След като вече бяхме прекарали един цял ден в обикаляне на най-големите забележителности на Париж, както и цял ден във Версай, дойде време на малко по-различна програма, но в никакъв случай по-малко натоварена и амбициозна. Дръжте се, защото имам много за разказване!
Вече мисля, че дори не е нужно да го казвам, но все пак – отново станахме рано🙂 Няма как да сместим всичко, което искахме да видим в този невероятен град, с поспиване до късно. Така или иначе сме свикнали, заради сина ни, да ставаме около 7-8 ч. сутрин, така че програмата ни в Париж не ни натежа много. Е, събуждането беше по-трудно след цял ден на крака и навъртяване на двуцифрени километри, но все пак това е Париж!
Програмата за сутринта ни беше разделена по интереси – мъжа ми искаше да види Природонаучния музей, който е разделен в няколко сгради и раздела, а аз исках да отида до една особено живописна уличка.
След бърза закуска и кратко пътуване с метро стигнахме до Природонаучния музей, който се намира на брега на Сена и съвсем близо до Сорбоната, тъкмо навреме за отварянето му. Почакахме малко, бяхме десетина минути по-рано там и без проблеми влязохме. По това време се изискваше задължителен зелен сертификат. Времето не беше особено приятно и леко хладно, така че аз реших да вляза поне в първата част от обиколката му – Галерията по палеонтология и анатомия, преди да поема на обиколка по улиците.
Основан по време на Френската революция, Природонаучния музей е най-важният музей в природната история на Франция и е един от най-големите в света. Градините Плант са първоначалното място, на което е направен музеят, а днес най-популярните му части са все още тук.
Историята на музея датира още от първата половина на 17 век, когато крал Луи XIII основал кралската градина за растения с медицински и научни цели, която по-късно била превърната в обществен природонаучен музей.
Днес музеят се състои от осем галерии, оранжерия, лаборатории, ресторант, кафене, ботаническа градина, парк и зоопарк.
Галерията по палеонтология и сравнителна анатомия е впечатляваща сграда с над 650 скелета, фосили и други експонати от животни, включително динозаври и изчезнали влечуги, птици, бозайници, риби. Цената на билета е 10 евро, за хора под 26 г. е безплатно.
Както виждате, музеят е доста впечатляващ, но след като го разгледахме, двамата с мъжа ми вече се разделихме. Той пое към другата част – Галерията на еволюцията, а аз по уютните парижки улици. Галерията помещава изложба с площ 6000 кв.м., фокусирана върху еволюцията и живота на животните на Земята, показан чрез повече от 7000 експоната, някои от тях наистина монументални. Цената и тук е 10 евро, за хора 26 год. – безплатно.
Докато той се прехласваше по изключителните музеи, аз доста по-прозаично обикалях уличките и се радвах на шарени къщи 🙂
Rue Cremieux е уличка и цветен рай в 12 квартал на Париж, място с пастелно оцветени къщи и капаци на прозорците. Те е скривалище, орисано да впечатлява сетивата ни с цветове и керамични саксии с богата растителност.
Недалеч от оживената гара Лион, уличката първоначално е била кръстена Авеню Мило, когато е открита през 1865 г., но по късно е преименувана Ру Кремьо на известен адвокат и министър на правосъдието – Адолф Кремьо. Уличката не винаги е била толкова симпатична, както я виждаме днес.
Плакет на номер 8 ни напомня времето, в което водата от река Сена е стигала чак до тук, при наводненията от 1910 г.
Както виждате, днес тя е очарователна, а ако имате време, бреговете на Сена в района са чудесни за допълнение разходката ви.
След като и двамата с мъжа ми си свършихме задачките, разгледахме набързо градините на музеите и се запътихме към следващата ни дестинация – Кралският дворец и особено интересната скулптура пред него.
Главното крило на Кралският дворец е било построено през 1634 г. за кардинал Ришельо, от архитекта Лемерсие, който е построил и Сорбоната. По време на управлението на кралица Ан Австрийска е превърнат в кралска резиденция и дом на династия Орлеан, от 1661 г. Дворецът е завършен и преправян през 18 и 19 век. Трите крила, ограждащи градините са от късния 18 век.
Днешната впечатлява сграда по никакъв начин не напомня за революционните идеи, които са се зараждали тук през 18 век или за репутацията му от 19 век на място за разврат и леки жени, както го е описал Балзак.
Ле Дьо Плато ( Les Deux Plateauх) или както е по-известно – Колоните на Бурен, са част от голям проект, поръчан от държавата в лицето на Франсоа Митеран и културния министър, които искали да видят модерно изкуство, комбинирано с исторически монументи. Художникът Даниел Бурен, вече известен с творбите си на райета, бил избран да освежи мястото през Кралския дворец.
Имало голяма полемика около този план, дори комисията за исторически паметници гласувала против творбата, но Франсоа Митеран продължил с плана и бившият Двор на честта, превърнат в паркинг, се трансформирал с колоните, които виждаме днес. Скулптурата е създадена през 1986 г.
Колоните са направени от карарски и черен пиринейски мрамор и са подравнени с архитектурните колони на Орлеанската галерия.
Градината на двореца, въпреки че е малка, е изключително приятно място, както и заобикалящите я сгради, с антикварни магазини и колонади.
От тук тръгнахме пеша към Операта Гарние – сграда, която особено много исках да видя. Разходката беше приятна, сградите в центъра на Париж са просто прекрасни и човек буквално не знае накъде да гледа, толкова красота има навсякъде.
Намираща се на площад Гарние, операта Гарние е впечатляваща нео-барокова сграда, която заедно с операта Бастилия, представляват Парижката опера. Сградата е вдъхновила Гастон Леру да напише световноизвестния си роман „Фантомът на операта“.
След решението на Наполеон III да построи нова сграда за операта, бил организира конкурс, на който участвали над 170 архитекти, а бил избран младият Шарл Гарние.
Преди сградата да бъде завършена, Наполеон решил да направи улица, свързваща операта и двореца Тюйлери. За да постигне тази си идея стотици семейства били изселени, а къщите им разрушени. Любопитен факт е, че императора никога не използвал тази улица, дори след завършването ѝ.
Строежа на сградата започнал през 1860 г., но не бил завършен чак до 1875 г. заради различни пречки, включително войната от 1870 г. и падането на Втората френска империя. Най-накрая, след къртовския труд на 14 художници, майстори и 73 скулптори, операта Гарние била отворена. По неясни причина, архитектът на проекта, Гарние, дори не бил поканен на откриването, защото някога е имал контакти с Наполеон. За да можел да посети операта е трябвало да си купи билет и да я види както всеки друг парижанин.
По време на посещението си ще се удивите от екстравагантността и разкоша на сградата. Една от най-впечатляващите части на операта е Главното фоайе, с удивителни мозайки и позлата. В него посетителите са се развличали и разговаряли по време на антрактите.
Аудиториума, украсен в червени и златни тонове, е осветен от огромен полилей, който придава живот на цветния таван, нарисуван от известния художник Марк Шагал. В аудиториума могат да седят само 1900 човека, което е много малка бройка, сравнена с големината на цялата сграда.
Може би една от най-впечатляващите части на операта е бялото мраморно Голямо стълбище с балюстради от червен и зелен мрамор.
Абсолютно всяка, дори и минимална част на тази великолепна сграда е изумителна и, за мен, това беше една от най-впечатляващите забележителности, които посетих за цялото ми време в Париж. Цената за самостоятелна визита е 14 евро, за деца по 12 години е безплатно.
На гърба на операта пък се намират магазините Галерии Лафайет, които са просто задължителни за посещение. В продължение на 120 години, Галерии Лафайет дават възможност на всеки да се докосне до най-добрите стоки в света, те са магазини, в които самото пазаруване е изживяване. Модата и красотата, сърцето на този исторически магазин, са изложени едновременно чрез най-престижните и най-тайните марки, най-ексклузивните и най-популярните, най-старите и най-новите.
Галерии Лафайет всъщност се простират в три величествени сгради. Главната е задължителна за посещение дори и само заради интериора си в стил Ар нуво. Не забравяйте да погледнете нагоре към необикновения ѝ купол, знаков символ на магазина, чиито нео-византийски витражи осветяват с цветни отблясъци. Парапета на монументалното му стълбище, пък е вдъхновено от Парижката опера.
Нещо, което не очаквате от такъв магазин е терасата на покрива и изключителната гледка, която се открива от нея.
Другият магазин от Галериите, който посетихме беше този за храната 🙂 Просто нямаше как да устоим… А изобилието, което ни посрещна надхвърли очакванията. Освен магазини за уреди има и огромен етаж само с готвена храна и деликатеси. Не можах да опитам всичко, което исках, но и това което ядох беше ммммм…
И ако си мислите, че това е всичко, което видяхме този ден много се лъжете 🙂 Може да ни валя дъжд, да ни пече слънце и да ни брули вятър, но планът за деня още не беше изпълнен. Трябваше да видим Париж по тъмно и осветен от лампи! Винаги, когато пътувам някъде се старая да видя града и през нощта, толкова е различен от през деня.
Естествено, накрая бяхме изключително изморени след толкова обикаляне цял ден, успяхме да стигнем до хотела чак около 12 вечерта, но абсолютно всичко си заслужаваше. Париж е неповторимо преживяване и искахме да го усетим максимално!
Очаквайте продължението и не спирайте да пътувате!
Препоръчани коментари
Няма текущи коментари
Искаш да споделиш мнението си? Създай профил или влез да коментираш
Трябва да си член за да оставиш коментар.
Създай профил
Регистрирай се при нас. Лесно е!
Регистрирай сеВлез
Имаш профил? Влез от тук.
Влез сега