От няколко години имаме нещо като традиция с две любими приятелки – всяка есен си правим удължен уикенд някъде из Европа. Така хем имаме възможност да се видим /живеем в различни градове/, хем за малко да отдъхнем от ежедневните ангажименти и проблеми. Обичайно аз избирам мястото, защото така или иначе търся и намирам билетите и се занимавам с цялата организация, а момичетата приемат без възражения каквото предложа. Понякога едната отпада /както се случи тази година/, но останалите не пропускаме. Тази година евтини билети излязоха за Базел и това донякъде определи посоката.
Донякъде, защото от Базел ме дърпаше в две посоки – едната към Швейцария, другата към Елзас. Швейцария ме привличаше с мисълта за сини езера, зелени поляни с кротко преживящи кравички и снежни върхове, обаче там не познават парите – цените трудно се преглъщат /особено на транспорта, който се оказа по-скъп и от Япония/. Елзас предлага друг тип красота и изживяване, но не бях готова да се разделя с мисълта за кравичките от предходната картинка. При налични три дни на терен, комбинация от двете беше трудно мислима, но пък мисълта, че билета на Flixbus от летището до Колмар е само 5 евро продължаваше да ме човърка.
Помолих за помощ в magelanci и я получих: безценна информация за интересните места и логистиката и в двете посоки. Благодаря на всички, особено на @koliob, благодарение на когото успях да се фокусирам в един район в Швейцария /Люцерн и езерото му/ и можех да видя гледките, които исках относително бюджетно.
Накрая, противно на съветите да се концентрирам в една посока и на първоначалната ми идея за лежерна програма, типично в мой стил разбърках всички картинки в главата си и реших да комбинирам – първият ден в Колмар /евентуално с отскачане до някое от селцата по пътя на виното/, до вечерта стигане до Люцерн, един ден за красотите по и около Люцернското езеро /с безумен маршрут, за да видим всичко харесано по картинките/, един ден за градовете - Люцерн, после попътно Цюрих, вечерта Базел и на следващата сутрин полет обратно за София. Лежерността се загуби в тази програма, но не успях да се преборя със себе си – любопитството е по-силно от тока.
Купувам предварително всички билети по трасето, което донякъде ни ограничава във времето, но спестява значителни разходи, особено за транспорт в Швейцария. Равносметката – летище Базел – Колмар – 5 евро, Колмар – Базел - 15 евро, Базел – Люцерн -10.20 франка /super sever билет, купен 60 дни преди пътуването/, super saver day pass за деня на обиколката около езерото Люцерн – 52 франка + 25 франка доплащане за последната отсечка Stoos – Fronalpstock, която не е включена в паса, билет Люцерн- Цюрих-Базел – 16 франка /пак по схемата supersaver ticket, купен 60 дни преди пътуването/. На фона на 221 евро за тридневен Swiss Travel Pass, мисля че ни се получи повече от чудесно.
И така, да тръгваме.
Ден първи – Колмар и чудна магеланска среща
Ранен полет е равнозначен на много ранно ставане, но и на ранно пристигане. Сутрин съм много зле, функционирам само на ниво оцеляване, така че не съм успяла да видя на летището двете магелански групи с които летим в същия полет.
На летището в Базел обаче се намираме случайно с @ivelina666. Фликсбус нелюбезно са ни отменили автобуса до Колмар, но пък е късно за промяна в програмата, тъй като съм купила билетите от Колмар през Базел до Люцерн, така че остава варианта с автобус до Сейнт Луи и оттам влак до Колмар. Та точно на спирката на автобуса се намираме. В автобуса попадаме на още едно младо семейство българи със сладко малко момиченце и решаваме, че всички заедно ще пием кафе в Сейнт Луи докато чакаме влака. Чудно ни се получи! А междувременно Ивелина любезно ни предлага да не купуваме билет за влака, а да пътуваме до Колмар с тяхната Alsa +, която важи за до 5 човека. Благодаря, Иве!
Така хапнали, пийнали в шеги и закачки стигаме Колмар, където пътищата ни с останалите от компанията се разделят. Имаме около 6 часа до влака обратно и понеже не знам дали няма да са ни много за Колмар, ми се върти еретичната идея първо да отскочим до Riquewihr с автобуса в 12.10 ч. и следобед да се върнем за бърза разходка из Колмар. Тръгваме да се мотаем в посока стария град, за да уплътним времето до автобуса /около час/, но в момента, в който стигаме до първото площадче на стария град и виждаме китните къщички, решаваме че никъде няма да ходим – ще си изкараме един мързелив следобед тук /то и без това само това ни е лежерния ден/.
Понеже около две седмици преди пътуването при мен работната обстановка рязко се промени, не съм имала никакво време да чета и търся подробна информация. Ако съм запомнила нещо от прочетеното дотогава обаче, то е, че ако искаме да хапнем в ресторант, трябва да го направим в часовете между 12 и 14 ч. Ами горе-долу 12 е, а на пътя ни се изпречва приятно ресторантче, с масички отвън и гледка към пазарния площад, което вече е почти пълно. Решението е взето на момента - опознаването на Колмар започва с разточителен обяд и местния гевюрцтраминер. Адмирации за последния /преди това само веднъж съм пила гевюрцтраминер на Cycle в България и не ми хареса никак, този тук обаче няма нищо общо/.
После потъваме в тесните улички в посока малката Венеция. Много атмосфера има в това градче, цветя и щъркели навсякъде. Почти всяка къща е украсена. Със сигурност ще се върна някой ден за по-подробна обиколка на региона.
Сега обаче имаме още няколко часа. Използваме част от времето за разходка с лодка по канала. 30 мин., 6 евро, но е много приятно и перспективата от водата е различна.
На връщане се отбиваме в сградата на пазара /нещо като San Miguel в Мадрид – продават както неща за в къщи, така и хапване за на място/ и се зареждаме със сирена и вина за вечерта в Швейцария и багета с хрупкава коричка, каквито само във Франция умеят да правят. Налага се да си купим и тирбушон, за да отворим виното, но си заслужава.
Следва пътуване обратно до Швейцария и към 20ч. сме в Люцерн. По пътя са ми звънели от хотела /не че вдигнах, тъй като още нямаме швейцарска сим карта/, така че бързаме първо да отидем там и да се настаним. Оказва се на много хубаво място – през улицата от стария град и на 10 мин. пеша от гарата. Тесновато е в стаята и няма хладилник /което силно тревожи приятелката ми, тъй като няма къде да охладим виното/, но го намерих на относително добра цена за местоположението му, а има и закуска, така че за две вечери става.
Обратно към гарата за сим карти /от България бях поръчала сим карта на Licamobile с включени неограничени разговори и интернет за 1 месец за 9 франка общо, но до тръгването ни картата така и не пристигна/. Не ни се получава с картите – офисът вече е затворен, но пък откриваме, че на гарата има всичко – хранителни и други магазини, заведения за бързо хранене и какво ли още не. Сдобиваме се с плодове и шоколад, намираме кея откъдето утре сутринта ще вземем лодка до Vitznau, попиваме попътно гледки от нощен Люцерн и се оттегляме в покоите си.
Ден втори – Швейцария като от картичка
Маршрутът, който съм планирала за днес е: лодка от Люцерн до Vitznau, зъбчата железница оттам до Rigi Kulm, обратно с тази железница до Rigi Katbald, лифт оттам до Weggis, автобус от Weggis до Brunnen, друг автобус от Brunnen до станцията на лифта за Stoos, лифт до Stoos, оше два оттам до Fronalpstock /тази отсечка не влиза в цената на supersaver day pass-а, доплаща се 25 франка за нея/, обратно през Stoos до Brunnen /още три отсечки с лифт и една с автобус/ и кораб или влак оттам до Люцерн. Nice, a?
А защо е цялото това напъване за един ден? Ами защото се влюбих в снимките на гледките от Rigi Kulm и Fronalpstock, които koliob любезно ми показа и защото швейцарската транспортна система прави възможно това да се случи в рамките на един ден и всички отсечки / с изключение на последната до Fronalpstock са включени в паса ни/. Изобщо не съжалявам, че го направихме – беше абсолютно незабравим ден. Няма какво да се разказва, снимките говорят сами за себе си, без дори да могат да предадат и половината от красотата и мащаба. Направо останахме без дъх. Всъщност интернетът ми трябваше точно за този ден заради сложните връзки и фактът, че приложението на швейцарските железници работи само он лайн, обаче след като така или иначе не успяхме да се снабдим с карти, намерих решение и на този проблем - на гарите, където имах wi fi си разбих пътуването на отсечки и си го запаметих в приложението в my trips, после всеки път, в който имах достъп до нет нямаше нужда да търся наново - директно проверявах запаметената отсечка и всички връзки за деня оттам.
Та да се върнем на абсолютно зашеметителните гледки, които предложи този ден.
Люцерн и езерото
Vitznau
Rigi Kulm
Оттук надолу с влакчето към Rigi Katbald. Идеята е да се помотаем малко тук преди лифта надолу към Weggis. Има кафенета , а от площадката пред тях виждам минерален басейн едно ниво по-надолу. Хората си се пекат на слънчевата тераса и разпускат в басейна с невероятна гледка към планината и езерото в подножието й.
Любопитството ми изиграва шега – тръгвам по стълбите надолу с идеята да стигна до басейна, но така стигаме и до лифта, който тръгва в този момент. Качваме се и така пропускаме мотаенето тук, но нищо, правим го във Weggis. Градчето е малко, много симпатично. Успяваме да се осведомим в туристическото бюро за вариантите за връщане от Fronalpstock /приложението на SBB упорито ми препоръчва влак от Brunnen на връщане, но се оказва, че има и корабче оттам в 17.43 , което пътува с около час по-бавно от влака ама пък далеч по-яко е да пътуваш по вода/
Следващите отсечки са с автобус от Weggis до Brunnen и от там до станцията на лифта до Stoos. Предварително знам, че билета за последната отсечка Stoos – Fronalpstock трябва да се купи някъде оттук, тъй като на самия лифт за Fronalpstock не се продава. Обаче няма човек, от когото да го купим – само някаква машинка, на която има различни други опции, но не и Fronalpstock. Докато се чудим става опашка, един младеж зад нас ни убеждава, че трябва да си купим една от наличните опции /убедена съм, че не е това, което ни трябва, но го правя/. Качваме се на лифта, а звънците на кравите отдолу така дрънчат, че ги чуваме в кабинката. Оказва се, че точното място за покупка на билетите за Fronalpstock e горната станция на лифта в Stoos – там вече има служител, на когото обяснявам какво искам и човекът ни приспада парите за билетите, които бяхме купили от автомата и ни издава нови за следващия лифт до Fronalpstock.
Stoos само по себе си е интересно селце. Изцяло пешеходно е, коли са забранени тук. Достъпва се само с лифта откъм Morschach от една страна и с най-стръмната зъбчата железница от Switc от друга.
Тук внезапно китайците изчезват и на тяхно място се появяват руснаци.
А пътуването с лифта до Fronalpstock и гледките оттам са направо шеметни. Абсолютно си струва целият ден дотук само заради гледката от върха – абсолютният ми фаворит от всичко видяно.
Fronalpstock
Stoos
... и пътят между тях
На връщане автобусът до Brunnen закъснява с 9 минути от разписанието си. Шофьорът ни го съобщава с прискърбие и се извинява, а аз умирам от кеф, защото това означава, че изпускаме препоръчвания от приложението на швейцарските железници влак и ще се прибираме с лодка! /За мен удоволствието от придвижване по вода е несравнимо с другата опция, а тук печелим и шанс за залез в Люцернското езеро/.
Помотаваме се малко в Brunnen преди да се натоварим на корабчето.
А когато вече сме на борда, поръчвам по чаша вино, за да е пълно удоволствието. Срещу седем франка за чаша, получавам три пръста течност в чашата, направо ми призлява. Но пък кеф цена няма, слънцето бавно потъва зад върховете, а ние блажено се наслаждаваме на залеза.
В Люцерн сме по тъмно. Планът е да хапнем фондю в едно от многобройните кръчмета, които сме видели около хотела си снощи. Обаче изненада – в неделя повечето не работят, отворени са само най-туристическите около реката. Помотваме се, минаваме и отсреща. На първи тур намираме едно в уличките, рекламиращо се като приготвящо най-доброто фондю в града. Обаче вътре е пълно само с китайски туристи, което хич не ми вдъхва доверие. На втория тур решаваме все пак да го пробваме, обаче пък затварят. И така се разминаваме с фондюто за днес.
Освен изненадата от това, че много неща не работят в неделя и заведенията затварят рано, друго, което ме впечатли е, че нито в кръчмите, нито по улиците не срещаме млади хора. Заведенията са пълни с хора 70+ или туристи, хубави коли и мотори по улиците пак карат само пенсионери. Къде са младите не разбрах. Вероятно гледат деца и плащат данъци или знам ли какво.
Ден трети – бързо кръгче из Люцерн, Цюрих и Базел
Сутринта отмятаме по светло каквото сме видели или не досега от Люцерн по тъмно. Йезуитската църква, покритите мостове Spreuerbrucke и Kapellbrucke, крепостните стени, лъвският монумент /издигнат в чест на швейцарските войници, изгубили живота си по време на Френската революция/, очарователните площадчета на стария град, и обратно на гарата. Довиждане, Люцерн!
За да не ни е скучно вместо директно към Базел, правим стоп в Цюрих. И тук старият град е очарователен, макар и не много голям.
Финално към 16.30 ч. пристигаме в Базел. Тук съм наела апартамент близо до гарата – оказва се страхотно попадение. Всъщност мястото /Hyve Basel/ е много удобно и предлага различен тип настаняване – хостел с общи и отделни стаи, както и отделни апартаменти в съседна сграда. Кефим се на простора и огромната си тераса, които са си пълен лукс след тясното стайче в Люцерн. При чеки-ина ни връчват и Базел кард, която включва безплатен транспорт в града, вкл. автобуса до летището на следваща сутрин.
Нямам никакви очаквания към Базел, но всъщност градът приятно ни изненада. От червеното кметство, през тесните улички на стария град, до великолепната катедрала Munster и готическата църква Elisabetenkirshe, всичко беше неочаквано приятно.
В езерцето пред театъра пък имаше страхотна арт-интсталация.
От влак на влак и от град на град, вече сме навъртели около 20 км. пешеходно и имам въпиуща нужда от питие. Харесваме си попътно една уютна кръчмичка за по чаша вино и изненада – в менюто има фондю. Ще изпълним, значи докрай програмата. Сервитьорът се запъва, че посоченото в менюто било порция за един и трябвало да поръчаме за двама, не можело за един, но къндисва като му казвам, че в такъв случай си допиваме виното и си тръгваме. В крайна сметка двете едва се справяме с порцията за един.
Приключваме вечерта в по чаша вино на прекрасната тераса на апартамента ни и прибираме багажа за ранният полет към дома утре.
****
Изгрев на летището за изпроводяк.
***
За малкото време, с което разполагахме, мисля че видяхме максимума. Напълнихме очи с гледки, потъркахме подметки по тесни очарователни улички. Прекрасна е Швейцария и макар да не я усетих като моето място и не вярвам някога да ми стане любима, с радост бих се връщала за още планински гледки, езера и кравички.
Препоръчани коментари
Искаш да споделиш мнението си? Създай профил или влез да коментираш
Трябва да си член за да оставиш коментар.
Създай профил
Регистрирай се при нас. Лесно е!
Регистрирай сеВлез
Имаш профил? Влез от тук.
Влез сега