Германия

Тук ще напиша за всичките ми пътувания в Германия, за да не правя 4 различни теми. 

Мюнхен, Улм, Щутгард, Нюремберг

През 2009 приятели на родителите ми ме поканиха на гости в Германия. По онова време аз така де се каже ненавиждах тази държава, защото майка ми и баба ми и дядо ми много, много са пътували, учили, работили там и ми бяха проглушили ушите!   Но иначе щях да си остана без никакво пътуване, тъй като нямахме финанси тогава да тръгнем 3мата някъде, та все пак реших най-накрая да я видя тая Германия. Е, резултатът е, че това ми стана любимата държава. 

Рано сутринта родителите ми ме закараха до летището. Пътувах с Луфти до MUC. Бях направо в нервна криза, защото бях летяла само 2 пъти преди това и то през 2006, а сега самичка по летищата...оказа, разбира се, че притеснението ми е било абсолютно излишно.   Пристигнах в Мюнхен, посрещнаха ме хората, разходихме се из града. Ужасно много ми хареса Marienplatz и досега ми е едно от любимите места! За съжаление нямам много снимки, защото тогава фотапаратът ми се беше скапал и трябваше да снимам с телефон....Та вечерта ме заведоха у тях. Живеят в много хубава къща в Herrbrechtingen близо до Heidenheim. Почти в гората, страшно приятно ми беше да си пия кафенцето на терасата на невероятно чист и свеж въздух.   Бях им на гости десетина дни, като принципно стояхме в Herrbrechtingen, плюс разходката в Мюнхен и още 4 пътувания насам-натам... 

Едното беше до Ulm, където посрещнахме и сина им на гарата. Аз много се радвах, че за няколко дена ще си имам другарче на приблизително моята възраст!   Та разгледахме Улм. Много ми хареса, чисто, спокойно,приятно ...

Улмската катедрала...щях да издъхна по стълбите 

По-нататък ходих още веднъж до Улм- на кино. 

Другото пътуване беше до Щутгарт. И там много ми хареса. Особено интересно ми беше да ми покажат кафенето, в което са ходили немците, при които бях и майка ми (учили са в Щутгарт).

Последният град, който разгледах беше Нюрнберг. Тогава обаче имах ужасен махмурлук, защото предната вечер със сина на германците опраскахме прощално едно шише уиски, но все пак успях да поразгледам. 

И така...закараха ме за полета ми пак до Мюнхен, където се оказа, че багажа ми е малко тежичък, но ме пуснаха все пак без да плащам.

Мюнхен 2011

През ноември 2011 с приятеля ми отидохме за няколко дена в Мюнхен. Главната цел беше сбъдването на една от най-големите ми мечти - да видя Evanescence на живо! 

Полет до MUC с Луфтханза, от летището си взехме Airport-City Day Ticket, който включва ползването на цялата мрежа за един ден. Да кажа, че има опция за Parter Ticket, т.е. могат до 5 човека да пътуват с една карта. От летището има S-bahn до Marientplatz и от там може да се прекачите на почти всичко.  За първи път бях резервирала двузвезден хотел, вече тази верига ми е абсолютен фаворит: https://www.hotelbb.de/

Аз малко се изложих и взех, че заспах и не отидох с приятеля ми до Allianz Arena и още ме е яд, дано тази година нааааай-после отида да го видя този стадион! 

На следващия ден си взехме Partner Day Ticket за Inner District срещу 10,60 евро. Слязохме на Marienplatz.

Новото кметство

Старото кметство

Невероятна витрина на един огромен магазин

Frauenkirche

Разходка по центъра...

Старата Пинакотека - Входът по принцип е 7 евро, а в неделя 1 евро. 

Резиденцията

Подготовката за Коледния пазар

Накрая хапнахме в много приятна кръчмичка

На следващия ден, аз си останах в стаята да се приготвя за концерта вечерта, а приятелят ми отиде на шопинг.    Вечерта тръгнахме към залата, която е бивш сервиз за локомотиви, който хората са си направили на зала за концерти! Направи ми впечатление, че отвън имаше човек, който събираше всички пластмасови бутилки, които хората трябваше да оставят преди да влязат, а пък вътре се плащаше и 1 евро за пластмасовата чашка на бирата, и като я върнеш ти дават жетонче, равно на 1 евро. Излишно е да казвам, че нямаше нахвърляни чаши по земята, в които нон-стоп да се спъваш...

A dream come true...

Последен поглед на кметството на следващия ден и хващаме S-bahn-a към летището...

P.S. Забравих да кажа, че кацането в Мюнхен беше в пълна мъгла, ама нищичко не се виждаше.И аз тамън гледах през прозорчето и обяснявах на пр. ми колко ще е интересно ако сега изведнъж кацнем и точно в този момент...кацнахме. Е, щях да получа удар! 

Дортмунд 2012

Отново в преследване на Evanescence, с приятеля и се отправихме към Германия. Този път - Дортмунд. Извадих страхотен късмет с билетите. Wizz летяха на подходящите дати през юни срещу 90 лв. на човек за двете посоки. 

Полетът беше доста ранен, но пък на мен ми беше интересно да видя Т1 6 години по-късно.   Докато чакахме бая се посмях на групичка ромки с деца, които по някое време огладняха и почнаха да вадят гирлянди от кренвирши от багажите си.   Дойде време за качване....обичайната „опашка“ в 10 колони.  После спринт от рейса към самолета и по стълбите...незнайно как ние все пак се отзовахме напред и до прозорец...

Летището в Дортмунд много ми хареса. Мъничко и симпатично.   Точно отпред спират рейсове от градския транспорт, както и шатъли. Ние си хванахме градско рейсче. Вътре си има екрани, които показват спирките. А когато искаш да слезеш на някоя спирка, трябва да натиснеш бутонче STOP.

Първи за разглеждане беше Westfalenpark и Florianturm. На входа има има машини за билети. Вход за парка + кулата е 5 евро. Понеже беше рано парка беше почти празен, за наш късмет. Страшно е красиво, особено розариума.  

След това се качихме на кулата.

Хапнахме в заведението в основата на кулата и продължихме с разходката...

След парка тръгнахме към Signal Iduna Park

Някъде по обяд се настанихме в B&B Dortmund Messe ...

...и тръгнахме към центъра.

Беше точно по време на Европейското...

Центъра много ми хареса, безупречно чисто и приятно. Имаше една улица с много магазини, където беше малко навалица. 

Напазарувахме си хапване и пийване и се прибрахме да гледаме Холандия-Германия. 

На следващия ден се наспахме хубаво и се приготвихме за концерта. Бяхме решили да ходим пеша, за да си направим още една разходка из града.

Това е до залата- Dortmunder U. На снимката не се вижда добре, но под U-то има екрани, на които пускат различни картинки и е много интересно. На снимка са пуснати гълъби, все едно са накацали на сградата. 

Биричка .....

и хайде на концерта. (party)

Автографи...

и рано рано на следващия ден трябваше да сме на Hbf да си хванем шатъла (6 евро мисля, че беше на човек) за летището.

Берлин 2012

Последната засега част от Германия. 

Миналото лято решихме да посетим Берлин. Сега ми иде да си изям ушите от яд, като се имат предвид цените на билетите, но тогава нямаше как да знам, че така ще стане...

Бяхме с полет SOF-MUC, MUC-TXL. От Тегел има рейс, който спира близо до метро и от там вече спокойно може де се стигне навсякъде. Ние си взехме седмична карта за всички линии. 30 и няколко евро мисля, че беше. Валидира се при първото пътуване, в нашия случай в рейса. Като слязохме от метрото ни изненада един прекрасен пороен дъжд и докато стигнем до хотела (15 мин. пеша) бяхме порядъчно подгизнали.

Настанихме се в B&B Potsdamer Platz, изсушихме се и тръгнахме към Sony Center.

Това беше за първият ден, защото родителите ми бяха на концерт.Покрай мене и те започнаха! 

На следващия ден тръгнахме пак към Sony Center-a и Potsdamer Platz. Пред стената имаше опцията да ти подпечатат истинския паспорт, който аз не си носех за съжаление, но все пак и на листче става. 

По пътя срещнахме зайци-байци  

Установих, че в Лондон гъмжи от катерици, а в Германия от зайци. И в Мюнхен и в Дортмунд попаднах на тях. 

The Holocaust Memorial

И стигаме до Brandenburger Tor

Можеше да се снимаш с войници и мечоци. 

Из центъра имаше доста bierbikes:) Въртиш, разглеждаш и пиеш биричка. 

Минахме по Under den Linden, видяхме Francosischer и Deutscher  Dom, университета Humboldt и стигнахме до Museum Insel.Купихме си Museum Pass ( не Berlin Pass).http://www.visitberl...eum-pass-berlin Целта за днес беше Neues Museum и по-точно Нефертити.

Вътре може де снима навсякъде, с изключение на заличката с Нефертити. Аз отново доволна си разгледах египетските експонати. 

Минахме покрай Berliner Dom

и към Alexanderturm...

Нередихме се на опашката и си взехме билети.На табла се показват номерата, които сега влизат и следващите 2 групи. Тоест можеш да си изчислиш приблизително след колко време да се върнеш, а не да висиш да чакаш 2 часа на едно място. Ако не искате да чакатеп може да си вземете VIP билет.http://www.tv-turm.d...kets-preise.php

Ние се поразходихме из Alexanderplatz и 1-2 магазина и дойде нашият ред. Гледката отгоре е страхотна. 

Ние седнахме на бара да изпием по 1 биричка. Ако искате да влезете в ресторанта ви трябва предварителна резервация.

5 август - Минахме през Tiergarten и се качихме на Siegessaule-то.

Следващата цел- Райхстага. Имахме предварителна резервация. Проверяват те стабилно, като преди полет и те качват на купола, който е много интересен.

Отново покрай Berliner Dom

и в Museum fur Naturkunde...

На следващия ден - Pergamon Museum - Pergamon Altar и Ischtar Tor

Поразходихме се още из града и вечерта седнахме да хапнем на Unter den Linden.

Сан Суси

Пътувахме с S-Bahn до Потсдам и после с рейс. Много е красиво това място!   Не ни се чакаше на километричната опашка за да вляза вътре в двореца, предпочетохме да разгледаме парка.

На последния ден се разходихме по Kurfurstendamm.

И за финал отидохме до Checkpoint Charlie.

9 август- TXL-FRA, FRA-SOF

Живот здраве следващо включване края на юни от Франкфурт! 

Франкфурт

Тъй като приятеля ми замина през март да работи в Europa Park в Германия, беше ясно, че рано или късно ще трябва да пътувам натам. Е, чак до парка не стигнах (това ми предстои след 10ина дни), но се оказа, че Франкфурт е доста удобно и за двама ни място, а пък аз и без това отдавна исках да го посетя. И така купихме билети, резервирахме хотел и аз с нетърпение зачаках да дойде 16 юни. Имах известни притеснения за BG Air. Предишният път летях с тях през 2006, но още ясно си спомням как се озовах в Малага без куфар (поне се нучих да си нося важни неща в ръчния багаж и попринцип да избягвам чекирания). Та по този повод реших да съм само с ръчен багаж. Леко притеснена се отправих към летището, бях се чекирала онлайн и минах направо към проверка на багажа. Служителите ми се хилиха, защото като под команда си сложих раничката извадих кабелаците и техниката, извадих си пликчето с течности и си събух ботушите. Не знайно защо обаче, решиха че трябва ида ме `опипат`. Е чак такова проверяване не ми се беше случвало...не знам какво точно може да скрие човек в клин, но явно мацката трябваше да провери.    След това си седнах пред гейта и зачаках...Дойде време за boarding и се изви една голяяяяяма опашка пред гишето, а аз седях и се чудех за къде се бутат хората при положение, че сме с рейс, навън е жега, а всички са така или иначе с места. Както и да е качих се аз почти последна и действително в рейса беше като в пещ. Натоварихме се в Embraer-a (аз до прозореца, разбира се) и потеглихме. Бая си поснимах тоя път, кой знае какво са ми се чудили хората.   Полетът беше нормален, получих си шоколадчето и сандвича и кацнахме във Франкфурт. Приятелят ми ме чакаше (беше ми донесъл даже роза   ) и тръгнахме с S-bahn-а към хотела. Е, тука немците се издъниха много. Метрото спря малко преди Hbf и си отвисяхме близо час под земята, в жегата, без климатик, някои прави и без вода(добре,че аз си имах вода), на една жена даже и стана лошо и се разплака.Така и не се разбра причината за спирането. Както и да е –добрахме се до хотела. Преди година и нещо съвсем случайно попаднах на тази верига хотели и ги препоръчвам с 2 ръце! https://www.hotelbb.de/ Водят се 2 звезди, но това е защото нямат ресторант например. Стаите са чисти, широки, удобни, новички...абе много, много, много съм доволна. Та ние бяхме във Frankfurt City-Ost и този и следващия ден си прекарахме общо взето в хотела (и до магазина).   На 18ти най-после се замъкнахме към центъра, аз с лееееек махмурлук, а температурите по присъщи на по-южните континенти, но такъв ми е късмета, жегите ме следват,колкото и да не ми се ще да е така....Та по този повод се мушнахме в McDonald’s приятеля ми да хапне, а аз да се поосвестя с един шейк.След това тръгнахме по My Zeil- пешеходна улица с дръвчета, пейки, заведения, всевъзможни магазини и много интересен мол. Минахме първо малко на пазар, а след това влязохме да разгледаме мола. Много е шантав. Целия стъклен, с много странни чупки и извивки, абе не мога с думи да го опиша.   Направи ми впечатление също и един ужасно дълъг ескалатор.

Седнахме и там за малко в едно кафене с изглед към улицата и аз си набелязах една пекарна с бретцели. Слязохме после да си купим – 3 за 99 цента- закуската за следващия ден беше готова.След това се запътихме към магазинчето на Godiva. Аз просто си бях навила на пръста, че трябва да си купя такива бонбони и това е. И отидоха 10 евро за 6 бонбона, които още не съм изяла между другото.  После се разходихме малко покрай реката (оказа се ужасно приятно) и се прибрахме.

На следващия ден тръгнахме пак към центъра, покрай реката. Беше страхотно. Нямаше почти никой, чисто, приятно, дръвчета, пейки, патици....рай.   Мислехме да се возим с корабче, но решихме, че няма да е по-приятно от разходката покрай Майн. Така стигнахме до катедралата, а след нея и Romer-а. Много ми хареса. Въпреки, че беше фрашкано с народ, много готино място. Седнахме да пийнем и да хапнем в едно от заведенията и противно на очакванията ми, цените бяха абсолютно нормални (за Германия, разбира се  ).Минахме покрай операта, а в едно паркче наблизо отново се натъкнах на зайче(всеки път в Германия срещам зайковци), и стигнахме до крайната ни цел за деня – Main Tower. Входът е 6,50 евро-повече инфо-http://www.maintower.de/en/AngebotefuerBesucher/Oeffnungszeiten .Гледката отгоре е невероятна, ама духа и вее яко. Добре, че си бях взела суитчър, но приятеля ми както винаги не ме слуша и беше само по къс ръкав и си зъзна. Много ме е яд, че на ТВ кулата не пускат туристи, но поне я видях, макар и от далече. След като слязохме от кулата решихме да седнем на нещо като бирфест, но американски. Не беше никак зле-биричка, сандвичи и спираловидно нарязани пържени картофки.Режеха гис нещо наподобяващо бормашина.   Прибрахме се полуумрели и си признавам със срам, че се возихме гратис в трамвая, но просто за 2 спирки не ни се даваха 5 евро, а опцията да вървим пеша ме караше почти да рева, та накрая така се получи...На следващия ден рано-рано се запътихме към Майнц на концерт на Bryan Adams. Возихме се пак със същото S, този път без непредвидени спирания.Настанихме се в хотела(ibis-хареса ми много), но от града почти нищо не видях, защото докато хапнем и пийнем и то трябваше да тръгваме, че имахме към час път пеша до мястото на концерта – Zollhafen. Доволна съм, че поне видях Рейн.   Покрай реката по пътя към концерта, беше нещо страшно! Народ, народ, народ до пръсване.Като Приморско през август, само че без чалгата и простотията.   Магазинчета, заведенийца...бе навалица, ама приятно. В последствие се светнах, че това + концерта са били част от някакъв фест или нещо такова. Та докопахме се до заветното място, което беше чувствително по-малко населено от улицата и съответно бяхме доста напред. Концерта беше много хубав! Без някакви кой знае какви ефекти, но си пя човека страхотно! И викна едно момиче от публиката да изпеят заедно When you’re gone, аууууууу позеленях от завист.   Нямам много спомени от прибирането често казано.....На сутринта за съжаление трябваше да си тръгваме. Пак с S-bahn-а до летището. Прителят ми поседя малко с мене, но трябваше да тръгва към Hbf, защото рейса му беше в 15h, а моят полет чак в 18:30. Отвисях си добре на летището, добре че винаги си нося книжка. Отвориха гишето за check-in и веднага станаха пререкания на опашката кой бил първи, кой втори- типично по нашенски.   Та чекирах се,минах си отново проверката с отработени движения и се настаних пред гейта. Отново като стана време за качване имаше нещо като опашка, или по-скоро блъсканица. ОК, този път бяхме с ръкав, но аз пак не зацепвах закъде са се разбързали всички. Е, в крайна сметка аз се качих от първите защото качваха отзад напред, а аз бях на последния ред. Докато рулирахме съм много щастлива, че успях да видя ей тази красавица:

Излетяхме и всичко си беше ОК, докато по едно време почна доста силничка турбуленция и хората около мене леко тревожно мърдаха и надигаха глави, аз обаче нали съм чела АероХроники-те, знам, че това не е нищо необичайно и че самолет от турбуленция не пада, та най-невъзмутимо продължавах да си чета.   E,пристигнахме си живи и здрави, че даже и багажът ми дойде (на връщане бях чекирала багаж)!