Валенсия, градът на портокаловите дървета, безгрижното лято и родното място на паелята

Зимата мина, дойде пролетта и нашето първо пътуване до Испания и по-специално до два нейни града, намиращи се на Средиземноморския ѝ бряг – Валенсия и Гандия. Екскурзията ни беше организирана – 7 нощувки в Гандия - брегът на портокаловите цветове, както ни го рекламираше нашият тур оператор. Летяхме със самолет до Валенсия, където ни посрещна екскурзоводът ни. Качихме се на автобус и потеглихме към Гандия, преминавайки през Валенсия. Първото ми впечатление от Валенсия, бе странна скулптура в средата на кръгово кръстовище. От върха ѝ, ми намигаше усмихнато слънце, с излизащи от него във всички посоки лъчи, наподобяващи човешки ръце.

Разстоянието от около 80 км. до Гандия, изминахме за малко повече от час. Настаниха ни в туристическата част на града – тясна ивица от хотели, точеща се по протежението на бреговата ивица. Хотелът ни беше само на две пресечки от плажа. Бяхме на последния етаж - неочаквано предимство. Оказахме се по-високо от намиращите се пред нас сгради и от терасата ни, се откриваше чудесна гледка към морето.

Стаята ни беше голяма, стигаща по широчина на хотела от единия до другия му край, което ни даваше изглед и от гърба му, към близките планини.

Gandia

Град на Средиземноморското крайбрежие на Испаня с население от около 75 000, стигащо до 200 000 през лятото. За това способстват голямата курортна част на града /съсредоточена близо до плажната ивица/, подходящият климат, с мека зима и горещо лято, и дългите с километри, широки, на места до 200 м пясъчни плажове. Градът е прочут и с не безизвестната фамилия на Борджиите, чийто път към власта и папския престол в Рим тръгва от тук. Естествено, за нас най-интересен беше плажът, към който първо се отправихме.

Беше април и въпреки вече горещото тук време, водата се оказа дооста студена, а плажът все още пуст. Това, по-никакъв начин не охлади ентусиазма ни, да се потопим във водите на Средиземно море.

По протежение на плажната ивица се движи красива пешеходна алея, осеяна с палми и пейки за почивка, на които можеш да се отпуснещ и да съзерцаваш морската шир. Вечер, дълго се разхождахме по тази алея, любувайки се на морето.

През един от дните, направихме 7 км. разходка по плажа, до следващото населено място или по скоро плажът му - Platja Xeraco.

Курортната част на Гандия, с нейните хотели и ресторанти, е отдалечена от градската и пристанището. Пристанището на Гандия или поне обществено достъпната му част, е добре оформено и приятно за разходки място.

То е скрито зад два навлизащи навътре в морето каменни вала, които го предпазват от морските вълни при лошо време.

Не липсва и пристан за яхти.

Градската част на Гандия се намира на близо 5 км. от морето. Това се компенсира от удобния градски транспорт, който ние често използвахме.

Всичко хубаво, но както шило в торба не стои, така и ние, бързо се почуствахме на тясно в Гандия. От възможните варианти за изследване, избрахме Валенсия. Връзките бяха удобни и на често. Използвахме влак, с който след около час пристигахме във Валенсия. Още със слизането на жп гарата, тя буквално ни грабна. До края на престоя си в Испания, почти всекидневно изминавахме с влака пътя от Гандия до Валенсия и обратно.

Valencia

Третият по големина град в Испания с над 800 000 жители. Намира се на брега на Средиземно море при устието на река Турия. Кръстен е на своя създател – римския император Валент. От създаването му 137 г. пр.н.е. до днес са го владели римляни, весготи, маври, за да стане 1 238 г. кралство Валенсия, а днес столица на автономна област Валенсия. Интересното е, че тук наред с испанския /кастилски/ език, официално се изучава и говори местния валенсиански език.

Разбира се, аз ще започна разходката ни в този прекрасен град от жп гарата - Valencia Station North или Северната гара, която в действителност е централната жп гара на Валенсия. Отваря врати в центъра на града още в далечната 1917 г., а днес е обявена за културно наследство. Тя е едно великолепно творение на архитектурата, което си заслужава да бъде видяно. Цветна и кокетна, като излязла от приказките.

Точно до жп гарата, е арената за корида на Валенсия - Plaza de Toros de Valencia, открила врати в 1859 г., а днес обявена за исторически паметник на изкуството. Построена е по подобие на Колизеума и може да побере близо 13 000 зрители.

Пресичаме булеварда пред жп гарата и продължаваме направо. След 300 м. излизаме на площада на кметството. Последното, ни се пада отляво. Това е още един архитектурен и културен паметник на града.

Пресичайки площада в обратна на кметството посока, излизаме на също толкова интересната сграда на централната поща на Валенсия /1923 г./.

На където и да погледнем, на където и да тръгнем, сградите привличат погледа с красивата си архитектура и светли, пастелни цветове.

Отправяме се към централния пазар на града - Mercato Central, намиращ се на 500 м. от кметството. Построен е 1914 г. и се счита за един от най-старите пазари в Европа.

Непосредствено до пазара, е следващата забелижителност по пътя ни - La Lonja de la Seda /Копринената борса/. Готическа сграда от края на 15 век, приличаща на средновековен замък, с надвиснали над главите ни каменни статуи/водостоци, обект на световното културно наследство на ЮНЕСКО.

Борсата е комплекс от три части, основната от които, представлява облицована с камък, внушителна зала. С високите си тавани, поддържани от усукани колони, тя несъмнено е вдъхвала респект и е придавала тежест на сключваните накога тук сделки с коприна.   

В страничното крило на комплекса е заседавал първият морски търговски трибунал в Испания. Влизайки в него, бях грабната от внушителните му, изящно декорирани тавани.

Скрит от погледа на външните хора, в комплекса е оформен вътрешен двор с отрупани с плодове, портокалови дървчета.

Разхождахме се и зяпахме из уличките в центъра на Вленсия. Тук, на всяка крачка, нещо интересно привличаше вниманието ни.

На малкия площад Lope de Vega, видяхме Tasquita La Estrecha – една от най-тесни сгради в света. Притисната между стените на съседите си, тя е широка едва 107 см.

Посетихме и Plaza de la Mare de Déu - разположен в сърцето на града площад, в центъра на който е фонтанът на Нептун, заобиколен от осем голи жени. Символизира река Турия и нейните осем притока.

Площадът граничи с гърба на Катедралата на Валенсия /Catedral de Santa María de Valencia/. Готическа сграда, построена между 13-ти и 15-ти век. Изящтно изрисувана с пищни орнаменти и множество параклиси, тя заслужава, да се отдели време, за да бъде разгледана. В нея, се съхраняват редица ценни картини, повечето още от средновековието.

От 15-ти век, катедралата е дом на артефакт, за който се твърди, че е Светия граал, чашата използвана от Иисус по време на тайната вечеря, в която Йосиф събира кръвта му след свалянето на Иисус от кръста на хълма Голгота. Граалът е поставен в олтар на видно място.

В един от следващите ни дни във Валенсия, се насочихме към старото корито на река Турия. 1957 г. тук се случва катастрофално наводнение, след което руслото на реката е отклонено на юг от града, а старото ѝ корито е превърнато в красив парк с дължина от 10 км. Част от него, имахме възможноста да разгледаме.

Движейки се към морето по протежение на парка, минахме покрай комплекс от огромни футуристични сгради със заоблени форми, между които Операта на Валенсия /Palau de les Arts/, огромен планетариум /L’Hemisfèric/ и ботаническа градина, част от изградения тук град на искуствата и науката.

След тях, се извисяваха 125 метровите стълбове на моста Puente de l’Assut de l’Or. Те са най-високата точка в града.

И накрая стигнахме до нашата крайна цел - Океанариума на Валенсия. Той е най-големият океанографски аквариум в Европа с площ от 110 000 кв.м. Тук, освен морски обитатели, имаше животни и птици от всички краища на света.

Дори се сблъскахме с устремила се към неизвестността костенурка беглец, която незнайно как, се беше измъкнала от аквариума си. Поривът ѝ за свобода, бързо беше пресечен от персонала на океанариума.

Присъствахме и на интересно представление на отглежданите тук делфини и техните треньори.

Бях силно впечатлена от огромния аквариум, със стъклени тунели, по които се движехме, а неговите обитатели плуваха навсякъде около нас.

Но това, което ме порази, бяха белугите. Не съм очаквала да видя представители на семейство китове в аквариум. Тези големи, снежно бели красавци предизвикаха истинско умиление в мен.

При идването си, на следващия ден, се отправихме към Porta de la Mar /на километър от жп гарата/. Съвременно копие на съществувалата някога, на това място порта в стените на Валенсия.

Преминахме по моста зад нея, свързващ двата бряга на старото корито на река Турия и се насочихме към Museu de Belles Arts de València - Музеят на изящните изкуства /2 км. от жп гарата/. Художествена галерия, която с нетърпение очаквах да посетя. Създадена е 1913 г. и в нея са изложени повече от 2 000 творби, рисувани от 14-ти до 17-ти век. Между тях са картини на Веласкес, Ел Греко, Гоя и други извесни художници. За ценителите на изкуството, един ден в тази галерия е прекалено малко. За съжаление снимането в нея бе забранено.

Изживяното и видяното във Валенсия, ме накара, да заобичам Испания и да искам да я посетя отново.