Франция - Париж и Лазурния бряг

Реших да напиша първият си пътепис във форума, за да бъда полезен на хората които искат да посетят същите места. Обикновено в този форум съм консуматор и рядко намирам време, а и желание да дам нещо обратно, но ето че и този момент дойде. 

Решихме с приятелката ми Ромина да посетим Париж и Ница, да се възползваме от евтините полети на Уиз и Райан и да разгледаме хубаво в най-прекрасното време - септември - нито е жега , нито е студено. Купувайки билетите в началото на септември, във Франция имаше застой/спад на случаите на вируса и не се притеснявахме толкова, а и липсата на карантина при пристигане/връщане също наклони везните в полза на пътуване към Франция (тайно се надявах на Исландия, но няма да е тази година). Приближавайки датата на заминаване, случаите на коронавирус се покачваха стремглаво, достигайки 10 хил. на ден и леко започнах(ме) да се притесняваме да не въведат карантина при пристигане, но за наш късмет, това се размина. 

Пътеписът ще бъде кратък, без излишни лирични отклонения и битовизми, тъй като това е стила, който харесвам. Ако някой има въпроси, мога да му отговоря - както казах идеята ми е да съм полезен. 

ПС. Прощавайте правописните грешки 🙂

Ден 1:

Нашето френско пътуване започна на 21-ви септември с късен полет за Париж (Бове) с RayanAir. Пълен полет, изглежда хората не се притесняват толкова от драстичното повишение на случаите с вируса във Франция. Съвсем нормален , рутинен полет , който завърши с твърдо кацане от страна на пилота, буквално самолета подскочи поне метър при първоначалното докосване на полосата. При хубавото време, липса на вятър, предполагам че самото кацане го изпълни или по-неопитен първи пилот или просто разсеяност на екипажа, но както и да е, така не бях подскачал с 737-8 скоро. 

От летището с шътъл буса се придвижихме до porte Maillot на цена от 16 евро на човек, пътуването отнема около 90 мин. 

От porte Maillot решихме да се разходим до хотела , който според гугъл беше на час пеша. Така се отправихме към Триумфалната арка и към хотел Джеф :

Хотела беше сравнително добър на страхотна локация, но с най-малкия асансьор който някога съм виждал. 

Ето и едно видео от това преживяване 🙂

Ден 2: 

Този ден го бяхме планирали за разходка из Париж и разглеждане на основните забележителности. Горе долу се движихме по този трак, който намерих в интернет , като изцяло се придвижвахме пеша 🙂 имахме нужда от точно това. Започнахме от площада на Бастилията , след който се отправихме към Hôtel de Ville, една от сградите , които ме впечатли най-силно в Париж. 

Последва Нотр Дам в сегашния му вид :

Лувърът, като тук според Ромина е истинско чудо да се види Лувъра без хора. Беше вторник и беше затворен за посещения, но и на площада липсваха туристи. 

Тук може би е добре да споделя, че Париж наистина изглеждаше много пуст откъм туристи, което беше добре дошло за мен. Разходките стават задължително при носене на предпазна маска , за два дни престой, не се сещам да съм видял някой без маска на лицето. 

Следващата спирка беше Домът на инвалидите:

Последван от Айфеловата кула. Тук само ще пусна и една снимка на "опашката" за качване на кулата. Според мои приятели, със стандартен билет се чака обикновено около час, сега се влизаше за 5 мин. 

От там една приятна разходка покрай Сена до Лувъра с бира в ръка, откъдето се насочихме към хотела. 

Ден 3:

Този ден бях запланувал посещение на Версай. Сутринта рано взехме метро линия 8, слезнахме на Домът на инвалидите и от там взехме влак до Версай - на човек в посока придвижването излезе по 3.60 по спомени (комбиниран билет метро и влак). Самото пътуване с влак е около 35 мин. Оставя те в центъра на Версай, откъдето до двореца са 10 мин пеш. 

Входа който платихме беше 18 евро на човек, което включва посещение на почти всички зали , плюс аудио гайд, чрез едно приложение за андроид. 

Двореца беше буквално празен, имаше много малко хора, никакви опашки, цареше спокойствие и тишина навсякъде, като изключим многото тежко въоръжени войници на входа на двореца.

Слагам няколко снимки само от залите и градините, няма да влизам в подробности. 

Следобед се върнахме в Париж и слезнахме директно на Монмартър:

От там пеш до хотела за кратка почивка и хайде пак навън, да видим отново Триумфалната арка и светлините на Лувър и на Националната Музикална академия.  

Заваля ни един хубав френски порой и добре , че Ромина имаше чадър и успяхме да се скрием под една стряха. 

Ден 4: 

Този ден трябваше да се придвижим до Ница. За целта бяхме купили билети Париж - Ница с влак, при предварително закупуване излезнаха по 25 евро на човек. Тръгнахме в 7.13 от жп гара Gare de Lyon и бяхме в Ница в 13:10, като впечатляващото беше, че разстоянието до Марсилия от 850 км , влака измина за под 3 часа. По едно време погледнах скоростта на gps и надвишаваше 270 км/ч. За комфорта и удобството във влака няма да говоря, нито искам да ги сравнявам с БДЖ, просто са две различни планети. 

Като пристигнахме в Ница ни посрещнаха такива табели навсякъде: 

Отправихме се към хотела и там вече имахме неприята изненада 🙂 Оказа се , че са ни отменили резервацията и нямаме стая. Малко преди да стигнем в Ница, получих смс че хотела не е успял да си дръпне пари от картата ми и до 2 часа трябва да платим или резервацията се отменя (правилата на букинг). Тъй като бяхме на 30 мин от Ница , решихме да идем от гарата директно в хотела и да платим, като и за миг не сме си помисляли че това ще е проблем. Да.... ама .... Не . Оказа се , че са отменили резервацията, въпреки че бяхме там час след получаване на известие за проблем с картата (недостатъчна наличност). Разправиите с хотела естествено не помогнаха, те си имат тяхна си гледна точка, ние своя. Дълбоко убеден съм, че хотела са в грешка и не бих препоръчал на никой да отсяда там , въпреки добрия им рейтинг в букинг , просто отношението им беше много лошо - Open House hotel се казва местото.  Крайният резултат беше, че трябваше да намерим нов хотел, който излезе по-скъпо поради това, че го резервираме на същия ден. 

Деня продължи с разходка и Ница и нова порция дъжд 🙂

Ден 5: 

Този ден решихме да направим може би най-популярния еднодневен трип от Ница - да отскочим до Монако. 

Хванахме автобус 100 от пристанището, цената му е 1.50 евро в посока, както на много места ще прочетете , задължително сядате от дясната страна, за да имате гледка към крайбрежието. 

Монако може би за нас беше разочарованието на това пътуване. Толкова презастроено място, мисля че съм виждал само по нашето Черноморие 🙂 Иначе лукса и високия стандарт на живот за видими навсякъде, но определено този град/държава не успя да ни въздейства. 

Аз лично ще го запомня с 7-те Ролс Ройса паркирани един до друг 🙂 

Ден 6: 

През този ден се отправихме в западна посока с идеята да разгледаме Антиб и Кан.

Взехме трамвай номер 2 от центъра на Ница, и слязохме на спирка Phoenix Parc откъдето взехме автобус 200 до Антиб. Пътуването с трамвая и автобуса се  осъществява с един комбиниран билет на цена 1.50 евро, билета се казва Тикет Азур. Като разстояние Антиб е близо, но за сметка на това пътуването е дългооо - има много спирки и се движи през градска среда. 

Антиб е едно от градчетата които ни хареса най-много. Запазеният и кокетен стар град, с малките улички изпълнени с цветя. Хубаво и подредено място. Малко снимки:

Разходихме се няколко часа из Антиб, хапнахме в едно от ресторантчетата в центъра на града и отново към автобус 200, с който стигнахме в Кан. В Кан автобуса спира пред жп гарата, така че навръщане който иска може да си спести лашкането с автобус 200 и да вземе влак до Ница (билетите започват от 7.20 евро и стигат до към 10)

Кан е от онези лъскави градове с красива архитектура, хотели и много хубава плажна ивица. За разлика от Ница, където плажа е само от камъни, тук двата плажа покрай града са с пясък и е доста приятно за плажуване. Града е хубав, жив , с голяма пешеходна зона покрай морето, много наподобява на Ница.

Ден 7:

Последният ден във Франция, полета ни беше вечерта в 21:50 и имахме цял ден за разходки из Ница, която допълнихме с ходене до Ез. 

Сутринта след като освободихме хотела, хванахме трамвай 1 от центъра на Ница и слязохма на спирка Ваубан. От там взехме автобус 82 до Ез. Пътуваето пак е с Тикет Азур за 1.50, може да го закупите от големите спирки на трамваите от автомати за билети (не приемат банкноти).

Пътуването до Ез е около 15-20 мин. Слязохме на центъра и се заизкачвахме по малките улички на стария град. Изключително кокетни и симпатични улички с много малки магазинчета. Истинска красота. Никъде обаче нямаше гледка към крайбрежието, въпреки че бяхме на 450 м. надморска височина. Скоро стана ясно защо - на върна на хълма има ботаническа градина пълна с кактуси , откъдето се откриват прекрасни гледки към Лазурния бряг. Входа за градината е 6 евро на човек, но според мен напълно си заслужава, особено ако си падате по кактуси 🙂 има десетки, може би стотици видове. 

Слязохме след час разходки из стария град и хапнахме в пицарията която е в подножието на хълма, която се пада в дясно като слизате от хълма, преди главната улица.  Препоръчвам я с две ръце, пиците им са много вкусни и с хубаво тесто. 

Върнахме се следобед в Ница и се отправихме към Замъка на Ница, намиращ се над града и предоставящ хубави гледки. 

На тази снимка горе добре се вижда в дясно стария град на Ница с много хубави заведения и красиви малки средиземноморски улички. 

Покрай морето върви т.н. Английска алея и булеварда до нея , покрай кито има множество красиви хотели .

Пътуването завърши с почивка на плажа с любимия човек и любимата бира 🙂

До Терминал 2 откъдето лети Уиз се стига като се хване трамвай 2 от центъра на Ница (1.5 евро струва билета).

Ако се чудите къде да хапнете в Ница нещо на бързо , горещо препоръчвам едно място за дюнери и сандвичи, което се намира точно на централния площад и се държи, както се оказа от Горани от Косово с които си говорихме на българо-сръбски.