САГРАДА  ФАМИЛИЯ   И   ПАРКЪТ   ГЮЕЛ  -   ШЕДЬОВРИТЕ   НА  АРХИТЕКТА   АНТОНИО  ГАУДИ

 д-р инж.Стефка Кантурска

      Ето вече няколко дни  разглеждаме Барселона и не можем да разберем какво повече ни харесва –Стария град  Барио Готико (Barri Gòtic)- най-известния  и оживен средновековен квартал на Барселона или съвременния  квартал  Ейшампле (Eixample).″Потопихме се″  в  неповторимата каталонска атмосфера  на оживените площади и възхитителните сгради .Запознахме се с модерния архитектурен свят  на Антонио Гауди (1852-1926г.)  :  едно от ранните му произведения - Двореца Гюел ( Palau Güell) ;и още  Каса Батло. (исп. и кат. Casa Batlló) и Каса Мила ( Casa Milà ) или "Ла Пердера"(каменната кариера) . Каса Мила била последната светска работа на Гауди преди той да се посвети изцяло на строителството на Саграда Фамилия.

         Не случайно една от метростанциите в града се нарича   Sagrada Familia  и от там лесно се открива едноименния площад и улица   Carrer de Sardenya. Отдалеч  Саграда Фамилия изглежда великолепно – величествена и красива.С приближаването към сградата красотата като че ли преминава  в известно разочарование  от  страховитите  скали и необикновените архитектурни форми.

                Графичен модел на Саграда Фамилия

    Официалното наименование на божествената постройка е Temple Expiatori de la Sagrada Família) или Изкупителният Храм на Светото семейство –храм,замислен като изкупление на греховете и молитва за Божията милост и благословия за Каталония.

      Саграда Фамилия представлява масивна римокатолическа църква. Основите й били поставeни през 1882 г., като първият архитект бил  Франсеск  де Паула дел Виляр. Година и половина по-късно младият архитект  Антонио Гауди поел ръководството на строителните дейности. Изграждането на Саграда Фамилия продължава и досега–вече цели 138 години ,като се финансира само от дарения. Първоначалният проект  бил многократно променян  и постепенно сградата започнала да придобива различни очертания,  форми и детайли. Дълго и старателно Гауди обмислял плановете на строежа, мечтаел  да създаде не само архитектурен шедьовър,но истинския  Небесен Йерусалим на грешната земя. Архитектът посветил 43 години от живота си за строежа и дотолкова бил  отдаден на делото и работата си по божествения храм, че дори се преместил да живее на строителната площадка. В името на идеята си той разпродал цялото си имущество, за да може сам да финансира архитектурния си шедьовър. И до днес в музея на базиликата се съхраняват част от плановете, скици,документи и снимки ,отразяващи неговото безсмъртно дело.   

Първите ни впечатления   пред Саграда Фамилия са смесица от изненада и възхищение

                            Фасадата  „Рождество Христово”

        Храмът има три фасади: Фасадата, ”Рождество Христово″, Фасадата ″Страстите Христови” и  Фасадата на Славата на Бога   или Възкресението. Саграда Фамилия трябва да бъде украсена с 18 кули.Дванадесет от тях,по 4 на всяка фасада, трябва да бъдат посветени на 12 –те апостоли.На две от фасадите вече са изградени по 4 кули. На Фасадата ”Рождество″ са построени кулите  на апостолите  Варнава;Симон;Йуда Фадей и Матей Леви. Последните двама нямат нищо общо с  Йуда Искариотски  и Матей Евангелиста. На   Фасадата „ Страстите Христови”  също има изградени 4 кули – за апостолите Тома,Вартоломей,Яков  Младши   и Филип. Кулите на най-главната фасада на Славата,която в момента се изгражда, ще бъдат посветени на   апостолите Петър;Андрей,Яков Старши и Павел.

      Основната идея на Гауди била  последователно да разказва историята на Исус Христос, т.е. да въплъщава Евангелието в камък. Впоследствие задачата на архитекта станала  неизмеримо по-широка и сградата отразява вече не Евангелието, а Библията като цяло.Така той пресътворява Библията в природни феномени – пещери, скали, пясъчници и камъни . Интересно е, че височината на кулите на различни фасади не е еднаква. Кулите на фасадата на Рождество са малко по-ниски от кулите на фасадата на Страстите Най-високи от всички ще бъдат камбанариите на фасадата на Славата.

      Като четвърта фасада се счита сводестата полукръгла ниша – апсидата на базиликата. Там ще бъде издигната кулата на Света Дева Мария.    Най- висока трябва да бъде централната кула, на върха й ще бъде поставен огромен кръст.Тя ще е посветена на Исус Христос и трябва да сe издига на височина 172,5 метра, с един метър по-ниска от хълма Монджуик, най-високото място на Барселона. Защото, по думите на самият Антонио Гаудѝ, творбата му не може да превъзхожда Божието творение.

   Кулите на четиримата евангелисти трябва да се изградят около кулата на Христос.Те ще бъдат украсени със скулптури на техните символи: бик за Свети Лука, орел за Свети Йоан, ангел за Свети Матей и лъв за Свети Марк.

Фасадата „Рождество Христово” и част от Фасадата на Славата, която  още се изгражда

    Величествена и колосална е източната или по-точно -  североизточната фасада – Фасадата  "Рождество Христово". Тя има три входове или портали ,съответстващи на основните християнски добродетели – Милосърдие, Надежда и Вяра. Това е единствената  фасада,която е завършена изцяло още докато Гауди е бил жив. Архитектът  се стремил да направи  най-сполучливи и реалистични копия  на хората и на природните  обекти.  Той   търсил истински живи модели-избирал възрастни хора - пазачи ,строители,работници  и изобразявал техните черти. Дори правил гипсови отливки на упоени птици и животни.

      Централният портал е посветен на милосърдието или по-точно на  любовта ,защото тя се смята за най-голямата християнска добродетел.Бог е любов!По височината на фасадата се открояват три символични  нива,оформени чрез   скулптурни шедьоври, изобразяващи   художествено най-важните библейски сюжети: Отдолу нагоре те се степенуват по важност:Най-ниско ниво- „Раждането на Исус Христос”;”Поклонението на влъхвите” и „Поклонението на пастирите”;средно ниво:”Пеещите ангели” и „Благовещение”и най-горно ниво:– „Короноването на Света Дева Мария  ”

    Основният портал на Милосърдието или Любовта е разделен в центъра с колона, а на нейния връх – Витлеемската звезда,която символично показва святото място на раждането на Христос.И точно под колоната е изобразен   скулптурният комплекс, изобразяващ Светото семейство. Отстрани - две палмови колони, издигнати върху  костенурки. Всички скулптурни фигури са в естествен размер. Със своите жестове, със застиналите движения   и с израженията  на лицата те сякаш „оживяват” и безмълвно изразяват своята участ.

       По оста на композицията най-отгоре между колоните се намира огромното коледно дърво,върху което са накацали гълъби,а на върха- голям червен кръст с гълъб- символ на Светия Дух.

                       Короноването на Света Дева Мария                 

   Около портала на Надеждата  се редуват библейски сюжети,отразяващи  важни моменти  от живота на Светото Семейство:Най-ниско ниво- „Бягство в Египет” и „Избиване на младенците”;  средно ниво-„Обучаване на Исус на занаят”и най-горно ниво– „Венчавката на Света Дева Мария и Йосиф”.

                               „Венчавката на Света Дева Мария и Йосиф”

                           Фрагмент от портала на Вярата                          

    На десния портал на Вярата са изобразени следните сцени: идването на Исус в храма, Христос сред учителите, младият Иисус, занимаващ се с дърводелство. Барелефите се виждат навсякъде: летящи птици, рибарска лодка, обвиваща се в залива, коледната звезда, Светият дух и Млечният път. Най-ниско ниво- „Среща на Божията майка с Елисавета” и „Младият Исус,занимаващ се с дърводелство”средно ниво-„ Исус и фарисеите” най-горно ниво- „Семейството на Исус”.

 „Семейството на Исус”(Мария,Йосиф и родителите на Мария – Анна и Яков)

    Входът на Базиликата  е откъм Фасадата ”Страстите Христови″ (Passion). Името произлиза от "Страданията Христови" или с нейните елементи се изобразяват болката, жертвата и смъртта на Иисус. Ориентацията на фасадата е на югозапад, така тя се осветява от последните лъчи на залязващото слънце. Чрез мрака и сенките на нощта се засилва символиката на фасадата ,която изразява тъмната част от живота на Христос. Изграждането на тази  фасада    започва през 1954г. а от 1986г.главен проектант  станал  архитектът Хосе Мария Субиракс, който е роден през 1927 г. в Барселона.За разлика от Фасадата на Рождество  тази фасада   не е така изящна и впечатляваща. 

                               Фасадата „Страстите Христови”

                   Централният   вход откъм  Фасадата ” Страстите Христови″    

Фрагменти от   Фасадата на Страстите Христови-

скулптури на апостолите Тома и Филип  върху кулите

Кулите на Фасадата ”Страстите Христови ″

    Със своя аскетичен вид,тъмни пространства и строги силуети на фигурите  тя пресъздава мъката от страданията и смъртта на Христос. Вместо гладките, изящни  форми, характерни за цялото модернистично творчество на Гауди и бароковия блясък на Рождественската фасада,работите на Субиракс се характеризират с  пълно отрицание на  класическата концепция за красота и съразмерност на формите и спазване на определени пропорции на детайлите.

       Библейските сюжети  се редуват  спираловидно.

      Най-лявата и долна скулптурна група е Тайната вечеря. Интересна е  композицията „Целувката на Юда”, близо до краката на която има змия, символизираща Дявола.

     Вляво от скулптурата има квадрат 4х4 с 16 цифри. Тази криптограма отговаря на числото 33, възрастта на Христос, и се пресмята при добавянена числа в хоризонтално, вертикално и диагонално положения!

                         „Целувката на Юда”             

    В центъра, точно пред вратата, има скулптура на Бичуването на Христос. Той  е вързан за колона със стегнат възел. Над вратата, в центъра, има два триъгълника, представляващи първата и последната буква на гръцката азбука - алфа и омега, начало и край. Христос е и началото ,Христос е и  краят. Над вратите са монтирани метални плочи, върху които са изписани  цитати  от Библията, разказващи общо за последните два дни от земния живот на Христос.За целта били излети 8000 бронзови букви.

                     Фрагмент от  входа на фасадата на Страсите Христови

                 Надпис на входа на Фасадата на Страстите Христови

  Още по-вдясно е скулптурна група, където Христос се явява пред хората в трънен венец, пълен с мъка след бичуването.

  Горе, вече в средния ред, са Дева Мария, Мария Магдалина и Мария Клеопова, три плачещи жени.

                             „Разпятието на Иисус Христос”

     В центъра на средния ред на фасадата на Страстите има композиция, разказваща за второто падане на Исус, носещ кръста по пътя си към Голгота. В средата е Света Вероника, изобразена без лице, наоколо - римски войници в шлемове, много подобни на комините на къщата Каса Мила. Вляво - по-възрастният евангелист, за модел е послужил самият Гауди, скулптурата е направена от последната му снимка 2 години преди смъртта му.

      Централната скулптура на горното ниво е Разпятието на Христос,който сякаш израства от скалата и се навежда над фасадата. Огромният метален кръст не е разположен вертикално, а хоризонтално. Короната на главата на Христос е направена под формата на Евангелието. Луната е символ на нощта, а черепът  - символ на смъртта. 

     Над разпятието е завесата на Йерусалимския храм, разкъсана отгоре, а не отдолу.В момента на смъртта на Исус на кръста завесата в Храма се разкъсва, отделяйки грешния свят от Божието царство. Така Исус разкъсва границите между небето и земята, давайки надежда за спасение на всеки грешник.

      На върха, между двете камбанарии, има централен мост с бронзова скулптура на Възкресението на Христос.Не случайно Фасадата на Страстите завършва с Възкресението, победата на Исус Христос  над  смъртта.

                   Централният мост над Фасадата на Страстите с бронзовата фигура на Христос

      Продължението на историята ще може да се прочете на Фасадата на Славата на Бога или Възкресението .Тя ще бъде посветена  на пътя към Бога или пътя към безсмъртието. Изграждането й  трябва да бъде последният етап от строителството на катедралата. така ще бъдат офорени апостолски символи и сцени, най-вече Адът и Чистилището докато се стигне до Рая! Осем колони ще образуват 7 портала помежду си. Под тях ще бъдат инсталирани символите на седемте смъртни гряха, горе - символите на седемте добродетели. Така ще  бъде изобразена  цялата история на човечеството, от Адам и Ева до „Второто пришествие”.Над бъдещия вход над храма  ще бъде монтирана огромна плоча с текста на молитвата „Отче наш” на 50 езика на света.

      С огромно  вълнение влизаме във вътрешността на храма и оставаме без дъх – такъв размах на архитектурната мисъл ,такъв бунт на фантазията!Вътрешното пространство  е високо над 45м и за да се оформи интериора е трябвало да се използват необикновени  укрепващи колони. Ревностен почитател на природата,архитектът избрал  тяхната форма във вид на стволове на дървета от разклонена гора. Някои колони са изваяни от пясъчници,други – от гранит и базалт, а 4 най-масивни колони с диаметър около 2 м са изградени от порфир. 

                  Дървеновидни колони крепят величествените сводове на храма

    Когато разглеждаш високите стълбове,виждаш,че  всъщност те приличат на дървета и щом ги  погледнеш, картината непрекъснато се променя, така, както са истинските дървета в гората. Има и костенурки, които държат тези „стълбове“, символизиращи земята и морето.

     Гауди  поразява  почитателите си  със своята ексцентричност и модернизъм. Той умело съчетава пространствени  стилове и причудливи форми  като отдава изключително внимание  на  светлината. В храма светлината е подходящо подбрана ,за да засилва още повече усещането за Божието присъствие. Витражите са отражение на самата природа –цветна феерия,слънчеви лъчи или небесна синева.Дървеновидните колони достигат до „вълнообразния” балкон с фигури и мозайки.

               Стените са  украсени с витражи

            Колони с блестящи медальони достигат до  купола на храма

      Светлинните лъчи леко струят през витражите и се отразяват от грамадни блестящи медальони,разположени върху колоните.

                       Олтарът с двете части на органа

   Особено оригинален е олтарът.Под купола на балдахина е разпятието.Тълкуванието е различно: Христос сякаш се издига във  висините към Бога или може би се спуска надолу към грешниците ,за да ги утеши.

    През 2010 г. в храма е монтиран орган,който е разделен на две части.Видът му също е подложен на законите на природата – всяка от двете части наподобява  огромно  сребърно листо.

    През 2010 г. папа Бенедикт XVI я освещава и я обявява за базилика. Базилика е титул в Римокатолическата църква, който се дава от римския папа на най-значимите римокатолически църкви.

     През 1984 г. базиликата влиза в списъка на ЮНЕСКО за световно културно наследство - най-вече заради уникалната си архитектура и способността на Гауди да създаде нещо толкова новаторско и артистично. Всъщност, "Сграда Фамилия" е само една от седемте сгради на архитекта, включени в списъка на ЮНЕСКО.

        Очакванията са  Саграда Фамилия да бъде напълно построена през 2026г.( 100г.след като Гауди е завършил земния си път). Предполага се обаче,че строителните дейности ще продължат и след 2026г .

    За най-голямо учудване на посетителите асансьорът вътре в кулата позволява да се достигне до определена площадка,а после по стълбички –до най-високите части на конструкцията .В момента  е възможно  да се посети само една кула от Фасадата на Страстите Христови.

     Вретеновидните кули, напомнящи на пясъчни замъци, се определят от структурата на спиралните стълби вътре. Всяка кула е посветена на свой апостол, чиито статуи са поставени в точките на промяна във формата на кулите от квадратно до кръгло напречно сечение. На специална табелка е показано разположението на сградата и възможностите за издигане с асансьора. Всяка камбанария има мотото „Слава на Всемогъщия“ („Hosanna Excelsis“) отгоре надолу, над което се извисяват полихромни кули, украсени със стилизирано изображение на символите на епископското достойнство - Пръстен, Митра(Корона), Жезъл и Кръст.

     Да разгледаш Барселона от "птичи поглед" и то от Фасадата на Саграда Фамилия! Наистина гледката се  запомня за цял живот.Издигнати  сме на около 60 м високо  в небето   и   най-напред  ни впечатлява пейзажът на града.Тук   успяваме  да разгледаме детайлно  елементите върху  кулите  и бронзовата скулптура на Христос. Всички кули са украсени със снопове пшеница или гроздове,символизиращи Светото Причастие.

                                               Житни класове

    Когато попитали Гауди защо така украсява върховете на кулите  ,които са толкова високои без това никой няма да  може да ги разгледа добре,тогава архитектът отговорил:  "Нищо,ангелите ще ги видят!"

    Mалка почивка  на излизане от  Саграда Фамилия  

      Независимо от  противоречивите мнения на архитекти,художници и строители за  предимствата и недостатъците на катедралата, за нас като обикновени туристи остава радостта и възхищението от таланта на авторите на това грандиозно  произведение на строителното изкуство. 

    След необикновеното преживяване в Саграда Фамилия  предстои посещение на Парка Гюел.  Паркът е разположен на хълма Ел Кармел и една от най- големите забележителности на Барселона. Разстоянието до там е около 2,5км  за предпочитане е да се ползва обществен транспорт.Движим се нагоре по хълма и изведнъж забелязваме  пъстрите кули в  предверието на парка.

                                                   Нагоре по улицата към входа на Парка  Гюел

                     Причудливи покриви на къщичките  при входа

       В началото на XX век богатият индустриалец граф Еусебио Гюел  възложил на  способния  архитект  Антонио Гауди да проектира и да изгради на  високия хълм край града  жилищен комплекс ,състоящ се от 60 къщи, разположени в  живописен парк.Избраният хълм бил пуст и скалист,известен сред жителите на Барселона като Монтаня Пелада или Голата планина.Проектът не се осъществил докрай, защото никой не искал да купи първите построени къщи.Гюел предложил на Гауди една от тях и архитектът се нанесал в нея със семейството си.Сега тази къща е превърната в музей. Впоследствие паркът бил откупен от общината, а целият парк,наречен с името на инициатора на идеята,заедно   с всички архитектурни обекти се превърнал в истинска атракция за града.

    Две интересни къщи привличат погледите още при влизането в парка.Закачливи бели покриви и шарени комини  както  сме виждали  в илюстрациите на  детските  приказки! Разбрахме,че в сградата  с високата кула с кръста се помещава Администрацията на комплекса, а другата сграда е за обслужващия персонал.

                   Входът  към Парка,заснет от парадното стълбище

     Казват,че строителните елементи и форми на  обектите  ,облицовките на скулптурите и дори парапетите на голямата пейка са толкова  пъстри и разнообразни,че Паркът  с право се нарича „Царство на  цветните мозайки”.

                             Гербът на Парка Гюел

 Това са истински рисунки,изработени с голямо умение и сръчност от хиляди малки парченца от стъкло и порцелан.Колко много време,колко много постоянство,упоритост и търпение  са вложили майсторите на това изкуство.

                            С нетърпение бързаме към парадното стълбище

                     Ограда ,покрита с мозайки

    Величественото   стълбище  има няколо площадки. В най-ниската част е разположена скулптурна фигура на земноводен саламандър;  а  в средна  част е изобразен  гербът на Каталония.Стълбите   ни отвеждат до откритата хипостилна зала. Нейната конструкция е много особена  тя има само една стена ,а 86 високи масивни колони  поддържат вълнообразен таван,украсен с медальони и мозайки.  

                            Колонната зала  има вълнообразен таван

                                     Обиколка между колоните

     Казват,че предназначението на пространството било да се  оформи  пазар,но търговските интереси така и не могли да се развият там. като Залата има великолепна акустика и затова е подходяща  за провеждане на редица музикални изяви както на улични музиканти,така и на професионалисти.                                

       Най- отгоре на стълбището  е изградена дълга  пейка във формата на морска змия или по-точно морски гущер. Тази пейка  се извива по краищата на вътрешната страна  на основната  тераса,поддържана от множество колони.

       Пейката е интересна и със своята форма,която повтаря  контурите на седящите хора и затова почивката  върху нея е особено  приятна.Тук се събират много туристи,  за да се  насладят на  зеленината наоколо и на  чудесните гледки към града.Пейката представлява своеобразна  предпазна ограда на покрива на залата  на „стоте колони”. 

          Огромният гущер, съставен  от хиляди  мозаечни плочки

                     Част от дългата пейка над залата с колоните

     Въпреки че колоните не са толкова изящни, научихме  че те имат специално функционално предназначение – вътре в тях преминават тръби,през които се стича дъждовна вода,която пълни  контейнери за вода в парка.  

                   Широката тераса над хипостилната зала

       В   къщата на територията на парка, където е живял Гауди е  създаден музей с документи, снимки, лични вещи, както и образци на мебели, изработени от самия архитект.

                      Домът,в който е живял Гауди днес е превърнат в музей

       Последната  задача,която Гауди си поставил  била да направи  в парка сложна мрежа от пътеки  и  алеи, за да могат посетителите да усетят красотата на природата и да си почиват пълноценно.

                                 По коя пътека да тръгнем

                 Във всеки момент  маршрутът из алеите  се променя

    Паркът е пронизан от множество пътеки,които  водят  до обширни пешеходни алеи. Тук алеите са много странни и имат  необичаен външен вид – някои наподобяват големи гнезда на птици, израснали в релефа на хълма.   

          Освен това много от алеите, тунелите и виадуктите са направени в причудлива, донякъде наклонена или изкривена форма и са облицовани с камък.

                             Разходката из тунелите на парка е много интересна

                                   Време за малкo снимки  за спомен

    Особено разнообразна е  растителността на парка - от най-простите храсти до екзотични растения и палми - хармонично съчетани в оригиналния парков ансамбъл.

               Многообразието на растителния свят в парка е голямо

                                                  Сбогуване с Парка Гюел

        В Парка Гюел проличава ярката дарба на Гауди за художествено оформяне на комплекс от сгради и арактивни съоръжения,разположени в прекрасен  парк.  Получила се е една  модерна  новаторска   фантастична  композиция  от тераси, преходи, мостове, фонтани, скулптури. Това е мястото, където усещането за реалност окончателно изчезва.

              Не „Сбогуване”,а ”Довиждане” казваме на Парка Гюел и на красивия средиземноморски град Барселона.Силно се надяваме да се върнем някога отново тук.