5 дни в Окситания

След доста провалени планове през 2020 реших, че евтините билети до Барселона (за които така или иначе пари реално не дадох с многото натрупани кредити и ваувери), още по-евтините опции на кола под наем и въжможноста все пак да се лети, няма какво да се чака повече. Женската част от двучленният ни колектив имаше някои колебания, но бързо бяха отклонени.

Нашата обиколка включваше частично Каталуня и Андора, но ще се фокусирам основно в/у Франция в снимко-пътеписа ми.

Ден 1 - 12.10.2020:
Късният следобед пресичаме границата и се насочване към първата ни спирка във Франция - Collioure (отварям голяма скоба - пиша имената на френски, защото не съм сигурен за произношението на БГ, отделно, че понякога ми хареса някое място от пътепис/разказ, но написано на БГ и после се боря половин час да намеря къде е точно, че и чичко Гугъл  дори се обърква).

И така по същество - паркираме колата на улицата 20м след хотела, че пред него искат да се плаща. Може би компромис по тази линия към нас би бил мил жест, след като е тотално извън сезона и почти няма хора, но ...

Настаняваме се в хотела и тръгваме на опознателна обиколка, макар и времето да е доста облачно и хладно.

Приятно градче на брега на морето. Имат си плаж, (плаж, но каменен ще каже някой, а друг - каменен, но плаж). Не пробвахме водата. Очаквах октомври да е по-топло в Южна Франция, но май не случихме на момент:

Имат си и един голям форт точно до плажа:

Почти Cinque Terre:

Разходихме се и по уличките вечерта след вечеря. Като цяло много ни хареса.

За искуството няма почивка ... :

Ден 2 - 13.10.2020:

Днес изгледите за слънчево време бяха доста по-добри, така че решихме да се разходим пак, преди да хванем пътя. Взехме кроасани на крак от една пекарна и отидохме пак до морето. Част от местните бяха направили същото и просто бяха седнали в кафето на плажа със закуската си:

Две кифли на плажа, теглих им една снимка:

Имаше и любопитна гледка. Военно поделение, което явно беше разположено наблизо, тренираше много сериозно на кея. Всеки в пълно бойно снаражение скача във водата, плува 50-60м и се провира през разни препятствия. После излиза на сушата, колкото да намръзме леко, да изчака другите да се извъртят те на свой ред и хайде пак цоп. Доста сериозно ми се видя, но нямаше оплаквания. Не ги снимах, защото може би нямаше да ми се зарадват, но като цяло тотално ни игнорираха, дори и да минеш до тях. Проведоха си тренировката, която явно беше започнала доста рано и си заминаха. Дано и при нас армейските тренировките са на сходно ниво, все пак и ние имаме професионална армия ...

И последното любопитно нещо от Collioure - тротоарите се чистеха с машинка, която тук се ползва за подовете в моловете. Как да не е доста по-чисто. Не че искам френски данъци, не ме разбирайте погрешно. Но за това, което плащам определено заслужавам повече от нищото, което получавам сега в БГ ...

След закуска с колата се насочваме към първата ни спирка за деня - Perpignan. Като цяло стратегията ни е да спираме на подземните платени паркинги, които има в центъра на почти всеки френски град. Плаща се, но е удобно, не се мисли за колко време си платил като на улицата. Винаги може да се спре и далече от центъра, но тогава ще се ходи доста повече, а ние нямаме време с натоварената програма.

Разходихме се по центъра, минахме и през двореца на царете на Майорка. Като цяло Perpignan не ни впечатли много, но така или иначе ни е на път. По-добре не напълно доволни, отколкото да го подминем мислейки си какво ли изпускаме.

Следващата ни спирка за деня щеше да е Sète. Спряхме да разгледаме и плажа преди града, който е огромен за стандартите ми. Беше почти тотално пусто, но да се разходиш покрай морето не е за изпускане. Ето една-две снимки:

Ето че вече сме в Sète. Паркираме и си избираме ресторант, че коремите се обаждат. Спряхме се на едно малко рибно ресторантче с 6-7 маси, което имаше добри отзиви. В английския на сервитьора и нашият френски изборът не беше лесен, но решихме да дублираме поръчката на чичовците до нас след като видяхме какво им носят. Бяха дори отзивчиви да ни обяснят кое какво е с познания по чужди езици далеч над средното за Франция (с други думи можеха на вържат 2 думи на кръст на английски).Храната много ни хареса и препоръчвам на всеки гладен турист на се отбие, ако има път натам:

Има ли го в десерта, винаги вземам cafe gourmand:

Доста се проточи обяда, но така се прави във Франция. Решихме да разходим храната и да разгледаме града. Този път е почти като Венеция:

Вече беше ранния следобед и беше време да се насочим към базата ни за втората вечер - Montpellier. По пътя минахме покрай няколко лимана (крайморски езера), в който си се разхождаха розови фламингота, на които нямам снимки и много ме е яд. Аз си мислех (прост би беше, но има шанс за мен си казах на ум), че такива гадини има само по телевизията или ако ходиш в Африка.

И така вечерта е за Montpellier. Бях избрал хотел относително близо до центъра с паркинг, че иначе си е проблем в по-големите градове. Тръгваме на обиколка. Приятен град без особени забележителности, но определено с атмосфера. Всеки да прецени за себе си на база това, което видяхме ние. Централният площад:

Главната им пешеходна улица:

Насам-натам из центъра, където е и старият град:

Единият от парковете в града известен като Promenade du Peyrou беше огрян невероятно от залязващото слънце:

И тук имаше остатъци от Римската империя:

Ден 3 - 14.10.2020:

Днес ни е последното минаване покрай морето поне във Франция и пак се отбиваме, няма как иначе - Plage du Grand Travers. Ами бая гранд си е, но пак е хладно и не става за къпане:

Като фенове на импресионизма няма как да пропуснем и Arles:

Романската (според мен) катедрала:

Разбира се и анфитеатъра:

Още няколко снимки за добиване на по-пълна представа за града:

Не че видяхме много импресионизъм, но поне след разходката изпихме второто кафе за деня тук мислейки си за Ван Гог:

Приятно, китно, но доста празно (голям + за мен бидейки премазан от тълпи напористи китайци и руснаци на други места и в други години), което може би не е нормалното с оглед на пандемичната обстановка.

Следващата ни спирка може да се приеме като преклонение пред римския строител - Pont du Gard. Празен паркинг като за нас. Всичко на всичко имаше около 10-20 туриста освен нас за целия ни престой. Разгледахме го почти от всички страни:

Не знам какво става, но същите кифли пак се намърдаха в кадър:

Абе от където и да го гледаме, невероятно инженерно постижение оцеляло през вековете.

И пак стана време за обяд. Седнахме в ресторанта с изглед към моста. Кухня на добро ниво и изглед на невероятно ниво.

Обядът доста ни се пропочи, но е нищо спрямо това, което се случи на масата до нас. Само десерта им отне поне час като дори извикаха готвача да пият вино заедно и да си говорят за живота.

Не мога да кажа до кога продължи раздумката им (може би сляха обяда с вечера), защото се наложи да ги напуснем и да насочим към вечерната ни точка и да видим какво са оставили папите във Франция - Avignon. Тук се бях спрял на едно доста добро AirBNB, понеже като бюджетни туристи (поне за самолетните билети) бяхме само с ръчен багаж и беше време за пране по средата на пътуването ни.

Разходихме се напред назад из града. Дворецът на пипате:

Градината към него:

Полюбувахме се на гледката от другата страна на реката към старият град:

И пак стана време за вечеря. Този път се спряхме на един пъб. Ще бъде обвинен в бохохулство от франкофоните, но все пак да си кажа. Излиза относително по-евтино от ресторант - happy hour за бирата и едно голямо плато за двама с мезета на доста сносна цена (за френските стандарти):

След пълно преяждане на част от колектива, бях безкрупулно обвинен, че се тъпча, а според мен беше точно обратното. Но както знаем с жена не се спори или поне не се излиза на глава.

След вечеря направих един тигел по главната, опитах на поснимам на тъмно:

И се прибрах, за да простра и втората пералня.

Ден 4 - 15.10.2020:

Събудих се рано и отскочих за кроасани до близката пекарна. Върнах се да изкарам Светла от леглото и след бърза френска закуска си казахме чао с Avignon и се насочихме към първата спирка за деня - Nimes. Тук пак има сериозно римско присъствие:

Тези не спират да ни следват, почвам вече да се притеснявам:

Направихме добра разходка и центъра на града:

Тук само ще вметна, че всичко разглеждаме отвън - хем нямаме време, че програмата е натоварена, хем повечето места май бяха затворени с оглед на Ковид манията ...

Следващата ни спирка е Saint-Guilhem-le-Désert. Мини село, което е като от приказките - китно с каменни къщи, малки магазинчета и неустоим чар. Тук вече има наченки на сблъсък с туризма, половината паркинг е пълен, но пък няма много-много хора по улиците. Ако някога имате път натам, определено се отбийте:

По пътя се спираме на един мост за няколко снимки: 

Пак онези. Казах им, че, ако ги видя пак, ще се обърна към властите:

След това е време и за второто ни село за деня Mourèze. Поразгледахме и тук. Пак ни хареса:

Избрах селото заради глеката от скалите към него, но така и не намерих как да се кача, за което още ме е яд и реално вместо да видим това (снимка от интернет):

Обикаляхме гората в ниското. Но каквото ни е писано, това ще е.

Вече беше ранния следобед и трябваше да се забързаме, защото имахме още едно място за посещение - Béziers. За жалост имаше ремонт, част от улиците бяха временно еднопосочни и така и не намерих пътя за върха на хълма. Пакрирахме в ниското и се разходихме покрай реката, от където имаше много добра гледка:

Определено не може да е случайно. Наистина съм притеснен:

Беше време и за последната ни спирка за деня - Carcassonne. Но времето ни изигра доста лоша шега. Валеше почти през цялото време и почти нищо не можахме да разгледаме. Но няма да се оплакваме и това не стига:

Пак искам в този хотел, но когато е топло и не вали:

Ден 5 - 16.10.2020:

Тръгнахме като целта беше да се отбием до едно място с доста добра гледка към крепоста на фона на лозята. Сапунерката ме предаде с малкото зум, но определено мястото е ТОП:

Първата ни спирка за деня е Albi. Приятно градче с невероятна катедрала. Само да беше с една идея по-топло, че направо си понамръзнахме, но обиколихме да видим каквото има:

Каквото и да ги говорим, бая тухли за отишли за тази катедрала:

Следващата спирка е Gaillac. Минахме за 15мин колкото да видим катедралата от другата страна на моста и реката, но и тук ни се стори доста приятно:

За обяд сме в Montauban - червения град както си го кръстих аз (може би по-правилно най-червения град с ослед на това, че всички в района са такива). Не само за обяд де, пообиколихме го и него хубаво:

Тези пак за тук:

Полицията се намеси уж, но каза, че нищо не можели да направят. Идвали от Източна Европа и били голям проблем. Мислели за БегЕзит, но май нямало политическа воля ...

Тук специално в Montauban на мен много ми хареса, не мога да кажа какво точно. Може би си е просто до усещане. Направо не ми се тръгваше, но нямаше как.

Последната ни вечер във Франция беше отредена за Toulouse. Град пълен със живот, може би защото беше петък или пък защото от събота почваше новия френски локдаун, който пробължава и го сега (края на Феб.2021). Много интересни места и приятно за разходка. Катедралата им:

Едно много приятно магазинче, което също съм запечатал за снимка:

"Гранде цветарница" бих казал на моя френски:

Кметството и централният площад в града:

По стара не-френска традиция пак се отбихме в един пъб за вечеря. Места почти нямаше, но ни сместиха на една малка масичка. Добре ни нагостиха и напоиха. Беше пълно с млади хора (към които мислено се числя, но все пак помня как едно момиченце преди  десетина години ми каза "чичо, извади жабата от басейна, защото не може сама") отдали се главно на пиенето и по-малко на яденето.

След вечеря беше време за обиколка по тъмно на града и опити за подобряване на фотографските ми умения (доколкото това може да се случи на представител на техническия).

Катедралата пак:

От няколко страни:

Реката със стария мост:

И разбира се пак площадът с кметството:

Мисля, че изборът на последна спирка за френската ни обиколка се оказа много добър избор и препоръчвам на всеки да се отбие и тук, ако има идване насам. На другият ден беше време да тръгваме обратно за Испания с транзиция през Андора.

И така малко общи приказки за финал - за 4 дни и един следобед изминахме над 1000км във Франция. Малолитражната Фабия ни служи без никакви проблеми и съм много доволен от нея.

Предполагам, че има много интересни места, които сме пропуснали. Нека другите разкажат за тях. А ако трябва да перефразирам заглавието на един БГ филм - "светът е голям и пътешествие дебне отвсякъде", така че да не се мислим за това, което евентуално не сме виделя. А да се разваме на това, което сме успели да видим и усетим, и разбира се да планираме следващото пътуване.

Успех и до нови срещи в категорията за пътеписи, което поне за мен ще значи, че пак сме ходили някъде и има какво да ви разкажа 🙂