Андалусия

Дойде време да разкажа за последното ни посещение на Испания, страната превърнала се в любима дестинация в Европа за цялото ни семейство. Решихме да направим една комбинация от почивка и обиколка из най-непознатата за нас част на Испания - Андалусия.

Отдавна крояхме планове, но все нещо се случваше и се оказвахме някъде другаде. Може би проблема беше и липсата на евтини полети до Малага в търсения от нас период - юли месец. Варианта с нискобюджетните авиокомпании не беше удачен, тъй като за две седмици, с идеята за плаж и сериозно обикаляне, трябваше да вземем и чекиран багаж. При варианта с НТА и прекачвания, багажа много натоварваше цената и в крайна сметка се спряхме на AlItalia, като най-ниска цена и включен багаж (по-късно съжалявахме за избора си, но 6 месеца преди пътуването всичко изглеждаше перфектно). Цената на билета за 4 човека излеза около 700 евро - периода на пътуването беше първите две седмици на месец юли.

Идеята беше първата седмица да се отдадем основно на почивка, с пове плажуване, по-малко пътуване и пълен релакс. Избора за стартовата точка и база за първата седмица беше курортното градче Беналмадена, в близост до Малага. През втора седмица, към нас се присъединяваше още едно четири членно семейство и заедно щяхме да обиколим Кордоба, Севилия, Ронда и отново Малага.

Предварителната подготовка от България преди заминаването включваше:

Кола под наем от www.malagacar.com - Рено Меган 1,8i, на 8 хиляди км. Избрах вариант да взема колата с половин резервоар и да я върна празна. Другия вариант беше половин резервоар и да я върна пак така. Цената, която платих за всичко беше 278 евро, като това включваше 90 евро наем, 136 евро, пълна застраховка, включително повреди по гумите, стъкла и фарове, 40 евро гориво.Най-хубавото от всичко беше, че колата се заплащаше при взимането, нямаше блокиране на пари от картата, нито при резервацията, нито впоследствие.

Нощувки:

8 нощувки в апартамент в Беналмадена от Roomorama.com за 370 евро.

1 нощувка в Кордоба - Hostal Maestre за 37 евро

2 нощувки в Севилия - Hotel Exe Isla Cartuja - 90 евро

2 нощувки в Малага - Holiday Inn Express Málaga Airport - 140 евро.

Билети за двореца Алхамбра в Гранада 41,20 евро (15,40 за възрастен, 10,40 за ученик, 0 за дете)

Резервация за посещение на El Caminito del Rey. Посещението беше безплатно, но е нужно да се резервира час за посещение поради ограничения брой посетители допускани едновременно.

Е толкова предварителна организация, всичко останало, както и какво и кога да посетим щеше да се решава на място в Испания.

Алиталия (Следващите редове са свързани с малко премеждия по време на пътуването, който желае може да ги прескочи)

На 26 юни си направихме on-line check in от сайта на BG air (голяма грешка), които изпълняваха първия полет до Рим. Билетите бяха купени от Алиталия, чрез Trip.bg, но през сайта на италианците не ми даваше да се чекираме.На 27-и с бордните карти в ръка към 6 сутринта бяхме на летище София, заредени с очаквания и една странна тръпка, която изпитваме всеки път, когато пътуваме, към непосещавано от нас място. Оставихме багажа (пътувайки с "нормална" компания всичкия багаж с изключение на електрониката предадохме за чекиран ), служителката погледна бордните карти, каза ни "приятен път". Полета до Рим мина гладко и абсолютно по разписание, имахме 2 часа престой в Рим, които въпреки течаштия ремонт на Фимичино и лудницата по придвижването там, се оказаха достатъчни.

40 минути преди полета започна бординга и се наредихме на опашката, нетърпеливи от приближаването на крайната цел. Е дойде и нашия ред и при проверката на бордните ни карти светна червената лампа, нищо притеснително, тъй като ми се е случвало многократно. Вежлив италианец с добър английски проведе 2-3 разговора по-телефона, след което ни обясни, че има проблем и нас ни няма в списъка с пътниците. Било станала грешка и да отидем до гишето на Алиталия до гейт С1, където ще ни бъдат дадени бордните карти за следващия полет. - Много неприятно, опитах да се разправям с него, но в крайна сметка реших да направя това, което ни каза, все пак и това ми се е случвало. Тук съвсем на кратко ще кажа, че следващия един час премина на гишето на Алиталия в разговори с 3-ма различни служители, обясняващи конфузната ситуация с 5-6 различни версии, минаващи през - грешка в системата, вие нямате вина - проблем при он-лайн чекирането, следващата колежка ще ви издаде нови билети - вие сте прецакали нещо - Шефа каза, че вие не сте проблем на Алиталия, защото сте си канселирали сами билетите, идете на гише загубени багажи да пробват да ви издирят багажа. ШАХ и МАТ. Самолета за Малага беше излетял вече, нямахме багаж, часът беше към 11:30 на обяд, поглеждайки към моите три момичета, които при всичките ни пътувания са разчитали изцяло на мен, трябваше да взема решение - или караница и разправия до дупка или да търся някак си да стигнем до Малага. Имаше възможност да изгубя резервираната кола под-наем (малък проблем) и предплатения апартамент в Беналмадена (голям проблем). Малка справка в нета (2-3 сайта за търсене на самолетни билети) ми помогна да реша и по най-бързия начин да отидем да си открием багажа. 30 минути в зоната с багажните ленти, писане, търсене, разговори отново по телефона и в крайна сметка открити 2 от 3 куфара (все пак е нещо ). Тук не знаех какво да отговоря на въпроса: "Ако намерим последния Ви куфар. къде да Ви го пратим ? - А сега де - Малага? София? Рим? Някъде другаде? В крайна сметка посочих Малага, оставих телефон и напуснахме тази зона.

Следващата цел беше да открия гишето на Vueling и да купя билети до Малага, това беше единствения вариант за директен полет още този ден. Е разбира се винаги има накъде нещата да стават и по-лоши. След 15 минути спринт из цялото Фимичино, накрая се оказа, че Vueling са закрили офиса си на летището. Остана единственият вариант да използвам таблета и да видя дали ще успея да измисля нещо. Децата бяха изгубили вече всякаква надежда, че ще ходят в Испания, малката дъщеря гледаше в празното с големи потънали в сълзи очи (загубеният куфар беше нейният и съдържаше изцяло само нейни неща), а в съпругата се бореха желанието да избие всеки служител на Алиталия и притеснението "А сега на къде?". 5 минути по-късно нещата започнаха да се връщат в правия път. Късмета ни се усмихна и срещу 170 евро имахме билети за директен полет до Малага за след 2 часа и половина .... от летище Чампино. Е такси (решихме да не чакаме за безплатния автобус на всеки половин час между летищата), чекиране, бордни карти и усмивката започна да се връща на лицата ни. Времето до полета използвахме да хапнем и да се свържа с Малага Кар, все пак в 15:00 часа трябваше да взема колата под наем, а в 15:30 щях да загубя резервацията. Тук няма как да не ги похваля. След преминаване през автоматичната им телефонна система, се свързах със служител, на който накратко обясних ситуацията, дадох новите данни за пристигането и получих потвърждението, че техен служител ще ме посреще на летището при пристигането ни в Малага.Полета до Малага с Vueling, беше един от най-приятните в живото ми (и нямаше как да е по друг начин, след всичко преживяно през последните 3-4 часа). Около 18:00 бяхме на летището в Малага, където ни посрещна страхотно слънце и около 35 градуса.

Взехме си багаже (това което беше останало от него), но преди да излезнем навън, помолих момичетата да ме изчакат за малко. Нещо ме човъркаше от вътре и започнах да обикалям гишетата за загубен багаж (там почти всяка компания си имаше нейно). Е не знам защо, но не се учудих ни най-малко, когато си открих загубения куфар в Рим на гишето на Алиталия. Куфара си беше летял с полета за Малага, на който трябваше да бъдем и ние.

Е тук приключихме с всички негативни емоции и последваха две страхотни седмици изпълнени със слънце, море, красиви места и разбира се tapas, vino и cerveza.

Беналмадена и Нерха

Испания

Ден 1 - Беналмадена

На летището ни посрещна служител на Малагакар, който ни каза, къде ни чака шатъла. Процедурата по взимането на колата отне 3-4 минути. И така с почти нов Рено Меган след 30 минути паркирахме в Беналмадена. Имайки опит с предишните ни посещения в Испания, бях задал на навигацията ми да избягва платените пътища. В южна Испания всяка платена магистрала е дублирана от почти идентичен първокласен път (Autovia). За 2 седмици така и не се наложи да плащаме такси за пътя. В градчето, както предварително бях чел, паркирането е безплатно, на оказаните за това места. Апартамента се оказа доста приятна изненада, намираше се в 4-ри звезден апарт хотел, с огромна тераса с частичен изглед към морето.

В него имаше всичко необходима за престоя ни (всякакви електро уреди, в това число кафе машина и пералня). След като се настанихме умората си каза думата и силите ни стигнаха да отидем до близкия супермаркет, да си купим нещо за хапване и пийване. Два часа пълен релакс и въпреки късния час (около 22:00), желанието да наваксаме загубеното време на летище Фимичино надделя и излезнахме за нощна разходка по крайбрежната улица на Беламадена. Беше доста оживено с многобройни заведения предлагащи тапаси, морски дарове и местия специалитет - пушени (на момента) сардини на шиш. Решихме да не сядаме никъде тази вечер и минахме с по един сладолед, който беше съвсем на място при температура от 27 градуса в полунощ. Докато пийвахме ледена бира на терасата, преди лягане решихме, че следващият ден ще отделим на Нерха.

Ден 2 - Нерха

Като част от поколението израстнало с филма Синьо лято, Нерха ни се стори перфектното място да отпразнуваме годишнината от сватбата ни. Тъй като го давахме доста лежерно тази сутрин, прстигнахме в Нерха чак около 11 часа и съответно всички места за паркиране в близост до централния плаж (Playa Burriana) познат ни от филма, бяха заети, се наложи да паркираме на около 10-на минутки, но пък безплатно.

Градчето е много приветливо, разположено на живописно място с красиви бели къщички, избор от няколко плажа с типични испански ресторантчета в това число и препоръчваното на много места ресторантче AYO , където се приготвя най-вкусната Paella в околността. Паеята се приготвя на дърва в огромни тигани пред Вас, като заплащате само първата порция, пък после, колкото изядете.

След като поседяхме 2 часа на централния плаж, хапнахме в AYO, решихме да потърсим някой по-спокоен плаж, тъй като централния е най-популярен, покрай филма и съответно доста посещаван. Насочихме се на на няколко километра на изток и Playa de Maro. По пътя спряхме да направим някоя снимка на акведукта El Aguila.

Залива на плажа Маро се оказа доста красиво местенце. Тъй като планината тук стига до самия бряг, за да стигнете до плажа трябва да се спуснете по доста тесен, криволичещ път с голям наклон. С наближаването на плажа от двете страни на и без това малкия път бяха паркирали коли и ако идва кола срещу вас реално няма как да се разминете. Едната кола трябва да даде на заден ход до място, на което пътя има малко разширение или няма паркирали коли. Е при един почти 180 градусов завой срещу мен изкочи кола, караща доста бързо, като колите слизащи към плажа нямат видимост. Скочих на спирачката, но ABS се възмути на пясъка по пътя и не позволи да спра на място. Шофьора в другата кола (пъпчив, младеж от някое испанско село) реши въобще да не натиска спирачката. Тук при идеята за челен удар, предпочетох да дам пълен десен и да се спра в колата паркирана от страни на пътя. Въпреки тази маневра леко се докоснахме с предната кола, като според мен от това по двете коли нямаше никакви поражения. В последствие се оказа, че по всяка вероятност удара беше търсен ефект от другия шофьор, защото той веднага каза, че трябва да викаме полиция, че колата му била жестоко повередена, спукана броня предна врата която не можела да се отваря като хората и какво ли още не. В последствие разбрах, че поради стила на каране (и най-вече на паркиране) в тази част на Испания, най-евтиния начин да си ремонтираш колата е чрез ПТП и гражданската отговорност на другия участник. Как то и да е. След 10 минути дойде полиция (аз през това време смених дясната гума, която се беше спукала при задирането в паркиралата отдясно кола). Полицаите не знаеха и дума английски и тук се намеси щерката с перфектен испански, която попълни всички документи. Звъннахме на Малагакар, които ни информираха за името на застрахователя им, както и дали имаме нужда от помощ, която отказахме, тъй като освен спуканата гума другата щета беша само леко намачкан калник. Полицаите прецениха, че няма виновни в случая (странно, ако го сравни човек с БГ), подписахме документите, те залепиха стикер на пострадалата паркирана кола (за да не издирват собственика и по плажа) и за 30-тина минути всичко приключи и вече бяхме във водата, за да се разхладим от гонещата 40 градуса температура.

Горещо препоръчвам, който посети плажовете в района задължително да си взема каяк под наем за час-два. С него може да се обиколят всички съседни малки заливчета с пясъчни плажове, както и да се наслади на страхотната гледка от към морето. С каяка ще ви предложат и водонепромокаем контейнер, в който може да поставите всички ценности и документи, които носите с вас, както и фотоапарата си.Плажувахме до към 19 часа, след което обратно в Нерха, имахме още неща да свършим там - Балкона на Европа, кораба на Чанкете и разбира се празнична вечеря, с която да отпразуваме годишнината ни. Вечерта централната част на града и района около балкона на Европа е доста оживен, като тълпата вместо да дразни, създава страхотна атмосфера. Огромния брой страхотни малки ресторантчета в централната част, направиха избора ни доста труден. В крайна сметка се спряхме на Lizarran Nerja(Plaza Balcón de Europa) Менюто се състоеше от безброй различни студени и топли тапаси, на цени от 1, 1,5 и 2 евро. След първоначалната поръчка, сервитьорите непрекъснато обикалят между масите с плата претрупани с тапаси и който когато иска си взима. Във всеки тапас е забита различна "клечка" и когато приключите с вечерята броят клечките и смятат. Определено избора за място за вечеря се оказа перфектен.Доволни и щастливи към полунощ се прибрахме в апартамента ни в Беналмадена.

'[size=3

Гранада и Гуадикс[/size]']

Ден 3 - Гранада, Алхамбра и Гуадикс.

Съгласно предварителните планове този ден беше запазен за посещение на двореца Алхамбра, което решихме да съчетаем с разходка до селцето Гуадикс, известно с къщите построени директно в пещери. Тръгнахме рано сутринта, тъй като в 11:30 ни беше резервацията за Nasrid Palace. На път за Гранада, минахме през офиса на Малагакар, за да се уверим, че всичко е наред във връзка с претърпяното ПТП предния ден. Казаха ни, че всичко е Ок и питаха дали искаме да сменим колата или ще продължим с тази. Колата си беше наред, затова не губихме време, а се отправихме директно към Гранада. Към 10 часа вече бяхме паркирали колата на платения паркинг пред двореца. Места има безброй, цената не е непоносима и си заслужава да се спре директно на него. На касите имаше две опашки, за хора с предварително закупени билети и такива без. Минава се доста бързо. Бяхме слушали много за Алхамбра и може би бяхме натоварени със свръхочаквания, които в някаква степен не се оправдаха. Не казвам, че не ни хареса, напротив, посещението си заслужаваше, но може би е най-добре човек трябва да се пази от предварителни впечатления насадени му от познати и непознати, защото има опасност да остане разочарован. Замъка е огромен и съм сигурен, че всеки ще открие своето кътче там.

Най-много ми хареса гледката към Гранада, Nasrid Palace и градините. Не си струва взимането на аудиогайд според мен - за 6 евро и залог лична карта, получавате доста напудрена и тежко поднесена в по-голяма си част, историческа информация. Не ми хареса и организацията по влизането в Nasrid Palace, въпреки запазения час, трябва да се редите на огромна опашка в продължение на почти час, което при 40 градуса температура и липса на сянка, беше някак гадничко и може би е причина да не се влюбим в Алхамбра.

Nasrid Palace определено е място, което като оставим настрани уникалната архитектура и историята пропила стените му, е също така и чудесен обект за любителите на фотографията.

Според мен най-удачен вариант е посещение по-рано през деня, преди да е станало претъпкано с хора, защото на места се налагаше да изчакваме доста, за да направим някоя снимка или да се насладим на красотата на мавърския замък. Хубаво е че в района на Алхамбра има и магазинчета за разхладителни напитки, традиционни сувенири, както и места за почивка, тъй като особено, ако сте с деца, разглеждането може да се проточи доста.

След около 4 часа отделени на Алхамбра поехме към Гуадикс, намиращо се на около 60 км. северо-източно от Гранада. Малко трудно открихме въпросните "пещерни" къщи, тъй като Гуадикс се оказа не селце, а 20 хиляден град, като въпросните къщи са в единя му край, непосредствено до планината (логично, все пак са в пещери). Определено пътуването до тук си струваше.

Тези къщи са нещо уникално, вкопани изцяло в скалите, без почтни никакви крепежни конструкции, осигуряващи целогодишно температура около 20 градуса на обитателите им, независимо че навън може да е и 45 (колкото беше на 29 юни). Някои собственици ще ви пуснат дори да влезнете и да ги разгледате безплатно - е ще ви предложат да си купите "домашно" вино, някои сувенир или бира, но всичко е на съвсем поносими цени, така че ао имате възможност се възползвайте. Има 2-3 места сред къщите (и върху тях), оформени като View point, от където може да задоволите фотографските си страсти.

От Гуадикс, се върнахме обратно в Гранада за вечерна разходка из града. Паркирането се оказа доста сложно. В централната част повечето паркинги са подземни, оставяш колата на входа заедно с ключовете, млад мургав испанец Ви дава едно листче, след което някак си намира място да я паркира в лудницата. Когато се върнете плащате (между 2 и 3 евро на час). Разходихме се из централната част, хапнахме и обратно към вкъщи (както започнахме да чувстваме апартамента в Беналмадена.)

Cabopino - плаж

Ден 4 - Плаж

След 2 дни претрупани с емоции и нови впечатления, решихме, че е време за почивка и този ден ще е посветен на плажа. Закусвайки тостадас (традиционната за Андалусия закуска от препечени филийки намазани със зехтин, върху които е сложен накълцан на ситно домат, като има и варианти с прошуто, сирена и др.) на терасата на апартамента, набързо се разровихме в нета за подходящ плаж наблизо.

Плажове в изобилие, но някак си не си падаме по каменистите или осеяните с дребен чакъл, типични за по-голямата част от Испания. Държахме да намерим пясъчен плаж, извън курортите и градовете, т.е. като ще е почивка - да е пълнаТук ще спомена нещо, което съм пропуснал по нагоре - още на втория ден си взехме дата карта на Vodafon, с включени 1 Гб интернет, която поставихме в телефон, който използвахме за рутер. По този начин си осигурихме непрекъснат достъп до интернет навсякъде по време на целия престой. До края се наложи да купим още една карта, но мисля, че си струва за 20евро - 14 дни интернет.Към 10 часа вече бяхме избрали, целта за днешния ден - Cabopino и Playa Artola.

В единя край има разположени 2 хотела и 2-3 заведения, както и малка зона с чадъри. Останалите няколко километра, представляват плажна ивица застлана със златист, копринен пясък, заобиколена от единствените запазени, естествени дюни в тази част на Испания. И въпреки, че плажът не е даден на концесия и най-близкото населено място е на 10-тина км., той се чисти ежедневно, има доста умело маскирани кофи за боклук и периодично се обикаля от спасители. Въпреки, че бях чел предварително и бяхме подготвени за факта, че за плажовете в Андалусия, намиращи се извън курортите, банските са само опция, малко шокиращо беше, че повече от 50 процента от хората бяха нудисти. Но при такава огромна плажна ивица, човек има възможност да си избере своето местенца и никой няма да дойде да му досажда.

След около час, вече не ни правеше впечатление голотата наоколо и се отдадохме на средиземноморското безвремие. Гледайки местните наоколо, как са плажуват с по 2-3 хладилни чанти, за момент се притесних, че ние сме неподготвени и неизбежно в един момент ще закъсаме за разхладителни напитки. Слава богу притесненията бяха напразни, защото на всеки 15-20 минути минаваха хорица търсещи да изкарат някое евро и носещи огромни хладилни чанти, пълни с лед, бира и вода на цена от 1 евро. Така че бяхме спасени и не се налагаше да мърдаме от мястото си още няколко часа.

Решихме да завършим деня с разходка в Естепона, поредното крайбрежно , курортно градче в района. Паркирахме в един от множеството подземни паркинги, непосредствено до крайбрежната улица. Разходихме се първо по плажа, който въпреки че беше станало 19:00 часа, все още беше пълен с хора, наслаждаващи се на лятната си почивка. От крайбрежието преминахме в централната(старата) част на градчето, която ни изненада с чара и спокойствието си.

Някак случайно, или може би не, седнахме да хапнем сладолед на едно от най-добрите места за целта според Tripadvisor, а именно La Italiana (Calle Correo Viejo 2). Приятно изморени от целодневния плаж, похапнали превъзходен италиански сладолед, решихме, че ще завършим деня по същия начин, както го започнахме - на терасата на апартамента.

'[size=3

El Caminito del Rey[/size]']

Ден 5 - Каминито дел Рей. El Caminito del Rey

Денят беше избран за посещение на Каминито дел Рей - път в планината, имащ славата на един от най опасните и трудни за преминаване, построен на времето за достъп на работниците изграждащи водно-електрическата централа в района. След доста загинали туристи и 10 годишен период, в който е бил затворен, сега след пълна рекунструкция и обезопасяване е отворен отново за любителите на природните забележителности.

Първоначалния план беше до обяд да плажуваме и след това да се отправим към планината, но странни дъждовни облаци, рано сутринта ни принудиха да направим малка промяна. Беше 1 юли и от днес започваха намаленията в магазинте сутринтта я прекарахме в търговския център Plaza Mayor, намиращ се между летището и Малага. Тук имаше почти всички известни марки за дрехи, както и някои типично испански и не толкова полулярни на други места. Съчетавайки полезното (така или иначе винаги пазаруваме когато сме "навън" в периода на разпродажбите) с приятното (скривайки се от дъжда), убихме времето до тръгването към Каминито дел Рей.

Резервацията ни беше за 14:30 за входа Ardales - избрахме този вход, защото по този начин пътя ни щеше да е основно

спускане. За целта паркирахме до крайпътния ресторант El Kiosko (лесно се открива в google maps). Освен възможността за безплатен паркинг, предлага хубаво кафе, хапване, тоалетна - т.е. идеална стартова точка за Каминито дел рей. След кратък преход сред живописна горичка и река с неестествен синьо-зелен цвят за 30-тина минути стигнахме входа, където трябваше да представим резервациите плюс паспортите на всички (не трябва да се забравят, защото не правят компромис и не пускат без тях). След проверка на документите, ни беше проведен инструктаж за безопасност на английкси и испански език, раздадоха ни каски и карта на района. Тъй като до часа на нашата резервация имаше още 45 минути, помолихме да ни пуснат с групата от 14:00. Тъй като тя се оказа само от 10-тина човека, ни беше позволено тръгнем по рано. Няма как да опиша това което изживява човек минавайки по пътека широка около метър, намираща се на десетки метри над земята, още по- трудно ще ми бъде да обрисувам сюреалистичната картина, съчетала невероятни природни образувания, неземни цветове и нелогичното човешко присъствие тук.

Надявам се снимките тук и в фотогалерията да загатнат за какво говоря, въпреки че не се ли види, няма как да се почувства. Прехода не е тежък, но и разстоянието не е за подценяване, така че един съвет от мен, ако се посещава в топло време, особено лятото, предвидете си поне по 1 литър вода на човек. По пътя има достатъчно места за почивка, но вода и храна няма, от къде да си намерите. Другите важни неща са - слънцезащитно масло и удобни обувки. На другия край на пътеката Ви чака спирка на автобуси (свързващи двата входа) на всеки 30 минути и малко магазинче за напитки и сладолед.

Изтощени, най-вече от жегата, към 19:30 бяхме отново при колата. Вместо да се прибираме решихме да се разходим до Малага, все пак вече 5 дни бяхме в Андалусия, а още не бяхме видяли града. Въпреки че пристигнахме около 20:30 в Малага, слънцето все още не беше залязло, което ни подтикна към идеята да се топнем набързо в морето. Спряхме в близост до плажа, за около час починахме, преоблякохме се (голямо предимство си е колата, може да си носи човек доста неща и така да е подготвен за всичко) и бяхме готови за разходката. Посещението на плажа, дори и в този час, ни ориентира, че плажа на Малага не е за нас - дълбоко море, едър черен пясък и леко мръсничко на фона на другите места, които бяхме посетили.

Преместихме колата на паркинг в самия център на града, защото нямахме сили за дълги разходки. Разгледахме арената за корида, която беше отворена дори и в този късен час. Разходихме се в централната част по Calle Larios and Calle Nueva, хапнахме сладолед, както обикновенно, някоя и друга биричка и се прибрахме.

Гибралтар,плаж и ....

Ден 6 - Гибралтар

До обяд отново посетихме търговския център Plaza Mayor, тъй като решихме да приключим с пазаруванете, за да не го мислим повече до края на почивката. В ранния следобед вече пътувахме към Гибралтар. Доста се чудихме дали да го включим в програмата и в крайна сметка го уважихме. Според нас си заслужава на 100%. Почти всички компании за коли под наем искат допълнителна такса и застраховка, ако ще влизате в Гибралтар и за съжаление не може да се плати тази такса за 1 ден, а я плащате за целия наем, което не си струва.

Поради тази причина, колата спряхме на улица, непосредствено до граничния пункт и продължихме пеша. Веднага след граничния пункт, се намира автобусна спирка, от която може да се вземе градски транспорт за центъра или до лифта (билети се купуват от шофьора). Пътувайки с деца, основната ни цел бяха свободно живеещите маймуни горе на скалата. До горе имате 3 варианта за качване - с такси, с лифта или пеша. Тъй като нямахме много време избрахме най-бързия начин - с лифта.

Следващите 2 часа бяха страшно забавни. Маймуните наистина са успяли да се приспособят към живот на това място, което са приели за свой дом. Имаше доста новородени маймунчета, които очаквано събираха най-много почитатели. Трябва да се внимава, защото особено тези с малките понякога са доста агресивни. Не трябва и да се хранят, тъй като има доста солени глоби, както и да се избягват всякакви найлонови торбички. С годините, маймуните са започнали да свързват найлоновите пликчета с храна и в момента, в който чуят само шума от тях, се струпват около вас и има голяма вероятност да се опитат да Ви ги отмъкнат.

Като цяло повечето са доста приятелски настроени и често позират за снимки, но има и такива които типично по маймунски нахлуват в кафето и магазина за сувенири на лифт станцията и правят живо чудо. маймуните не са единствената причина, заради която си струва да се качи човек на склата. Гледката от горе е невероятна, височината е впечатляваща (почти 430м издигащи се директно от морското равнище), вижда се и Африка отсреща.

Ако ще прекарате повечко време на това място, хубаво е да си вземето нещо за пиене и за хапване от града, защото цените горе са ненормално високи и определено не си заслужава. Същото важи и за сувенирите, които в града са на половин цена. Иначе Гибралтар е някаква приятна симбиоза между английското и испанското, коли с десен волан, но пък с "нормално" дясно движение, червените телефонни кабини, заведения с английска бира и испански персонал. Както вече споменах, допадна ни града и въпреки че си бяхме взели двупосочен билет за автобуса, решихме да се върнем пеша, като по този начин успяхме да го разгледаме. Освен туристи имаше и доста испанци, които ежедневно посещават (че и по няколко пъти) Гибралтар, тъй като е безмитна зона и цените на цигарите и алкохолът са доста по ниски.

Последния час от престоя ни отделихме на летището. Забавно е да чакате на светофар и при светване на зеления сигнал, да пресечете пистата за излитане пеша. Също, ако имате възможност и късмет си струва да изчакате, за да видите кацане или излитане на самолет от летището.На връщане от Гибралтар, спрвяхме в Естепона и вечеряхме в един от многото типични малки ресторантчета, предлагащи морска храна и сангрия. Около 1 часа след полунощ се прибрахме в Беналмадена.

Ден 7 - Отново е време за плаж

Деня започна със станалата традиционна закуска с тостадас и кафе на терасата. Давахме го доста лежерно, тъй като следващите два дни бяха посветени на плажа. За целат отново избрахме плажа Playa Artola do Cabopino. Природата, спокойствието и чистотата около нас ни позволиха да се отдадем на 100% почивка.

Забавно беше посещението от време на време на диви зайци, които наминаваха до плажа да проверят дали случайно някои е оставил нещо за хапване. Така безгрижно изкарахме почти целия ден. Вечерта решихме да отскочим до Ронда, въпреки че плановете бяха да я посетим по нататък, но пък една вечерна разходка ни се стори добра идея. Самия път от Cabopino до Ронда, по който ни прекара навигацията, беше страшно живописен, което беше, като прелюдия за това, което ни очакваше. Градчето е малко, но много кокетно и човек не иска да си тръгне. Има доста неща, които си заслужават да се видят, но според мен най-добрия вариант е човек да се мотае безцелно и да се наслаждава на момента, а като се измори, да седна за чаша бира или кафе в някое от ресторантчета с тераса с изглед към Puente Nuevo. За хората идващи с кола мога да препоръчам паркинг в центъра единят е подземен точно покрай Church of Our Lady of Mercy Round, а другият е отново в този район, открит и доста по-голям - Parking Publico (Calle Chica, 15).

А за любителите на хубавия сладолед (като моите момичета), най-доброто място е CreamBerry намиращ се на Plaza Espana. За фотолюбителите логично целта е хубава снимка на моста, като за тази цел има два варианта с кола да се търси местенце някъде по пътищата около града или да се слезне пеша. Аз избрах втория вариант, като за целта оставих останалата част от семейството да ме чака на пейка на един от множеството малки площадчета в старата част на града. Имайте впредвид, че слизането е лесно, но пътя обратно е доста тегав, но пък който харесва да снима ще се съгласи с мен, че си струва.Това беше всичко за деня, с което завърши първата ни седмица в Андалусия.

Ден 8 - Да ни завиди човек - отново на плаж

Тук ще мина само с едно изречение, тъй като деня мина изцяло на плажа и завършил с вечерна разходка в Малага. Определено колата под наем в тази част на Испания е задължителна и Ви дава свободата да се чувствате, като у дома.

Може би тук е редно да спомена, че през лятото температурите са доста високи (от около 38 през деня и 30 вечер) и преди полунощ е немислимо да се прибира човек, освен, ако не иска да се затвори в стаята с климатика, а определено това не е нашето разбиране за приятно прекарване. Все пак факта, че сме на крайбрежието и морския бриз правеше ситуацията по-скоро приятна, от колкото неприятна.

Кордоба

Ден 9 - Кордоба

Този ден трябваше да напуснем, превърналият се в наш дом, апартамент в Беналмадена и да се отправим към следващата цел - Кордоба. След като стегнахме багажа, решихме, че сме длъжни да уважим и плажа в Беналмадена, който досега не бяхме уважили. С оглед на предстоящото пътуване, децата предпочетоха да си останат в апартамента. Издържахме около час на плажа, може би, защото бяхме свикнали със спокойствието извън курортните плажове и тук лудницата ни дойде в повечко. Тъй като имахме още време седнахме за по едно питие на крайбрежно ресторантче, като едновременно с морската гледка, успяхме да видим и как се приготвят популярните пушени сардини.

По обяд напуснахме апартамента и се отправихме към летището - не за да се прибираме, а за да посрещнем наши приятели, които се присъединяваха към нас за втората част от екскурзията. Тук ще вметна, че не зависимо къде сте, колко е хубаво и добре се чувствате - винаги може да стане още по-добре с подходящата компания. Така че, винаги когато можете планувайте вашите пътешествия с хората, чиято компания ще допълни изживяването и ще го направи наистина незабравимо. След като се събрахме, потеглихме дружно към Кордоба.

Дали уцелихме най-горещия ден в годината или във вътрешността на страната температурите просто са доста по високи, но този ден на момент термомеъра на колата показваше 48 градуса, при това в движение. Жегата беше ужасна и по време на ътуването спирахме да се поразхладим на някоя и друга бензиностанция. Около 4 часа следобед, пристигнахме в Кордоба. Мястото ни за нощувка беше Hostal Maestre, избран поради разположението си в центъра на града, цената и разбира се наличието на паркинг. Но стигането до хотела се оказа мисия невъзможна. Както е дискутирано в доста теми, навсякъде в централната част имаше знаци забраняващи влизането на автомобили и указващи, че се снима с камери и ще има глоби за нарушителите. Подплашени от тази забрана, оставихме колите в близост до забранената зона и поехме пеша към хотела. Пристигайки на рецепцията ни разясниха, че знаците не важат, ако имаш резервация в някой от хотелите в центъра (не че разбрах как им става ясно, че имате резервация). Децата и съпругите се настаниха, а ние се върнахме да докараме колите, които паркирахме в прохладен подземен паркинг. Направихме кратка почивка в хотела, пийнахме по една две бири и излезнахме за разходка - всичко интересно в Кордоба беше на пешеходно разстояние от хотела (определено го препоръчвам за хора търсещи бюджетно решение за 1 нощувка).

Температурата все още беше доста висока, затова избрахме да се разхождаме покрай реката с надеждата там да е по хладно. Е не беше, но пък за сметка на това открихме страхотен сладолед (Buonisssimo, горещо препоръчван от Tripadvisor.com). Разгледахме римския мост на река Guadalquivir. След това разгледахме замъка Alcazar of the Christian Monarchs, където се оказа, че тази вечер ще има някакво допълнително шоу ти "звук и светлина".

Взехме си билети и за него, като трябваше да се върнем към 23 часа. Използвахме това време да се мотаем из историческия център, да разгледаме, каквото друго можем и накрая на хапнем нещо испанско в комбинация с ледена бира, която беше единственото разумно питие при 40 градуса в 22 часа. Програма в Alcazar de Cordoba, не беше лоша. Състоеше се от кратка история на града и двореца, последвала от светлинно-звуково шоу в градините му и тур с екскурзовод, който разказваше за всяко едно кътче. Водата от фонтаните и късния час (вече минаваше полунощ), донесе най-после така жадуваното разхлаждане. Уморени и доволни около 1 вече бяхме по леглата.

Ден 10 - Кордоба, Кармона и Исла Маджика

Хотела имаше доста приличен час за напускане, което ни помогна за оптималното плануване на деня. До обяд даз завършим разглеждането на Кордоба и следобед да отпрашим към Севилия, следващата спирка в опознаването на Андалусия. До обяд успяхме да видим почти всичко посочено в туристическите гайдове, като задължително за Кордоба.

За съжаление факта, че имахме само един ден тук, не ни позволяваше да го караме лежерно и да се потопим в атмосферата на града, по начина, по който го правим обикновенно.Все пак време стигна да видим Calleja de las Flores (уличката със саксиите с ветя наредени по стените на къщите), Mezquita-catedral de Córdoba (Катедралата на Кордоба, която в миналото е била джамия), Puerta del Puente и още доста интересни архитектурни красоти (не съм се старал да запомня имената им, а и не знам дали са значими исторически забележителности, но на нас почти всичко ни кареса в централната част на града).

В ранния следобед потеглехме към Севилия. По пътя спирахме, където видим нещо интересно - Доста често имаше малки крепости и замъци. Съвсем нормално на всякъде искаха и такса за влизане и разглеждане, затова се задоволихме с разглеждане и снимане от вън.

Севилия

Задължителна точка от програмата по пътя за Севилия. беше спиране в Кармона, където идеята бе да съчетаем разглеждането с хапване и кратка почивка. Отклоняването от пътя си струваше. Кармона се оказа поредното красиво с типичната за Андалусия архитектура градче. Разгледахме историческия център на града, като спряхме за обяд в едно от заведенията на Plaza San Fernando. Жегата и плануваното посещение на Увеселителния парк Isla Magica, ни накараха да побързаме към Севилия.

Настанихме се в хотел Exe Isla Cartuja, който бяхме избрали, заради близостта до увеселителния парк, безплатния паркинг и от части заради любопитството да отседнем в хотел, част от футболен стадион. Някои от стаите в него гледаха директно към терена, доста интересно решение. Замисълът е той да бъде част от бъдещия олимпийски стадион на града, който е бил посроен преди гласуването за домакинството на Олимпиадата през 2004 година, което градът е загубил.На бързо напазарувахме в супермаркет, за да подсигурим вечерята и напитките и се отправихме към Isla Magica. Там наред с платените паркинги, открихме и безплатни места за паркиране, което ни дойде като бонус, на фона на 20 евро вход за парка. Въпреки, че отстъваше (най вече по-малък брой екстремни атракциони) на посещаваните от нас и приятелите ни паркове (Port Aventura и Gardalend), почти 4-5 часа искрено се забавлявахме наред с децата. Най-много внимание обърнахме на водните атракциони, които бяха перфектно спасение от юлската жега. Забележително беше, че след като сме се намокрили до кости на лодките, с едно возене на някое от влакчетата и дрехите ни изсъхваха. Въпреки, че работното време беше до полунощ, около 22 часа, по интересните атракциони затвориха и ние се прибрахме в хотела. Тук с цел да се забавляваме на 100% не бях помъкнал фотоапарат, така че за съжаление не мога да покажа нагледно емоцията ни.

Ден 11 - Севилия

Денят беше посветен изцяло на Севилия. Тъй като цената за закуска в хотела не ни се стори приемлива, си харесахме кафе в ценъра на града, предлагащо, типична испанска закуска и италианско еспресо. След като заредихме батериите, тръгнахме към основната цел за деня - Plaza de España и María Luisa Park.

Ще звучи изтъркано вече, но и тук ни хареса и въпреки, че бяхме подготвени какво ще видим, малко се изненадахме от мащабите на площада. Прекарахме над 1 час в района (снимки, бира, сувенири), като единствено жегата ни прогони в един момент. От там направихме малка обиколка по Avenida de la Constitución, като разгледахме Катедралата, Plaza Nueva и сградата на кметството.

Продължихме с разходка покрай реката и се прибрахме са за кратко освежаване в хотела. Вечерта премина в пешеходно изучаване на централната част на града, прекъсвано от 30 минутни почивки за сладолед и бира, на стълбите на някой паметник или на пейка насред малко, скрито от оживените улици площадче. Не се стараехме да се затрупваме с историческа информация за заобикалящите ни сгради, тъй като това можеше да го прочетем, когато се приберем в София.

Опитахме се да се отпуснем и почувстваме, като част от местните, като следвахме тълпата млади хора излезнали да се забавляват след края на работния ден. Някак неусетно беше станало полунощ.

На път за паркинга, където бяхме оставили колите минахме покрай арената за корида, която се оказа поредната красива, изпипана дори в най-малките детайли, сграда. Предполага, че много от вас са се надявали да прочетат надълго и на широко нещо за този прекрасен град, но дали защото пътеписа стана доста дълъг или защото градът не трябва да се описва, а трябва просто да се види и то не за ден, два, някак си ми липсват подходящите думи.

Ронда и Малага

Ден 12 - Ронда и Малага

Днес се връщахме обратно в посока Малага, където трябваше да прекараме последните два дни от престоя ни в Андалусия. Планът включваше спиране в Ронда, не само защото нашите приятели не я бяха виждали, а защото си заслужава да се посети, всеки път, когат се минава наблизо.

По време на пътуването ми се обадиха от Trip.bg, които бях запознал в детайли с проблема ни с Алиталия, тъй като много добре знаех, че изпускането на един сегмент от билета анулира всички останали. 10 дни след случката, от авиокомпанията продължаваха да не дават смислен отговор за случилото се, но по-лошото беше, че Trip.bg все още не можеха да ни гарантират използването на билетите за връщане. Обещаха, че правят всичко по силите им и че ще ни звъннат при ново развитие на проблема.

Е по обяд бяхме в Ронда, паркирахме колите в центъра на Parking Publico и бавно и методично, като организирана група туристи, обикаляхме забележителностите на града. По някое време потърсихме спасение от жегата на тераса на едно от ресторанчетата с изглед към моста. Леко неприятно впечатление ни направи факта, че в някои от заведенията разрешаваха да седиш на терасата единствено, ако ще поръчаш храна за обяд. Тези претенции на персонала според мен по-скоро бяха продиктувани от мързел, тъй като заведенията бяха полупразни и заемането на 2 маси за 30-40 минути нямаше да им попречи на бизнеса. След почивката, продължихме с обиколката, докато бяхме убедени вече, че сме видяли всичко, което си струва, направили сме си достатъчно снимки и дошло време да потегляме към Малага.

Преди да се качим по колите си взехме една голяма пица от PizzSavoy (Plaza de la Merced), която въпреки, че няма нищо общо с типичната испанска храна, беше ужасно вкусна и много подходящо решение за по път. След по-малко от 2 часа бяхме вече в хотела ни в Малага. Holiday Inn Express Málaga Airport беше най-скъпото място за нощувка, което бяхме избрали от целия ни престой, но си струваше, тъй като се намираше на пешеходно разстояние от летището, а полета ни за София (Рим), беше в 7 сутринта. Разбира се имаше и доста други предимства - 4 звезден хотел, закуска, безплатен паркинг и хубав лоби бар с масички навън.Вечерта направихме 2-3 часова разходка в Малага, отново без цел да видим нещо конкретно, а с идеята да се почувстваме, като част от града.

Ден 13 - Малага

Денят започна със закуска в хотела, по времето, на която реших преди всичко друго да отскоча до летището, за да видя, как седи въпроса със самолетните ни билети. Служителката на Алиталия беше видимо объркана, първо от разказа ми, а след това и от това, което виждаше в система им. Уведо ми ни, че според нея всичко е наред и не би трябвало да имаме проблем, въпреки че не сме се явили за отсечка номер 2 от билета ни. Отново и обяснихм ситуацията и тя каза, че за първи път вижда в системата пътниците да са отбелязани, като не явили се за полет от билета, като в същото време, останалите полети да не са анулирани. За всеки случаи взех разпечатка с информацията, която току що ми бе дадена, за да избегна проблеми на другия ден.

Върнахме се в хотела, където другите вече ни чакаха готови за последния ден, който беше запазен единствено за Малага. Паркирахме на големия подземен паркинг Parking Central на Plaza de la Marina, който е страхотна стартова точка за разглеждане на забележителностите в центъра и разходка по ос главните търговски улици на града. Оттук минавайки през Catedral de la Encarnación de Málaga стигнахме до Alkazaba и Castillo de Gibralfaro.

С оглед това, което предлагат двете забележителности, решихме да отделим време и да посетим Alkazaba, най-добре запазената крепост в Испания от 11 век. В основите има руини от римски амфитеатър, но те са някак си невзрачни на фона на цитаделата. Прекарахме около два часа в Alkazaba, тъй като мястото освен собствената си прелест, предоставяше възможност за невероятна панорамна гледка към почти цяла Малага.

След това продължихме да кръстосваме всички улички намиращи се в района на Calle Molina Lario, Calle Granada, Calle Marques Larios и Calle Nueva (тоест това е по-голямата част от пешеходната зона в центъра). Спирахме тук там, за да купим, неща които бяхме пропуснали и не търпящи отлагане с оглед на утрешното ни заминаване (сувенири, вино, някой друг парцал и т.н.) Когато се поизморихме се насочихме към крайбрежния парк в района около пристанището, където докато ние пиехме бира и кафе, децата посетиха, някакъв аквариум и Museo Alborania: Aula Del Mar. Лежерно и безгрижно седяхме и се наслаждавахме морето гледката на маневриращ круизен кораб, навлизащ в пристанището на Малга.

След като решихме, че сме починали достатъчно, а децата дремнаха на пейките, продължихме с обиколката из града, която трябваше да завърши с вечеря в някой от тапас баровете между Plaza de la Constitucion и Plaza Siglo. Имахме наблюдения от предишните дни, къде се събират най-много хора, но избора ни щеше да зависи и от наличието на свободно място за 8 човека. крайна сметка се спряхме на Taberna Mitjana (Calle Calderería, 7) и както се оказа избора ни беше безупречен.

Страхотна, храна, ледена бира и разхлаждаща, ароматна сангрия ни задържаха повече от два часа, като нямахме никакво желание да си тръгваме, не само от ресторанта, а и от Испания като цяло. След като се прибрахме в хотела, мъжете отидохме да върнем колите в офиса на Малагакар, които се намираше на 5 минути. Решихме, че няма смисъл на сутринта да губим време за това, при положение, че за 15 минути пеша се стигаше до терминала на летището. През това време съпругите набързо бяха стегнали багажа и всички се събрахме да изпием за последно по няколко наливни cervezas Mahou на масичките пред хотела. Обсъждайки емоциите от последните дни някак неусетно беше станало 1 след полунощ.

'[size=3

Adiós[/size]']

Ден 14 - Adiós

Поради ранния час на полета ни, пропуснахме закуската и към 5 часа напуснахме хотела. Бяхме едни от първите на гишетата за чекиране, но искахме да имаме достатъчно време, ако има проблеми с билетите ни. В крайна сметка всичко беше на ред и малко след 7 часа излетяхме по разписание в посока Рим. На летище Фимичино, съвсем затвърдих лошото си впечатление от Алиталия. Седейки до прозореца в самолета за София, гледах как товарят багажа ни, успокоен, че виждам всичките ни куфари на количката на хамалите. Уви, в един момент единят ни куфар беше отделен от останалия багаж и започна някакво суетене около него. Хамалите се изредиха да идват да го гледат, да скенират кода му и по израженията на лицата им да псуват нещо. Това продължи повече от 30-40 минути, което вече водеше до половинчасово закъснение на полета ни. Опитах да обясня на стюардесата че това е моя куфар и мога да и дам багажния ми таг, за да го покаже на персонала на летището, но тя не ми обърна внимание, а само ми отговори, че бъркам и по всяка вероятност куфара не е мой.

Още 20 минути чудене, след което пристигна един бус, който отнесе багажа ми в неизвестна посока. Колкото и да бях притеснен, слушайки, как на организирана туристическа група нашенци им липсваха 10-тина човека (на един господин не бяха качили съпругата), реших, че моя проблем е нищо. Нормално след кацането в София, попълних документите за загубен багаж, който слава богу след около 30 часа пристигна благопоучно, и така сложи точка на незабравимата обиколка на Андалусия.

Южна Испания ще остане завинаги в сърцата ни, не само заради красотата на типичните "бели" селца, вкусната и евтина храна, страхотната местна бира, а също така и заради вечно усмихнатите хора, безкрайните пясъчни плажове и с перфектните условия за незабравима почивка.

За почитателите на бирата - задължително опитайте бирата, която се произвежда в тази част на испания - Alhambra, Cruzzcampo и Victoria (която съм виждал единствено в Малага).

За шофьорите - спазвайте ограниченията, тъй като има доста камери за скорост. Пътищата са перфектни, като при над 2000 км, не дадохме и 1 цент за тол такси. Виж паркингът е друго нещо, но паркирането в централните части на градовете се плаща. Задължителна е пълната застраховка на колите под наем, защото независимо дали карат Seat Ibiza или Audi Q7, паркирането често е броня в броня и сдобиването с драскотини по цялата кола е неизбежно.

За плажа – бъдете подготвени, че ако сте извън курортите, носенето на бански е личен избор, но не и задължително.

Надявам се, че пътеписа ще помогне за "бъдещите Ви творчески планове", както и че не се е получил прекалено дълъг и отегчителен.

Искам да благодаря на всички, създали и участващи в този форум, посветен на хората, които доказват, че "Човек е човек тогава, когато е на път".

Ако съм пропуснал да спомена нещо, което би ви било интересно, ползвайте коментарите и ще го добавя. Също така може да разгледате и съответната фотогалерия, съдържаща не качени в пътеписа снимки.