Барселона – незабравимо приключениe

Доста ми е трудно да напиша за това свое пътешествие. Посетих Барселона преди пет години и сега когато гледам снимките, се връщам назад във времето и се чудя от къде да започна своят разказ. Поводът за заминаването беше завършването на гимназия на брат ми и това беше семейният ни подарък за него. Когато заминавахме не очаквах нищо от това пътуване. Нямах предварителни очаквания и никога не е бил в топ дестинациите, които съм си планувала за посещение. За пръв път отивах в Испания и бях чувала само хубави неща за страната. Но тези шест дни прекарани там, ще останат завинаги едни от най-хубавите в живота ми. Този град има собствен дух. Хората пътуват с всякакви превозни средства – кой е с костюм и тротинетка, кой се е забързал за работа, яхнал скейтборд, кой просто се разхожда с ролери или тича за здраве по крайбрежието. Първото впечатление беше, че хората там доста спортуват и се движат като цяло. Не водят заседнал начин на живот,  а се усеща динамиката в тях.

По времето когато роумингът беше скъп, и картите на града са единственото спасение: 

В този град е пълно с места, на които можеш просто да си легнеш и да си релаксираш. Въпреки, че е един от най-посещаваните от туристи, успявахме да си намираме места, където бяхме само ние и се наслаждавахме на красотата около нас.

Няма да ви разказвам програмата ден по ден, защото повярвайте ми, няма да ми стигнат и няколко часа писане. Но ще ви разкажа за едни от най-любимите ми места.

Да отидеш на Камп Ноу и да не се снимаш в тоалетните, е като да отидеш в Рим, и да не видиш папата:

Първото, за което се сещам сега, разбира се е стадионът на футболният клуб Барселона  – Камп Ноу. Не съм най-запаленият футболен фен, но гледам по-важни мачове. Но това, което изпитах в този комплекс, защото си е направо такъв, не просто един стадион, не мога да опиша. Не знам как биха се чувствали запалените фенове на отбора, но там е страхотно.

Всичко е направено по такъв завладяващ начин, че дори човек, който никога през живота си не е гледал мач, може да стане най-голям фен на играта и отбора. Всички награди, трофеи, тениски и интерактивни игри с въпроси за отбора, са измислени по страхотен начин. Съвсем случайно се включихме в една игра, която ти задава въпроси и изчислява до каква степен познаваш отбора.

С нашият късмет ето и един от въпросите:

Препоръчвам на всеки един, който е решил да посети града, да не пропуска тази забележителност. А и все пак нашият сънародник Христо Стоичков е част от историята на този отбор и то доста уважавана.

Когато се снимахме на стадиона, съвсем случайно попаднах на едно предизвикателство, което те кара да тагнеш стадиона със специален хаштаг и имаш възможност да участваш в надпревара за най-харесвано селфи.

Участвахме и няколко месеца след нашето пътешествие случайно видяхме снимката си в официалният сайт на футболния клуб Барселона. Това чувство беше страхотно и неповторимо със сигурност.

Другата забележителност, която определено си струва е фонтанът Маджестик.

Незнайно как, но почти всяка вечер се озовавахме на него и бяхме като пленени от магията на мястото. Той се намира на площад Испания и е едно от любимите ми места, защото когато се качихме на върха до Националния музей на изкуствата, гледката която се открива е много красива. Имайте в предвид, че трябва да прегледате графика на градския транспорт, защото вечер е красиво, но в нашият случай последният автобус минаваше към 23 часа. В една от вечерните ни разходки се наложи да тичаме от върха до долу за секунди, за да хванем последният автобус. В противен случай трябваше да ходим още пет километра пеш до хотела, което на фона на минатите 40 километра през деня, не е кой знай какво.

Това е едно от местата, които трябва да посетите и през деня и вечерта. Сами ще се убедите, че духът който излъчва мястото е различен в отделните части на денонощието. Вечер е пълно с много млади хора, които са се наредили на стълбите и съзерцават фонтана, който мени своите цветове и те хипнотизира.

А през деня можете да се насладите на цялата архитектура на мястото.

От тук ние се изкачихме до хълмът Монджуик и докато се разхождахме, случайно се озовахме пред Испанското селище, което е създадено през 1929г. за Световното изложение.

Мястото е много различно, с уникална атмосфера за града. В него са построени емблематични исторически сгради  и занаятчийници от всички краища на Испания. Всички постройки са в оригинални размери и разположени около малки улички, които правят мястото автентично и много приятно за разходка. В един от сувенирните магазини попаднахме на българка, която беше учудена да види свои сънародници в тази част на града, защото не било от забележителностите, разпространени из нашите туристи. Разбира се това беше преди пет години, така че сега може би е по-различно.

След разходката в това селище, се озовахме в Олимпийския парк, в който през 1992 година са проведени Олимпийските игри.

Там се намира телекомуникационната кула Монтжуик, която е висока 136 м. Определено е много внушителна и мястото е много приятно за почивка, след дългите разходки из града.

В периода, в който бяхме там, беше почти празно и нямаше много туристи, за това насладата от мястото беше още по-голяма.

Една от забележителностите, която посетихме, беше така прочутата и емблематична за Испания Саграда Фамилия.

Наистина катедралата е величествена отвън и си е произведение на изкуството, което не може да бъде сравнявано с нищо.

Решихме да я видим и отвътре. Може би това беше голямата ни грешка, защото нямаше по-голямо разочарование. Вътре е толкова модерно и толкова различно от външната фасада, че все едно са две отделни сгради. Ние съжалихме, че си изгубихме времето да чакаме на опашка, за да я посетим.

Едно от топ местата в града определено е хълмът Тибудабу.

Качете се на върха на катедралата и ще видите цяла Барселона в краката си.

До там ползвахме автобус, но докато пътувахме към мястото, с брат ми установихме, че сме минали почти цялото разстояние и всяка една уличка пеш и почти всяко едно място ни беше познато.

Препоръчвам ви ако искате наистина да усетите духът и магията на един град, да използвате колкото се може по-малко транспорт.

Дори и да се изгубите, винаги ще излезете до място, от което можете да се ориентирате. А и с новите цени на роуминг услугите в Европа, всички навсякъде се движим с навигация и рискът от загубване спада до минимум.

Разходките по крайбрежието са едни от най-хубавите, особено по залез.

Вечер седнете на някое от заведенията там, насладете се на испанската музика, сангрия, начос и се потопете в атмосферата.

Барселона е град, в който може да се види много. Разбира се емблематичните места дори не ги споменавам.

Паркът Гюел е хубаво място, но е вечно претъпкано с туристи. Аз не обичам тези масови места, защото е трудно да видиш всичко, от тълпите, които те заобикалят. Да не говорим, че хубава снимка е още по-невъзможно да си направиш. А понякога и времето прекарано в чакане на опашки за билети, „изяжда“ от времето за по-спокойно прекарване и наслада на града.

Не пропускайте паркът на Цитаделата. За една по-различна разходка си наемете лодка и прекарайте 30 минути гребейки из езерцето и любувайки се на природата.

Уличките около Ла Рамбла са много приятни за разходка, пълни с магазинчето с ръчно направени сувенири, бутици с дрехи и какви ли не още неща. Но категорично според мен ако се разхождате вечерно време там, трябва да сте повече хора. Ние бяхме само двамата с брат ми и решихме, че не ни се рискува особено, защото на всеки ъгъл дебне по някой, който само чака заблудени туристи.

Бих казала, че разгледахме огромна част от града. На ден обикаляхме около 30-40 км пеш, много рядко се качвахме на транспорт. Дори последните дни не можехме да си стъпим на краката, буквално, от преумора и болка.

За да разгледате добре града, е добре да си отделите около четири – пет дни. Но дори и за уикенд, ще успеете да видите основните забележителности. Ако в последствие, след статията ми, се сетя за още някое място или за съвет, ще го споделя с вас във фейсбук.

Ако искате да прочетете и за други мои приключения - sanyasworld.com