Едно пътуване до Ница, Монако и други места. Част първа

Ох, реших да напиша един пътепис за пътуването ни до Ница. Но цял ден се чудя как да го започна.

Спирам да се чудя и направо започвам.

С пътуването си до Ница сбъднах една своя детска мечта – да посетя Ривиерата. Е, мечтата ми не се сбъдна изцяло, защото не посетих Сен Тропе и неговия прочут полицейски участък, но … това може да се случи при нашата следваща среща с Ривиерата.

Така че реших се, купих билети и резервирах хотел. В пътуването щяха да ме придружават г-ца Костова и приятелско семейство. Тъй като полетът за Ница е ранен с г-ца Костова решихме, че по-добрия вариант е да преспим в София. За тази цел избрахме този хотел https://www.booking.com/hotel/bg/metropolitan-sofia.bg.html. Ако сте от провинцията като нас, препоръчвам с две ръце хотела. Вярно, че не е от най евтините, но е на удобно място, стаите са големи, леглата удобни. Предлага се безплатен трансфер до летището и като комплимент от хотела имахме безплатен мини бар. 

Стига толкова съм правил реклама на хотела, да започвам по същество

Пристигаме на Терминал1 и се отправяме към секюрити контрола. Точно преди секюритито разположени клетките на wizz и един младеж пред тях. Спира ни младежа, пита за бордни карти, показваме му ги и погледа му спира на сака на щерката.

- Поставете чантата в клетката - със строг тон каза младежа. Детето, изпълнително като баща си, сложи чантата на клетката, но тя не влезе. По устните на служителя на wizz пробягна усмивка

- Май не влиза - каза той

- Да бе - отговорих аз, мислейки си - " А бе ей, аланкоолу, тъй като ме гледаш мислиш ли, че ще ти дам пари". Понатиснах малко сака и той си влезе като нож в масло.

. Младежа го погледна и изсумтя - Приятен полет. Усмихнах му се с усмивката на Луцифер и продължихме напред. На секюрити контрола по традиция ми направиха натривки за бомби, наркотици и други забранени вещества. А бе наистина ли изглеждам толкова криминално?!? 

До качването ни в самолета нямаше нищо интересно. Интересното стана след като се качихме в самолета. Наближаваме си ние местата и на мен ми се струва, че на нашите места има седнали хора. Като стигаме до тях се оказва, че въобще не ми се струва, а наистина на нашите места стоят русокоса дама с детенце. Поглеждам аз реда, поглеждам местата, след това поглеждам " Наш'то русото" както започнахме да го наричаме със щерката. Тя също ме погледна и изчурулика, както само жителка на кифландия може:

- Вие тук ли сте?

- Да- отговорих аз

- Ама заедно ли сте? - продължи с въпросите блонди

Отново отговорих с Да

- Ами сядайте си на местата, а пък детето ще седне в мен. Няма да ми пречи, ще седнем до пътеката да не ви вдигаме

Опитах се да и обясня, че едва ли стюардесите ще са щастливи от факта да я видят с дете на колене, но тя ми отговори, че детето въобще не ѝ пречи

С нетърпение зачаках момента, когато ще мине стюардеса и ще забележи нашата четворна седалка. Но, не би оказа се, че Наш'то Русото е с младеж, който е намерил места и тя с детето се изнесоха.

Затвориха вратите и самолета започна рулиране. След малко чух заветното "cabin crew take off" и се отпуснах на седалката наслаждавайки се на ускорението. В следващия миг осъзнах, че думите бяха произнесени от жена. Щях да летя на самолет управляван от командир Симона Радкова. За пръв път при жена пилот. Интересно. Самолета излетя и започна да набира височина, и набииира, и набиира. Лампите изгасени, пътниците един по един заспиват и в главата ми се появява следния сценарий - " Ние сме новите MH 370 ( MH370 е полет на  Malaysia Airlines от Куала Лумпур до Пекин, който изчезва и до днес не е намерен) " Апокалипсистичните ми мисли бяха прекъснати от гласа на старшата стюардеса:

- Уважаеми пътници, след малко ще започне нашето Уизеър кафе( или каквото се казва там) ... и бля,бля,бля

Тук разбрах, че бизнеса е по-важен

Искам да кажа, че сравнението с MH370 бе само в моята глава и командир Радкова се справи безупречно с полета. Даже кацането ѝ бе най-доброто кацане което съм имал досега. Щерката беше във възторг от кацането. Тия които са летели до Ница с места DEF знаят, че до последно единственото, което виждат е морето. И това прави приземяването още по-атрактивно. Даже една жена зад нас попита - Ама ние в морето ли ще кацнем? На което мъжа ѝ отговори: Мноо си проста ма, на литищищту ши кацним.

Толкова с полета ни.

Като кацнахме ни закачиха на ръкав. Щерката обяви летището в Ница за най готиното. Слязохме, минахме паспортен контрол и  Bienvenue en France. 

От летището до града може да се придвижите с трамвай №2 Спирката е на много лесно място. Като излезете от пристигащи, тръгвате на дясно и след около 150, 200 метра е спирката. На нея има автомат за билети, който работи само с монети или банкови карти. Еднократния билет е на стойност1.50€ Има опция за закупуване на 10 билета за 10€. Задължително билетите се валидират при влизане в трамвая и във всяко превозно средство след това. Купуването на билет не е сложно, но ако не можете да се справите поискайте помощ. Няма да ви откажат. Тук искам да добавя, че на летището на нас ни помогна полицай, който на добър английски ни насочи към спирката и ни обясни как да си купим билети.

Та настанихме се в трамвая и потеглихме към хотела. Бяхме резервирали ето този хотел: https://www.booking.com/hotel/fr/bristol-nice.bg.html За хотела съм със смесени чувства и честно казано не бих го избрал пак. Момчетата на рецепцията бяха усмихнати и учтиви, стаята се почистваше всеки ден и хавлиите се сменяха, но покривалата на леглата бяха ужасяващи, с дупки от цигари и петна по тях. Другото, което не ми хареса е, че в стаята няма хладилник, а за бюджетен пътешественик като мен, който си купува храна от магазините хладилника е изключително важен.

Естествено не ни настаниха рано, рано в хотела, макар, че спътниците ни таяха тая надежда. Позволиха ни да си оставим багажа и ни казаха да дойдем към 14 часа когато е чек ин.

Веднага решихме, че ще ходим до морето. По пътя с щерката влязохме в магазин Monoprix да си купим вода и някакви вафлички или бисквитки. Още с влизането ни посрещна господин на около 65 - 70 години Поздрави ни любезно с Бонжур мюсю, бонжур ма'мзел и държейки найлонова торбичка взе да ни обяснява нещо сочещ към стоящия вън бездомник. Сега, аз от френския тук там вдявам нещо, но тук не ми стана ясно какво точно се иска от нас. Разбрах, че тази торбичка има нещо общо с бездомника навън. Ама какво? Не ми стана ясно. Мюсю ми говореше сочейки надписите по торбичката Разбрах, че няма да се разберем, усмихнах се и казах

Извинете ме но не ви разбирам.

Вие не сте французи? - попита мюсю - а от къде сте?

Бюлгари - отвърнах аз

Оооо, Бюлгари - отвърна мюсю и повика мадам която стоеше в близост до нас и ѝ каза, че сме от Бюлгари. Мадам бе възхитена. Показани ни ноктите си и сподели с нас, че маникюра и е дело на дама от Бюлгари която е магнифик. Изобщо за нея льо бюлгари са тре биен. Силно се надявам говорещите френски във форума и най вече @Фичо да не ме линчуват 🤣🤣🤣. Значи разбрахме, че българите сме баси готините, ама тази торбичка за какво е не разбрахме. Мюсю се усети за какво е там и каза, че ще извика льо шеф който говорил английски.Шефа пристигна и ми обясни, че целта им е който има желание да закупи нещо за бездомниците. Ако искаш ще купиш нещо, ако не искаш няма да купиш нищо. Няма значение  колко неща ще купиш - може едно, може и 101. Ами взехме торбичката и освен водата и вафличките за нас купихме и няколко неща за бездомниците на Ница. Като ни видя с пълната чанта мюсю каза на мадам:"Погледни българите" Двамата заръкопляскаха. Мюсю дойде при мен стисна ми ръката и каза  - Браво! След това се обърна и извика Vive le Bulgarie - Да живее България! Стана ми изключително хубаво. Почуствах се горд от факта, че един французин вика Да живее България А щерката обяви, че жителите на Ница са най-готините.

Пропуснах да отбележа, че действието на случката се развива на avenue Jean Medicin или както го произнасят французите Жан Мецан поне така ни звучеше на нас

Продължихме по авенюто и стигнахме площад Масна

Тук на площада течеше подготовката за Коледния базар, който за наше голямо съжаление не успяхме да видим. Следващото което видяхме е Фонтана на слънцето

Хубавото на зимните посещения на Ница е, че в снимката ти няма тълпа от други хора. И по принцип тълпи няма, което всъщност не се оказа точно така. След фонтана на слънцето стигнахме и до променадата. Пред нас се синееше Лигурско море.

С тези камъни не бих избрал Ница за плаж. Въпреки, че беше края на декември и температурите бяха около 16 градуса на плажа имаше хора по бански 

Видяхме и мюсю който се къпеше

Разхождайки се по променадата видяхме страшно много спортуващи хора. Стигнахме и до Статуята на Свободата

Продължихме раходката по Променадата

Докато стигнахме до надписа I LOVE NICE . Естествено се снимахме и там

С

С това ще завърша първата част от пътеписа си

Във втората очаквайте още малко от Ница, Монако и Антиб. Като снимките ще бъдат повече