Route des vins и наоколо

Повече снимки и по-малко текст, но който няма дар слово ... Както и да е, нека започваме.

На част от местата вече бях ходил (в рамките на свободното време след работният ден по време на някои от командировките ми).

Но опцията за евтини полети до летището на трите държави (вече спряни от Wizz) не ми даваше мира и така планирахме едно пътуване с 4 нощувки в района.

Обиколката ни трябваше да бъде нещо от типа с доста отклонения по пътя:

Ден1 (към Фрайбург) :

Натоварихме се рано-рано в самолета от София и в 10 вече бяхме в колата на летището в Базел, готови да отпрашим към Германия.

Тръхнахме към езерото Titisee Lake като по пътя се отбихме малко в страни, за да се полутаме и стигнахме водопада Todtnauer Wasserfälle:

Приятно място с изглед и към отсрещните склонове на Black Forest (или каквото е точно) : 

Самото езеро не беше нищо особено, но поне хапнахме на обяд.

След това индиректно към Фрайбург. По пътя спряхме на това място. Няма да напиша как се казва. Само ще спомена, че една река уж извира от тук:

Дамската част беше впечатлена от астралната символика по стените и изследва всичко от близо: 

Още гледки по пътя към Фрайфург:

Преди да отидем в хотела ни във Фрайбург се отбихме до японската градина в града, която се намира до едно много приятно езерце с парк. За жалост имам снимки само от градината, която нямаше как да бъде пропусната понеже съм голям фен на японските кленове:

След като се устаховихме в хотела, започна и нашата разходка в централната част.

Катедралата и площада около нея:

Като цяло Фрайбърг се води университетски град и е пълно с млади хора.

Набляга се на ученето - университетската библиотека:

Когато я видях за първи път, дълго се чудих какво е точно това. Когато разбрах, че е библиотеката на университета, се сетих за родното МЕИ и как мотивацията ми в него спадаше с всеки семестър 😞

"Кога ще ги стигнем американците германците ... "

Но и не само на ученето. Пълно е с приятни кафенета и ресторантчета, където хапнахме. После дойде времето и за типично немската течност:

Вечерта ни приключи в Feierling - кръчма-пивоварна. Без голям избор на бири, но определено на ниво:

Голямата част от младите хора си пиеха по земята на площадите от нещо като стомни или каквото е там. После забелязах, че ги носят до пивоварната и там им презареждат - на кой ще му стигне литър-два все пак 😛

Имах желание да се качим и на хълма Schlossberg малко в страни от старата част на града, от който трябва да има хубава гледка, но така и не се натутахме.

Ден 2 (към Страсбург) : 

След закуска, докато групата ни се подхотви (макар и само от 4ма ) , имахме време да направим едно кръгче около катедралата. Явно беше пазарен ден:

И така стана време да напуснем Фрайбург - любимият ми град в Германия (поне за сега).

Хванахме немската магистрала на север и по пътя спряхме в Офенбург. Много приятно градче, което може да се обиколи за 1-2 часа:

Набляга се на сигурноста и немското качество (или поне претенции) :

Но най-вече ми хареса розовата им градина (има и много хубав парк до нея с детска градина по средата - нямам снимки за жалост) :

След разходката отново сме на път, пресичаме границата с Франция по някои от мостовете над Рейн и се отправяме към центъра на Европейското законодателство:

И тук открихме източноевропейска следа:

Следобед беше време и за разходка в Страсбург. Времето беше доста облачно и прекапваше от време на време, но какво да се прави. Това няма да ни спре.

Катедралата като основна зажележителност се извисява над града:

Ще си позволя да сложа и няколко снимки от едно друго посещение, когато времето позволи всичко да е в блясъка си:

Вечер лятото има "звук и светлина", но началото на юни явно жеше рано 😞

Така че пак снимки от преди - невероятно е, сядаш си на площада, гледаш и слушаш:

И една вуртуално разходка из старият град, заобикалящ катедралата. Усещането е много приятно, дано снимките могат да го пресъздадът. Малки улички, ресторанчета и кафенета - иска ти се да седнеш във всяко и да се насладиш на атмосферата. Просто ей така, без думи:

С това слагаме край на разходката за ден 2. Мъжката част имаше работа за довършване в Académie De La Bière.

Ден 3 (пътя на виното и Колмар) :

Потеглихме рано, защото това беше деня с най-натоварена програма. Плана беше:

Strasbourg -> Obernai -> Mont Sainte-Odile -> Château du Haut-Kœnigsbourg -> Ribeauvillé -> Hunawihr -> Riquewihr -> Kaysersberg

Което е само част от целият път на виното, но с толкова време разполагахме:

Има и опция за веломаршрут, така че има ли мераклии няма какво да ги спре 🙂

И така Obernai - става:

Следва Mont Sainte-Odile - невероятно шато-манастир кацнал на един хълм - препоръчвам: 

За жалосто валеше с много ниска облачност и гледка нямаше. Ще се идва пак, защото според мен ще се види половин Елзас.

Следва Château du Haut-Kœnigsbourg - средновековно укрепление пак кацнало на един хълм - препоръчвам:

И по същество Ribeauvillé -> Hunawihr -> Riquewihr -> Kaysersberg - must see.

Невероятни села с невероятна атмосфера, препоръчвам горещо на всеки.

Слагам снимките заедно, защото спомените ми се сливат и вече не мога да направя разлика:

Лозовите масиви покриват невероятни площи или поне спрямо това, което съм виждал в България:

Като цяло вино не обичам, френското особено ми се вижда доста кисело (може би съм попадал все на евтино). Така че не питайте за мнение. Френската бира е крайно безизвестна, но мисля, че това е крайно неоправдано. Аз ще наблегна на нея 🙂

И така след обиколката по китните села дойде ред на вечерта в Колмар.

Много приятно градче, малки красиви улички, стари къщи и приятни заведения. Малко снимки за добиване на по-конкретна представа:

Каналът със скромното име Petite Venice:

И градът по тъмно - как да не ти се доходи пак:

Ден 4 - промяна в плана:

Планът ни беше да посетим Eguisheim -> Château du Hohlandsbourg -> Neuf-Brisach.

Но след напористо желание на женската част преминаваме на градски туризъм на друго ниво. Потегляме за Цюрих, който е само на около 150км и час и половина.

Бяхме взели колата от френският изход на летището, че да минем малко по-тънко. А то какво се оказа, сега ще купуваме и швейцарска винетка. Разбира се тя е само годишна (добре, че поне беше само 45 франка - по спомен).

Паркираме колата в един МОЛ и тръгваме на разходна из центъра. Какво да ви кажа, град на друго ниво ... Стандарта на живот е нещо, което мисля, няма да се стигне в милата ни татковина - хората, начина на обличане, да не говорим за колите. Предполагам, че това е града, с най-много поршета на глава от населението. Няколко снимки от центъра:

Качихме се и на хълма Lindenhof, от който има невероятна гледка към града наоколо:

И задължителната разходка около реката и езерото:

  Grossmünster

Всичко е много хубаво, само трудно мога да преглътна ценообразуването на пустите швейцарци. Но както и да е, трябва всичко да се види ...

Дойде време да се сбогуваме и с Цюрих и да се върнем до Базел за последната ни вечер.

В Базел основната забележителност е катедралата:

На гърба, на която има тераса точно над реката, с пейки и приятна гледка към града от другата страна на реката. Точно в този момент започна да вали слабо и спрях да снимам. Имам само няколко снимки на зуум и мащабът на гледката не може да види много добре:

Това трябва да е кметството:

И улиците на града:

Това беше и последната вечер на нашата мини-обиколка. Другият ден рано в самолета обратно за София. Не претендирам за изчерпателност. Сигурно е имало много места, които сме видяли, а аз просто не съм споменал, защото съм забравил. Разбира се и много места, които сме пропуснали. Но с оглед на гъстата ми програма и това не е малко 🙂

Искам да благодаря на моите съспътници, които позволиха тази екскурзия да се случи.

Разбира се и на моята вярна сапунерка, която се опита да ви потопи в атмосферата на всички посетени места.

Финално отклонение:

С няколко думи - ако някой планира екскурзия в района, препоръчвам да се вземе кола под наем. Не може да се каже, че е евтино, но определено ще може да се ходи на много и различни места. Предполагам с общественият транспорт няма да бъде по-евтино особено, ако сте група. До някой места просто няма да може да отидете.

За хотелите - аз съм фен на Ибис и наблегнахме на тях, предполагам има и по-евтини опции. Там качеството е стандартизирано и не се очакват изненани. Отделно исках да спим в центъра на градовете (или поне на пешеходно разстояние), за да усетим атмосферата им вечерите.

Успех на всички от мен и гъз път да види!