До Франция по време на пандемия

Сега ще ви разкажа как отидохме до Франция, за да видим Лазурния бряг и Париж, но леко се разминахме с тях.
Е, не е съвсем така. наистина не ги видяхме, но и не те бяха главната цел на това пътуване. 

Франция не ми е любима дестинация, въпреки че е страна с велика история и невероятни изкуство и култура. Притеснява ме езиковата бариера. Приятелката ми полякиня обаче е франкофон и франкофил. Живяла е няколко години там, а често ходи до Франция като университетски преподавател по „Еразъм“. Нейната мечта беше да отидем заедно там- тримата, защото сме с малко дете. Тя получи стипендия към Френското посолство в Полша. Проектът е свързан с ученици-имигранти във френските училища. Тя трябваше да прави интервюта в рамките на 2 месеца- септември и октомври 2020 г.

Заради коронакризата решихме да купим билети в последния момент, което за мен е… 3 седмици. Една седмица преди полета детето се разболя и отложихме пътуването за 3 септември. Но полското правителство имаше други планове- забрана за полети до Франция от 2 септември! Направих безплатна промяна на датата от 3 на 1 септември, с надеждата, че полет все пак ще има… при това трябваше да отидем до Варшава, защото от нашия град спряха полетите до Париж Шарл дьо Гол.

В крайна сметка, правителството забрани полетите до Франция чак 10 дни по-късно, но ние все пак излетяхме. Детето (тогава на 17 месеца) си прекара много добре- заспа още при излитането (беше 13 ч.) и всичко мина спокойно, без плач и сълзи. Неприятното дойде след това. Имахме 4 часа престой на летището, след което хванахме влак до град Анже. От летището има директни влакове до много градове, но трябва да се чака дълго за повечето от тях. Наложи се да занимаваме детето с нещо.

Малко за самото пътуване. Летяхме с Air France. Трябваше да сме задължително с хирургически маски. Направиха забележка на приятелката ми, че маската й била „много широка“ (според нас, не беше така). Дадоха й друга. Пред нас имаше трима души, които по едно време си свалиха маските под носа. За тях забележка нямаше. Беше неприятно да си с маска около 12 часа почти без прекъсване от хотела до летището, после в самолета, после на летището в Париж и накрая във влака. Хората наоколо носеха маските си правилно. Във влака един човек си мажеше ръцете с дезинфектант през 10 минути. Тогава си казах: „Този е вманиачен“. Не знаех, че само 2 месеца след това, на връщане към Полша, и аз ще правя същото и това даже няма да ми прави впечатление.

Във влака разбрахме, че такива дълги пътувания в рамките на 1 ден не са поносими за детето. Той беше изморен, искаше да полегне някъде. Събраха му се много впечатления. Плачеше и искаше да суче, което във влака не беше лесно. За щастие, в него нямаше много хора. През тези 2 месеца, влаковете, с които пътувахме, бяха полупразни. Много рядко някой си сваляше маската, и това беше главно за да пие вода.

Малко думи и за TGV. Билети вече могат да се купят дори в деня на пътуването и то на добра цена. Преди не беше така- те поскъпваха автоматично с течение на времето. Освен това в момента могат да се сменят или анулират безплатно. Цените не са лоши- 44 евро за нашия маршрут. Можете да купите билет от автомат, но само с карта. Кеш не се приема! Влаковете са много удобни и обикновено имат и 2-ри етаж. От прозореца не се вижда много заради скоростта- ние се движихме с 280 км/час- но човек може да забележи ниви, трактори, реки, и дори крави. Пейзажът е много интересен, особено през лятото (във Франция още беше лято). Детето обаче бързо изгуби интерес и предпочиташе да му четем книжки във влака.

Град Анже (Angers) се намира на около 300 км югозападно от Париж и на около 100 източно от Нант. Разположен е в Долината на Лоара. Известен е със замъка си, в който можете да видите един огромен килим- „Апокалипсисът“. Това  е произведение от късното Средновековие. Анже е известен със своето Анжуйско вино и с Анжуйската династия. Трябва да призная, че така и не отидох да видя замъка.

(укреплението на замъка с красивата градина под него)

(панорама: катедралата и замъкът на Анже, разположени над река Мен)

(един от многоброййните красиви паркове на Анже)

(в Парка на растенията, където има още кози и зайчета)

(детето е доволно въпреки малката и тясна квартира)

(Католическият университет в Анже)

(из центъра на Анже)

Дойде време и за културен шок. Въпреки че знаех доста за Франция, беше ми ясно, че ще имам проблем с комуникацията. Повечето хора просто не знаят английски и аз знаех това, но успях само да науча малко фрази. Произношението е много трудно и трябва да се тренира добре, иначе няма да те разберат. В повечето случаи просто казвах на френски, че говоря английски и хората се отказваха да говорят с мен.

Видях хубави неща във Франция за два месеца- чисти улици, чисти помещения за контейнери, много велоалеи, вкусни багети, евтини и вкусни полуготови храни, които можеш да купиш във всеки супермаркет. Може би моята представа за Франция беше идеализирана, защото видях прекалено много отрицателни неща. Още в самото начало забелязах, че у французите има лека хаотичност. За българин това не е чак толкова страшно, но не бях подготвен за това. Имахме проблеми с куриерите, които, както се оказа, никога не ти звънят по телефона, за да те информират кога ще дойдат. Така се наложи да си вземем багажа чак от пощата на гарата- бяхме го пратили от Полша с куриер. В друг случай поръчахме пюрета за детето. Опаковките пристигнаха скъсани- някой беше бъркал вътре. Не получихме обяснение, защото ги взехме в един пункт (куриерът не ни се обади, въпреки че бяхме у дома). Разбрах бързо, че френските куриерски фирми не работят прецизно и с точно разписание, за разлика от тези в Полша. Никога в Полша не ми се е случвало куриер да не ми се обади, ако не съм вкъщи!

Французите обичат да критикуват и да ти влизат в личното пространство. Дори по време на коронакризата, когато повечето французи, които видях, бяха с маски, имах случаи на хора (най-вече баби), които да идват при мен и детето и да ми се карат за нещо. Един път ми се скараха за това, че детето държи кроасан в едната ръка и топка в другата. На приятелката ми се скарали за това, че ходела по велоалеята с количката. И всичко това става с повишен тон- не дипломатично и внимателно.

По-късно, в Шартр имахме проблем с домакинката ни от AIRBNB. Въпреки че бях писал предварително, че сме с малко дете и тя се беше съгласила, тя първоначално отказа да ни приеме. Оказа се, че не била прочела добре съобщението ми (на перфектен френски). Каза ни все пак, че ще ни приеме, но детето не бива да чупи нищо. Други деца чупели и затова не искала повече деца. А това беше „суперхост“, само с отлични оценки!!! Приятелката ми обясни, че това е ‚типичната французойка“, и че идеята да отидем при AIRBNB хост във Франция е лоша, защото „тези хора само ти създават проблеми“. За щастие, жената се показа и в добра светлина по-късно (май заради алкохола), когато ни направи чудесна закуска за 6 евро на човек, а и ни даде малко играчки за временно ползване. Аз обаче останах огорчен.

От друга страна, имаше много баби, които се радваха на детето и му говореха нещо. Някои си играеха, като сваляха и вдигаха маската си. Но е важно да се знае, че отношението към децата тук е по-строго от това в България. Много се държи на дисциплината и има ясни правила, които задължително трябва да се следват. Децата рядко играят заедно на площадките, освен ако не се познават добре. Всяко дете играе за себе си.  

Преди да дойдем във Франция, имахме план да отидем до Лазурния бряг- само там приятелката ми не е ходила. Аз пък исках да отида сам до Париж (тя не иска там, казва, че е ужасен град). Отказахме се заради дългото пътуване- от Анже до Ница е над 7 часа само чист път, без да броим смяната на влака. Даже мислих да нощуваме в Лион, но пак трябваше да пътуваме дълго оттам. И може би направихме добре, защото в края на септември по Лазурния бряг имаше циклон и наводнения със загинали.

Така и не видях Париж. Отлагах го почти до края на престоя ни. Не можех да отида сам за повече от 1 ден. В крайна сметка се отказах, защото трябваше да съм с маска навсякъде, а мен ме боли главата от продължително носене на маска. Видях единствено Айфеловата кула от влака- и това беше всичко. Е, другият път.

Говорейки за маски, при пристигането ни в Анже те вече бяха задължителни в центъра, а малко след това и из целия град. Но в Шартр например не бяха задължителни. Във Франция видяхме и как кризата се засилва- случаите внезапно скочиха нагоре в началото на октомври и беше въведен вечерен час, а малко по-късно затвориха заведенията. Бяхме планирали да заминем по-бързо, ако въведат пълен локдаун. За щастие, успяхме да го изпреварим. Хората като цяло се отнасят сериозно към забраните. Много хора бяха с маски даже на улицата. И всичко това без протести, без горене на маски. Но според мен тези мерки бяха безмислени, защото в заведенията хората си стояха без маски и там се заразяваха.

Успяхме все пак да посетим градовете Шартр и Блоа. Шартр беше моя идея, а Блоа- на приятелката ми. Тя каза, че това е най-красивият от замъците по Лоара. Освен това, тя имаше и лекция там.

Шартр е известен с катедралата си. Някога това е бил много богат град. Катедралата е била истинско чудо, оцеляло през вековете- с оригинални стъклописи. Там е действала и Шартърската теологична школа през 12 и 13 век. Градът е красив- разположен на хълмове. Старият град е труден за изкачване (особено с количка), но гледката си струва. Той се оказа и доста просторен- затова си отделете поне 2 цели дни за Шартр. Моят съвет е да изберете хотел „Ибис“, който е много близо и до гарата, и до Стария град.

(гледка от квартирата ни в Шартр)

(катедралата в Шартр... и едно дете)

Но не може всичко да е добре. Заради напрежението около домакинката ни, имах силно главоболие. На всичкото отгоре, се качихме на влакче в Стария град. То се люшкаше и люшкаше. Детето заспа, а на мен ми прималя. Не обичам много такова люшкане, особено пък ако ме боли главата. Шофьорът на влакчето се обърка и пусна аудио коментар на холандски вместо на английски. Така приятелката ми превеждаше симултантно. Когато ми каза: „На този площад е имало гилотина“, вече бях напът да изпразня съдържанието на стомаха си в люшкащото се влакче. Все пак издържах и оцелях. Но плановете ни за катедралата се объркаха и … не можахме да я видим отвътре. Не ни остана време! Приятелката ми се отказа, защото навън заваля силен дъжд, а трябваше пак да се качва нагоре по хълма. А и не искаше да ме оставя сам с детето в това състояние.

Блоа е още едно очарователно място. Името ми е познато от романите на Дюма, най-вече от „Още десет години по-късно“. Градът е малък, с население около 45 000 души, и е лесен за обхождане. Разположен е на река Лоара и духа силен вятър. Често вали дъжд. Центърът е компактен и всичко по-важно се намира наблизо. Ние избрахме апартхотел близо до гарата. От него имахме 5-6 минути път до замъка. В замъка така и не влязох, защото трябваше да гледам детето 2 дни. Все пак бяхме на шоуто „Звук и светлина“. Имаше удивително много хора въпреки коронакризата. Беше училищна ваканция и имаше цели класове. Шоуто е интересно, но е изцяло на френски. Аз се ориентирах единствено по имената- Франсоа Първи, Филип Орлеански, Жана Д‘арк, Мария Медичи.

(замъкът в Блоа е разположен на висока скала)

(входът на вътрешния двор на замъка в Блоа)

(стълбището Дени Папен, близо до центъра на града)

На площада пред замъка има някакъв Дом на магията. Там се провеждат представления за деца по 2 пъти на ден. Ние хванахме едно безплатно шоу от прозорците на този дом, беше малко преди 11 ч. Някакви дракони се появиха и бълваха огън. Детето обаче се изплаши и решихме да си тръгнем. В този момент наблизо… прелетя изтребител! Дали и това не беше част от шоуто?

(Домът на Магията)

(Публиката се събира преди шоуто "Звук и светлина" в Блоа)

(част от шоуто)

Отново имах близка среща с умението на французите да ти правят забележка от нищото. В инфо центъра в Блоа имаше 4-5 жени, служителки. Опитах се да мина покрай тях по пряк път и да отида в празната част на помещението. Един човек ми се скара на френски, че си има стрелки и трябва да ги следвам. Казах му на английски, че отивам при жена си и детето си, които са „ето там“. Той обясни, че трябва да следвам стрелките, и това е. Помислих си „Ако си мислиш, че ще купя нещо от вас сега, много си се излъгал“. Така и не си купих сувенир от Блоа.

Наближи време за заминаване към Полша. Взехме билети за полската линия- ЛОТ- за 28 октомври. Вече се знаеше, че от 30-31 октомври ще има нови ограничения. Дадохме багажа си на полски шофьор- поне с него нямаше проблеми. Така пътуването ни мина по-леко. Детето издържа пътя до летището, който беше 2.30 ч. Бяхме взели стая в „Ибис“ близо до Терминал 3. Много добро решение! От гара TGV до Терминал 3 се стига много бързо с автоматично влакче (без машинист), а оттам пътят до хотела е 3 минути пеша. На излизане от гарата ни удари страхотен студен вятър, все едно си в Североизточна България през януари. Казах си: “Е, оставаше да бях решил да се разхождам из Париж в такъв вятър“. Да, това е истината- във Франция през септември е убийствено горещо, а през октомври- доста студено заради вятъра (дъждът е само „бонус“).

Пътуването с ЛОТ мина нормално, без плач и без проблеми с детето. Летище „Шарл дьо Гол“ беше сравнително празно. Приятелката ми каза, че не е виждала такова нещо. Имаше хора, но не много. Самолетите излитаха през 2-3 минути (беше около 11 ч), но бяха полупразни. Някои магазини не работеха. Беше много спокойно, без обичайната блъсканица и напрежение.

(Ето го нашият самолет!)

Детето отново заспа още при излитането и се събуди малко преди кацането, защото ни предупредиха да му сложим колана. Посрещна ни празното летище „Шопен“. Бяхме вече в Полша- почти у дома!

Но това не беше всичко. Във Варшава ни „очакваше“ демонстрация за правата на жените, които блокираха пътуването ни към хотела там. За щастие, демонстрацията беше мирна и стигнахме благополучно до хотела си. За моя изненада, повечето жители на Варшава бяха с маски- нещо, което не бях очаквал.

Така премина това пътешествие, което имаше една цел, а в крайна сметка се размина с нея. Приятелката ми беше доволна- и съвсем логично. Аз останах разочарован, но най-важното е, че се прибрахме здрави. Може би поехме сериозен риск, но не вярвах, че втората вълна ще дойде толкова бързо.

Може би най-хубавото е, че детето се разви много за тези 2 месеца. Той се чувстваше добре навсякъде- единствено във влака не му хареса много. Той се адаптира много лесно към различни условия. Във Франция започна да повтаря думички след нас, както и да казва „тата“. Летя със самолет, гледа хеликоптери всеки ден, видя и изтребител. Храни зайче и коза в местния парк. Видя камила на живо. Качи се на детска въртележка и влакче. Даже гледа и малко телевизия в хотела. Какво повече може да иска едно момче на 17/18/19 месеца?