Добавка видео:
---
Август 2014
Придвижваме се от Мадрид в посока Порто с Хорхе (VW Polo, 2014 Edition, от Europcar), а пътят е чудесна ненатоварена магистрала.
При средна скорост от около 120 км./час, разстоянието от 600 километра не се усеща и вече сме готови за следобедно шляене из улиците на Порто.
Порто (O Porto)
Разхождаме се из улиците на централната градска част и мога да призная очевидното - чудесен град. С крясъците на гларусите ми напомня за Варна от детството. Ако изобщо трябва да има сравнение, то по-скоро следва да е с венецианските колонии.
Фасадите са безкрайно интересни - някои с характерни плочки, други наситени с барелефи, статуи се мъдрят на много от покриви. Павенцата по пешеходните улици също очертават разнообразни форми в черно и бяло. Лъха на история и имперско минало.
Накъдето и да се озърнеш, погледът все се натъква на базилики, театри и банки в ренесансови сгради. И всичко това свързано с мостове, стари и модерни трамваи, фоникуляр, дори тук-туци (Piaggio обаче)
Заръмя и скрихме за вечеря. Приседнахме под чадърите до един чичо като излязал от детска книжка - с набраздено изпечено от слънцето лице, покрито с късоподстригана побеляла брада, черно кепе и запалил лула с аромат на ванилови пурети.
Продължихме към залива с пристаните за гемиите (основно туристически). Атмосферата наистина е живата романтика - стар каменен плочник и залез на фона на манастира на хълма.
За следващия ден акцентът бяха Igreja De S. Lourenco, Igreja de Santa Clara, Se do Porto (Catedral de Porto) и отново улиците с прекрасната си атмосфера.
Гимараеш (Guimaraes)
Попътен за нас град. Приютихме Хорхе в двора на Santa Casa da Misericordia de Guimaraes (http://www.scmguimaraes.com/).
Освен катедралата, разходката включваше замъка в Гимараеш, като едно от предстоящите ни
десетки кащелота (Guimaraes Castle), Paco dos Duques de Braganca и естествено пешеходно трипче из старата градска част.
Брага (Braga)
Най-северната точка от скромното ни първо до момента португалско турне. За наше учудване, августовската температура е 25 градуса, леко подухва бриз и благодарение на него небето е засипано от най-бързо движещите се облаци, които съм срещал.
И този град се изявява в познатия ни вече рефрен - много история, забележителни фасади, църкви (Se de Braga, Misericordia) и един голям фешън стрийт.
Вечерта завършваме на централния площад в опит да разгадаем тайфата преоблечени римски войници явно подготвящи се за някаква възстановка на фона на големия фонтан.
Намерихме си даже скрита кръчма, където да опитаме от този студентски експеримент превърнал се в комерсиален продукт (Letra A е първата от поредица 4 тематични местни бири). Учението върви рамо до рамо с подходящата бира.
Авейро (Aveiro)
Двучасовата спирка тук е за да видим гарата, няколко църкви и най-вече каналите с лодки. Естествено това ще да е "Венеция на Португалия"
Фигейра да Фос (Figueira da Foz)
Тук сме по съвсем конкретен повод - плаж. Ама какъв - може би над километър е широка ивицата. Като, че пресичаме пустинята пеш
Има дори пейки да поседнеш, ако си се уморил по пътя от крайбрежната до океана. И чадъри с шезлонги няма, единственото урбанистично удобство е дървената пътечка и тези синьо-зелени шатри. А океанът е студен. Не че на местните им пука - къпят си се. И страхотен футбол играеха децата - къде на плажа, къде във водата. Но в сравнение с Черноморието по това време си го кара на замръзване.
Коимбра (Coimbra)
Продължавайки ня юг, достигаме и до старата Коимбра. Колко стара? Библиотеката тъкмо е отпразнувала половин хилядолетие.
Тук интересното е университетския център внушаващ сериозно достолепие. Някак ухае на академичнност
Не, че градския център е за подценяване
Заведенията също. Тук опитахме специалитетът португалски - cod fish.
Назаре (Nazare)
Следващия ден ни поведе към Назаре. Не съм сигурен дали трябваше да се отбиваме тук. Да естествено има голям плаж и познатите вече шатри, но явно през август е пренаселено с туристи (плажът отново е огромен и не дава ясна представа) и някак не ни грабна.
Продължихме към Фатима.
Фатима (Fatima)
Ако мястото изобщо може да се коментира, най-много му приляга това, че се счита за свято. Фатима е на пътя на един от поклонническите маршрути към Сантяго. Всички те с
общото наименование Камино де Сантяго.
Легендата за Фатима разказва за явяването на Дева Мария на трите деца на местен овчар (Лусия дош Сантош, Жасинта и Франсиско Марто).
Според заръките й, те трябва да се връщат на мястото (в полето) на всяко тринадесето число на месеца. Въпреки пазената тайна от децата, намерилите се любопитковци искали да се убедят лично и посещавали мястото на тази дата. На тринадесети октомври се случило "Слънчевото чудо - хората могли без проблем да наблюдават слънцето, което наподобявало сребърен диск и се въртяло като огнено кълбо."
Историята продължава с трите тайни на Фатима, тяхното публикуване и папа Йоан Павел II.
През 2000 г. той обявява Жасинта и Франсиско Марто за блажени.
Именно на това място е завършена Basilica de Nossa Senhora de Fatima (1954), която е по-стария религиозен обект.
Пред него е разположен площадът (под козирката на е едно от зданията се провеждат дневни прововеди) побиращ хиляди хора. Много от пилигримите изминаваха последните метри до огромната църква на колене.
Новата сграда (Paul VI Pastoral Center), част от този комплекс е по-скоро заседателна зала, побираща над 9000 човека. Ползва се за лекции и проповеди и изглежна меко казано модернистично.
За Фатима може още много да се каже и мненията ще са различни, но определено заслужава да се види.
Съвсем близо до Фатима се намира
Баталя (Batalha)
.Истинско удоволствие е разходката и разглеждането на готическия манастир (в самия център) съчетано с отворените кафенета. А района (и сладоледите) навява спомени за Сицилия
Следваше
Обидош (Obidos)
Естествено замък. А в замъка кипи живот - църква (Igreja de Santa Maria), занаятчийски
работилници, галерии, сувенирни магазинчета, кафенета и предлагания навсякъде черешов ликьор. Фичовото определение като "португалска Трявна" абсолютно му приляга на това кащело. И въпреки малките улички и на карета може да се повозиш
Интересни са изделията от корк (широко използван по тези места)
И така денят ни почти преваля и е крайно време да се чекираме в хотела. Обадиха се, че минавало 18 ч., сигурни ли сме че ще дойдем да не сме объркали пътя. Отправихме се към Лисабон
---
Послепис
Този разказ се получи дълъг и ще го разделя съвсем условно на Северна (на север от Лисабон) и Южна (Лисабон, около него и на юг от него) Португалия. Предстои втора част.
И понеже редакторът (по-добрата половинка), четейки написаното по-горе рече, че снимките не са нищо особено, реших да представя и HDR опитите й. Всичко проказано е
Iphone фотография, експериментите също. Някак в унисон с маняната ни мързеше да извадим
сапунерката, пък и особено ми допада геолокационната функция.
Снимките накуп
http://magelanci.com/gallery/album/359-%D0%BF%D0%BE%D1%80%D1%82%D1%83%D0%B3%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D1%8F-%D1%81%D0%B5%D0%B2%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B0-%D1%87%D0%B0%D1%81%D1%82/
Препоръчани коментари
Искаш да споделиш мнението си? Създай профил или влез да коментираш
Трябва да си член за да оставиш коментар.
Създай профил
Регистрирай се при нас. Лесно е!
Регистрирай сеВлез
Имаш профил? Влез от тук.
Влез сега