечатление, че както в европейската, така и в азиатската част пътя преминава през населените места, но извън тях, до Акчай е магистрален тип (без да е магистрала заради кръстовищата кръгов тип), с много хубав асфалт по който е удоволствие да шофираш. Изключение прави участък от пътя, който преминава през планината спускаща се до морето на около 30-40 км. преди Акчай с дължина 14-16 км. Трасето е типично планинско, почти завой след завой, насрещно, с по една тясна лента във всяка посока, скорост на движение 30-40 км/ч, а може и по-малко.

Ограниченията за движение в Турция са аналогични на българските, хубавия асфалт изкушава за по-висока скорост, периодично се появяват табели с надпис "РАДАР" какъвто не видяхме никъде, както не видяхме и полиция. Независимо от това - СПАЗВАЙТЕ ОГРАНИЧЕНИЯТА ВЪПРЕКИ ИЗКУШЕНИЯТА !!!

С "крейсерската" скорост от 90 км/ч - някъде повече, някъде по-малко (все пак грешни сме)

към 14,00-14,30 "акостирахме" в хотела. За хотела няма да пиша, имаше някои неуредици, но за плажа ще разкажа. Плажа е с много дълга пясъчна плажна ивица която обхваща населените пунктове преди и след Акчай. При влизане във водата има камъни на около 2-3 м., а след тов е пясък, но водата (морската) е СТУДЕНА (22-24 градуса)!!! Причината за това се рекичките които се вливат от планината намираща се на около 15-20 км. северно от Акчай и подпочвени води. Те са толкова много, че на места в морската вода извират и образуват вертикални студени стълбове от сладка вода. Независимо от температурата на водата

или именно поради това, при околна температура 32-36 градуса щом се излезе от нея е приятно

и благодарение на лекия бриз се изсъхва много бързо.

За тези които се интересуват от спално бельо, в Акчай има фирма която го произвежда и то с добро качество. От колежка знам, че има собственици на семейни хотели, които пътуват до Акчай за закупуване на бельо. Понеже нямаме хотел

не посетихме магазина на фирмата.

Почивката в Акчай съчетахме с посещение на Айвалък (45-50 км. след Акчай) и Дяволската стъпка (на хълма източно от Айвалък), която е една неголяма вдлъбнатина в северозападния край на скалната площадка, но за сметка на това съседства с няколко заведения (за любителите на кафе-еспресо - в Турция е приключение да го намериш). Гледката от там на изток, юг и запад е много красива, вижда се о. Лесбос а са ни казвали че залеза е страхотен, но за съжаление не успяхме да го видим.

Разгледахме и Дикили на 80 км. след Акчай по посока на Измир. Бяхме чели че е новопоявяващ се курорт, но спред нас си е стандартен крайморски град и курорт не от вчера. Има плажна ивица около 1-2 км. с нелош пясък.

Пътуването в обратна посока - за България, премина в обратния ред: Акчай (12,30 ч.) - Лапсеки - Гелиболу (кратък пазар) - капитан Андреево - зареждане LPG във ОМВ веднага след границата (18.00 ч.) - почивка от 60 мин. - 22,30 в София.

Благодаря на всички които имаха смелостта и търпението да прочетат написаното и дано първият ми опит да граничи с успеха !