В Страната на Баските / Франция

От Бордо до  Байон (Bayonne) е около 2 часа с местния TER Aquitaine. Купихме билетите онлайн и ге получихме по пощата. Първи впечатления от Байон: много чисто, специфична архитектура – бели къщи с червени кантове.

Музеят на баските е в стара къща и е много интересен. Освен за традициите и историята на баските има модели на кораби. Някъде до около 15 век Байон е бил важно пристанище /вкл. много силна рибарска флотилия/, но затлачването на р. Адур е спряла развитието му в тази насока. Между другото оръжейният термин „байонет“ идва от металното приспособление, което местните селяни са прикрепвали към копията. Много интересни мъжки носии и танци.

Вземаме автобус, чиято спирка е близо до хотела, за да отидем в Биариц /билетът е 1 евро, около 20 мин, спира до туристическия офис./ Посещаваме града в началото на ноември и почти няма хора, освен малко испански групи, така че можем да си разглеждаме спокойно, а и времето е много приятно. Без тълпите и с приятно време, любимият град на императрица Йожени неочаквано ми хареса.

След приятна, около 15 мин. Разходка по крайбрежната алея стигаме до Rocher de la Vierge. Скалите са с причудливи форми и на една от тях е кацнала статуя на Дева Мария. Според пътеводителите скалите приличат на кораб, на мен някои ми заприличаха на крокодил, но това няма никакво значение. Атмосферата е много особена и не усещаш как минава времето.

Като отявлен чревоугодник не мога да не спомена ресторантчето Passy /точно зад казиното/, където не сервираха най-вкусните печени миди и чипироне. Изобщо не съм любител на морската храна, но баската част на Франция ме спечели за каузата.

Като си говорим за храна ще отморя една скоба за известните макарони. Тук тотално ми се объркаха представите за този сладкиш. Макаронът от Saint Jean de Luz, много популярен в този район, всъщност представлява малко правоъгълно блогче от бадемова паста – много е сладко и пивече от 2-3 хапки трудно могат да се ядат. Макаронът от Saint Emilion пък е много фина тънка бисквитка, пак с бадемова паста.

Вземаме влак от Байон до Saint Jean de Luz /около 20 мин/. Saint Jean de Luz е много приятно малко градче, претъпкано през лятото. До 50-те години е бил най-важното риболовно пристанище за риба тон, но след това градът се е преориентирал към туризма. През Средновековието дължи просперитета си на пиратството и на китоловството. Местни китоловци емигрират в Нюфаундленд.

Градът е известен и с това, че в началото на 17 век, след подписването на Пиринейския договор крал Луи XIV се жени в местната църква за испанската инфанта. По този повод подарява на църквата впечатляващ олтар. Но това, което най-много ме впечатли в църквата, и заради което я посетих 2 пъти беше макетът на китоловен кораб, провесен от таван. Беше тъмно вътре и снимката не е хубава, но се надявам да се вижда.

Накрая, не мога да не спомена едно мое лично откритие - Saint Emilion. Не е в баската част, но за мен се оказа доста неочаквано. До тогава го свързвах основно с шата и вина, но се оказа много красиво средновековно градче, с голяма църква издялана в скалите, чиято основна част е под земята. Влиза се само с организирани турове, които се кпуват в туристическия офис и гидовете са изключително добри.