Малко предистория
Здравейте отново! След почти цял месец в България - юли, нямах вече търпение да си почина истински като се помотая по Средиземноморието. От България, между другото останахме с много добри впечатления, заради красотата и спокойствието на Родопите и възрожденския дух на Копривщица най-вече. Страхотни емоции ни донесоха и срещите с роднини и приятели, както и минимагеланската среща с FlyTraveler във Варна и другата среща с магеланските ни приятели от София. Но, съм забелязъл за себе си, че ако остана повече от 10 дни в България, усмивката ми започва да угасва и ме връхлитат негативни емоции и преживявания. И въпреки това, заради жена ми, която ме помоли да идем до България за повече време, реших да го направя и този път. Все пак съм роден в България и уважавам всички български родолюбци.
Този път, изненадата дойде във Варна, както вече бегло споменах в един постинг. Тръгнахме да идем на гости на сестра ми. Аз бях отпред с дъщеря ни в детска количка, жена ми беше на метър отзад, за да изчака деветгодишния ми племенник, който изоставаше от темпото ни. Както си вървяхме по посока Мол Варна по алеята между гробищата и спирка Родина, иронично за лобно място, чух звук на срутващо се дърво или клон, нещо като рязък ХРААААС. Инстинктивно избутах количката напред, за да спася поне дъщеря ни и затворих очи в очакване на фатален край. Но вместо това чух звук на падащи клони и сподавен вик на жена ми. Всичко това стана в рамките на 2-3 секунди. Обърнах се и видях, че жена ми е затисната между два огромни клона! Втурнах се към нея, слава Богу, жива беше! Няма да ви описвам тихият ужас, който преживях... Племенникът ми плачеше, но беше останал назад и клоните не го засегнаха. В това време спря автобус и 7-8 души се втурнаха към нас да помагат. Помогнаха ми да измъкнем жена ми от клоните, извикахме Бърза помощ.
Разбира се Бърза помощ дойде след 25 минути и в линейката нямаше никакво оборудване буквално, но просто извадихме късмет, че единият клон падна на рамото на жена ми, а другият на коляното. Ако бяха паднали на главата й, едва ли щеше да е жива. Размина се само с контузии. Трябваше да идем и на ортопед. След като се сблъсках отново с българските институции и Бърза помощ, твърдо реших, че повече няма да правя компромиси с принципите си колко време да отделям за България и разбира се, 26 юли ще го запомним. Слабо ме интересува и кой магеланец ще ми изпрати огромна снимка с плясване по челото или друг подобен жест. Не мисля да си променя мнението. Ще внимавам вече и с препоръките за посещение на България към мои студенти и приятели.
Както и да е, този път наистина имахме късмет, коляното на жена ми започна да се възстановява и аз спокойно можех да се подготвя за първия си круиз. За съжаление не можехме да идем семейно, защото условието, което ми поставиха от Компас Спийкърс - агенцията, която ме нае, е да доведа един придружител над 21 години. Ще почакаме явно още малко, за да може да оставим дъщеря ни за 1-2 седмици без нас и да идем заедно с жена ми. И така сформирахме пак магелански тандем с Виктор, с когото вече направихме едно магеланско кръгче в Южна Америка и се уговорихме да се видим направо на кораба.
Корабът
Планът беше следният, да се качим на кораба Silver Muse, на компанията Silver Sea на all-inclusive луксозен круиз, който започва от Барселона от 5 август и след средиземноморски кръг, завършва във Венеция на 19 август.
Silver Sea е стартирала през 1994 от италиански предприемачи, които са решили да направят бутикова круизна компания, предлагаща свръхлуксозен морски лукс. Но, от август месец Роял Карибиън са взели 67% от акциите на Silver Sea, така че ще видим как ще се развива компанията в бъдеще.
Корабът е нов, пуснат едва миналата година, с 600 гости и над 400 души персонал. Всички каюти са като стаи в пет-звездни хотели, с изглед към морето и персонален иконом, който е на разположение за багаж, резервации в ресторанти, сервиране на храна, доставяне на напитки до хладилника на каютата и т.н. Персоналът беше най-вече от Източна Европа и Азия и малко бразилци и африканци, за разнообразие. За моя радост, единият китарист беше от Варна, в спа центъра имаше масажистка от Пловдив, а една сервитьорка беше наше македонско момиче от Струмишко, завършила във Варна. Програмата на кораба беше достатъчно разнообразна. Имаше кино прожекции, театрални и оперни представления, различни шоу програми и дискотека, състезания по тенис на маса, викторини разни, бридж и т.н. Част от програмата бях и аз с моите 6 лекции, по три на седмица. Всяка лекция беше в театъра за да събира повече публика и се записваше, за да се излъчва по-късно на ТВ екрани в каютите. Имах 40 минути да заинтригувам публиката. Направих лекции с по-атрактивни теми и заглавия за да имам повече интерес - Средиземноморски пирати, Сепаратистите отвръщат на удара - сравнение на сепаратистките движения в Каталония и Корсика, Великите постижения на италианския ренесанс, Възход и упадък на Венеция, Playing Mind Games - колко езика има в бивша Югославия и последната за преплитането на историята и кулинарията в Корфу, Черна гора и Хърватия, за да разберат туристите защо примерно в Хърватия считат пастата, щрудела и гулаша за местни манджи. Идеята беше да говоря за дестинации, които ще посетим. Най-популярна беше лекцията за Венеция, както и за езиците в Югославия. На лекцията за Венеция привлякох над 60 души публика, което си беше рекорд, но пък когато бяхме на популярни места като Хърватия или Корфу и почти всички бяха по разни екскурзии, едва събирах 10-12 души публика.
Самите гости на кораба бяха основно американци, като имаше и англичани и по-малко канадци, австралийци, новозеландци, французи, германци, нидерландци и по 1-2 семейства от Полша, Русия, Шри Ланка дори. Първият български гост на кораба изобщо се оказа моят приятел магеланецът Виктор. Аз се регистрирах на канадския си паспорт, така че попълних графата канадци. Не ме разбирайте погрешно, не крия, че съм българин по произход, но ако трябва да представям някоя страна като академичен кадър, предпочитам да е Канада. Все пак това е страната, която ми даде 100% безплатно образование, без което щях да гледам луксозните круизи само на картинка.
Гостите бяха основно над 50 години, но имаше и по-млади семейства, дори няколко семейства с деца, макар че практически нямаше забавления за деца, освен да се плацикат в басейна или да играят видеоигри в една малка зала за деца. Аз нямам база за сравнение, защото не съм бил на масов круиз с 5-6 000 гости на борда, но въпреки това, си мисля, че предпочитам подобни луксозни круизи с малко гости, защото така получаваш наистина персонално внимание и не се състезаваш с хиляди хора за каквото и да е. Когато и да идеш в кино, театър, дискотека, басейн, ресторант - места има. За екскурзии също има места, а да слезеш от кораба е също лесно, защото не трябва да чакаш на опашка със стотици други. Забавленията за мен бяха достатъчно. Ще идем семейно на масов круиз, определено, защото е доста по-евтино, но служебно като лектор ще продължа да посещавам Silver Sea и други подобни като Regent примерно, за да имам база за сравнение. Запознах се с доста мили хора на круиза. Имаше една дама от Франция, на около 70 години, която идваше на всяка моя лекция и много се радваше, че можем да си поговорим на френски. Вечеряхме няколко пъти с две семейства от Англия и 1 от САЩ и в края на круиза просто бяхме вече приятели. Е, разбира се, появиха се и някакви шемети от Казан, Татарстан - абсолютно неадекватни особено за подобен круиз с културни хора, но какво да се прави. Те дойдоха втората седмица и аз бях близо до рецепцията. Говорехме си на руски с една сервитьорка от Москва, Мила се казваше. И татаринът като чу руски, веднага се включи. Аз бързо казах, че съм от България и щях да превключа на английски, защото аз говоря на руски само с определени хора, но този тип ме хвана за слушател. О, ние сме братя с българите и те са мюсюлмани като нас и заваляха странни въпроси от сорта - ти на хадж ходил ли си, правиш ли курбан с овен... Само пропусна да ме пита дали сюнет съм си правил. Е, аз все пак имам индианско търпение и всички негативни емоции ги изкарах на световното по футбол, което ползвам като отдушник, а така с подобни тиквеници на живо, просто се усмихвам любезно и затова му казах, че съм християнин и бързо се отдалечих да не слушам повече глупости. А, после американците били тъпи. Боже, Боже, колко простотия има на този свят Боже, бих перифразирал Йовковият герой Моканина. Като изключим това, гостите бяха чудесни хора. Рускоговорещият персонал също. Мила от Москва, Хана от Одеса и пианистката Наталия от Харков, както и балканчето Радослав от Белград бяха толкова мили, че нямаше как да не си поговорим на руски и съответно сръбски с тях. А, вечер с удоволствие можех да си поговоря и с варненския китарист Тихомир, на варненски диалект, разбира се.
Бреговият офис, който се занимаваше с организиране на екскурзии стана любимо мое място. Координатори там бяха една германка, бразилец и една италианка. Марина италианката ме светна след сърдечен разговор на италиански, че мога да ескортирам екскурзии до брега, както и Виктор и така те ще ни бъдат безплатни. Задачата беше лека, да проверим хората по списък, да гледаме някой да не се загуби, да запишем имената на екскурзоводите и шофьорите и това е. Благодарение на това успях да се добера до Лука, Сан Джиминяно и Волтера в Тоскана, както и до Пула и малки селца в Истрия, Хърватия.
Сега няколко думи за манджата и алкохола. Храната на кораба беше наистина най-доброто, което съм пробвал през целия си живот. Шест ресторанта и 1 пицария предлагаха какво ли не от пресни плодове и зеленчуци и сирена до всякаки гурме специалитети като салата от омар с черен хайвер, крехко агнешко от Нова Зеландия и какви ли не десерти от Италия, Япония, Франция и т.н. Вината, които предлагаха на вечеря също бяха отлични и от цял свят. Така че храната е наистина на ниво.
Слабото им звено според мен бяха баровете. Имаха и добри бармани, но някои от тях бяха откровени филипински темерути, които дори добър ден може да не ти кажат и забъркваха странни бъркочи. Дори в бедна Куба, коктейл Sex on the Beach си го правят на етажи от преливащи цветове, а на кораба някакъв филипинец ми забърка странен бъркоч с неопределен цвят. След няколко подобни случки, започнах да си поръчвам тоник през деня, а вечер белгийска бира или вино. Определено ще има оплаквания от обслужването на 2-3 подобни работници, особено за това, че не винаги поздравяват гостите и не ги посрещат с усмивка. Все пак, особено американците, когато си плащат искат адекватно обслужване и аз напълно ги разбирам и подкрепям. Е, разбира се, имаше и доста добри бармани, но аз не съм голям специалист по коктейлите, така че не мога да коментирам.
А, и в крайна сметка, идеята ми не беше да се плюнча на разни коктейли цял ден пред басейна, а да видя колкото е възможно повече дестинации. За 13 чисти дни, се добрах до 20 различни дестинации, което е доста добре, според мен. Ето и малко подробности за това, което видях.
5 и 6 август
Барселона
Качих се на кораба едва около 6 вечерта на 5 август, защото полетът ми от Мадрид закъсня. Посрещна ме на летището представител на круизния кораб и ме докара до кораба. Бях във възторг от всичко! Tъй като Барселона е популярна дестинация останахме там и на следващия ден. Виктор дойде малко по-късно на 5 август, но той беше разгледал вече добре Барселона за 3 дни и затова реши да се шляе на кораба на 6 август. Аз също съм бил в Барселона преди, а и заради политиката на местните власти, твърдо реших да не изхарча дори един цент в Барселона, затова останах на кораба да го разгледам и да си кача лекциите на компютъра в театъра. Но, от това, което видях по пътя към пристанището, Барселона е все така красива и местните са все същите коне с капаци. Дори на летището основни знаци като БАГАЖ и ИЗХОД са написани първо на каталонски, после на английски и едва след това на испански. Селски комплекси, какво да се прави.
7 август
КАН
Френският лазурен бряг! Тук вече нямаше как да си губим времето! Слязохме още сутринта от кораба и след кратко кръгче в Кан, хванахме влака до Антиб за да го разгледаме, а после обратно в Кан за още едно кръгче. И Кан и Антиб се оказаха много приятни места, с чисти просторни улици, палми, уютни кафенета и много яхти и пълни плажове, разбира се.
8 август
МОНАКО
Всъщност, още на 7 август вечерта бяхме в Монако, а на 8 сутринта слязохме да го разгледаме. Помотахме се в самия град Монако, за да видим и смяната на стражата пред княжеския дворец, катедралата, различни интересни сгради и след това се спуснахме и към Монте Карло, за да видим казиното и целият лукс наоколо. Влязохме и в местен супермаркет от любопитство. Оказа се, че руската бира Балтика е повече от белгийската в супермаркета. Явно руските богаташи са си заплюли и Монако като любимо място. Княжеството е наистина чисто и подредено място, но ми се стори доста презастроено. Не ми се стори като подходящо място за дълго пребиваване. Но, определено трябва да се види!
Препоръчани коментари
Искаш да споделиш мнението си? Създай профил или влез да коментираш
Трябва да си член за да оставиш коментар.
Създай профил
Регистрирай се при нас. Лесно е!
Регистрирай сеВлез
Имаш профил? Влез от тук.
Влез сега