МОИТЕ ПОРТУГАЛСКИ ВЪЛНЕНИЯ- част трета

ГЛЕЗОТИЙКИТЕ НА ПОРТУГАЛСКИТЕ "СТОЛИЧАНИ В ПОВЕЧЕ"               

    Две много популярни селища в Португалия – Ещурил и Кашкайш, аз наричам с едно събирателно определение: Глезотийките на португалските „столичани в повече”. На хвърлей място от Лисабон/30-тина километра/, разположени в защитения Природен парк Синтра-Кашкайш, те са притегателна територия за попътно наслаждение, за епизодични преживявания и за траен житейски пристан заради красивото атлантическо крайбрежие, около което са разположени, заради неописуемия колорит на природата, на сградите, на площадите, заради непосредственото и подчертано доброжелателно отношение на местните хора към всеки,който случайно или съвсем преднамерено се окаже сред тези целогодишно къпани в ярко слънце малки екзотични градчета.
   Кашкайш. Непретенциозното рибарско селище от 19-ти век днес се нарича Град на рибари и крале. Бързо израства до луксозен курорт и място, където действащи и детронирани кралски величия, знатни благородници, богати екстравагантни особи идват да живеят тук в десетилетия на европейски промени в политическите системи, или далеч от грохота на Втората световна война, в която Португалия пази неутралитет. И сега общинският център Кашкайш е лъскав и класен, изпълнен с богаташки домове, пристан е на обикновени и елитни яхти, място за кратък или по-продължителен престой за спокойствие и отмора от напрегнатото ежедневие на близката столица Лисабон. И е силно притегателна дестинация за милиони туристи от цял свят.
   Ещурил следва горното развитие, свързан като с пъпна връв с Кашкайш. Градчето с около 30 хил. жители е в същата община. И е също така луксозен и изтънчен световен курорт. До него стигаш по панорамен път, всяка педя от който е сюрреалистична картина на океанско величие до хоризонта и екзотичен бряг.
   Но Ещурил има предимството да привлича още по-ексцентрични, че и авантюристични персони. Защото през 1931 г тук отваря врати най-голямото в Европа казино и част от аристократичния свят на континента започва да гравитира около парите и хазартната страст, в непреодолимо влечение към тях. И в китното крайбрежно градче преди време са живели монарси и благородници в изгнание, богати безделници, филмови звезди, чуждестранни сановници и мистериозни международни съмнителни личности. Затова за него се раждат какви ли не истории, станали сюжет за литературно творчество и за филмиране.
   Такъв е случаят с 14-те книги на английския писател Иън Флеминг, първата от която - романът "Казино Роял",  дава началото на филмовата поредица за Джеймс Бонд. Прототип на екранния Агент 007 е подвизавалият се под прикритие в Ещурил сръбски двоен таен агент на МИ 6 Душан Попов/Душко, с агентурните имена Иван и Триколката/. За съжаление, авторът живее много по-кратко от героя си и не вижда поне част от 27-те хиляди разсекретени по-късно документи за шпионската му дейност. Но майсторски преплита в романите своята автобиография - Флеминг също работи в разузнаването на Великобритания през ВСВ, с биографията на колоритния супершпионин и го обрича на вечно творческо оцеляване и незабрава.
   Един сюжет, свързан с Кашкайш и с Ещурил неминуемо води и до България. Както е известно, след Деветосептемврийския преврат през 1944 г, българите избират републиканска политическа система. Семейството на малолетния наследник на българската корона цар Симеон II-ри е поканено да напусне страната. Овдовялата българска царица Йоана отпътува с челядта и свитата си за Александрия, Египет, където живеят баща й - крал Виктор Емануил III-ти и майка й кралица Елена Савойска.
   След време нашата царска фамилия се премества в Кашкайш, където пък живее братът на Йоана - последният италиански крал в изгнание Умберто II-ри. Там поотрасналият Симеон се сприятелява с бъдещия испански крал Хуан Карлос. Междувременно страховитият генерал Франко, след Гражданската война окупирал кормилото на Испания еднолично за цели 36 години – от 1939 г до 1975 г, осигурява дом в Мадрид за българското царско семейство в изгнание. Но може би близостта на казиното в Ещурил, до което е поживял Симеон, открива, както се твърди, неговата страст към хазарта през младините му... А може би и нищо не е случайно, защото прадядо му– черногорският крал Никола, е бил също страстен играч на карти и рулетки. В друго казино - това в Сан Ремо, кралят проиграва огромна сума пари, оттегля се в гр. Антиб и сърцето му не преживява загубата…
   Когато Симеон се жени за Маргарита Гомес - Асебо – родственица на испанската кралица София – жената на Хуан Карлос, царица Йоана си купува дом в Ещурил и се отделя от младите. Там тя живее без парадност всред хайлайф-личности от миналото и настоящето на града. Посещава близката католическа катедрала Santo António do Estoril, присъства на градски събития,без да се набива на очи с лукс и показност.
   Обаче ръководството на общината знае, че италианката Джована Елизабет Антония Романа Мария е бившата принцеса Джована Савойска, а от 25 октомври 1930 г е царица Йоанна Българска. Затова именовали улица в Ещурил на нейното име.
   През 2000-та година на 92 г. Йоана си отива от белия свят. По нейна воля тленните й останки са пренесени и погребани в редовото градско гробище на италианския град Асизи. Защо точно в Асизи ли? Тук преди 70 години започва бракът й с цар Борис III-ти. Но преди да му каже заветното „Да”, тя месеци наред живее в асизкия манастир на Сан Франциск на пост и молитви, докато мисли да си смени ли вярата, за да стане българска царица. След трудно решение Джована дава съгласието си. Католическата венчавка се провежда именно в Асизи. Кумува самият Бенито Мусолини. Така от католичка, Йоанна се превръща в православна християнка, за да могат децата й да наследят българския трон. Кой да знае тогава, че той никога няма да им потрябва...
   Продадена ли е вече нейната вила Янтра в Ещурил, или е запазена като наследство на дъщерята Мария Луиза, сина Симеон Сакскобурготски и внуците? Важно ли е да знаем това? Ние с клюки не се занимаваме…

                                            Следва продължение...

Градския плаж

Заливчето около него

Централният площад "Пети октомври" с паметника на крал Педро I-ви Справедливия

Красотите на Кашкайш

Кметство Кашкайш, разположено в една сграда с градския музей

Слънчева и колоритна фасада

Една от крайбрежните улици

Може ли Кашкайш да не спази португалската традиция за улично изкуство - графити по сградите!

 к

Къде, ако не в Португалия - производителка на половината  корк в света и най-голяма негова износителка, да има пицария, украсена с коркови тапи от бутилки!

Навлизаме в пристанището, посрещнати от морската сирена

Минаваме покрай крепостта Дева Мария на светлината по тази стълба  към центъра на града

 Горе пък ни очаква вечният кашкайшки капитан

Близкият парк  е осеян със скулптури. Пред църквата Успение на Пресветата Богородица, една от малкото сгради, оцеляла след земетресението от 1755 г, е бронзовата статуя на папа Йоан Павел II

Напускаме  Кашкайш и тръгваме към Ещурил

Атлантическото крайбрежие - екзотика и палещи лъчи

По крайбрежието се строят хотели и частни домове, но никой от тях не е на първа линия, а е отделен от океана от панорамния път,  от велоалея и  богата зеленина

Велоалея-мечта

Кашкайш и Ещурил са отдалечени на около 17 км, но имаш чувство, че преливат един в друг

Малък изглед от замъка на някой си Джордж о'Нийл 

Казино №1 на Европа , сега приютило цял комплекс от дейности с културно и развлекателно съдържание

Прочутият хотел Паласио, в който се разиграват сцени от филма за Джеймс Бонд

Фаусто де Фигейредо - голям благодетел за развитието на туризма в Ещурил

Кучето на кой ли детрониран крал е останало завинаги върху паважа в Ещурил

По тази алея нагоре се отива във вила Янтра - домът на царица Йоана