За круизите и …… за един круиз в Балтийско море - Стокхолм

На Кораба

Корабът потегли. Очите ми бяха влажни. Развълнувах се, че една мечта става реалност. Морето…..то слава богу не се вълнуваше.

Корабът се насочи на североизток, а аз се насочих към моята каюта. Там ме чакаше бордната карта, както и дневен бюлетин, който включваше най-различни информации във връзка със следващия ден на кораба, като например – кратка справка за следващата дестинация, очаквана температура там, програма на активностите на Кораба, информация за различни промоции на кораба и много други полезни неща. Четях всеки ден тези бюлетини, просто съдържаха интересна информация.

От озвучителната уредба на Кораба на няколко пъти подканиха новопристигналите пасажери да се съберат, за да бъдат обучени в основни мерки за сигурност в проблемни случай. Две бяха основните неща, на които хората ни научиха – в критични случаи кои пътници къде следва да се съберат, т.н. сборни точки, и второто – как да си поставим спасителните жилетки. Обучението не трая дълго, хората не искаха да ни отегчават. Всички негласно си пожелахме това да е последният път, в който виждаме тези жилетки при това плаване, и си тръгнахме.  

Ресторантите и храната

Както вече споменах в първата част на този разказ, на Кораба има няколко ресторанта. Ресторантите, в които голямата част от хората се хранят, са с огромни бюфети. На този кораб общите ресторанти са разположени в задната му част, а самите маси за пасажерите съвсем разбираемо гледаха навън през прозорците, които пък бяха от тавана до земята. Красивата гледка винаги е гарантирана.

Освен няколкото основни ресторанта на Кораба имаше и няколко ресторанта a-la-carte, тоест – поръчате си от дневното меню, приготвят го и ви го сервират. Имаше и по-специален ресторант - с японска кухня, като храната в него се заплащаше отделно. Минавайки покрай него по време на целия круиз, аз не видях почти никой вътре. Не вярвам хората да не обичат японската храна, а и цените не бяха кой знае колко високи. Бяха, да кажем, приемливи.

Едва ли някой може да остане гладен на борда. Почти 18-20 часа на денонощие има нещо отворено, където човек да похапне. Дори човек би си помислил, че всичко това е прекалено, но пък следва да се има предвид, че на Кораба пътуват около 2000 – 3000 пасажера и не можеш да накараш всички да се хранят по едно и също време, а и вероятно е невъзможно, т.к. местата във всички ресторанти едва ли са достатъчни за всички пасажери наведнъж. Поради тази причина например на Кораба в a-la-carte ресторантите има 2 смени (нека така го наречем) за хранене вечер, които са със следните начални часове: една от 18-18:30 часа и една от 20-20:30 ч. Тъй като за мен хранене около 18 часа би означавало късна закуска, аз бях избрал да вечерям втора смяна. Разпределението кой в коя смяна ще бъде разпределен по принцип се изготвя в съответствие с желанието на пасажера, което се посочва при резервирането на круиза и е необвързващо за компанията в общия случай. Ако има възможност да бъде направена така програмата – всичко остава в съответствие със заявените желания. Ако ли пък не – тогава правото на избор кога да вечеряш зависи от това в каква ценова категория е закупеният криузен пакет. Забелязах, че въпреки правото ми на избор и изявеното от мен желание да вечерям „втора смяна“ на бордната ми карта беше посочено, че съм разпределен за по-ранното вечеряне. Веднага се отправих към рецепцията, за да коригирам това недоразумение. И точно във връзка с това ми решение се получи така, че впоследствие целият ми криуз премина по доста по-различен и приятен начин. Мъж облечен във внушителна бяла униформа, пред който бе поставена табелка, че отговаря за резервациите в a-la-carte ресторанта, в който бях разпределен, ме посрещна радушно с топла усмивка. Попитах го на какъв език ще му е най-удоно да му обясня проблема си. Той изслуша с търпение предложенията ми за различни езици, след което спокойно ми отговори: „А защо не вземем направо на български да се разберем“. Погледнах му табелката – носеше българска фамилия. Указа се, че българин е управител на ресторант на Кораба. Това в голяма степен промени нещата. Поговорихме си накратко за неговата работа, за ресторанта, за храната. При топлата му усмивка и страстта му към храната се почувствах сред приятели. В неговото разбиране за храната намерих и своята страст към продуктите и готвенето. В крайна сметка господин Петков (името е измислено, за да не споменавам истинските имена на хората) ми заяви, че няма да ми прави резервации ден за ден, а от днес ме записва в неговия ресторант за целия ми престой на Кораба и то както аз поисках – втора смяна. И понеже ситуацията го допускаше, попитах го дали е възможно масата ми да е пред един от онези огромни кръгли прозорци, от които се разкрива прекрасна гледка към морето. Щом е за наши хора българи, г-н Петков направи и това възможно. Разделихме се с обещанието, че на вечеря ще си поговорим повече.

И тъй като до вечерята имаше още време, реших да се отбия до Театъра. Всяка вечер в Театъра имаше различни постановки. Музиката и танците умело поднесени от актьорите бяха наистина забавни за пасажерите, които изпълваха голяма част от залата. След като посещавах Театъра всяка вечер, значи очевидно и на мен ми е било забавно.   

Дойде и време за вечерята. Г-н Петков посрещаше гостите на входа на ресторанта, заедно с келнерите. Настаниха ни на страхотна маса – точно както я бях пожелал – пред прозорец, от който се виждаше нощното море. Бях избрал втора смяна и защото обичам да ям бавно и по-дълго време. Наричам си го „вечеря по Средиземноморски“. Без бързане. С максимална наслада на храната, виното и компанията.

Малко след като ни настаниха на масата, г-н Петков ни донесе 2 чаши просеко като ни пожела приятно плаване и много емоции. Емоциите тепърва предстояха, но за цялостното ни преживяване голямо значение имаше самото присъствие на г-н Петков, както и на едно българско момиче, което беше келнер в ресторанта и обслужваше маси до нашата. Еми е момиче с огромна страст към пътуването, има приятели по цял свят, които е спечелила вероятно при пътуванията си с милата си усмивка. Тя даде отговор на всички наши въпроси, информира ни за много неща „от кухнята“ на Кораба. Вечерята продължи дълго, храната беше страхотна, имаше „душа“ в нея, готвачът не беше подходил само като професионалист към приготвянето й, а беше вложил нещо и от себе си. Самият аз обожавам да готвя и познавам разликата.

Следва да отбележа, че след като надникнах във винената листа на Ресторанта отпадна още едно мое опасение относно това дали няма напитките да са със завишени цени, което в голяма степен да ги направи недостъпни за мен. Оказа се, че цените на бутилка вино в Ресторанта се доближават до тези в ресторантите например в София и Пловдив. И за да не съм голословен, нека посоча, че бутилка вино започваше от около 18 евро, като основният асортимент в картата беше в диапазона между 25-32 евро. Разбира се имаше и специална селекция на корабния сомелиер, като там цените бяха значително по-високи.  

Наред с уникалното място на нашата маса и страхотното отношение на нашите сънародници, имахме късмета до нас по маса да е едно италианско семейство, които като южняци бяха емоционално близо до нас, като през дните на круиза постепенно се запознахме, говорихме си, шегувахме се за различни неща. Не пропуснах да се похваля пред възрастната италианска баба с няколко снимки на приготвена от мен паста по различни начини. Възхищението й беше искрено, но пирът на егото ми бързо приключи, когато едната от дъщерите й ме попита дали самата паста (да се разбира самите макаронени изделия) ги приготвям аз. Трябваше да си призная, че са закупени. „Как смяташ да впечатлиш италианска мама с купена паста?“ – попита риторично с широка усмивка дъщерята. Трябваше да се съглася с очевидното и да си призная „поражението“ нас вой ред със същата усмивка. И въпреки това се бях издигнал в очите на бабата, в чиито поглед до края на пътуването четях искрено съжаление, че не е с 40+ години по-млада. 

Не на последно място трябва да спомена, че имахме уникален късмет относно келнера, който ни обслужваше. Дъглас е от Хондурас. Опитен келнер. Установих това много бързо, т.к. самият аз съм работил като келнер на високо ниво, докато бях студент в Германия. Дъглас – що за първо име?! Не спират да ме изненадват тези латиноамериканци с някои имена. Но какво значение имаше тук някакво си име, така са го кръстили. Човекът беше страхотен. Имаше странен подход като келнер – движеше се бавно и отделяше много време на хората, но пък всичките му маси бяха „изрядни“, гостите бяха доволни, винаги следеше за желанията на клиентите. И всичко това с едно меко и хрисимо излъчване на един истински добър човек.

Следващият ден беше „ден на море“, както се казва, което може би беше в точния момент, за да имаме време да се огледаме, да се разходим и да опознаем Кораба. Имаше много интересни места и за всеки по нещо. Видяхме препълнения фитнес и СПА, на откритата палуба имаше игри и музика, имаше промоционални намаления на парфюми, часовници и т.н., пробвахме си късмета в казиното, разходихме се на празната от туристи палуба със спасителните лодки, седнахме на питие в бар, изтегнахме се на удобните столове на балкона на кабината ни.

Когато се събудих, вече беше светло. Излязох на балкона. Корабът минаваше между стотици гористи островчета, прегърнати от студените води на Балтийско море.

Отворих мобилното приложение maps.me и установих, че сме навлезли в архипелага от острови, през който се минава преди да акостираме в Стокхолм. Приложението работи офлайн и чрез GPS показва къде се намирате. Много ми е полезно по време на пътуванията ми след като го открих.

Стокхолм

Закусвахме на маса до големите прозорци и с нетърпение очаквах да видя къде точно ще акостира Кораба, за да скроя плана за достигане до центъра. За всяка дестинация си има подготвен шатъл, организиран от Кораба, който шатъл превозва пасажерите до центъра на съответния град. Тъй като обичам да вземам инициативата в свои ръце, а и за съжаление често не я давам на друг, бях проучил възможните докове за всяко пристанище по маршрута, както и възможностите за придвижване от там до центъра на града. Корабът започна да се отправя към дока и аз бързо прецених, че от тази точка на града до центъра е около километър и половина, като по пътя за там се минава през забележителности, които си бях набелязал в приложението. Стори ми се, че заплащането на около 15-16 евро на човек за услугите на шатъла би било пилеене на пари, след като съм толкова близо до самия стар град на Стокхолм.

Както и при останалите ми пътувания имах изготвен план за това, което искам да посетя. В конкретния случай се касаеше за по-различно пътуване, от това което до сега бях правил, т.к. в тази дестинация бяхме ограничени с няколко часа – от 9:00 часа до около 17:00 часа. Поради тази причина времето, както винаги, беше много ценен ресурс, та дори при круизите – най-ценният ресурс. То и в живота ни времето е най-ценният ресурс, но кой ти обръща внимание на това!

Слязохме за първи път от Кораба, в първото ни пристанище. Представяш бордната си карта и след проверка на самоличността си свободен да опознаваш града. До Гамла Стан (Gamla Stan) – старият град на Стокхолм, стигнахме за около 15-тина минути и така онези спестени 30-тина евро за шатъла можеха да бъдат използвани за нещо по-разумно. Първите ми впечатления от града бяха, че на много места в града се строеше. Почти целият път от Fotografiska – Музей на фотографията до Гамла Стан беше в строеж (август 2019 г.)

Шведската столица е разположена на водата, като много части от града са „разхвърлени“ по островчетата наоколо. Веднъж тръгнал по уличките на стария град, човек се потапя сред средновековните къщи и каменните тесни улички, където някога е възникнал града.

Както се вижда и от снимките, разходката в старата част на града е задължителна. Уличките са изпълнени с магазинчета за сувенири и принадлежащите към тях туристи, но пък духът, който властва, е изключително спокоен и приятен. На това островче са и част от забележителностите на Стокхолм, сред които най-значим е Кралският дворец (Kungliga slottet).  

Друга забележителност в Гамла Стан е Storkyrkan (наричана също Sankt Nikolai kyrka (Църква Св. Николай) или Stockholms domkyrka (Стокхолмската катедрала). Както посочват пътеводителите, Storkyrkan е пример за шведската тухлена готика и е най-старата църква в Гамла Стан.

Отстрани на Катедралата се намира и Музеят на Нобеловите награди, Стокхолмската фондова борса и т.н.

Напускайки Гамла Стан в северна посока, тоест към централната част на „новия“ град, се разкриват нови красиви картини от града.

Стокхолм определено не е град, който би могъл да бъде обстойно разгледан за ден. Има атракции за всички вкусове – Музеят Васа, който е сред най-посещаваните музеи не само в Швеция, но и в Европа, Музеят на АББА, Музеят на Викингите, Открития музей Скансен, Юнибакен (Junibacken), Дворецът Дротнингхолм (Drottningholms Slott), турове с корабчета около града и из архипелага и още куп интересни неща.

Принципно, не обичам да ходя по музеи. Е, да, има музеи в света, които би било престъпление да пропуснеш. В повечето случаи обаче не мога да си представя да отида някъде и да се впусна в изследване на музеите. Живият живот ми е далеч по-интересен. И въпреки това, може би от всички по-горе изброени атракции най-много съжалявам, че не посетих Музея на АББА. Тази група има много важно значение за мен. Първите ми детски спомени във връзка с музиката са свързани с тях. Ролката се поставя на магнетофона, краят на лентата се закрепва на другата празна ролка, копчето се завърта и от устройството се разнася музиката на АББА. Моите родители обичаха да ги слушат. И днес, когато зазвучи тяхна мелодия, се чувствам специално, връщам се с носталгия назад във времето в детството си – виждам едно крещящо от радост дете, което подскача в леглото си, а родителите му са около него, гледат го с цялата си обич и радост, прегръщат го, целуват го. Чрез тази музика усещам топлината и обичта на родителите ми, която днес напълно ценя и разбирам, когато вече и аз съм родител. С други думи - за мен АББА далеч не е само филмът „Мамма мия“.

Времето летеше и беше време лека-полека да се връщаме към Кораба. Разбира се не по същия път, по който дойдохме до тук. По възможност избягвам да се връщам по един и същ път. Светът е толкова голям и на всяка една улица може да ни с е случи нещо чудесно. Поехме към Södermalm и по тихите му улички се придвижихме до круизния терминал.

Корабът потегли. От музикалната уредба отново се понесе “Con Te Partirò” на Андреа Бочели. Този път обаче не беше същото! В ушите ми звучеше музиката на АББА. Изправен на задната палуба аз се сбогувах с града.  

„…Обиколил съм всяка страна, пътувал съм в съзнанието си

Изглежда, че сме на пътешествие, пътуване през пространството и времето

И някъде се крие отговорът

На всички въпроси защо

Това, което прави разликата

Между всички мъртви и живи същества, волята да останеш жив

Като ролка в океана

Животът е движение…“

Move on - ABBA