лисабон

Есен в Пиренеите - Лисабон

Лисабон и Португалия отдавна чукаха на вратата ни , като следваща дестинация за няколко дневно пътуване. И есента на 2017 г. се оказа точното време. Дъщеря ни, която отговаря за самолетните билети, търсейки билети на прилична цена за тази дестинация, предложи продължение и до Барселона при достатъчно изгодни условия. Речено, сторено.

Тук ще направя едно отклонение. Искам да споделя нашият опит в организацията и осъществяването на такива  пътувания, главно в Европа. Ние самите сме изчели доста материали за всяка дестинация, която е предстояло да посетим, включително и от Магеланци. От всяка статия, форум или пътепис сме взаимствали необходимата ни информация, за което сме благодарни на всички споделяли своя опит. Трябва да подчертая, че това, което ще прочетете е насочено към хората от нашето поколение (туристическия термин 55+), които не понасят туристическите групи със знаменцата и са фенове на самостоятелно организираните нискобюджетни пътувания и са  с по-бедни езикови познания и не особено добре владеене на възможностите на новите технологии. За компенсация на това отделяме достатъчно време за подготовка в продължение на няколко месеца преди самото пътуване, което за нас е не по-малко удоволствие от самото пътуване.

Хронологията на подготовката на едно пътуване:

1.       Поне пет-шест месеца по-рано определяте дестинацията и времеви отрязък (например-месец), в който искате да я осъществите. За да определите времето през, което ще пътувате е хубаво да поразгледате информацията от метео сайтове за особеностите на климата на това място (температура, валежи, ветрове).

2.       В рамките на този времеви отрязък търсете изгодни билети за отиване и връщане, може и с прехвърляне и така определяте точните дати на вашето пътуване. Ние използваме www.skyscanner.com.

3.       С определянето на точните дати идва момента за търсене на места за нощуване. Хубаво е междувременно да прочете повече информация за града от различни източници, да разгледате подробно картата на града (къде са съсредоточени  забележителностите, релеф, мултинационални райони и други особености). Преди да започнете търсенето си определяте някои основни критерии - бюджет, възможност за пеши достъп до набелязаните забележителности, наличие на кухненски бокс или поне хладилник (особено важно за нас, тъй като част от храненията е по-изгодно да са в мястото на настаняване) и други конкретни за мястото на пътуването. Например за Париж, където по-голяма част от предлаганите места (www.airbnb.com) са студия по мансардните части на сградите, допълнителен критерий беше заложено да има асансьор, нещо доста рядко за централната част. Дядо ви Осман - архитектурния баща на града, сигурно е бил спортист и с удоволствие се е катерил до петия-шестия етаж по тесни вити стълбища. Най популярните сайтове, от които можете да търсите места за нощуване са www.booking.com и www.airbnb.com. Обръщайте особено внимание на оценките и отзивите на посетителите. За booking при оценка по-ниска от 7,5-8, а  за airbnb  при липса на отзиви или при преобладаващо отрицателни за мястото за настаняване, не си заслужава да рискувате. Направете си една извадка на местата, които в някаква степен покриват вашите критерии. Отделете известно време да анализирате плюсовете и минусите на всяко от тях и резервирайте. Тъй като това обикновено ще е няколко месеца преди пътуването, добре е да е с опция за безплатно анулиране.

3.       Сега идва ред и на организацията на пътуването по дни. След като сте си набелязали обектите за посещение, групирайте ги по райони. Разгледайте схемите на обществения транспорт на дадения град и си изяснете вариантите за пътуване. За оптимизация на транспортните разходи, проучете възможностите за закупуване на карти за зареждане на определена сума или за брой пътувания или карти за безплатни посещения и/или намаления за вход в забележителности с включена опция за безплатен транспорт за тези дни, това винаги е по-изгодно и по- удобно от закупуването на отделни билети. За много градове има опция за прехвърляне на различни транспортни средства с един билет за фиксирано време от началото на пътуването. Направете си маршрути по дни с начините за предвижване ако се налага, това спестява доста време. За обектите, които ще посещавате е добре да посъберете предварително достатъчно информация, която да систематизирате и носете със себе си, за да ви е по-приятно и ползотворно посещението на даден обект. Всеки музей има сайт, в който можете да намерите работно време, цени на билетите, различните отстъпки и точния адрес. В нашето семейство с тази задача се е нагърбила съпругата ми и тя се изживява, като професионален гид по време на пътуванията. За ориентацията на място, аз лично ползвам туристическите карти, които може да вземете безплатно от рецепцията на всеки хотел и много рядко картата от телефона (тук някои младежи ще се изсмеят, но това е старата школа). За по-добрата ориентация, бих ви посъветвал да минете някои от предварително изяснените маршрути (например от метрото до мястото за настаняване, от транспортната спирка до някои от обектите за посещение) с гугъл човечето. Гарантирам ви спестява много време. При първото ни такова пътуване до Рим, бях минавал н-брой пъти маршрута от гара Термини до хотела, така че слизайки от автобуса, нарамихме раничките си и се отправихме към хотела, сякаш реално го бях минавал многократно този маршрут.

4.       Изхранване и гурме-туризъм. Както вече съм писал по-горе, част от храненията ги правим в мястото на настаняване. Повечето от вас са се убедили, че цените в суперите на европейските градове, съвсем не са по – скъпи от тези в нашата родина. Пазаруваме продукти на вкус, придружени с бутилки местно вино или бира и част от проблема е решен. Но това е само част от изхранването, не можеш да отидеш в една непозната страна и да не опиташ някои от местните традиционни ястия. За тази цел, отделете време да се ровните в нета за да посъберете малко информация. След това може да се доверите на Трипедвайзер и с негова помощ да си подберете някои заведения с  вида кухня, с  добри отзиви и в желания от вас ценови диапазон (едно $, две $$ и т.н.).

Може да се каже, че вече сте готови и да очаквате с нетърпение пътуването.

И така с Раян Еър с прехвърляне в Рим (Чемпино) литнахме към Лисабон.Имаше известно напрежение, защото времето между двата полета в Рим беше малко над час, без гарантиране на връзката. Разчитахме, че летището е малко и ще успеем, както и стана. След кацането ни на летището в Лисабон, първата задача беше да си закупим карти за пътуване от автоматите във фоайето на метрото. Пред автоматите имаше доста блъсканица, като голяма част от туристите не много успешно се опитваха да се справят с технологията по изваждането на картата и зареждането и с определена сума. Показателно за това е, че след като свършихме с чукането по командите и дадохме финиш, автомата ни изсипа десетина евро ресто в повече, явно някой преди нас се беше отказал или не довършил операциите. Тука е мястото да благодарим на Чудов  за www.discoverportugal.ru  и за изключително изчерпателната информация по изваждането и зареждането на карти за транспорт, включително със снимки на дисплеите в неговия сайт, почти за аборигени, като нас. 

Осигурили си картите и съответно най-изгодните начини за предвижване из града, се метнахме на метрото на път за хотела, който си бяхме резервирали.

Хотела LikeLisboa е по-скоро няколко апартамента в реновирана стара сграда на 200-250 м. над площад Росио, стопанисвани и управлявани от симпатична португалка на име Рита, с която през една от вечерите изпихме няколко бутилки чудесно португалско розе с мезе от балкански кашкавал. За онзи период, цените отнесени към условията и местоположението (на пешеходно разстояние до повечето набелязани обекти) бяха повече от добри - 30 евро на вечер за апартамент. Но изглежда прекалено много хвалихме хотела и след това, когато сме го препоръчвали на приятели, се оказа, че цените вече са други.

След като се настанихме в хотела в програмата ни за този ден предвиждаше пътуване до Белем с цел да използваме неделните безплатни входове за музеите там. С голяма доза късмет (през другите дни виждахме доста стабилни опашки) можахме да се качим в туристическия трамвай от първата му спирка на площад Praça da Figueira и за 40-50 мин. бяхме в Белем. Ще си позволя още един съвет, ако времето не ви е изключително важен фактор, предпочитайте да планирате поне част от пътуванията си в градовете с наземен транспорт, за да може да видите много неща, които ще пропуснете, ако профучите под земята. В Белем първата ни спирка беше Морския музей, все пак сме в страната на великите морски откриватели.

След музея се отправихме към култовото заведение Pastéis de Belém, за да опитаме прочутите нати. Хиляди благодарности на монасите от близкия Манастир „Жеронимуш“, които преди векове са създали това чудно кулинарно творение, за да използват непотребните дотогава жълтъци, които оставали след отделянето на белтъците, необходими им за колосване на дрехи и бельо. Наистина си заслужава да се опита и то точно от това място, защото на много други места има реплики на „Pastéis de Nata“, включително и извън Португалия, но истината е само тук.

В програмата за този ден предвиждахме посещение и на Музея на каляските, но тъй като времето напредна, решихме да се отправим към Кулата Белем, минавайки покрай Монумента на откривателите.

След добрата разходка, хванахме автобус и се отправихме към хотела.

Вторият ден беше определен за пътуване до Синтра, градче на около 30 км от Лисабон. Проучванията показаха, че най – удобния и най-икономичния начин е със закупуването на еднодневен билет за 15-16 евро. Този билет важи за отиване и връщане с влак и за автобусите в Синтра и околностите. Купува се от началната гара, за нас това беше гара Росио, на 5-10 мин. от хотела ни. Синтра е чудесно градче с околности осеяни от крепости и замъци. Пред гарата е автобусната спирка с двата основни маршрута за околностите. Автобус № 434 - обикаля из трите по-известни забележителности - националният дворец на Синтра, Замъка на маврите (мавританската крепост) и дворец Пеня. Автобус № 435 - Национален дворец Синтра, Кинта де Регалейра(Quinta de Regaleira), а последната спирка е дворецът Монсерат, които отстои на 4,8 км от останалите дворци и замъци, т.е. - не си и мислете да ходите пеша.Шофьорите на автобусите, са като магьосници, как успяват да се справят с тези безкрайни завои, някои от които и направо обратни. Успяхме да посетим Замъка на маврите, замъка приказка-Пеня и мистичния Кинта де Регалейра. Насладата и удоволствието трудно може да се опише с думи. Ще ви оставя да се докоснете до тези усещания с няколко фотоса.

От Синтра, все с този билет хванахме автобуса за Кашкаиш. Прекъснахме пътуването на най-западната точка на Европа – нос Кабу да Рока(Cabu da Roca). Не знам на каква надморска височина се изкачихме, но по време на пътуването времето се промени коренно, от топлото слънце в Синтра не остана и следа. Надвиснаха едни тъмни облаци и заваля. За щастие на самия нос беше ясно, но какъв вятър духаше само. По диво и величествено място от този нос не бях виждал.

Изчакахме следващия автобус за Кашкаиш, криейки се от вятъра в малкия туристически информационен център. След кратка разходка из курортния Кашкаиш,

на свечеряване хванахме влака за Лисабон. Този път влакът спира на гара Cais do Sodré. От гарата  с метрото и до хотела.

Ден 3-ти. Този ден бе предвиден за разходка из Лисабон. Обиколката започна от величествените руини на Манастира“Кармо“ (сега Carmo Archaeological Museum),

останали от голямото земетресение на 1 ноември 1755 г. От там към Praça Luís de Camões,

като междувременно поседнахме до статуята на Фернанду Песоа -  португалски поет и есеист, смятан за един от най-значимите автори в историята на португалската литература. Сравнително слабо известен, докато е жив, той придобива популярност след смъртта си, когато са публикувани повечето му произведения на португалски.

Малка почивка за кафе на площада и към една от многобройните площадки за наблюдение Santa Catarina.

След това, пресичайки пътя на вертикалния трамвай Бика,

се насочихме към Mercado Da Ribeira - пазар с 40 точки за хранене с добри отзиви в Трипедвайзер. Засега това е единственото ми разочарование от препоръките на този сайт. Пазара се оказа един голям хамбар, натъпкан с бутащи се туристи и нищо особено, като предложения за хранене. Решихме да търсим друго място за хранене, тръгвайки към Площада на търговията (Praça do Comércio). Късмета ни се усмихна, попадайки на едно симпатично ресторантче Rosinha de S. Paulo. Тони си поръча мечтаната и традиционна за Португалия треска (бакалау), а моето предпочитание беше Sea bass(лаврак)и двете ястия подкрепени с португалска бира бяха чудесни.

Чувствайки се, като току що нахранено „тамагочи“се насочихме към Алфама. От Музея на фадото започна нашата разходка по колоритните тесни улички на квартала. 

Удоволствието е неописуемо. Идеята ни беше да се изкачим до крепостта Castelo de S. Jorge, но жаркото лисабонско слънце в началото на октомври бързо попари намеренията ни. Седнахме за  приятна почивка на сянка в едно кафе, срещу колоритна фасада.

След това покрай Катедралата на Лисабон се отправихме към хотела за да починем преди вечерта посветна на фадото. Тази музика ме завладя преди доста години, гледайки филм(май беше „Картонения куфар“ за Линда де Суза) за една от примите на фадото, започнала кариерата си като емигрантка във Франция и завръщайки се, като звезда в Португалия. Винаги съм смятал че думата „фадо“ неизменно се свързва с Алфама. Но хазяйката Рита много убедително ни препоръча другия бохемски квартал Бая Алто. И така се разминахме малко с фадото. Пристигайки към 9-10ч. вечерта в сърцето на „нощния“ Бая Алто успяхме да хванем само края на последното живо изпълнение в едно от заведенията. Останах с впечатлението, че фадо - изпълнителите се прехвърлят в Алфама за истинска нощна фиеста. Не че музиката и веселото настроение бяха малко по тесните улички на този квартал, със заведение до заведение и много, ама много пиене. За наша радост тук открихме сангрията. Аз бях много резервиран към тази уж сладка напитка, но опитвайки от този изстуден букет от вкусове, останах очарован. В последствие на няколко пъти си поръчвахме сангрия, включително и в Барселона, но никога не можа да се доближи до тази първата в Бая Алто.

Четвъртият и последен ден в Лисабон, защото в късния следобед щяхме да летим за Барселона, го оставихме за разходка по търговските улици в равнинната централна част на града, между  площад Росио и Площада на търговията (Praça do Comércio).

Една лека и приятна разходка по специфичните за Лисабон улици и площади с дребните бяло-черни павета. Когато става въпрос за Лисабон, не могат да не се споменат характерните фасади от пъстроцветни керамични плочки – азулежу.

Четейки отзивите за местата за настаняване, сравнително често срещах оплаквания за влага в помещенията, особено за приземните и ниските етажи. От тук си правя извода, че освен за естетически ефект, тези плочки са използвани и за изолация в борбата с влагата. Разходката завърши в друго предварително набелязано ресторантче Floresta Das Escadinhas, на плато с микс от прясна риба на скара за двама – за 14 евро.

След което си взехме багажа от хотела и с метрото се отправихме към летището за полета към Барселона.

Лисабон се оказа един от най-приятните градове, които сме посещавали. Останаха доста неща за разглеждане, което си е стимул да се върнем в този град.