Много си мислех как точно да опиша това, което преживяхме и видяхме в тази величествена земя и накрая реших пътеписа ми да има само практична стойност. За това ще посоча маршрута, който изминахме, хотелите, в които нощувахме и малко числа, които се надявам да помогнат на тези, на които предстои приключението „Исландия”. Задължително със снимки.
Спрях се на този вариант, защото в мрежата има и пътеписи, и информация, и история за забележителностите на Исландия, пък и не съм толкова добър писател, за да пресъздам по някакъв изключителен начин това, което се случи.
Дълго планираното пътешествие е предвидено да има 9 нощувки и да обиколим целия остров.
Това е картата на целия маршрут-с местата за нощувка и планираните забележителности по дни.
Ден 1
Кацнахме на летище Кефлавик в 16.30 часа. След час вече бяхме по колите, наети от Рrocar (Auto europe) и голямото удоволствие Исландия започна. От офиса на фирмата си взехме карта на целия остров, която се оказа неоценим помощник през целия ни път. Първата ни нощувка е планирана в района на Синята лагуна. Напазарувахме си храна в супермаркет Бонус /алкохолът си го купихме от летище Хийтроу/ и отпрашихме към хотелчето. Да не пропусна да отбележа, че не сме обменили нито една крона. В някои хотели плащахме в евро, а навсякъде другаде с кредитни карти.
Веднага започна лунния пейзаж - само камъни от лава, покрити с жълто-зелен мъх.
Охкахме и ахкахме и така след няколко километра навлязохме в градчето, където щяхме да нощуваме. По улиците нямаше нито коли, нито хора, но навигацията безпогрешно ни заведе на точното място.
Посрещна ни табелка на вратата, в която ни уведомяваха кои са нашите стаи. Настанихме се и в 18.30, срещу 35 евро на човек, вече бяхме във водите на лагуната.
В къщата си сготвихме вкусни спагети и след половин бутилка уиски и споделени първи впечатления, заспахме непробудно в удобните и меки легла.
Ден 2
Още на втория ден разбрахме, че видиш ли бензиностанция – зареждаш, видиш ли супермаркет - купуваш повечко храна. Тъй като повечето бензиностанции са в нищото (особено на север и нямат обслужващ персонал), си купихме карти за гориво за бензиностанции N1. Тази верига е най-разпространената. Цената на горивото е около 247 крони за литър бензин /дизелът е горе-долу на същата цена/, което е около 3.15 лв/литър.
Този ден имахме много натоварена програма и след обилна закуска потеглихме по маршрута. Първата спирка е национален парк Тингвелир (исл: Þingvellir, англ: Thingvellir). Това е мястото, където преди 930 години е роден най-старият парламент в света. Тук се срещат американската и европейската тектонични плочи, и виждаш с очите си как се разделят континентите.
Маршрутът ни минава през местността с гейзерите, като най-големия е Strokkur, който изригва през няколко минути. Земята ври и кипи и усещането е невероятно.
Емоцията провокира в нас скритите таланти…
Продължаваме към водопада Гълфос (исл: Gullfoss, англ: Golden Falls) и при срещата си с него човек онемява.
Вече е късен следобед, а ние не сме изминали и през половината от набелязаните места. Отправяме се към Керид – кратер на застинал вулкан, като през цялото време се притеснявам някой от щуравите фотографи да не цопне долу.
Тук е мястото да предупредя всички пътуващи да прочетат внимателно в резервациите си до колко часа трябва да се настаните. На повечето места персонала си тръгва след описаното в резервацията време и ние редовно звъняхме по телефоните, когато виждахме, че ще закъснеем. Това е изключително важно за да не останете на пътя! Това ни се наложи още този ден, защото се оказа, че местата, на които спирахме са много повече от планираните. Човек не може да си представи тая красота, която вижда в действителност. Планините са величествени, а водопадите са неизброими. И така след безбройни спирания за снимки се мръкна и се примирихме, че на другия ден първо ще се върнем за да видим всички набелязани места. Но както пътувахме по тъмно към хотела видяхме в планините светлина. Естествено, че се отбихме и се оказа, че това е Seljalandsfoss waterfall, който беше осветен. Е това беше направо нереално – осветен водопад! И пак имаше снимки,
и пак стана късно, а хотелът се оказа една ферма в нищото… Но беше идеално, въпреки общите бани и тоалетни.
Ден 3
Закуската беше супер, но времето - дъждовно. В 10.00 часа тръгваме, по скоро се връщаме, за да видим водопада Skógafoss. Хубавото е, че спря да вали и успяхме да се насладим на зашеметяващата гледка.
Следващата ни спирка са скалите Dyrholaey. Гледките към океана и скалите „стъпили“ в него са величествени.
Всичко това, заедно с ураганния вятър, ти напомня колко нищожен е човек пред вечната и неповторима природа. Мокри и обрулени от вятъра спираме за обяд в крайпътна закусвалня край град Вик (Vik). Срещу 10 евро за традиционната агнешка исландска супа, 9 евро за сандвич с яйце и 12 евро за порция риба с картофи, пълним стомасите с нещо различно от сухата храна. На всичкото отгоре изобщо не ни пука за цените, защото най-после хапнахме топла и мокра храна.
Вече сити продължихме към ледника Svínafellsjökull. Пътят отново минава през безброй водопади и десетки километри черна земя - "Черната каменна пустиня".
В далечината се вижда ледника, като огромна, бяла, застинала река. Отклоняваме се 2 км. по черен път и пред нас се открива най-впечатляващата за мен гледка. Единственото нещо, което се отронва е нечленоразделното „Уаааау!“. Нямам думи да опиша това, което виждаме, защото не са измислени такива…
Отново сме просрочили времето и се стъмва, отново се обаждаме в хотела, че ще закъснеем, отново сме назад с програмата и отново се примиряваме, че на другия ден ще се връщаме 70 км., за да видим глетчера, мястото, където ледените късове срещат с океана. Но изобщо не ни пука, защото преживяването от този ден е изключително.
Нощуваме в бунгала с удобни легла. Печем си филийки на тостера, пийваме си уиски и изобщо не ни пречи, че тоалетните са отвън..
Ден 4
Тръгваме в 9.00 часа по пътя… обратно. Времето е мъгливо, което изобщо не ни харесва. И така стигаме мостчето и ледените късове на Jökulsárlón Glaciar lagoon, които плуват във водата. Гледката отново е неповторима.
Мъглата се вдига, ама малко, и решаваме да се повозим с амфибия между ледовете. Удоволствието струва 25 евро и за 40 минути успяваш да се потопиш в изпълнените с ледове води. Видяхме и тюлени, на които естествено изобщо не им пукаше колко е студено.
Вече е обяд и се връщаме към град Хофн и фиордите. В Хофн пазаруваме здраво в супермаркет Netto. Сложихме в количката и кутия от прословутата разложена акула. Една от продавачките ни видя и предвидливо реши да ни почерпи от „деликатеса“ преди да си го купим. Тук ще кажа само, че опитахме /още една отметната задача/ и не си го купихме. Миризмата на амоняк още си я спомням, а така и не разбрах защо местните толкова я харесват тая акула???
Продължаваме през фиордите като се отклонихме в малко селце за кафе. И точно там видяхме изумителните къщички на елфите, които хората са им построили, защото вярват, че тях ги има.
И пак започна да се смрачава. Навигацията сочи 30 км. до следващата ни нощувка, а пред нас са поредните изумителни планини. И точно когато се чудихме как ще ги преминем тия планини, навлязохме в 6 километров тунел. За няколко минути температурата стана от 8 на 16 градуса и решихме, че сигурно пътуваме към центъра на земята…
Пристигаме в хотела, който се оказа много, много добър!
Сготвихме си раци, които си купихме по-рано от супермаркета и които се произвеждат тук. И отново след солидно хапване, пийване, разбор на деня и уточняване на плана за следващия, потънахме в дълбок сън в поредните удобни легла.
Ден 5.
Тръгваме в 9.30 от град Egilsstadir, който се оказа един „мегаполис“ за исландските стандарти. Небето отново е пълно с облаци и почваме сериозно да се притесняваме дали ще видим северното сияние през оставащите дни. Този ден ще изминем само около 170 км. На север към езерото Myvatn. Това е изключително вулканичен район, като през периода 1975-1984 г. има девет изригвания. Надморската височина е само около 600 метра, но пътят ни минава през снежни планини и черна земя. Снимките от самосебе си са черно-бели.
По някое време снегът свършва и пред нас се откриват планини, които пушат отвсякъде. Наближаваме и след табелата с надпис NAMAFJALL HVERIR се отклоняваме. Тук земята буквално кипи под краката ни, а миризмата на сяра се носи на километри! Сякаш сме пред вратите на Ада...и спонтанно си затананикахме парчето на AC/DC - Highway To Hell. Геотермален район.
Към 14.00 часа намираме хотела и се настаняваме
Това всъщност е кравеферма. Освен с отглеждането на животни, хората са направили много прилични стаи за нощувка и ресторантче, в което сервират това, което са произвели. Обядвахме в ресторантчето, като традиционната исландска супа тук вече струваше около 18 евро. Абе пригответе си 23 евро за супа и бира. Скъпо, скъпо, ама вкусно и различно от суха храна. След обяда потеглихме за водопадите Dettifoss и Selafoss. Вървим през лава, покрита със сняг. Пътят до тези водопади е доста по-екстремен, но това, което виждаме си струва всеки мокър чорап. Водопадите по нищо не отстъпват на Гълфос. До Selafoss стигаме на ръба на бездната. Няма никакво обезопасяване. Вървим през лава и сняг. Смрачава се. Грохотът на водата е страховит. Няма такова усещане, а и думите не стигат, с които да го опишеш - идете и го вижте! Това е.
Към 19 часа отиваме да се къпем в местната лагуна - Jarðböðin við Mývatn. Цената тук е 15 евро, а лагуната ни харесва доста повече от Синята.
Към 21 часа се прибираме в бунгалата, които този път са със самостоятелна баня.
Ден 6
Тръгваме в 10 часа след като сме хапнали обилно. Всички дрехи и обувки са сухи, а краварника е насниман отвсякъде.
За съжаление пак е мрачно и превалява. Все пак се радваме, че нищо не избухна и нищо не изригна на това мистично място.
Следващата ни спирка е водопада Годафос. И отново оставаме без дъх пред впечатляващата гледка…
Пием кафе, купуваме сувенири и потегляме към град Акурейри, който се оказа голям за мащабите на Исландия. Разположен е на фиорд, а планините ти взимат акъла…
Продължаваме към най-северната точка от нашето пътуване – градчето Siglufiordur. Покрай нас е величествена пустош и сурова природа. Три тунела с дължина от 4 до 7 километра пресичат планините.
Температурата е 7 градуса, а градчето ни се усмихва със своите разноцветни къщи.
Хотелът, в който нощуваме се намира в град Blonduos.
Домакинята е полякиня, женена за исландец. За вечеря съвсем сама ни приготвя храна, която включва супа от раци и най-после свинско. Много е вкусно. Жената ни почерпи с исландска водка и до късни доби ни разказваше за нелекото битие на исландците. Оказа се, че двете големи болници са в Рейкявик и Акурейри. Малките населени места почти нямат достъп до лекари. В медицинските пунктове има апаратура и медицински сестри, но няма лекарски персонал. Аналогично е положението с училищата. Всичко е много скъпо и много далече.
Ден 7
Тръгваме в 10 часа. Вече сме в западната част на острова. Примиряваме се, че няма да имаме време да обиколим големия северо-западен полуостров, но явно не може всичко. Пейзажът е доста по-различен. Времето застудява значително. Виждаме табела на някаква забележителност и спрял пред нея автобус. Естествено веднага тръгваме по стълбите нагоре. Е няма такъв вятър. Този път разгледахме набързо кратера, до който се качихме и се върнахме по колите докато не ни отвее вятъра. Направихме си експеримент - разтваряш ръце и се отпускаш назад. Не падаш, защото вятъра те държи!
Следващата спирка е водопада Hraunfossar. Той е доста по-различен от тези, които видяхме до момента-по нисък и по-разлат. Но всички се обединихме около мнението, че е един от най-красивите. Всичко около нас преливаше от цветове, а водата се изливаше отвсякъде в изумително син цвят.
Продължаваме през поредните пушещи планини и се отбиваме до една оранжерия за домати и моркови. От земята извира вода с температура 80-100 градуса. Исландците я използват за електричество и за оранжериите. Оградили са малко място за туристите, които могат да почувстват силата и живота на тяхната земя, а ако са непредпазливи и да се опържат в нея… Страшничко си е!
Пътуваме към мястото за поредните две нощувки. Това е градчето Borgarnes.
Мястото е някаква фабрика и артгалерия. Стаите са удобни със собствена баня и тоалетна. Докато си готвим спагети, тичаме да гледаме небето. За първи път виждаме звезди и надеждите за сияние се завръщат.
Ден 8
Тръгваме в 11 часа. Днес ще обиколим полуострова на запад от Borgarnes. И този ден видяхме планини, океан, кратери на вулкани и...специални ръкавици за бира!
Пихме кафе в една библиотека в нищото - странно място, което се подготвяше за купон вечерта. Така и не разбрахме откъде ще дойдат хора, как разбират за купона в тая безумна пустош. На връщане набелязахме няколко места, на които да се върнем за снимки на северното сияние - ако се вижда де.
Надвечер се прибрахме, хапнахме и отново се качихме по колите на лов за сиянието. Фотографите разпънаха стативите и в небето наистина видяхме странна мъгла. С очите не виждахме зеления цвят, но когато щракна фотоапарата на снимката имаше това:
По едно време светлината се засили, но все пак не видях зеленкото. Леко разочаровани се прибрахме с надеждата, че имаме още един шанс.
Ден 9
Тръгнахме в 11 часа към Кефлавик, където ще е последната ни нощувка. Карахме бавно, наслаждавайки се на всичко около нас. Част от групата се върна на Гейзера и Гълфос, а другата част разгледахме Рейкявик. Столицата ни хареса, но не ни се гледаха къщи и хора. Настанихме се в хотела, който се оказа най-хубавото място, на което сме нощували до сега.
При 2 градуса температура на въздуха, собственика ни напълни външното джакузи с 38 градусова вода. Кефът беше пълен. След банята потеглихме към Синята лагуна с последна надежда да видим Аврора.
И най-после, след 2700 изминати километра, това се случи. Не вярвахме на очите си - зелена светлина огряваше като дъга цялото небе, разделяше се и се разливаше пред нас. Виждахме отражението на сиянието във водите на лагуната. Това беше най-изумителното явление, което съм виждала в живота си.
Исландия ни се отблагодари за търпението и преклонението ни пред нейната смайваща природа.
Това беше най-вълнуващото приключение в живота ми. Преживях го с най-близките си хора, което направи пътешествието специално и незабравимо. От сърце пожелавам на всеки да има възможността да се докосне до невероятната Исландия, която за мен ще остане земя отвъд реалността.
...и един 15 минутен филм от нашето пътешествие:
Използвани са снимки на авторите:
Артин Шахбазян https://www.facebook...02287210?ref=hl
Галя Велева https://www.facebook.com/algaivel
Александър Димитров https://www.facebook...gallery?fref=ts,
които бяха част от групата.
Повече фотоси може да видите на техните страници.
Препоръчани коментари
Искаш да споделиш мнението си? Създай профил или влез да коментираш
Трябва да си член за да оставиш коментар.
Създай профил
Регистрирай се при нас. Лесно е!
Регистрирай сеВлез
Имаш профил? Влез от тук.
Влез сега