Как едно пътуване до Португалия се превърна в носталгия или инече казано Саудаде

С приятелката ми бяхме решили поне един път в годината да ходим някъде в чужбина на екскурзия или почивка . Тя от доста време напираше за Мароко с което аз се съгласявах и така беше решено да отидем в края на Август- началото на Септември . За целта бяхме сметнали ,че ще ни е по-лесно да отидем с организирано групово пътуване чрез фирма защото нито арабски знаехме нито френски а и не знаехме местните там до колко говорят английски .Беше все още декември, а в края на януари запазихме билети от Ларнака до София ( живеем от години в Кипър ). Март месец платихме екскурзията след което в началото на юни от фирмата организатор ми пратиха един имейл с който ми съобщаваха ,че екскурзия няма да има . Направо ми причерня ! Лошото беше ,че вече бяхме запазили и нощувки през платформата Airbnb в София на отиване и връщане от Мароко защото полетът от Ларнака пристигаше в София на 30/08 а заминаването от София за Мароко беше на 31/08 , връщането от Мароко пък беше на 07/09 а полетът от София за Ларнака беше на 09/09 и така 3 нощувки в София бяха платени . За щастие от фирмата ни върнаха парите до стотинка по банков път . Ами сега какво правим ? Билетите до България са на лице , нащувките в София също , къде отиваме ? Казвам на приятелката ми най-добре да отидем някъде в Европа възможно най-далеч от Кипър и България . Португалия ! Казах а тя след известно колебание прие като спомена ,че винаги е искала да отиде там . Влизам да проверя за билети ииии бинго ! Има билети от София за Лисабон точно на 31/08 а за връщане намерих през Порто с прекачване през Мадрид точно на 07/09 а часовете за заминаване и пристигане бяха много удобни . Тук е мястото да спомена ,че за много хора пристигането на едно летище значи и автоматично връщане от същото, усобенно когато става въпрос за друг град . В нашия случай ако бяхме тръгнали да се връщаме през Лисабон това автоматично щеше да значи губене на време , допълнителни пари за транспорт и допълнително и безмислено изморяване . Ако например ние бяхме тръгнали да се прибираме през Лисабон това щеше да ни коства по още 25 за връщане от Порто до Лисабон , и вероятно 1 ден по малко в Порто . За място където да проверявате за билети бих препоръчал търсачката kiwi.com където можете да посочите повече от 1 летища за търсените от вас дати , като там са класифицирани по времетраене и цена .
Билетите бяха доста скъпи но с парите които ни върнаха от агенцията успяхме да покрием разходите за билети , 4 нощувки в Лисабон и 3 в Порто които запазих пак през Airbnb. Велико ! Започна подготовката като през това време се свързах с моя комшийка която от години живее в Лисабон за да ми даде малко информация и идеи а тя на свой ред ми предложи да ни вземе от летището .

Ден 1
Дойде моментът на пътуването когато вече бяхме на летището в София и чакахме нашият полет на wizzair до Лисабон . Полетът беше в 13:00 а пристигането в Лисабон беше около 15:30 местно време . Взехме багажите а Деси ( комшийката ) ни чакаше радостна . Взе ни и ни закара близо до мястото на което бях наел квартира . Квартала се казваше Алфама .
Алфама е наричан още столицата на Фадо музиката , целият квартал се състои от стари 4-5 етажни згради почти всички облепени с ръчно правени и изрисувани фаянсови плочки, наричани Азулейжо и типични за колониялния период на Португалия . Алфама е междо другото и единствения квартал оцелял след опустушителното земетресение от 1755 година . Разположен на голям хълм с малки сравнително тесни улички покрити с калдъръм ,високи 4-5 етажни стари шарени згради, комшийки клюкарстват като разменят информация директно от прозорец на прозорец , домашни любимци се препичат пред входовете но без да се натрапват на никого , живот като на село в някой гръцки остров макар ,че е почти в самият център на столицата на Португалия , всичкото това взето заедно ми приличаше на една идилия ! Свали ни до Museu do Fado ( Музея на Фадото ) и се разбрахме на следващия ден да ни закара до Синтра а след това си взехме довиждане. Свързах се по телефона с жената собсвеничка на апартамента която вече ни чакаше в апартамента а аз използвах GPSa на телефона си за да открия адреса . Бяхме в една от тези 300-400 годишни сгради на 4-ти предпоследен етаж. Асансьор нямаше а стълбите бяха дървени и доста тесни . Качихме се горе с доста усилия предвид 4те куфара които мъкнехме ( 2 големи и 2 малки ) а собственичката ни очакваше с усмивка като веднага ни разясни някои неща и ни остави . Трябва да спомена гледката която се виждаше от апартамента ни . Спираща дъха гледка към целия залив на река Тежу и атлантическия океан . Това буквално на момента компенсира цялото изкачване . Починахме си около половин час след което имах план да посетим замъкът - castelo de San Jorge който е една от забележителностите на града и който се намираше в нашия квартал , на върха на същия хълм . Тръгнахме около 18:00 от апартамента ,минахме през едно малко площадче с тераса където свиреше някакъв бразилски оркестър а около тях се беше събрала тълпа от които една част слушаха а други танцуваха под звуците на самбата . Направихме по няколко снимки през прекрасната гледка където кварталът Алфама се виждаше още по добре ,след това продължихме към нашата цел . След около 5 минути вече бяхме пред централния вход на замъка San Jorge , входа беше 10 евро на човек . Лично на мен замъка не ми хареса кой знае колко , няма много за гледане, но пък имаше страхотна градина пълна със статуи на най-различни важни фигури от Португалската история както и пауни разхождащи се на свобода а някои от тях бяха накацали на един бор . Гледката пък беше невероятна - почти целият Лисабон се виждаше , заедно с мостът" 25 април" площадът Praca Comersio , Arco de Augusto (триумфарната арка Августо ) и още много неща така ,че си заслужаваше ходенето и парите дори и само заради това . Тръгнахме обратно като по път решихме на вечеряме в някое заведение . В това време минаваме покрай едни кофи за боклук за да хвърлим някои нища и на пода си намирам 10 евро ! Йййеееееййй късметче ! Забравих да спомена ,че по пътя на горе преди това точно преди замъка пробвахме някакви пържени топки които бяха от бакаляу ( националната риба на Португалия ) а в средата имеше пълнеж от някакво португалско сирене , вкусно беше . И така вече бяхме в малък уличен ресторант , седнали на вън пиехме бяло вино местно производство , вечеряхме аз спагети карбонара а приятелката ми пържола с миди ( знам знам , странно беше дори и за нас ) и гарнитура от малки картофи на фурна - не останахме много доволни но бяхме толкова гладни ,че ометохме всичко . Когато започна да се свечерява решихме да се приберем и да си отпочинем за да сме бодри на другия ден.

Ден 2.
Събудихме се сутринта , Ирина ( приятелката ми ) направи кафе , сложихме една малка масичка пред големият прозорец който отворихме за да влиза чист въздух и седнахме като за ритуал .Не мога да опиша с думи хубавата гледка която се виждаше сутрин а в комбинация с хубаво капучино просто е предпоставка за започване на хубав ден . Сега когато се сещам за Лисабон ,първото което изплува в съзнанието ми е точно това което описах по горе : сутрин , гледка , кафе и разбира се приятна компания !
Оправихме се на бързо , сложихме удобни обувки защото знаехме ,че ни чака цял ден ходене и излезнахме на уреченото място за срещата ни с Деси и дъщеря и от където щяхме да поемем с нейната кола към Синтра ( за тези които искат да отидат има влакове които ходят до там на всеки 30 минути ) . Малко информация за Синтра : Синтра е малко градче ,почти като предградие на Лисабон , някога е било място където богаташите и важните клечки са си стояли резиденции и дворци. Днес много от тези дворци са обекти на Юнеско и са с огромно национално културно и историческо значение . Първо прекосихме почти целия град а през това време Деси ни разказваше за живота в Португалия .
Спомена ни също ,че Синтра е със свой микроклимат, защото е разположен на малка планина точно зад океана и наистина беше права -доста по хладничко беше от колкото в Лисабон и на места беше обвито в мъгли. Спряхме първо в самото градче до пътя който щеше да ни отведе до Pena Palace ( палат Пена ) и се отбихме за кафе и нещо за закуска и продължихме . Спряхме в най-долната точака на двореца където се виждат само градините и парковете към него а от там купихме и билети 14 евро на човек ( билети могат да се закупят и през интернет ) , чакахме около 10 минути след което продължихме нагоре . Каква красота само , огромни дървета се извисяваха
на всякъде , зеленината направо те обгръщаше . Самият дворец е много интересен защото в него са преплетени много архитектурни стилове , цветове и заемки от различни култури . Обиколката вътре в него също беше много интересна но имаше и голяма опашка . Чакахме около половин час за да влезем. Понеже е изграден на самия връх на малката планина затова от него и най-вече от терасата му се разкриваше прекрасна гледка в 360° .
Сбогувахме се със замъка и тръгнахме към Qinta de regaleira ( друг дворец ) изграден от италянски архитект по поръчка на местен богаташ . Състои се от Замък/дворец и ботаническа градина с много пътечки като лабиринт , подземна пещера с тунел и много други малки пристройки които така и не разбрахме за какво са служили но пък всичко беше много красиво и някак мистично . Разходихме се и вътре в двореца като усетихме поне за малко разкоша в който са живяли някогашните богаташи в Португалия след което напуснахме обекта .  

Часът вече минаваше 14:00 и всички умирахме от глад ( усобенно аз ) . Деси звънна на баща си да ни препоръча къде да обядваме при което ни опъти към някакъв бразилски ресторант на излизане от Синтра близо до пътя . Ресторантът беше буфе , ядеш каквото и колкото си искаш а на края плащаш само 8,50 евро . Не мога да опиша с думи вкусотиите които опитахме за пръв път и няма нужда да споменавам ,че си струваше всеки цент . Когато приключихме тръгнахме към Cabo da Roca или иначе казано най-западната точка на континента Европа . Толкова студен и силен вятър духаше там ,че измръзнахме на момента а косите на жените заприличаха на разплетени кошници . Но пък гледката ! Гледката беше нещо което не се забравя . Отвесна скала около 100-200м висока в основите на която се разбиваха огромните вълни на Атлантическия океан . Беше някак хем величествено хем страшно . Направихме по няколко снимки и тръгнахме обратно към Лисабон като този път решихме да минем през Кашкайш -богаташкия квартал на Лисабон ,който на мен лично не ми направи никакво впечатление ( както казва една позната : нито цапа нито мирише ) .
Около 17:00 вече бяхме в Лисабон. Тъй като Деси нямаше право да влиза с колата си в квартал Алфама ( по повечето улици можеха да се движат само автомобили на жители на квартала ) за това се наложи да ни остави на около километър от квартирата и понеже все още беше рано ,посетихме една катедрала след което хвърлихме едно око на магазинчетата за сувенири ( естествено не пропуснах да се заредя с магнитчета ) , а повечето от тези магазинчета се държат от индийци и са сравнително евтини . Прибрахме се в къщи и се отдадохме на почивка след изморителното ходене през целия ден .

Ден 3-ти
Сутринта започна с познатият ритуал : 2 стола , масичка , отворен прозорец , страхотна гледка и разбира се капучино.
Оправихме се и слезнахме пред Museu Do Fado където има едно квартално площадче заобиколено с кефенета и ресторантчета . Именно в едно от тях си поръчахме закуска Francesinha ( или нещо такова ) . Francesinha представлява две филии бял хляб слайс , между тях пържола , наденица , яйце, кашкавал вътре и отгоре и всичко залято обилно с червен сос и гарнитура от пържени картофи . След закуска решихме да повървим около километър по-крайбрежието което започваше на около 150м от площада а след това щяхме да стигнем на гара която се намираше малко след Praca Comersio където пък да хвенем влак до Белем . Така и направихме но сметките ни излезнаха малко криви защото разстоянието беше около 2км или поне на нас толкова ни се стори . Както и да е , купихме билети на които не помня цената точно , ако не се лъжа бяха 6 евро на човек в 2те посоки , хванахме влака и след 8 км. бяхме на спирката Белем . Слезнахме и веднага се втурнахме към паметника на откривателите и Белемската Кула . Паметникът беше наистина внушителен , открит 1960 година във формата на кораб а на него изобразени всички по важни фигури от периода на големите открития , снимахме се и се запътихме към кулата където ни очакваше разочарование . Кулата не работеше . Оказа се ,че не работи в понеделник . Казахме си , карай да върви , такъв ни бил късметът , снимахме се пред нея и се отправихме към манастира Жеронимос който се намира на 300-400 метра . Поредното разочарование той също не работеше в понеделник . В този момент почвам да се ядосвам на себе се и заради глупостта да пропусна да погледна за информация в интернет относно работните часове на туристическите обекти . В лявата част от Манастира имаше музей на корабоплаването който работеше и макар ,че не беше в плановете ни решихме да го посетим за да не сме хептен валат . Предвид миналото на Португалия в музея имаше много за гледане , с много и най-различни експонати . Не останахме разочаровани . Обиколихме а когато излезнахме минахме покрай най-старата и известна слаткарница в Лисабон където се правят най-вкусните и автентични Pasteis de Nata - а името на слаткарницата е Pasteis de Belem. Pasteis de Nata са сладкиши във формата на малка кръгла купичка с основа от бутер тесто и пълнеж наподобяващ крем-брюле , страшна вкусотия която горещо препоръчвам . Тръгнахме от там леко равочаровани но хубавото беше ,че имах план Б . Влака ни върна на първоначалната ни точка където беше площадът на търговията ( Praca do Comersio ) със Арката на Август зад него а от там почваше най-голямата централна пешеходна улица пълна с ресторанти и магазини . Там на всеки 100м се появяваше по някой тъмен субект предлагащ ни трева . На същата улица пък в един магазин много си харесах едни обувки на намаление от 90 на 60 евро но поради липсата на номер не си купих и които отчаяно щях да търся в следващите дни в други магазини . Накрая седнахме в един ресторант където ядохме националната им риба Bacalao ( мисля ,че на български се казва риба Треска без да съм много сигурен ) . Беше страхотно , обслужването възможно най-доброто а цените сравнително нормални около 20 евро на човек барабар с бирите и разядките . След обилното хранене и многото ходене вече бяхме като войници връщащи се от фронт . Решихме да обиколим още малко след което да се прибираме . И както се разхождахме на един прощад в дясно поглеждам и виждам надпис Ginjinha ( жинжиня ) в този мамент осъзнавам ,че това магазинче и името ми е познато от видеата които бях изгледал за Лисабон . Жинжиня е вид ликьор от Вишни много известен в Португалия който е и неина запазена марка . Веднага хващам приятелката ми за ръка като я повличам със себе си без да и обяснявам нищо а тя дори не осъзна какво става . Влезнахме и на момента поръчах 2 чашки от ликьора като го изпихме на самата улица правостоящи както всички останали . Така ни ободри , сякаш беше някаква енергийна напитка . За извистно време се почувствахме по бодри и готови да продължим . Имахме да изкачваме огромен хълм с кълдаръмени улички до вкъщи . Когато пристигнахме бяхме адски изморени и излизането ни вечерта се отложи . От квартирата ни до късно вечер се чуваше Фадо музика изпълнявана на живо от близкия ресторант където се канехме да отидим но умората си каза своето така ,че го отложихме за следващата вечер.

Ден 4
Естествено нямаше как да пропуснем поредният ден да започне с чаша капучино пред прозореца с великолепната гледка . След като се оправихме слезнахме на вече познатото площадче до Musio do Fado
, закусихме след което се отправихме по вчерашния маршрут за Белем . Хванахме влака и тук е мястото да спомена ,че влаковете в Португалия са на доста добро ниво , далеч по добри от българските . Въпросния влак се движи само в града и по скоро има функцията на неземно метро а линията по която се движи е по крайбрежието на града защото точно в тази част на града няма метро . Още щом слезнахме се запътихме към манастира Жеронимос където ни очакваше огромна опашка. Чакахме около 40 минути за да влезнем като през цялото време се проклинах защо не съм запазил билети през интернет защото така щяхме да спестим време а и вратът ми нямаше да изгори под жаркото слънце. Вътре се помещаваха 2 музея от които единия беше разделен на 3 . Имаше египетски мумии и най-различни исторически артефакти , другият беше предимно с история от римския период на Португалия . В другия пък се помещаваха изцяло накити ( повечето от които златни ) от цял свят като някои от които бяха на хиляди години . Другият музей пък беше самият манастир Жеронимос който е на два етажа . Горещо препоръчвам . Малко информация:
Манастирът Жеронимос е изграден изцяло със средства които корабите по времето на големите географски открития плащали под формата на данък. Самият манастир е огромен и може да се нарече архитектурно чудо . Има много зали като повечето са празни и просто по стените имат най-различни картини под формата на азулейжо ( плочките които споменах по рано ) , манастира е на два етажа като има и много хубава вътрешна градина . Излезнахме от там и се запътихме към църквата на манастира . Вътре в църквата освен ,че е много красива и огромна се намира и гробът/саркофагът на Вашко да Гама както и още няколко на важни личности от кралското семейство и Португалската история . Цялото разглеждане на манастира ни костваше около 4 часа .
Тръгнахме от там като се запътихме отново към сладкарницата . Вече беше след обед и още не бяхме гладни затова решихме да се приберем в къщи като по път се заредим с още малко сувенири и по чашка Ginjinha . Прибрахме се за около 2-3 часа почивка след което отидохме на вечеря в рестората до нашата квартира където всяка вечер имаше Фадо музика изпълнявана на живо . Ресторантът беше на 2 етажа като имаше и маси на открито . Изпълнителите бяха двама -мъж и жена които се редуваха . Интересното беше ,че пееха прави но без излишни движения , застанали на прага между масите на вън и тези вътре а другото интересно беше ,че самото разположение на зградите които заобикаляха заведението правеха перфектна акустика а изпълненията не бяха съпроводени нито от микрофони нито от каквато и да била електротика като много се набляга на Глас а не на външност и помпозност каквато сме сникнали да гледаме . Храната в рестората беше добра , малко по скъпо от обикновените ресторанти но със сигурност си заслужава изживяването което няма да срещнете другаде . Все пак бяхме в Алфама - столицата на Фадо музиката и щеше да е грехота да пропуснем .

Ден 5
Станахме малко по рано от обикновено за да имаме време за последен път да изпием по едно кафе пред хубавата гледка защото днес беше денят на нашето заминаване за Порто . Напуснахме апартамента и се отправихме към едната от двете големи гари в Лисабон , тази за която бяхме тръгнали се намираше на около 500м от нашата квартира където в последствие и закусихме . Хванахме влака за Порто на цена от 25 евро на човек , влака беше чист и приятен . След около 3 часа бяхме вече на 300 км от Лисабон . Порто е най-красивия град който съм виждал през живота си . Има някаква магия в атмосферата му , лично аз бях като опиянен от цялата му колоритност . Толкова цветно място никога не бях виждал , две неща изникват в съзнанието ми когато се сетя за Порто - кипящ живот и цвят . От гарата в Порто хванахме Метрото след което слезнахме на станция - Casa da Musica .Трябваше да повървим около километър до апартамента който бях наел . Около 14:30 часа вече бяхме в апартамента . Решихме да си починем около час след което да слезнем към центъра като компенсираме с оставане до по късен час на вън . Така и направихме , тръгнахме пеша защото квартирата ни се намираше на около 1.5 км от центъра а и така щяхме да разгледаме повече а и другата подробност беше ,че в близост до нас нямаше метро станция ,с другите видове транспорт не бяхме наясно така ,че щеше да се ходи . Някъде към 16:00 вече бяхме из града . Порто е много по чист , цветен и по компактен от Лисабон , повечето стари сгради са в много по-добро състояние и като цяло си личи ,че е повече поддържано . Изключително приятен град в който няма как да ти е скучно . Стигнахме на брега на реката където кипи от живот с многото туристи щъкащи по склоновете и по крайбрежието , със много кафенета и ресторанти около брега на река Дуро , с малки корабчета минавайки напред назад и естествено мостът Луис на фона. Минахме по моста на отсрещния бряг където се води уж друг град - Вила Гая де Нова а там беше пълно със сергии продаващи всякакви суненири . Запазена марка бяха нещата от корк ( все пак Португалия е най-големият производител на корк ) , каквото ви дойде на ум - шапки ,портмонета,магнити, ключодържатели и всичко това от корк . Заредихме с малко сувенири след което седнахме на терасата в едно от заведенията до брега на реката във Вила Гая де Нова и гледка към Порто и красивата и доста голяма река Дуро . След което се разходихме още малко а по-късно беше време за вечеря . Идеята ни беше да не е точно вечеря а да поръчаме някакво местно вино ( все пак бяхме в района на Портвайн и щеше да е грехота да не опитаме ) а заедно с виното поръчахме меню от 4-5 вида местни сирена и други разядки . Идеята не беше никак лоша защото всичко много ни хареса а и нощем гледката към осветения мост и оживената улица край реката не беше за изпускане . Релаксирахме на макс ,бъбрейки и съзерцавайки всичко на около . Прибрахме се около 23:00 където продължихме с виното .

Ден 6
Събудихме се и естествено ритуалът с кафето беше подновен , този път от терасата на апартамента който се намираше на 11 етаж с гледка към река Дуро , част от Вила Гая де Нова ,малка част от океана и единия от мостовете . Програмата за днес беше Брага . Взехме раниците си и тръгнахме към гарата Сао Бенто , която е и една от туристическите забележителности в града заради пищно декорираните и стени с азулейжо - цели огромни картини присъздаващи моменти от историята на Португалия , истински шедьовър който трябва да се види . Гарата се намира в самия център на града . Там взехме по един сандвич и вода от близкото кафе и се качихме на влака . След около час път в посока североизток бяхме в Брага . На 100м от гарата в Брага беше и спирката за автобуси . Веднага се заех да разуча кой автобус ходи до Бом Жезус До Монте . Там имаше едно момиче на около 20 години което много ми помогна като ми каза точно кой автобус трябва да хванем и след колко време ще дойде , имаше и разписание на самата спирка което видях в последствие . До колкото си спомням автобуси има на всеки 30 минути а ние чакахме около 10 митути ( точно колкото ни бяха нужни за да изпушим по цигара ) . След около 30 минути бяхме в подножието на църквата където трябраше да изкачим доста стълби сред хубава вековна гора с големи високи и дебели дъбове . Бом Жезус до Монте е църква на около 600 години, изключително красива , както вътре така и отвън . Усобено отвън е уникална с множество стълби разположени на зиг заг , паркове , алеи , и страхотна панорама предвид ,че църквата е разположена извън града в най-високата част на околните планини . При всеки зиг заг има площадка с чешма в стената, а в стената статуя като интересното беше ,че на всяко ниво от всяка статуя от различно място на статуята течеше вода . На едното място течеше от устата , от другото ниво от ушите , от другото ниво от носа ,от другото от очите като повелието е ,че водата помага за тези органи / части на тяло от които тече водата . Църквата е един от обектите на Юнеско ( включиха я 2 месеца преди на отидем ) . Вече щастливи ,че сме изцелени и със вече сигурно здрави уши , носове , очи и т.н. хванахме автобуса към стария центъра на Брага. Брага е наричана иначе и старата религиозна столица на Португалия . Възникването на държавата става точно в тази част на Португалия , по скоро в Гимараеш който е на 20 км от Брага . Отидохме първо да се разходим по една хубава пешеходна улица пълна с магазини от двете страни и много цветя по средата на улицата . Там купихме малко парцалки след което продължихме към по старата част с катедралите и тесните средновековни улички . Брага е много красив град , много по спокоен от Порто и Лисабон макар ,че е четвъртият по големина град в Португалия и с много повече природа . Туристите са значително по-малко което е предпоставка и за по ниски цени . Там наистина се усеща истинската Португалия , и португалският начин на живот . В късния следобед седнахме да хапнем в едно малко красиво ресторантче в една от уличките където ядохме най-вкусният боб който бяхме опитвали . Бяхме поръчали и други неща но освен боба и виното другото не е оставило траен спомен в съзнанието ми . В 20:30 хванахме влака и в 22:00 бяхме обратно в Порто .

Ден 7
Кафе с гледка както обикновенно . Слезнахме в центъра около 10 часа сутринта а целта ни беше да обиколим малко музеи . Закусихме нещо на крак и се отправихме към църквата Сао Франциско която е най-старата в Порто . Вътре снимането е забранено ( е аз не винаги спазвам всички закони хи хи хи ) , олтарът и голяма част от интериора на църквата е от злато като за целта са изпорзвани 400 кг злато . Изглежда внушително , и малко кичозно в същото време но със сигурност си заслужава .Входът е 8 евро като важи и за църквата и за музеят към нея . В Музея пък освен прекрасни зали имаше и катакомби в подземието от които мен лично тръпки ме побиха защото се виждаха кокалите на монасите погребани там. Другата забележителност която отивахме да посетим беше Паласио Да Болса . Това е стоковата борса на Порто която все още функционира като такава извън часовете в които има туристи . Влизането вътре става само групово така,че трябваше да изчакаме малко докато се събере група . Входът струваше 10 евро на човек . Вътре има най-различни зали всяка от които със своята история а най-красивата от всички е арабската зала . Вече около 13:30 приключили с обикалянето по музеи и църкви които в един момент стават досадни решихме да прекараме остатъка от деня в разходки из града и опознаването му . Както споменах по рано си бях харесал едни обувки в Лисабон и в стремежа си да ги открия в Порто започна една обиколка по магазините . И така по едно време открихме случайно централната главна улица Санта Катарина ,където са всички магазини ( улицата е малко в страни от туристическата част ) , доста уживено място с много народ , много магазини ,кафенета и сладкарници . По късно продължихме с разходката из града във все още красиви и невидени кътчета . Прибрахме се вечерта много изморени .

Ден 8
На сутринта стегнахме багажите и напуснахме апартамента като се отправихме в неизвестна посока в търсене на закуска а след това минахме през сладкарница да заредим с Pasteis de Nata . Хванахме метрото в посока летището . Пристигнахме на време и вече в 18:00 следобед бяхме в Мадрид . Там трябваше да отидем от първи терминал до 4-ти където тръгваше полетът ни за София в 20:30 . Около 01:00 бяхме в София пълни със незабравими спомени ( и сувенири естествено ) . 

И сега 4 месеца по-късно изпитвам една носталгия и копнеж по Португалия а думата която описва точно чувството което изпитвам е много популярна в португалския език и Фадо музиката - Саудаде !

Надявам се вторият ми пътепис да се е харесал на тези от вас които имахте търпение да изчетете цялото съдържание .