Вишеградската четворка ( Словакия, Полша, Чехия, Унгария) и Германия...и малко Сърбия...и много бира

От много време го мисля, та най-сетне се реших…На някой може да му е интересно,  на друг полезно, а на мен определено ще ми е приятно да споделя част от преживяното през лятото на 2018г.

Ден първи

На шега, на майтап, решихме се на една 10-дневна разходка  из „по-непопулярната“ Европа – аз, жената и двете деца…и Вектричката.

Обичайните и до болка познати (и приятни) моменти  по подготовката, планирането и отпътуването  ще пропусна-това са стандартни неща и описани, по-скоро биха отегчили. Бързо преминаване в калпаво време през Сърбия, обичайното чакане на входа на ЕС (границата Сърбия - Унгария). От тук започна нашето приключение....

Оказа се, че част от група наши приятели точно в този (първи наш) ден от мероприятието са също в Унгария. Връщайки се от Татрите, решили да звъннат, да ни видят, и ако има къде и как да се засечем, а и да дадат практически съвети(предимно за бирата, която предстои да изпия). Разговор, координати, среща... Гьодьольо. Това е градчето до Будапеща в което трябваше да се срещнем. Няма да описвам какво ми костваше да разбера точното му  име-мислех , че при спелуването ми повтарят едни и същи срички…Няма да описвам и колко мразя да имам отклонение от начертания план….но няма да описвам и колко са приятни срещите с приятели , с истински приятели. Та,  като претеглих везните и видях, че  всичко се подрежда(дори извън плана), е отпуснах му края в едно етно-кръчме в ГьоДьоЛьо….с фемилито…и с приятелите. Разкази, съвети, препоръки, спомени, планове, хапване,пийване и раздяла-все пак и на нас,  и на тях предстоеше още доста път. На тях към БГ, а на нас до крайната цел от първия ден на пътешествието-Стара Лесна(Словакия).

Пътьом решихме да дозаредим гориво и да починем в Словашкото градче Кошице. Мнооого добро попадение-гориво, сладоледче, Катедрала, пеещи фонтани-тихо, спокойно…и отново непланирано, но и отново  приятна изненада. За екипажа сладолед, магнитчета, картички, а шофьора отново без бира…..

По трасето към крайната цел(и изходна точка на следващия ден) преминахме през един ненормално дълъг тунел, след който буквално „изплувахме“ от изток в магнетичното „Подтатранско“ пространство. Встрани от пътя имаше един стар замък, но нямахме време да го посетим, а аз сили след дългото шофиране . ….. Попрад, Щръбско плесо, Стара Лесна..…..хора трябва да се види и изживее.

 Нощувахме при един уникален пич(BYTOVANIE CAMP MARTINKO/STARA LESNA- Po`lna 282), свежо преплитане на няколко образа - Швейк, Рене от съпротивата и Шрек, който бе повече от любезен и гостоприемен. Та човечеца беше собственик, камериерка, градинар, готвач(на входа на пансиончето има бистро със словашки гозбички – цените прилични та прилични), касиер, рецепционист…абе всичко. Е, не знаеше друг език, освен майчиния си, но това не беше особена пречка, все сме някаква сродна езикова група. София, транзит през Сърбия, Гьодьольо, Кошице, Попрад, Стара Лесна, настаняване, хапване, биричка пред ТВ-то и заслужен сън след 1150 км. шофиране-това е равносметката след първия ден от пътешествието.

Втори ден - Високи Татри.

Да се събудиш с гледка към планината, още повече в хубав, дълъг, слънчев юлски ден, винаги е приятно. А когато си в друга държава, планината ти е непозната и те очаква неизвестна емоция……А когато не ти предстои да шофираш и вместо кафе може да си отвориш словашка биричка за закуска…А???....Кеф, пълен кеф. И то преди да сме се отлепили от караванката в която нощувахме. А „отлепването“ представляваше нахлузване на спортно-туристическо облекло и придвижване до селището Татранска Ломница, от където „издрапахме“ по пътека през ски пистите на Скалната долина към Скалнато плесо(Скалното езеро). Мястото е магнетично, панорамата уникална. Може да се продължи с една кабинка(лифт), която извежда туристите на връх Ломницки щит(2634 м.н.в.), но билети за тази екстра трудно се намират на място, нужни са предварителна резервация и закупуване. Ломницки щит не е най-високия връх в тази планина (първенец е с 20 м. по-високия Герлаховски щит-2654 м.н.в.), но е символ на Словашките Татри. Върхът е достъпен единствено с гореспоменатата кабинка, но както се подразбира ние не се уредихме. От Скалното езеро(1751 м.н.в.) тръгват много туристически пътеки и още един лифт(седалков) до Ломницко седло(2190 м.н.в.) на хребета към върха. Тук с билетите няма проблем, тълпите са около езерото и по пътеките, та поехме със седалките към Lomnicki hreben …А горе? Горе мъгла и яд.

Яд, че не виждаш къде си и какво има около теб, но и известно облекчение, че не сме на върха с кабинката(щото и там е мъгла).

За радост мъглата при нас се разкъса и откри невероятни гледки - долини, море от върхове, пътеки ……и една булка. Да, булка. Явно се качват до тук и се преобличат за сватбена фотосесия. Та и за нейна радост се отвори гледка, а върхът така и си остана-забулен.

В долината на запад от нас видяхме серпентинната пътека към хижа Teriho(Teriho chata), от където явно имаше  „отклонил“ се във вертикална посока турист, та станахме неволни свидетели на спускане на спасителен хеликоптер в пазвите на долината……

Леко отклонение……Татрите са интересни и категорично 2-3 дни са недостатъчни за да ги опознаеш(а нашето еднодневно присъствие по склоновете  съвсем). Те са гранична планина между Словакия и Полша и подходите  са от  Татранската долина от юг(Словакия) и Zakopane и други селища от север(Полша). Курортните селища между планините Високи Татри и Ниски Татри в Словакия са свързани не само с добри пътища и много туристически пътеки и алеи, а и с едно влакче, което се оказа предпочитано от по-голямата част от туристите……

…та след като се насладихме на гледките, се спуснахме със седалковия лифт до Скалнато плесо, от там по обратния път по пистите към изходния ни пункт-Татранска Ломница. Юлските дни са дълги  и позволяват на човек максимално да черпи и трупа впечатление и да изпитва пълна наслада от опиянението на свежото ранно лято…Дългия юлски ден позволи и на нас да видим още нещичко от Татрите-градчето Стари Смоковец. Накратко: Малко, кокетно, пълно с туристи; Кратка разходка, спускане по една надуваема пързалка(по която върнаха щерката с влек), сладолед, биричка. От тук тръгва една зъбчатка към Hrebienok – друга местност с атракциони и начало на много туристически маршрути към хижи, върхове, водопади. Взехме си билети в двете посоки и посетихме и това местенце, като разходката ни в района на Hrebienok беше до близката Bilkova chata - малка хижичка с много цветя, кръчме и скъпо пиво…

            След дългия ден дойде отново ред на вечерята при любезния Швейк(наистина вкусно готви този човек), след което изгледахме четвъртфинала от Световното по футбол Русия-Хърватска…излишно е да споменавам(но ще го направя), че бяха втечнени още няколко часа…Толкова от втория ден.

Трети ден: Стара Лесна - Нови Тарг – Краков

Сдадохме караванката и след добра закуска(без бира, ще шофирам)поехме по пътя, който обикаля Татрите от изток. На картата видях, че сме много близо до границата с Украйна, не че имаше значение за мен, а и за разказа сега няма, но…

Първа спирка град Нови Тарг-Полша. Изненадващо прилично градче - чисто, приветливо и подредено. Веднага ни направи впечатление, че тук навсякъде се продава и яде сладолед. Имаше дори паметник на сладоледаджийка, абе сладоледа беше издигнат на това място в култ. Естествено и ние хапнахме, не беше трудно да намерим, просто имаше навсякъде…всякакъв.

В Краков се настанихме в едни студентски общежития(MARATON/KRAKOW-10 Juliana Tokarskiego), които предлагаха добри условия, но не бяха близо до центъра и съответно не оценихме като добър мой избор. След душче и кратък отдих се впуснахме в разглеждане на Краков. В старата столица на Полша има какво да се види – родната къща на Йоан Павел II, река Висла, Ягеловия университет,  Вавелския замък и катедралата, кат. „Дева Мария“,  Флорианската порта, крепостта Барбакан,  градската кула и големия търговски площад, покрития пазар, стадионите на местните грандове  Висла и Краковия(все пак сме в кампанията и под въздействието на Световното по футбол в Русия). В центъра обикалят карети с колоритно облечени кочияши, предлагащи разходки по уличките на стария град и около реката. Това придава допълнителна романтика и усилва усещането за присъствие в друг век на  гостите на Краков. Така се чувствахме и ние….Една случка за малко не помрачи приповдигнатото ни настроение и не притъпи романтичното усещане: Моята мила съпруга се чувства длъжна да документира всяка наша стъпка и така в нашите фотоархиви попадат и не дотам значими моменти и обекти, но хоби, какво да правиш.Та така с моя син попаднахме в обхвата на обектива ѝ, като картинката беше следната-баща и син с кенчета бира в ръка, гордо позиращи (като БГ министър при откриването на участък от магистралата) пред общинска сграда. Готино?!? Да, ама не. Оказа се, че в Полша е забранена консумацията на алкохол на обществени места - улици, площади и паркове и добре, че едно местно момче дойде и ни предупреди овреме, че на отсрещния тротоар в същия момент глобяваха друг турист за същото провинение и най-вероятно щяхме да попаднем в полезрението на наказващия орган и ние. "На косъм" – казват хората на туй нещо, а глобите оказа се са големи. ВНИМАВАЙТЕ С БИРАТА ПО ПОЛСКИТЕ УЛИЧКИ!!! Бирата им е хубава и имат много различни, но оказа се, че може да излезе прескъпа.

Привечер заваля кратък дъжд,  но  просто разхлади малко, а тъмните облаци в съпровод с тръбачите, които известяват от една от кулите на катедралата отминаването на всеки час придадоха на този град един наистина мистичен вид. Краков премина от един романтичен към откровено мистичен град, а ние трябваше да преминем от мократа към сухата му част. Да знаете-местата  в града, където може да се скриете при дъжд са покрития пазар на големия площад и мол GALERIA KRAKOWSKA на гаровия площад. Е, избрахме второто и това беше по-доброто решение– имаше фен зона с голям екран. Гледането на мача Франция-Белгия на следващия  ден беше уредено, и не само, а емоцията щеше да е споделена. А, и да знаете - тоалетните в мола са платени, но щерка ми побългари системата и откри, че звука който издава БГ 1 стотинка е същия, който издава 1 злота. А симпатичните лелички пред кенефите кимват одобрително и благодарят на всеки от опашката за WC, който пусне 1 злота. Звука на падащата в затворената каса монета и  негласното одобрение на странно екипирания персонал са своеобразен вход в нужниците на мола. Отделих толкова време на WC-тата в GALERIA KRAKOWSKA, не защото са голямата забележителност на старата полска столица, а за да блесне креативността на българина …..1 стотинка. Няма да  броя изпитите води, сокове и бири в заведенията за бързо хранене в мола, но тоалетните ни излязоха по 7-8ст. на човек.

Вечеряхме в едно украинско ресторантче до къщата на Йоан Павел II.Пийнахме и по биричка. Няколко пъти. За щерката – сайдер. Сервитьорчето ни разубеждаваше за сайдера, имало алкохол, но детето е кораво, а и заслужаваше награда за откритието  в мола. Това беше и финала за третия ден.

Четвърти ден – Краков

В Краков имат една атракция – TRAMWAJ WODNY, която бях решил да изпробваме – нещо като воден транспорт по Висла с няколко спирки по реката. Е, не ни се получи, на нашата спирка корабчето беше претоварено. Деня мина в разходки по реката, еврейския квартал  Казимир ,  където е сниман филма "Списъкът на Шиндлер",мол KAZMIERZ ( безплатни тоалетни)... Хапнахме традиционни полски храни(беше интересно- плащаш на грамаж, каквито и храни да трупаш в подноса си- цената е еднаква, просто претеглят на касата и плащаш. Така за ?злоти или 5лв. хапваш много различни неща). Минахме отново покрай Вавелския дворец, в чиято катедрала е погребан един от спасителите на Западна Европа- Ян III Собиески(през 1683 г. той спасява обсадената от Османците Виена). Вечерта гледахме полуфинала в молчето от предната вечер и се прибрахме към хотела. Така, след сериозно навъртян километраж приключи и този - четвърти ден.

Ден пети – Краков – Вроцлав – Згоржелец – Гьорлиц

По пътя към следващата ни спирка - граничното градче Згоржелец направихме кратка фотопауза във Вроцлав. Още една непредвидена почивка и отклонение от плана, но и този път си струваше. Разгледахме катедралата – наистина е  внушителна, след това се снимахме на фона на колоритно обагрените  в различни цветове сгради. Колкото и брутална да беше на пръв поглед тази шарения, някак запазваше естетическото благоприличие, което окото ми можеше да понесе. В градчето  бяха разпилени голям брой малки фигурки на гномчета, като всяко от тях имаш определен вид занимание – обущар, пекар и т.н. Търсенето на гномчета се оказа голяма атракция за децата на туристите и гостите на града. Май това им беше предназначението....

След Вроцлав стигнахме крайната точка за днешния ден Згоржелец-Гьорлиц. Настанихме се в хотела (HOTEL PAWLOWSKI/ZGORZELEC - Reimonta,37) и тръгнахме на разходка. Тук човек може да вникне в смисъла на кинокласиката „Великата илюзия“ и да осъзнае, че наистина, чисто физически, границите поставяме не там, където им е мястото ,а също и, че трябва първо да освободим съзнанието си от обременяващите и ограничаващи предразсъдъци и едва тогава да рушим мостове и да поставяме огради…и да разделяме, за да владеем пълновластно. Отклоних се доста…Та Згоржелец и Гьорлиц са полското и съответно немското име на един и същи град. Дели ги река и исторически превратности, а ги свързват доста мостове. По един от тях минахме пеша. Голям  кеф – купуваш си бира в Згоржелец(в злоти) минаваш 50 метра и си в Германия….и си пиеш биричка (евтина, Полска) по улиците... и не те заплашва глоба….В края на моста, вече в Гьорлиц, има хубав парк с няколко географски паметника. Един от тях е на меридиана определящ централноевропейското време. Напазарувахме си храна и биричка за хотела и се прибрахме да починем/пийнем/хапнем и гледаме полуфинала Англия – Хърватска на ТВ-то в апартамента.

От ден пети – това .

Шести ден – Згоржелец  - Дрезден – Пирна

След бърза закуска в хотела се отправихме към Германия(100-200м. ни деляха от Германия, както стана ясно по-горе). В Дрезден спряхме на паркинг в централния мол на града. Хем излиза най – изгодно(4€ за 3 часа), хем е страшно близо до основните забележителности -Фрауенкирхе, двореца „Цвингер“ , Семперопер и др. Набързо ги изброявам, но и на бързо ги разгледахме – валеше като „из ведро“. На Дрезден трябва да се отдели специално внимание и повече време, но друг път.

Напуснахме Дрезден, доволни и мокри. Настанихме се в една страхотна виличка край Пирна (FERIENHAUS KLEINES ELBLAND PIRNA - Haupstr.106 ), изходен пункт към следващата забележителност, която предстоеше да разгледаме следващия ден – Бастай мост. Домакинът ни не знаеше и дума на английски, ние на немски….забавна комуникация беше, нещо от рода на „дръж куфарите, ще превеждам“. Душ, поехме въздух, подкрепихме се  със сандвичи и след това разгледахме Пирна, там и пазарувахме – храна и бира за виличката.

Градчето ме впечатли много с тихите улички и автентична саксонска архитектура, но това което буквално ме разби беше паметника на преливанията на р.Елба – на една къща в центъра, близо до реката беше отбелязано нивото на Елба и съответно през коя година се е случило съответното наводнение на града. Паметник на глупостта, или?!?! Не знам….Колко трябва да си привързан към мястото, че да ти залива реката къщата през няколко години, а ти да продължаваш да живееш там. Винаги съм се чудил…Везувий, Етна….Япония…тресе ги, гори ги, залива ги, а те- ТАМ, ТА ТАМ…

Шести ден приключи -  без мач, но с БИРА….хубава….различни видове.

Ден 7

Станахме, закусихме и се отправихме към природния феномен – Бастай мост. Този скален шедьовър в Саксонска Швейцария, със съвсем малко човешка намеса  се е превърнал в любимо място на творци от цял свят и различни жанрове. Тук са черпили вдъхновение композитори, поети и художници. Вдъхнових се и аз и си отворих биричка, която си носех от ЛИДЛ в Пирна. Уникално място. Няма да пиша повече – ще го разваля, трябва да се види и да се изживее.....

Вечерта - Прага. За Прага, каквото и да се напише е малко. Обикаляхме. Ресторантче. Бира. Сън.

Осми ден – Прага

Прага е по–популярна и достъпна дестинация и всеки може и трябва да отиде, да види и да я докосне….и да пие бира….и да яде колено...

Освен  топ забележителностите в Прага, се качихме и на хълма Петрин, ходихме на мач на Спарта Прага (точно представяха отбора си за новия сезон срещу Заглембие). Гот, много гот.

Вечерта кръчмица, пак събрахме погледите - щерката опита от бирата ми(синковеца си поръча цяла) и предизвика любопитството на персонала за възрастта на децата ни(бяха се обзаложили с предположенията си)…..предизвика и неодобрение по съседните маси, защото от персонала  подариха малка чаша с тъмно пиво и коктейлно чадърче на детето…Как ли ще ни третира новата стратегия за детето, чието приемане се дискутира в момента в БГ. Вярно, става въпрос за няколко глътки бира, но на публично място, извън БГ явно привлича внимание и укорителни погледи и коментари. Много ме смутиха. …Шегувам се, разбира се.

Ден 9

Будапеща. Съвсем достъпно….и значително по-близо до БГ. Обиколихме всичко.Тук гледахме (на един площад зад парламента)  финала на Световното по футбол(няколко екрана, бири, мезета-страхотна атмосфера в тази фен зона)…..Към финал беше и нашето приключение. Вечеряхме в малко, но чистичко и с богато меню ресторантче. Отседнахме и в прилично хотелче (HUNGARIA GUESTHAUSE - Hungaria krt.71,1141).

Десети ден(последен)……път, път, Нови Сад, път, път.

Много път + почивка в Нови Сад + сръбска скара + Йеленско пиво….а, и една пчела ужили щерката. Имаше сълзи. Снимките са малко.

На границата при влизане в БГ беше кошмарно-уцелихме гастарбайтерския поток, та почакахме бая. Слава Богу безпроблемно се прибрахме в БГ късно през нощта.

Рекапитулацията е това:  много емоции и впечатления – различни архитектурни стилове, планини, скали, футболни страсти, различни кулинарни изживявания, различни езици, различни валути, различни култури, различни хора, различни бири….и една пчела.

Част от изпитото извън заведенията....