португалия

Алгарве - Едно истинско miradouro

Алгарве  = Miradouro   /място с гледка/, така португалците отбелязват местата с хубави панорами, а тук те са в изобилие. Най южната част на Португалия – там, където вълните на Атлантическия океан се разбиват яростно в скалистите брегове или нежно обливат златистите пясъци на невероятните плажни ивици. Място на големи контрасти и силни емоции. Такива предизвика и у нас още от първата минута, прекарана на високия бряг пред хотела, в който отседнахме - Pestana Viking Resort. Отличен хотел с много добра локация и превъзходна гледка към океана, откъдето може да се наблюдава както изгрева, така и залеза – истинско miradouro.

Едва преди час кацнахме на летището във Фаро, а вече опиянени гледаме как залязващото слънце облива със своите лъчи параклиса Senhora da Rocha, кацнал върху скала, врязана дълбоко навътре в океана. Безветрието прави океанската вода гладка и спокойна, а престоят във високата част на сушата – изключително приятен в този късен ноемврийски следобед. Под нас са оформени два самотни малки плажа, достъпни само по вода, а изумрудените води са единствените посетители там. Вляво сред палми се вижда и скалата - страж на Praia da Cova Redonda, която ни тегли натам. Малка тясна пътечка по ръба ни отвежда над самия плаж и от тук гледката ни разтърсва отново. Няма милост природната красота тук към фотографа по това време на деня. Запленени от всичко около нас, ставаме свидетели на тези приказни мигове - истинско блаженство за сетивата.

Гледка от двора на хотела.

Мекият климат, чистият въздух и приятните температури през зимата, където няма шанс да видите сняг, правят региона отлична дестинация за целогодишен туризъм. Пропускаме летните месеци, когато тук плажовете са попретъпкани и се наслаждаваме на спокойствие и пусти крайбрежни ивици в началото на ноември. Алгарве е популярна дестинация и за голфъри, но ние този спорт така и не го научихме и за нас остава да обикаляме скалистите брегове, да се любуваме на приказните пейзажи, да мързелуваме по многобройните плажове, дишайки кристалния океански въздух. А за да го запазят идеално чист, португалците са закрили всички заводи, замърсяващи въздуха в този регион – мечта. Друго, с което са популярни, е чудесната кухня и ние се уверихме в това /за една седмица качих два килограма, от които голяма част са от традиционния им десерт - Pastéis de Nata/.

За първи път сме някъде, без предварително да проучим региона и да си направим програма – пълна свобода да импровизираме.

Поемаме по пътека край брега, виеща се сред скали, големи двуметрови кактуси, палми и зелени дървета. Крайната ни цел е близкото градче Armação de Pêra. Пътеката се спуска надолу и преминава през прекрасен плаж, ограден по суша от високи отвесни скали, покрити със зелени храсти - Praia da Cova Redonda. Следите ни остават по златните пясъци на самотния плаж, но не за дълго, защото океанът ще ги заличи и с това ще изтрие спомена за нас, но не и у нас. В другия край, до самия бряг стърчи голямата скала, която видяхме от хотела, като откъснат айсберг, заседнал в пясъка. Застанали близо до нея, изглеждаме толкова малки. Тук правим кратка фото-пауза и се оглеждаме за изход от това естествено оградено място.

Част от плажовете са достъпни през изкуствено прокопани тунели в скалите, но трябва да се внимава за прилива, защото може да се окаже, че единствения достъп е залят от океанските вълни. /Това ни се случи на друг плаж, но там имаше втори изход./

Вече сме на високия бряг и гледаме как океанът рисува върху нашите две следи, а под нас са пещери, достъпни само по вода. Пътеката продължава покрай хотел в мавритански стил, чиито бели кули се извисяват и отразяват слъчевите лъчи. Подминаваме още два плажа /Praia dos Tremoços и Praia dos Beijinhos/, които заслужават внимание, но засега ги наблюдаваме само отгоре, а чудноватите природни шедьоври не спират да ни изумяват и привличат. През целия преход срещаме само една двойка туристи, които като нас са избрали да се разхождат и любуват на красивите гледки.

Захласнати, не усещаме кога сме стигнали до Armação de Pêra - малко рибарско селце до преди години, което след бума на туризма се е превърнало в град с високи сгради, разположени в западната част, откъдето започва дълга плажна ивица, на която не се вижда края. Крайбрежната алея е осеяна с палми, малки хотели и магазини, а ресторантите и кафенетата са навсякъде, но по това време на годината не всички работят. Разхождайки се по нея, стигаме до крепостта Fortaleza de Armação de Pêra, построена през 16-ти век, от която се вижда цялото крайбрежие. Крепостта и една малка църква, разположена на площад в средата на старата част, са единствените забележителности, които могат да се видят. Опитваме португалска бира и сладолед, малко шопинг и ... е време за бутилка вино по залез.

Крайбрежието на Алгарве е осеяно с места за наблюдаване на фантастични залези и това е популярно занимание за много от туристите тук. И наистина, през една от вечерите, докато бяхме на естествената арка на Албандейра, започнаха да идват хора, да спират и да наблюдават как слънцето се губи зад пясъчните скали на океана - miradouro.

Следващият ни маршрут преминава именно през едни от най-популярните места за наблюдаване на залези, плажове и пещери. Крайната ни цел е Praia de Benagil, където е разположена и едноимената пещера, превърнала се в топ атракция за туристите.

Началото е от параклиса Senhora da Rochа, който със снежнобелите си стени ярко контрастира на небесносиния фон, а жълто-оранжевата скала, върху която се намира, засилва колорита. Мястото е наистина въздействащо и се явява естествен разделител на два чудесни плажа - едноименния Senhora da Rochа и Praia Nova, които се свързват с прокопан тунел в основата на скалата. Подминаваме ги и се спускаме сред остри кактуси и ниски дървета в нещо като дере, от което може да се стигне до следващия Praia do Barranco или да се продължи напред. Следва леко изкачване и скоро стигаме до първия отвор на морска пещера, ограден с парапет и забрана за преминаване. Поглеждаме доколкото можем, но само чуваме вълните да се разбиват някъде под нас.

Параклиса Senhora da Rochа

Пътеката заобикаля Praia do Pontal, на който не отделяме време и ни отвежда до следващото интересно място - Praia da Morena и нейната вкаменена „лодка“. Отново природен феномен. Самотна скала в океана, чиято форма толкова прилича на лодка, че очакваш всеки момент да напусне залива. Мястото си заслужава да се види и по залез – проверено. Разделяме се със самотната „лодка“ и нейния чудесен плаж, следвайки криволичещата по ръба на стръмния бряг пътека, която ни открива опияняващи хоризонти. Зад нас остават Praia das Fontainhas и още една пещера с два големи отвора, през които се вижда как водата дълбае неуморно, създавайки лабиринт от тунели в пясъчните скали под нас. Следва Praia de Albandeira с нейната арка, подобна на нашата край Тюленово, но с по-големи размери, която разделя двата плажа. Поредното красиво място, което заслужава да се види и по залез – отново проверено.

Нашият път продължава по високия бряг, подминавайки Praia do Salgueiro и отново пещера, за да стигне до Praia do Barranquinho. Малък плаж, достъпен по суша, скрит от двете страни от отвесен бряг, който ни пази от поривите на вятъра, появил се изведнъж, а с него и океанът се пробужда и напомня за себе си. Океанските вълни те връхлитат неочаквано и от нищото, нямаш време за никаква реакция – питайте Марина.

Подминаваме няколко плажа, крайбрежната ивица е осеяна с такива и предлага изобилие за всеки вкус. Някои са достъпни от брега, други - не. За нас фаворит и любимо място за релакс стана Praia da Marinha. Тази частица от Алгарве е излязла сякаш от четката на художник. Неслучайно е обявен за един от най-добрите плажове в Европа. Още от високия бряг оставаме без дъх, съзирайки скали като късчета самородно злато, разхвърляни в изумрудените води на океана, който изсипва вълните си върху пясъчния бряг - miradouro. В западната част на плажа е истински зареждащо - сред чудновати огромни парчета, откъснати от брега, извисяващи се край нас. Водата не е от най-топлите, но е нормално за океана и това време на годината. За кратко се издържа.

От тук тръгва и пешеходният маршрут Seven Hanging Valleys Trail, който продължава до Praia de Vale Centianes и предлага вълнуващо преживяване и живописни гледки. Мястото е популярно и заради естествената двойна арка на Praia da Mesquita, приличаща на слон, буквата „М“ а под определен ъгъл и на сърце, и това привлича желаещите да се снимат тук. От самата арка гледката към Praia da Marinha също е впечатляваща.

Присъствието на група канута, появили се изведнъж сред разпръснатите скали, добавя още към фантастичния пейзаж на художника. На брега картината се допълва от оранжево-червени пясъчни хълмове, набраздени от дъждовните води, стичали се по тях. Вълшебно място! Тръгваме, но знаем, че ще се върнем пак, още утре.

Пътеката се разклонява, давайки възможност да се движим по високия бряг с гледка към океана или да навлезем сред прохладата на дърветата, което би било добър вариант, ако е август. Избираме сега да гледаме океана, а на връщане – гората, и минаваме покрай Praia da Corredoura, достъпен само по вода.

Скоро стигаме до отвора на пещерата Benagil, който е с впечатляващи размери и позволява да е така добре осветена през деня. Приближаваме плахо до ръба и виждаме част от малкия плаж, намиращ се вътре, и човек с неопрен и дъска за плуване да се бори с вълните - изглежда толкова малък и толкова далеч, но успява да се добере до сушата. Погледната отгоре, пещерата не изглежда толкова голяма и просторна, но ние не виждаме почти нищо от нея. Любопитството ни се засилва още повече. Бързаме към селото, откъдето тръгват лодки към нея, но... уви, следващият път. Оказва се, че времето не позволява на лодката да влезе в пещерата. По това време на годината, океанът си имал своите прищевки и пускат само големи лодки, които не могат да акостират вътре. Питаме и рибари с малка лодка, но и те отказват да влязат в океана днес. С неопрен и дъска може - с лодка не може! Ще знаем за друг път. Това ни дава повече време да се насладим на късния следобед и да си изберем следващо miradouro.

Гледка от Praia da Marinha

Португалското вино вечерта не ни спря да посрещнем и да се насладим на красивия изгрев от нашия хотел. С чаша кафе наблюдаваме сред палмите как малкото облаци от сини преминават в червени, оранжеви и жълти оттенъци, огрени от любопитното слънце, което наднича зад окена. Заражда се поредният чудесен ден.

Днес предстои да посетим Лагос /Лагуш/ и неговите приказни скалисти брегове. Атрактивен град, вплитащ модерното в многопластовата си история по изключителен начин. Нашата основна цел е природният феномен Ponta da Piedade и плажната ивица до него.

Началото на маршрута е от крепостта Ponta da Bandeira, построена през 17-ти век, за да брани града. Подминаваме бронзовата статуя на São Gonçalo de Lagos - светец и покровител на града, извисяваща се в средата на фонтан насред малък площад. И тук е първото miradouro за днес, направо на пътя, с удобен паркинг към Praia dos Estudantes и римския мост, свързващ брега с откъсната част от сушата. Слизаме на плажа по каменни стълби да поснимаме. Оттук погледнати, изникващите от водата пясъчни скали изглеждат величествени. Появилите се облаци закриват плътно слънцето и засилват драматизма на пейзажа, а отказват и малкото плажуващи.

Качваме се отново горе и поемаме по тясна пътека, следваща крайбрежния релеф и предлагаща смайващи картини във всички посоки. Не след дълго, изкачвайки леко възвишение, попадаме сякаш на друга планета. Изгледът е към Praia do Camilo и неземните форми на пясъчните фигури около него. Странни и приличащи на малки вулканични кратери, покрити със зелена растителност, а самите те - обагрени и преливащи във всички разновидности на оранжево-червената гама. Като добавим и цвета на океанската вода със златните пясъци, не можем да искаме повече.

Дълги, виещи се дървени стъпала разделят плажа на две и те спускат долу на брега. Веднъж попаднал тук, можеш да разнообразяваш към съседни малки плажни зони, оградени от скали, през отвори в тях. Как може да има по-красиво място? Е, може, и то съвсем наблизо. Но за да стигнеш до там, се налага да си повдигнеш адреналина, преминавайки над малка пропаст по паянтова дървена греда – минахме.

И за награда стоим пред Ponta da Piedade, перлата на региона – истинско miradouro. Всички опити да опиша красотата на това място ще са бледо подобие - трябва да се види. Но ще опитам все пак. С течение на годините, скалите тук са ерозирали в странни форми с арки и тунели между тях. Някои си стоят въпреки всички закони на физиката и не падат. Тази група от феноменални форми е събирателна точка и център на това място. Стръмните брегове, от които наблюдаваме, също представляват многопластов шедьовър, напукан от времето и изглеждащ много ронлив и нестабилен. Изумрудените кристални води с тези наситени цветове държат в плен целия лабиринт от скали, съвършени и чисти. Широки стълби, подсилени от масивен зид от камъни, те отвежда в основата на всичко това. Тук има изградена бетонна площадка - за лодки и за снимки. Днес лодки няма, така че ни остава да се поснимаме. А желаещи за снимки се намират, но изчакват търпеливо.

Отдолу те връхлита нов спектакал от удивителни гледки. Попаднал в близост до скалите, виждаш детайлно всичко и сякаш си сред вкаменена гора - миг от драматична буря, замръзнал завинаги. Можеш да откриеш и да фантазираш всякакви фигури в тази обграждаща и извисяваща се над теб феерия от форми. Ние намерихме нашето истинско португалско miradouro.

Повече снимки може да разгледате на:  https://photo-toto.com/fotopisi/algarve.html

Кратко видео от Алгарве.