КОЛЕДНИ ПРАЗНИЦИ В ПАРИЖ - част втора
д-р инж. Стефка Кантурска
Какво по-привлекателно има от едно пътуване до най-романтичия град на Европа - Париж и какво по-прекрасно от разходки по празнично украсените улици на града в навечерието на най-светлия празник за християни, католици и протестанти - Рождество Христово.
Когато пристигнахме на екскурзия в Париж си представяхме, че разполагаме с „цялото свободно време на света”, за да разглеждаме колкото си искаме продължително дълго музеите и забележителностите; да преоткриваме града самостоятелно и сами да си организираме програми за деня. Но…. Май няма да ни стигне времето да видим всичко, което сме си набелязали за тази екскурзия. Париж е необятен, безкрайно очарователен, загадъчен и примамлив.
Днес продължаваме с разходките и трябва да изберем най-удобния вариант за придвижване към хълма Монмартър. Тръгваме от Площада на Републиката и с линия 8 достигаме метростанция Магдалена (Madeleine). Следва смяна на линията и преминаване на линия 12 до метростанция Абатство (Abbesses), разположена в 18 арондисман (район) на Париж в западното подножие на хълма.
Какъв маршрут да изберем към Монмартър
Това е най-дълбоката метростанция на парижкото метро (дълбочина 36м), поради което пътниците се издигат на повърхността с асансьор или спираловидни стълби.
Рисунките по стените ни подсещат за предстоящи срещи с художници
Забързани в тълпата не видяхме къде е асансьорът и поехме нагоре по тесните извити стълби. Едно малко приключение докато излезем навън. Около стълбите има нарисувани графити и рисунки със забележителности от Монмартър, но не успяхме да ги видим подробно, защото всички бързат да се изкачат горе, за да разгледат един от най-живописните райони на Париж. Картините около стълбите подготвят посетителите за предстоящите срещи с художниците на Монмартър.
Хълмът с вятърните мелници, площадът на художниците, уютният дом на много артисти, тихият кът на редица писатели и хора на изкуството – това е Монмартър (”Montmartre“ фр. – или ”Mons Martyrtum” - лат.). Много странно е, че в превод името означава „планина на мъчениците”, а всъщност това е свободно пространство за мечтатели и творци.
Дълги са коридорите на метростанция Abbesses
Хората започнали да наричат хълма по този начин след като на това място бил обезглавен светецът – покровител на Франция – Сен Дени. Но този квартал съвпада идеално с бохемския живот и със съдбата на стотиците запомнени и забравени творци – художници, артисти, поети, създали изкуството на XIX и XX век.
Първото впечатление при излизането ни на площада е свързано с празничния глъч, с веселата музика и шумните тълпи от хора на импровизирания коледен базар. Пъстрата люлка – КАРУСЕЛ или въртележка предизвиква истински възторг и е чудесно забавление за децата. Тя е затворена в със стъклени витрини и прилича на голяма играчка, пълна с деца, качени на каляски, кончета и влакчета, както някога са се возили децата на Париж. Десетина павилиончета за храна примамват гостите на лека почерпка. Франзели, понички, кроасани с различен пълнеж, закуски с месо, шунка и различни видове сирене. Интересно е, че тук се предлагат и варени охлюви в чинийка. Хапването „на крак” е забавно и е много вкусно, особено когато има и чаша бяло вино. На Коледа (Noel) всеки народ има своите традиции и тук много хора избират различни вкус неща за ядене, а охлювите са едно от тях. Охлювите „à la bourguignonne” се приготвят с … масло от охлюви. С магданозено масло е също голямо удоволствие.
Дървените къщички примамват посетителите с вкусни закуски
Подготовка на фотоапарата за снимки горе на хълма
Стълбите от Площад Луиз-Мишел водят до базиликата, известна със своята трисводеста двуетажна веранда и голям кръгъл купол, заобиколен от четири малки осмоъгълни куполи, покрити с фенери и оградени с кули.
Вместо да изкачваме 360 стъпала, за да достигнем до върха, пътуваме с влакчето-фуникуляр, релсово транспортно средство със стоманени въжета.
Базиликата „Сакре Кьор" се издига гордо към небесните висини
Идеята за построяването на Базиликата се появила през 1870 г., в деня на обявяването на Третата република след провала на Втората Империя на Наполеон III. Големите военни загуби на страната по онова време и страданията на хиляди хора и морално падение във Франция били считани за Божие наказание. Тогава епископ Фурние призовал парижани да се обединят и да издигнат нов храм. Строежът започнал през 1875 г., но църквата била осветена чак след края на Първата световна война през 1919 г. За издигането на Сакре Кьор били използвани почти изцяло дарения, като дарителството е било допълнително стимулирано с опцията хората да си “купят” колона в бъдещия храм или нещо съвсем мъничко, като например тухла. В превод името на катедралата означава „Свещено сърце”.
‘Сакре Кьор’ е построена в нео-византийски стил, за разлика от богатите орнаменти на барока във Франция. Най-впечатляващата част от вътрешната украса е мозайката на тавана – „Благоговение на Франция пред сърцето Господне”. Това е най-голямата мозайка във Франция с площ от 480 кв. м.
Камбаните на Сакре Кьор също са специални. Всяка една си има име, а главната камбана Савоярд е всъщност най-голямата във Франция. Тя бие само на най-големите католически празници (4-5 пъти годишно) и нейният звън може да се чуе от 10 км разстояние.
Огромно мнозинство от почитатели в очакване на светла Коледа
Впечатляващо е голямото стълбище на храма. В църквата има множество параклиси и обширно подземие ( крипта), която има същото разположение както на църквата. Построена е от специфичен вид камък от кариерата Шато Ландон. Този строителен материал под въздействието на дъждовната вода отделя бяло вещество - калцит, който придава на храма прочутата му бяла осанка и запазва белия цвят на базиликата дори при атмосферни влияния и замърсяване. Изящни цветни витражи украсяват църквата и ѝ придават особен чар.
Снимка за спомен пред Базиликата Сакре Кьор
Бронзовите конни статуи на фасадата на Сакре Кьор
Две бронзови конни статуи стоят на фасадата на Сакре Кьор от 1927 г.: статуята на Свети Луи отляво и статуята на Света Жана д'Арк отдясно. Автор на двете е скулпторът Иполит Льофевр (1863-1935).
Луи IX притежавал всички качества на християнски крал – един кръстоносец за мир, постиган с мирни средства, и рицар на справедливостта и правото.
Бил обявен за светец официално през 1297 г. Крал Луи IX е известен като „най-християнският крал на Франция“, както и като крал на кръстоносците.
Националната героиня на Франция и светица на римокатолическата църква Жана д′Арк (Jeanne d'Arc), известна още като Орлеанската дева била наричана още жената-войн. Родена в Лотарингия през 1412 г. и напътствана от Бог, Жана повежда френската армия в няколко важни битки по време на 100-годишната война между Франция и Англия, която проправя пътя на Карл VII към короната. Ключов момент във войната била обсадата на град Орлеан. Жителите на града помолили Жана за помощ и с нейните войни трябвало да излязат срещу войските на бургунския херцог Филип,но тя била пленена от бургунците и предадена на англичаните за 10 000 жълтици.
Конна статуя на Свети Луи IX –най-християнският крал на Франция
Конна статуя на Света Жана д′Арк
Жана д′Арк била съдена от църковен съд като обвиненията срещу нея били в проповядване на ерес и практикуване на магьосничество. Едва 19 годишна била изгорена на клада. Двадесет и пет години след екзекуцията делото е преразгледано и Жана д′Арк е призната за невинна и обявена за мъченица. Канонизирана за светица през 1920 г.
Казват, че най-великолепната гледка към Париж се открива от високия пиедестал - хълма Монмартър ,върху който се издига бялата сграда на Катедралата „Сакре Кьор”. Хълмът Montmartre, (Монмартър) се счита за най- високата надморска височина 130,53 м в Париж. Монмартър и гробището Belleville (Белвил 128,21м) се състезават за най-високата точка на надморска височина в Париж. Монмартър е висок само 130 метра, но издигнатата на него белокаменна Базиилика Сакре Кьор го прави могъщ и величествен и сякаш го издига нагоре към небесните висини.
За сравнение разглеждана като паметник Айфеловата кула достига височина от 330 метра според сведения от 2022 г.
Изглед към Париж от площадката на Сакре Кьор
„ Искам да запомня тази невероятна гледка към Сакре Кьор”
Частична карта на забележителностите на Монмартър
Постепенно слизаме от върха на хълма и се движим на запад към Площад Тертер Place du Tertre. През 1133 г. на това историческо място се намирало престижното бенедиктинско абатство,създадено от Крал Луи VI. Place du Tertre бил открит за обществеността през 1635 г. като централен площад на село Монмартър.
Още от края на XVIII век до Първата световна война тук се срещали много бохеми – интелигентни личности - поети, артисти, художници със своеобразен начин на живот. И въпреки своята бедност те били волни, свободни, независими, с открити чувства били изцяло погълнати от изкуството. В началото на 20 век традицията продължила още много години наред. Тук се срещали изтъкнати художници, включително Пабло Пикасо; Амедео Модилиани, Морис Утрило. Наблизо сега се намират бившият дом (общежитие) на художниците Бато́-Лавуа́р (Bateau-Lavoir); Музеят на Монмартър, домът и ателието на Огюст Реноар и Сузан Валодон, както и музеят на Салвадор Дали.
Според исторически сведения знаменитото парижко общежитие Bato Lavoir („Кораб- пералня”) получило името си заради външната си прилика със старите шлепове, на които перачките изпирали дрехи. Освен това бельото било окачвано точно на прозорците (нямало къде другаде), и така се появило странното име. През 1890 г. помещенията на бивша фабрика за пиана на тогавашния площад Равинян (сега площад Емил Гудо) била дадена на бедни художници за семинари. Сградата била разположена на стръмния склон на хълма Монмартър и от страната на Гаро (ул. Гарро). Порутените бараки били превърнати в скромни малки стаички и ателиета на художници със скърцащи подове покрай тесни коридори. Нямало ток и газ, на петте етажа имало само един кран за вода, а стаите се отоплявали с печки. Въпреки това творците на изкуството не обръщали внимание на бедността, защото били душевно богати и превръщали своето вдъхновение в чудесни произведения.
И до днес испанският художник Пабло Пикасо (1881 – 1973) се счита за гений, който претворява световното изкуство и изпреварва времето, в което твори. За своя дълъг живот Пикасо създава над 50 000 творби: картини, рисунки, литографии, книги със скици, скулптури, сценични костюми и декори. Той е основоположник на стиловете кубизъм и сюрреализъм.
Pablo Picasso ”Femme au chapeau" 1935 Picasso”Nature morte a la charlotte" 1924
„Жена с шапка” „Натюрморт”
Италианският художник и скулптор Амедео Клементе Модиляни „Моди” ( 1884-1920) имал безспорен талант, но едва 35 годишен станал жертва на бохемските пороци и коварна болест. Първоначално творчеството му било повлияно от Тулуз Лотрек и Сезан, после от кубистите, от африканското и камбоджанско изкуства. Той създал специфичен стил – фигури с удължени шии и изпъкнали бадемови очи. Този стил не съвпадал напълно с теченията в изкуството от онова време.
Сюзан Валaдон ( Suzanne Valadon) ( 1865-1938) е френска художничка, първата жена приета през 1894 г. в Националното дружество за изящни изкуствана (Sociate Nationale des Beaux-Arts) Франция. В квартал Монмартр тя живяла с майка си, а по-късно и със сина си, бъдещия художник Морис Утрило (1883-1955г.). Нейната завидна красота и нежност привличала погледите на съвременниците й - художници и тя станала техен модел. Докато позирала, Сюзан ги наблюдавала и така научавала техниките им. Така тя се запознала с художника Пиер Сесиле Пувис де Шаван (1824-1898) и станала негов модел. Сюзан Валaдон позирала също на Пиер-Огюст Реноар (1841-1919) и Анри дьо Тулуз - Лотрек (1864-1901), който й давал уроци по рисуване. Сюзан се сприятелила и с художника Едгар Дега (1834-1917), който бил очарован от смелите ѝ скици, рисунки и картини и купил няколко нейни произведения, за да окуражи опитите ѝ.
Валодон често посещавала баровете и таверните на Париж заедно със своята компания художници. През 1889 г. Тулуз-Лотрек я рисува като главна фигура в картината „Махмурлукът“.
Amedeo Clément Modigliani Suzanne Valadon „Portrait of Maria Lani"
Lalotte,1916 - ( 1928 )
“National d"Art Moderne
Centre Georges Pompidou””
Валадон е героиня в картината на Реноар „Танц в Бугивал“ от 1883 г., същата година в която тя позира за „Градски танц“. През 1885 г. Реноар отново рисува неин портрет „Момиче сплита косата си“, където са изобразени главата ѝ и раменете в профил.
‘
Сюзан Валодон в „Махмурлукът“ на Тулуз Лотрек, 1883
"La Gueule de bois" de Toulouse Lautrec
„Танц в Бугивал“, „Момиче сплита косата си“,
Pierre-Auguste Renoir 1883г Pierre-Auguste Renoir 1885г.
"Danse à Bougival", "Fille tressant ses cheveux”
Сюзан Валодон рисува натюрморти, портрети и цветя. Известна е с ясно установена композиция и звънливи цветове в творбите си. Някои от картините й са изложени в Националния музей за модерно изкуство Musée national d'Art moderne или Център „Жорж Помпиду”, още и в музеи на Лион, Гренобъл и НюЙорк.
Днес последователите на великите художници са отново на Площад Тертер. И в дъжд и в пек те търсят вдъхновение на този магически площад. Рисуват забележителностите на своя романтичен град. Рисуват невероятния квартал Монмартър с тесните улички, малките магазинчета, ослепително бялата базилика Сакре Кьор и червената мелница „Мулен Руж”. Рисуват портрети на своите почитатели, на туристи и гости на града – ценители на художественото изкуство. Възможно е в момента да позираш и да ти нарисуват портрет, но когато е студено и влажно, времето не е подходящо за такова изкушение.
Въпреки мрачното време тук има много хора – парижани ,гости и туристи
Площадът е не само работно място за художниците. Той е една открита изложба на картини и място за срещи, коментари и обсъждания. В празничния ден няма много „разпалени" майстори на четките пред стативите с платна. Върху рамки са монтирани готовите картини с любезна покана да бъдат закупени от любопитните посетители.
Навсякъде на Площад Тертер се усеща радостното празнично настроение, което е в хармония с въодушевлението, присъщо на хората на изкуството. Красивата коледна украса, рекламните табели и приятната музика привличат все нови и нови посетители на масичките пред заведенията.
Спираме се пред табло с готови картини и избираме пейзаж, нарисуван с акварел. Изгревът над река Сена ще ни напомня винаги за пътуването до Париж.
„Изгрев над Париж и река Сена "
Художничката, която нарисува картината „Изгрев над Париж и река Сена " пожела да се снимаме за спомен
Вълнуващи моменти на Площад Тертер
“L`ATELIER D′Àrt”- Работилница за изкуство
Приятно е да седнеш на открито пред бохемския ресторант “La BOHEME
Ресторант “Au CADET DE GASCOGLE"”(При кадетите на Гаскония".
Гаскона или Гаскония ( Gascogne, гасконски: Gasconha) е историческа провинция в югозападната част на Франция. Много реклами и покани са отправени към гостите на ресторанта. Предлагат специалитети и ястия от традиционната френска кухня. Всяка вечер от 20 ч. артисти и певци с пиано и китари дават възможност на гостите да се насладят на класически френски песни.
„Я да видя тази интересна картина!"
Приятно е да се разхождаме на Площад Тертер
Пъргавият заек ( фр. Le Lapin Agile) е традиционно кабаре на хълма Монмартър. Някога това била селска гостилница, която няколко пъти сменяла името си. Дори се наричала „Срещата на крадците”, а после „Кабаре на убийците”. В края на 19 век заведението се превърнало в малка бирария. Нарисувана била рекламна табела изобразяваща заек, пъргаво изскачащ от тигана на готвача. Оттогава името станало „Пъргавият заек”.
Близо до кабарето се намирало общежитието „Бато-Лавуар”, където живеели млади и бедни художници. Постоянни посетители на кабарето станали художниците Пабло Пикасо, Тулуз - Лотрек; Пиер Реноар, Утрило, Модильяни писателите Пол Верлен; Макс Жакоб, Франсис Гарко и др.
Дори днес Lapin Agile предлага оживени вечери в традицията на старото кабаре. Достъпът до заведението е ограничен и е с предварителна резервация. Шоуто в Lapin Agile „Песни, музика, поезия“ е съставено от няколко певци и певици на стари френско песни, песни на Едит Пиаф: песни за Париж. Предвидена е възможност за пеене караоке и публиката пее заедно с изпълнителите.
Най-старото кабаре от 1860 г. е Пъргавият заек ( Le Lapin Agile)
Освен за най-старото кабаре не може да дойдеш в Париж и да не погледнеш (поне откъм булеварда Клиши (Boulevard de Clichy) най-известното кабаре в света - кабарето Moulin Rouge (Мулен Руж) или Червената мелница.
Първите представления в кабарето били през 1889 г. – в годината, в която било открито Световното индустриално изложение, а името „Червената мелница” с свързано с историята на селото Монмартър, защото някога там е имало много вятърни мелници. Целта на основателят и мениджърът на „Мулен Руж” била да се осигури забавление на богатите гости в компанията на красиви жени – танцьорки и певици и така в близост до Площада Пигал (Place Pigalle) бил създаден „Първият дворец на жените”, който много бързо станал известен в Париж.
Градината с изящното кафене била известна с огромния каменен слон, който собствениците поставили, след като си го харесвали на изложбата в Париж. Той се превърнал в символ на лукса, защото срещу заплащане мъжете можели да влязат в него през спираловидната стълба в крака му и вътре да се позабавляват с хубавите танцьорки. Жените-артистки в кабарето не са продавали телата си. Тяхната работа е включвала да разговарят с гостите, да ги забавляват и да им правят компания и да прекарват приятни часове с тях. Все пак повечето от тях са били големи изкусителки и са успявали да привлекат известни личности към себе си, като са създавали дълготрайни връзки с тях.
Парижани много ценили изкуството на знаменитата френска певица и актриса Мистингет (1875-1956) - Mistinguett. Те я считали за Кралицата на парижкия Мюзикхол и била особено блестяща в изпълненията с актьора Морис Шевалиe Maurice Chevalier (1888-1972). Мистингет измислила огромните пера на главите на изпълнителките и класическото им слизане по стълби към салона, придружени от възхитителните погледи на публиката. Очарователните изпълнителки на кабарето станали известни главно чрез творбите на талантливия художник Анри дьо Тулуз-Лотрек, който още от самото откриване на заведението го посещавал всяка вечер. Вдъхновен от изкуството на младите жени, той пресъздавал образите им в чудесни картини.В „Мулен Руж“ са пели Жан Габен, Едит Пиаф, Ив Монтан, Франк Синатра, Лайза Минели. В кабарето танцувала и българската балерина Фео Мустакова (1909-2011). Прочутият танц канкан (кадрил) по музика на Офенбах бил емблематичен в кабарето.
"Феерия” (Féerie) това е наименованието на сценично шоу – грандиозната постановка в „Мулен Руж . То заменило шоуто Formidable (”Страхотно”) по повод стогодишнината на Мулен Руж, което се представяло от 1988 г. до 1999 г.
Зашеметяващата фасада на Мулен Руж
След успеха на ревюто Frou-Frou (Фру- Фру) от 1963–1965 се появило суеверие и всяка нова програма – шоу в „Мулен Руж” трябвало да бъде с име, започващо с буквата F. Féerie продължава тази традиция и до днес. Представленията се провеждат във великолепния салон, с декори в стил Belle Époque (Хубавата епоха - период на икономически растеж и разцвет на културата и изкуството 1871-1914г.), примамливи цветове – облицовка с червено кадифе и специални декорации на обзавеждането! Тук се предлагат традиционни ястия и напитки за изискани посетители. Трупата от 80 артисти от цял свят изпълняват 2 пъти на вечер програмата „Феерия”, която се състои от 4 сценични сезони: Първи панел – "Мулен Руж завинаги”; Втори панел – „Пиратите”; Трети панел - "Циркът"; Четвърти панел - „Жените на Париж". Билетите се резервират предварително и са около 120 - 150 евро.
За съжаление разглеждаме само рекламите и витрините пред входа. Кабарето е зашеметяващо със своята екстравагантност. Фасадата е декорирана с примигващи светлини. Вижда се перфектната коледна украса пред прозорците на сградата. Точно до Мелницата на "Мулен Руж" е построен замък в готически стил, който допълва очарованието на заведението.
Понеже не успяхме да посетим представленията „Феерия” в Мулен Руж, решихме да разгледаме на живо една истинска феерия на коледните светлини на булевард „Шанз-Елизе”. Тръгваме от центъра на Площад „Шарл дьо Гол” (Charles de Gaulle), бившия Площад Етоал (Place Étoile).
Оживление цари около празнично осветената Триумфална арка. Около нея са се събрали много младежи, които с възторг аплодират ентусиазираните музиканти, които пеят под открито небе. Изпълненията са съпроводени с гръмогласни окуражителни викове.
За пръв път след пандемията през 2020 и 2021 г. на площада е разрешено събирането на повече хора и групови музикални изпълнения. Затова тук се срещат много младежи, родители с малки деца, граждани и гости от различни националности.
Коледните светлини на Шанз-Елизе са фантастични
Коледните светлини на Шанз-Елизе са запалени още на 20 ноември 2022 г. до 2 януари 2023 г.! Само за вечерта на откриването алеята била освободена от автомобили и автобуси, за да могат повече граждани да видят невероятния миг на избухването на светлините. Оттогава всяка вечер в 17 часа около 400 дървета блесват, окичени с електрически гирлянди. На отделните дървета гирляндите оформят чаша за вино. През тази година парижани и туристи откриват новия цвят, осветяващ Avenue des Champs-Elysées. Няма повече огнено-червени, а златни светлини, украсяващи най-красивата алея на света. Клоните на дърветата сияят като позлатени с капещо "злато”.
За да се спести електрическа енергия, тазгодишното осветление ще бъде премахнато седмица по-рано от обикновено и ще бъде изключвано в 23:45 вместо в 2 часа сутринта, с изключение на 24 и 31 декември.
Сувенири, парти-шапки, кукли, музикални кутийки - всичко се предлага за празника. Дори вече се предлагат сувенирни кукли с емблемата на Олимпийските игри в Париж през 2024 г.
Сувенир с емблемата на Олимпийските игри в Париж през 2024г.
Клоните на дърветата сияят като позлатени с капещо "злато”
Незабравима приказна вечер на Шанз-Елизе
Витрините на бутиковите магазини привличат гражданите и гостите
Луксозните подаръци са голямо изкушение
Все още има няколко дни до Новогодишния празник. За Новата година 2023 в Париж е обявено завръщането на празничното шоу на Шанз-Елизе. Тази събота, 31 декември 2022 г., на най-красивата алея в света, ще се проведе традиционното шоу с фойерверки.
Освен на това невероятно пиротехническо шоу, младежите ще се наслаждават на много музика и на прожекция на известното обратно броене на секундите до 0 часа върху фасадата на Триумфалната арка!
Разделяме се с Париж – най-вълшебния град на света. Изживяхме един приказен сън и тайничко се надяваме пак да дойдем тук за още по-силни вълнения и преживявания.
Препоръчани коментари
Няма текущи коментари
Искаш да споделиш мнението си? Създай профил или влез да коментираш
Трябва да си член за да оставиш коментар.
Създай профил
Регистрирай се при нас. Лесно е!
Регистрирай сеВлез
Имаш профил? Влез от тук.
Влез сега